Решение по дело №256/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 140
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700256
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 23.11.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                  Административен съдия: Христинка Димитрова

 

при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 256 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на „Енев“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ****, представлявано от управителя Б.Б., депозирана чрез пълномощник адв.Б.Б., против Решение № РД-15-88/13.07.2022г. на зам.министър на иновациите и растежа и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“. С обжалвания акт е постановен отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидат „Енев“ ООД с проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0508 по процедура на подбор на проекти № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Приоритетна ос 6 „Възстановяване на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“.

Оспорващият сочи, че процесното решение е постановено от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Релевираните доводи са аргументирани с твърдение, че зам.министърът на иновациите и растежа на РБ не е компетентен да постанови акт от вида на процесния, което обуславя нищожност на решението. Като съществено процесуално нарушение се сочи липсата на адресат на административния акт, както и неспазване на изискването на чл.34, ал.1 от  ЗУСЕФСУ за предоставяне на списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка с посочване на основания за тяхното недопускане. Досежно противоречието с материално правни разпоредби, оспорващото дружество сочи, че е заявило помощта за основния си производствен цех в с.Дибич, където дейността е на 100% производство, а не търговия. Сградата е посторена преди повече от 35 години, същата е енергийно неефективна и се нуждае от саниране – топлоизолации на стени и покрив, подмяна на дограми, с цел повишаване на енергийната ефективност и намаляване на разходите за отопление, подобряване на микроклимата и условията на труд. Счита, че УО е нарушил задължението си, регламентирано в чл.125, §3, б. „б“, подт.I) от Регламент (ЕС) №1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г. да гарантира, че операциите допринасят за постигането на специфичните цели и резултати по съответните приоритети.

Въз основа на изложеното в жалбата отправя искане за прогласяване нищожността на Решение №РД-15-88/13.07.2022г. на зам.министър на иновациите и растежа, а в условията на евентуалност – за отмяна на същото като незаконосъобразно.

В съдебното производство участва чрез представител по пълномощие адв. Б.Б., като заявява, че поддържа жалбата и отправя искане за прогласяване нищожността на оспорения акт, а в условията на евентуалност – за отмяна на същия като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна - Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“, представляван от упълномощен процесуален представител Д.Д.Р., мл.експерт, служител с юридическо образование, в съпроводителното писмо, с което изпраща преписката в съда, както и в депозирани по делото писмени становища с рег. №ДА-01-2515/28.10.2022г. и № ДА-01-2657/11.11.2022г., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Сочи, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на процедурата. Релевира доводи за материална законосъобразност на акта, доколкото кандидатът не покрива изискването по Критерии за допустимост на кандидатите по т.11.1., подт.4) от Условията за кандидатстване по процедурата и Критерий №8 от Критерии и методология за оценка на проектни предложения (приложение №3 към Условията за кандидатстване). В тази насока сочи, че съгласно т.11.1, подт.4) от Условията за кандидатстване, допустими по настоящата процедура са само кандидати, които развиват своята основна икономическа дейност в Сектор С „Преработваща промишленост“ съгласно КИД – 2008. В случая при оценката на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение на дружеството, след извършена проверка в НСИ / Мониторстат е установено, че кодът на основна икономическа дейност на „Енев“ ООД, въз основа на данни за 2020г. попада в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ съгласно КИД – 2008. Предвид това е направен извод, че кандидатът не попада сред допустимите кандидати и неговото предложение е включено в Списъка с предложените за отхвърляне проектни предложения. Въз основа на изложените аргументи настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.05.2022г. „Енев“ ООД подало проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0508 по процедура на подбор на проекти № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Приоритетна ос 6 „Възстановяване на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“ (ОПИК).

Във връзка с подаденото проектно предложение е извършена комплексна оценка от оценителя К.С.М.(член на комисията с право на глас). В изготвения Оценителен лист е посочено, че кандидатът не отговаря на изискването от Критерии за допустимост на кандидатите по т.11.1, подт. 4) от Условията за кандидатстване по процедурата и Критерий № 8 от Критерии и методология за оценка на проектните предложения (Приложение 3 към Условията за кандидатстване). При извършената служебна проверка в НСИ / Мониторстат е установено, че кодът на основната икономическа дейност на кандидата въз основа на данни за 2020г. е 47.78 „Търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирани другаде“ и попада в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ съгласно КИД – 2008. С оглед на това е счетено, че кандидатът не попада сред допустимите кандидати по процедурата.

Резултатите от работата на оценителната комисия са обективирани в Оценителен доклад неразделна част, от който са Списък на предложените за финансираните проектни предложения и размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ; Списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанията за отхвърлянето им; Списък на оттеглените проектни предложения. В списъка на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им, под номер 9 фигурира проектното предложение № BG16RFOP002-6.002-0508 на „Енев“ ООД.

Оценителният доклад е одобрен от ръководителя на УО на 08.07.2022г.

С Решение № РД-15-88/13.07.2022г. ръководителят на УО на ОПИК е отказал да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0508 по процедура на подбор на проекти № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Приоритетна ос 6 „Възстановяване на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“, подадено от „Енев“ ООД. Административният орган е изложил мотиви, аналогични на тези, съдържащи се в оценителния лист. Посочил е, че предложението е оценено при спазване на процедурата по опростени правила, с оглед необходимостта от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в оперативен порядък и предвидените по процедурата средства за възстановяване от икономическите последици от разпространението на пандемията COVID-19 да достигне в максимално кратки срокове до предприятията. При оценката на административното съответствие и допустимостта е извършена проверка относно формалното съответствие на проектното предложение и изискуемите с изискванията на Условията за кандидатстване по процедурата, както и оценка на допустимостта на кандидата и проектните дейности. В резултат проектното предложение не е одобрено за финансиране, тъй като е установено, че кандидатът не покрива изискването от Критерии за допустимост на кандидатите по т.11.1 подт.4) от Условията за кандидатстване по процедурата и Критерий №8 от Критерии и методология за оценка на проектни предложения (Приложение 3 към Условията за кандидтастване). Административният орган е посочил, че съгласно т.11.1. подт.4) от Условията за кандидатстване, допустими по настоящата процедура са само кандидати, които развиват своята основна икономическа дейност в сектор С „Преработваща промишленост“ съгласно КИД-2008. В случай, че кодът на основната икономическа дейност е недопустим, проектното предложение се отхвърля. При извършена служебна проверка в НСИ / Мониторстат е установено, че кодът на основната икономическа дейност на „Енев“ ООД въз основа на данни за 2020г. е 47.78 „Търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирани другаде“ и попада в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ съгласно КИД – 2008. С оглед на това е счетено, че кандидатът не попада сред допустимите кандидати по процедурата. По изложените съображения ръководителят на УО на ОПИК е постановил отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Енев“ ООД.

Решението е съобщено на оспорващото дружество на 14.07.2022г., видно от приложената разпечатка от ИСУН – л.17.

С жалба, адресирана до Административен съд - гр.Шумен, входирана в деловодството на административния орган на 27.07.2022г., „Енев“ ООД оспорило постановеното решение, с твърдения за нищожност, а в условията на алтернативност – за незаконосъобразност на същото. 

В подкрепа на изложените в жалбата твърдения досежно основната дейност, която се извършва в сградата, за която е заявил помощ, оспорващият представя Разрешение за ползване №153/21.04.2000г. за ползване на строеж „Преустройство на съществуващи сгради – Блок А и Блок Б в работилница за производство на алуминиева дограма с прахово боядисване, стъклопакет и железарска работилница“, както и Справка от НАП за актуално състояние на действащи трудови договори, видно от която от 35 работника, 5 са на длъжност началник склад, а останалите са регистрирани с код по КИД 2512 „Производство на метална дограма“.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение. Същата по същество не се оспорва от жалбоподателя.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № РД-15-88/13.07.2022г. на ръководителя на УО на ОПИК за отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Енев“ ООД по проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0508 по процедура на подбор на проекти № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Приоритетна ос 6 „Възстановяване на МСП“ на ОПИК 2014-2020“.

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт. Видно от приложената по делото разпечатка от ИСУН решението е съобщено на неговия адресат на 14.07.2022г., поради което жалбата, подадена в деловодството на административния орган на 27.07.2022г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспорващото дружество аргументи тезата, че актът е нищожен, поради което отправя искане същият да бъде прогласен за такъв. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такова може да бъде всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3). Съществените нарушения на административно производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). Превратното упражняване на власт е порок, водещ до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Като безспорен критерий за нищожност в теорията и съдебната практика  е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2/91г. на ОСГК на Върховния съд е посочено, че „всяка некомпетентност води до нищожност“.

По отношение на компетентността на издателя на конкретния административен акт съдът приема следното:

С решение № 574 на Министерски съвет от 13.07.2016г. за УО по ОПИК 2014-2022г. е определена Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ на Министерство на икономиката. Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ е създадена на 1 май 2012г. в изпълнение на Постановление на Министерски съвет № 80 от 23.04.2012г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на икономиката и енергетиката.

Съгласно ПМС № 20 от 25.02.2022г. дирекцията е част от структурата на Министерството на иновациите и растежа. Главната дирекция е Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. и е в състава на специализираната администрация на Министерството на иновациите и растежа (арг. чл.27, ал.1, т.2 от Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа, приет с ПМС №20/25.02.2022г., обн. ДВ, бр.17/01.03.2022г.).

Съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Съответно в настоящия казус ръководител на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган на ОПИК е министърът на иновациите и растежа. Съобразно предвидената в закона възможност за делегиране на правомощия, със своя Заповед №РД-16-64/10.03.2022г. министърът на иновациите и растежа е определил К.А.– зам. министър на иновациите и растежа да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. В това си качеството упълномощеното лице е издало процесното решение. С оглед на това съдът приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен, а доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

Решение № РД-15-88/13.07.2022г. е подписано от неговия издател с квалифициран електронен подпис. При проверка валидността на положения върху обжалваното решение подпис се установи, че същият е придружен от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно разпоредбата на чл.25 от Регламент (ЕС) №910/2014г. правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Наред с изложеното, в решение от 20.10.2022г. по С-362/2021г. Съдът на ЕС е приел, че член 25, §1 от Регламент № 910/2014г. трябва да се тълкува в смисъл, че допуска издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в този регламент изисквания, за да може да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 12 от Регламента, при условие че този акт не е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма. В настоящото производство не се твърди, че положеният електронен подпис не отговаря на нормативните изисквания, за да може да се счита за квалифициран електронен подпис.

Въз основа на всичко изложено може да се заключи, че обжалваното решение е надлежно подписано от лицето, посочено като негов автор, респективно представлява валиден акт, издаден от компетентния за това административен орган.

Съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващия за неспазване на формата на акта, като счита, че същият притежава всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В обстоятелствена част на акта са посочени фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да постанови отказ да предостави безвъзмездна финансова помощ на кандидата. Не е налице и твърдяната неяснота при определяне на адресата. По ясен и недвусмислен начин в решението е посочено, че същото се издава във връзка с проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0508, подадено от кандидата „Енев“ ООД с ЕИК ****; в мотивите са изложени факти и обстоятелства, касаещи единствено оспорващото дружество, а в т.II е разпоредено кандидатът да бъде уведомен чрез ИСУН за издаденото решение, което е сторено. Противно на твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че са спазени изискванията за форма на акта, същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Като неразделна част от административната преписка е приложен оценителният лист на оценителя, на който е разпределено проектното предложение, както и докладът и списъкът на оценителната комисия с предложените за отхвърляне проектни предложения.

Относно спазване на административно производствените правила и материалната законосъобразност на акта, съдът намира следното:

Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове имат право да отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за набиране на предложения.

Съгласно чл.26, ал.1, изр.първо от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, а според ал.6 на сочената норма (в приложимата редакция към датата на утвърждаване на условията) утвърдените условия за кандидатстване и условия за изпълнение се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор.

Конкретните Условия за кандидатстване и изпълнение на одобрените проекти за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по Процедура за подбор на проекти № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Приоритетна ос 6 „Възстановяване на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“, са одобрени като част от документацията за провеждане на процедура за подбор на проекти със Заповед № РД-14-38/12.04.2022г. на ръководителя на УО на ОПИК (л.123 -124 от делото).

Процедурата по разработване и приемане на тази документация е посочена в разпоредбите на чл.26, ал.2 – 9 от ЗУСЕФСУ. Решението на УО, с което се утвърждават условията за кандидатстване по своята правна същност представлява изрично волеизявление на административен орган, с което се създават права и задължения за гражданите или организации, поради което следва да се квалифицира като административен акт със самостоятелно правно значение, който определя конкретните правила по дадена процедура. Условията за кандидатстване имат характер на задължителни правила по конкретна процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на проекти на кандидати за финансиране.

Със Заповед № Р-14-76/30.05.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК е определен съставът на оценителната комисия за разглеждане, оценка и класиране на подадени проектни предложения по процедура на подбор на проекти № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Приоритетна ос 6 „Възстановяване на МСП“ на ОПИК. Със същата заповед (т.V), на основание предвидената в чл.21, ал.1, т.12 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по опростени правила, ръководителят на УО е утвърдил опростени процедурни правила за работа на оценителната комисия, в това число е разпоредил оценката за административно съответствие и допустимост на проектните предложения по процедурата да се извършва от по един член на оценителната комисия с право на глас, като в т.V.2 изрично е посочил, че по настоящата процедура не е предвидено извършване на техническа и финансова оценка. Съгласно т.III от заповедта работата на оценителната комисия следва да започне на 30.05.2022г. и да приключи в срок от два месеца с изготвяне и представяне на  оценителен доклад. В приложения към преписката Оценителен доклад е отразено, че комисията е приключила своята работа на 27.06.2022г., т.е. в рамките на срока, разпореден със заповедта. Неоснователно е възражението на оспорващото дружеството за съществено нарушение на административно производствените правила, поради липса на изготвен списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. Както вече се посочи по-горе, съгласно Заповед № РД-14-76/30.05.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК са приети опростени процедурни правила и по настоящата процедура не е предвидено извършването на техническа и финансова оценка. Като приложение към Оценителния доклад са посочени изготвените от комисията списъци, а именно: Списък на предложените за финансираните проектни предложения и размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ; Списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанията за отхвърлянето им; Списък на оттеглените проектни предложения. С административната преписка по делото е представен Списъкът на предложените за отхвърляне проектни предложения, в който е включено проектното предложение № BG16RFOP002-6.002-0508 на оспорващото дружество. Изложеното обосновава извода, че решението не страда от порока, визиран в чл.146, т.3 от АПК.

Съдът намира, че атакуваният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. По делото не се спори, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях дружеството - жалбоподател е било предварително и надлежно запознато, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. Декларацията, подписана от кандидата, е представена по делото като част от административната преписка.

В т.11.1 от Условията за кандидатстване изчерпателно са изброени критериите за допустимост на кандидатите, като в подточка 4) е посочено, че кандидатите следва да развиват своята основна икономическа дейност в сектор С „Преработваща промишленост“  съгласно КИД – 2008. Със забележка „ВАЖНО“ изрично е подчертано, че по настоящата процедура кандидатите могат да заявят подкрепа само за основната си икономическа дейност. Кодът на основната икономическа дейност ще се проверява въз основа на данни за 2020г. Източник на проверката относно кода на основната икономическа дейност е служебна проверка от НСИ / Мониторстат. В случай, че след проверката се установи, че съгласно данните от НСИ / Мониторстат кодът на основната икономическа дейност на кандидата за 2020г. е недопустим, проектното предложение се отхвърля. Следователно при разглеждане на документите на кандидатите определящо значение има кодът на основната икономическа дейност,  деклариран пред НСИ. В настоящия казус в хода на проверката е изискана справка от НСИ / Мониторстат. Видно от представена Справка за предприятието през 2020г. (л.100 от делото) дружеството е декларирало основна икономическа дейност „Търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирани другаде“ с код 47.78 по КИД – 2008. Съгласно КИД – 2008 декларираната основна икономическа дейност попада в сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“. Предвид това правилно и обосновано ответният орган е приел, че кандидатът не попада сред допустимите кандидати по процедурата, поради което е постановил отказ за отпускане на безвъзмездна помощ. Следва да се отбележи, че ръководителят на УО изрично е посочил източника на информация, който ще се ползва при преценка допустимостта на предложенията, а именно – данни от НСИ / Мониторстат. В тази връзка ирелевантни са представените от оспорващото дружеството в хода на съдебното производство доказателства за предназначението на сградата, за която е заявило помощта - производствен цех, както и иформацията, съдържаща се в Справка за актуални трудови договори. Относима за правния спор е само информацията, предоставена от дружеството пред НСИ, въз основа на която се извършва административната проверка за основната икономическа дейност на кандидата. С оглед строго формалния характер на условията и правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения, същите подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция – чл.29, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУСЕФСУ. Всяко отклонение от задължителни изисквания, поставени с документацията по чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ поражда предвидените от законодателя неблагоприятни правни последици за кандидата. С оглед на това съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин проявлението на соченото от административния орган фактическо основание за отказа, а правното основание съответства на приложимия материален закон.

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗУСЕФСУ (в ред. към датата на издаване на акта) в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл.36, ал.2 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за всяко проектно предложение, включено в списъка по чл.35, т.3. Оценителната комисия обосновано е приела, че проектното предложение на оспорващото дружество се явява недопустимо, тъй като кодът на основната икономическа дейност на кандидата за 2020г. по данни на НСИ / Мониторстат е недопустим, поради което е включила предложението в Списъка на предложените за отхвърляне проектни предложения. В 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад компетентният орган е постановил процесното решение, с което подробно и мотивирано е отказал да бъде предоставена безвъзмездна финнасова помощ на кандидата „Енев“ ООД. Административният акт съответства на материалния закон и на неговата цел. При предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по опростени правила водещо значение има принципът на бързина. С оглед спецификата на процедурата и съобразно заложените критерии за допустимост, проектното предложение на кандидата се оценява съгласно декларираните данни за 2020г. пред НСИ / Мониторстат, без извършването на техническа и финансова оценка. Облекченият ред за кандидатстване и разглеждане на проектните предложения цели своевременно предоставяне на помощта на нуждаещите се правни субекти - по опростени правила, при които редуцирането на критериите и етапите за предоставяне на помощта е оправдано с оглед водещата цел на процедурата да постигне преодоляване на последиците от пандемията.

В обобщение на изложеното съдът приема, че Решение № РД-15-88/13.07.2022г. на зам.министър на иновациите и растежа и Ръководител на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020, с което е постановен отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидат „Енев“ ООД с проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0508, е валидно, правилно и обосновано, постановено при спазване на процедурата и в съотвествие с материалния закон и неговата цел, а жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение Министерство на иновациите и растежа (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. 

Водим от горното Шуменският административен съд  

 

                                         Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Енев“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ****, против Решение № РД-15-88/13.07.2022г. на зам.министър на иновациите и растежа и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“, с което е постановен отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидат „Енев“ ООД, с проектно предложение № BG16RFOP002-6.002-0508 по процедура на подбор на проекти № BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Приоритетна ос 6 „Възстановяване на МСП“ на ОПИК 2014-2020.

ОСЪЖДА „Енев“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ****, представлявано от управителя Б.Б. да заплати на Министерство на иновациите и растежа разноски по делото в размер на 100 лева (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд - Шумен

 

  

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: