Определение по дело №1031/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1298                             19.05.2020 година                             град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети  състав

На деветнадесети май                                                                       година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                        

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                      2. Йорданка Майска-Иванова

                              

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

частно гражданско дело номер 1031 по описа за 2020 година, съобрази следното:

            Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК , вр. чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 12978/16.03.20г. на БРС от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр.София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищов Чулак, Ярослав Ян Чечински и Цветелина Георгиева Станева, чрез юрисконсулт Наталия Лозанова  против разпореждане № 3113/04.03.2020год. по ч.гр.д. № 1575/2020 г. на БРС, в частта с която е отхвърлено заявлението на  дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу К.Д.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв.“Д. Е.“, ж.к.*** **, бл.*, ап.*, за сумата от 1020,82 лв.,  представляваща стойността на пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30034422973/17.01.2019г.  Твърди, че разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Подробни аргументи излага в частната жалба. Моли за уважаване изцяло на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Не ангажира доказателства.

          На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за  изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу К.Д.К., ЕГН **********, за посочени в заявлението суми, между които и описаните, представляващи неиздължени главници по договор за потребителски кредит №      30034422973/17.01.2019г., подписан между страните. 

С обжалваното разпореждане БРС е приел, че по отношение на претендираните суми може да се направи обоснован извод, че произтичат от договорни клаузи, явно накърняващи добрите нрави, ето защо на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези парични задължения.

Бургаският окръжен съд приема, че разпореждането е правилно. Безспорно е, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № 30034422973/17.01.2019г., находящ се на стр.4 от ч. гр. д. № 1575/20 г. на БРС. Видно от него, длъжникът К. е получил сума от 900 лв., която е следвало да издължи за срок от 24 месеца, с размер на вноската по кредита 54.19 лв. Годишният лихвен процент по договора е 38.30 %, а ГПР – 45.38лв.

Освен горните суми, К. е следвало да изплати и сумата от 1113.84 лв., представляващи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а именно – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, от която сума се претендират 1020.82 лв.

От заявлението, по което е образувано заповедното производство пред БРС, се установява, че е налице частично неизпълнение от страна на длъжника на задължението да погаси сумите по договора, като е спорно дали сумата, свързана със закупения от него допълнителен пакет услуги, почива на клаузи, непротиворечащи на добрите нрави.

По този повод съдът приема следното: Обсъжда се договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите по конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на  несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г.

Със сключването на споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по което се претендира възнаграждение в размер на 1020.82 лв., обаче, би се стигнало да надвишаване на пределно допустимата граница на ГПР по договора. Самото споразумение предвижда, че изборът и закупуването на пакет допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Както става ясно, описаните по допълнителния пакет услуги не са предоставени и не са ползвани от К.К.. По този начин, според настоящия състав, се постига именно онова скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимата от заемателите лихва.

Ето защо настоящият състав изцяло споделя извода на БРС, че претендираната сума за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 30034422973/17.01.2019 г. е недължима, като произтичаща от договорни клаузи в явно противоречие с добрите нрави.  

Налага се заключение за правилност на атакуваното разпореждане.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3113/04.03.2020 год. по ч.гр.д. № 1575/2020 г. по описа на БРС.

Определението е окончателно.                                         

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

          ЧЛЕНОВЕ :