Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на първи
април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 4878 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225
ал.1 от КТ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от А.А.Б., с ЕГН **********, от *** против „Р.Т.“ЕАД с ***със седалище и адрес
на управление ***, в която се твърди, че ищеца работел в ***в ***от
1993г., като от 2015г. работодател в завода се явявало ответното дружество и
считано от 26.01.2015г. ищеца заемал
длъжност ***по силата на трудов договор №***Твърди се, че със Заповед
№126/29.06.2020г. трудовият договор на ищеца бил прекратен, считано от
30.07.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.2 пр.2 - поради съкращаване на щата.
Навеждат се доводи, че уволнението било незаконосъобразно
– Не било налице реално съкращаване на щата, на заеманата от ищеца длъжност ***,
тъй като към момента на издаване на заповедта не било налице фактическо
премахване на изпълняваната от него трудова функция. От заповедта не ставало
ясно какво е основанието за прекратяване на трудовия договор – от една страна било посочено, че се прекратявал
на основание чл.328, ал.1, т.2 пр.2 (поради съкращаване на щата), а от друга
страна в мотивите се изтъквало, че това се правело с оглед намаляване на
разходите, подобряване на ефективността и извършена оптимизация на „Р.Т.“ЕАД,
като било посочено, че това се правело във връзка е издадена от изпълнителния
директор Заповед № 14/21.04.2020г., с която ищеца не бил запознат. За ищеца оставало
неясно по какъв начин съкращаването на длъжността му щяло да доведе до
подобряване на ефективността и оптимизация на ответното дружество. Твърди се
също, че не бил извършван подбор по реда на чл. 329 от КТ.
Излага се още, че дори да било налице съкращение в щата и
да била изпълнена процедура по подбор, то работодателя следвало да прекрати ТПО с друг служител,
т.к. нито един от заемащите идентична с длъжността на ищеца не притежавал
по-голяма квалификация и не работел по добре от него. Сочи се, че в обжалваната
заповед било посочено, че се съкращавали две щатни бройки за длъжност ***, като
в същото време служителя заемащ втората
съкратена щатна бройка бил преназначен на друга длъжност, което навеждало на
извод, че реално съкращение на щата
нямало. Излага се, че на ищеца не му била предлагана друга длъжност ако е имало
такава свободна, както това било направено с другия съкратен служител.
Ищецът счита също така, че издадената заповед била
незаконосъобразна, като издадена от ответника-работодател, при нарушение на
правилото по чл. 8, ал.2 и ал.3 от КТ. Същата била издадена при злоупотреба с
права от страна на работодателя и била издадена по повод на това, че ищеца бил
трудоустроен и страдал от ***, съгласно Експертно решение на ТЕЛК ***
Навеждат се още доводи, че прекратяването на трудовия
договор на ищеца било извършено незаконосъобразно и в нарушение на
императивните разпоредби на чл.333, ал.1, т.2, вр.ал.2 от КТ, съгласно които
работодателят можел да уволни даден работник или служител само след
предварително разрешение на инспекция по труда и взето мнение на ТЕЛК ако
работниците /служителите попадат под особената закрила на посочените
разпоредби. Твърди се, че в случая работодателят не бил изискал нито мнение на
ТЕЛК, нито разрешение от инспекция по труда.
Твърди се също така, че към момента на прекратяване на
трудовия договор на ищеца същият бил в законоустановен отпуск поради временна
нетрудоспособност, което също обуславяло незаконосъобразност на уволнението,
тъй като съгласно чл.333, ал.1, т.4 от КТ следвало и в този случай да бъде
изискано разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовия
договор, което работодателят не сторил.
Твърди се, че от уволнението му и до момента на завеждане
на делото ищецът не бил работил при друг работодател, а бил регистриран като
безработен в ***, както и в ***.
Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае уволнението на ищеца
за незаконосъобразно; да се възстанови на работа на длъжността, заемана преди
уволнението и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за
оставането му без работа за периода от 30.07.2020г. до 30.01.2021г. в размер на 7 331,70лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище
за неоснователност на исковите претенции.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и
гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и
прие за установено следното :
Не се спори между страните и се
установява от приложените преписи на страници от трудова книжка на ищеца,
допълнително споразумение №1703 / 19.11.2007г. към трудов договор
№126/28.04.1993г., заповед №192 / 15.08.2012г. на ***, заповед №29 /
15.08.2012г. на ***, трудов договор №315 от 24.01.2015г. и допълнителни
споразумения №711 / 01.07.2015г., №1302 / 04.01.2016г., №1753 / 13.06.2016г.,
№524 / 03.04.2017г., №125 / 02.01.2018г. и №130 / 02.01.2019г., че ищеца А.Б. е
работил при ответника „Р.Т.“ ЕАД на длъжност ***. Установява се още, че е
работил в същия завод от 1993г., като през периода са настъпвали промени в търговеца работодател.
Представена е длъжностна
характеристика от 26.01.2015г. на
заеманата от ищеца длъжност, която му е била връчена на същата дата
Не се оспорва от ищеца и е видно от
приложения препис на Предизвестие за прекратяване на трудовия договор, че
такова му е било връчено на 29.06.2020г. с посочено основание за предприеманото
уволнение и посочена дата на прекратяване на правоотношението, считано от
30.07.2020г.
Не се спори, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено
от работодателя с атакуваната в настоящото производство заповед №126 от
29.06.2020г., при посочено в заповедта основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ -
поради съкращаване на щата.
Безспорно е и това е видно от представения препис на Експертно решение на
ТЕЛК №2579 от зас.154/10.09.2018г., че ищеца А.Б. е имал следните заболявания :
***; ***и към момента на прекратяване на трудовия договор му е
бил с определена 75% трайно намалена работоспособност.
Страните не спорят и се установява от
приложения препис на болничен лист №Е20201566775, изд. на 20.07.2020г. от ***,
че ищеца е бил с предписан отпуск по болест за периода от 15.07. до 09.08.2020г.
Спорни между страните са въпросите:
Налице ли е било реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност;
извършен ли е бил подбор от работодателя, респективно законосъобразно ли е бил
извършен; налице ли е злоупотреба с права от страна на работодателя.
От приложения препис на процесната
заповед е видно, че приетото от работодателя основание за прекратяване на
трудовия договор е съкращаване на щата, при изложени мотиви: съкращаване на 2
щатни бройки на ***, съгласно заповед на работодателя №14/21.04.2020г. с оглед
намаляване на разходите, подобряване на ефективността и извършвана отпимизация
на „Р.Т.“ЕАД, с която заповед, считано от 15.05.2020г. се закриват 2 щатни
бройки за длъжност *** и във връзка с направен подбор по чл.329, ал.1 от КТ,
обективиран в Протоколи от 27.04.2020г.
Прекратяването на трудовото
правоотношение е било постановено считано от 30.07.2020г., като видно от
изрично отразеното в заповедта, същата е била връчена на служителя срещу
положен подпис на 29.06.2020г., че
От приложения препис на Протокол от
заседание на Съвета на директорите на „Р.Т.“ ЕАД от 20.01.2020г. се установява,
че на същото е било взето решение за приемане на нова организационна структура
на дружеството, описана в Приложение 1, представляващо неразделна част от
протокола.
Видно е от представения препис на
Заповед №14/21.04.2020г. на ***на ответното дружество, че със същата е било
наредено да бъдат съкратени 136 щатни бройки от щатното разписание на „Р.Т.“
ЕАД, сред които 2 щатни бройки за длъжност ***. Работодателят е утвърдил на
същата дата Процедура за съкращаване на персонала на завода, приложена в препис
по делото. Със Заповед №20-ЧР/30.04.2020г. са били наредени описани структурни
промени, считано от 01.05.2020г.
От приложените преписи на щатни
разписания на „Р.Т.“ ЕАД, в сила от 01.11.2019г. и 15.05.2020г. и изслушаното в
о.с.з. на 11.03.2021г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установяват следните обстоятелства: към
01.11.2019г. в ***на завода е имало разкрити 6 щатни бройки за длъжността ***с код по ***. Длъжността
е била заемана от седем лица, сред които ищеца А.Б.. Един от тях - ***, е бил преназначен
на длъжността *** в ***по силата на ТД №518/13.04.2018 г. на основание чл.68
ал.1, т.3 от КТ - по заместване, до завръщане на ***, който е бил в отпуск за
временна неработоспособност през периода от 25.03.2018 г. до 19.09.2018 г., а
със Заповед №161/16.11.2020 г. трудовото му правоотношение с ответника е било
прекратено по взаимно съгласие. В щатното разписание на ответното дружество, в
сила от 15.05.2020г., в сектор ***е била включена
длъжност с ново наименование ***, но със същият код ***, за която са били
предвидени 5 щатни бройки. Същите са
били заемани към момента на изготвяне на експертното заключение от посочените в
него лица, които са били преназначени с допълнителни споразумения от 01.06.2020
г. от *** на длъжност *** в сектор МЦ. Видно е още от експертното заключение,
че през периода от 05.08.2020 г. до 31.01.2021 г. в завода са били назначени 52
броя работници/служители с посочени длъжности. Трудовото правоотношение със
служителят ***е било прекратено по взаимно съгласие със Заповед №161/16.11.2020
г., а на негово място назначено лицето ***с допълнително споразумение
№1/29.02.2021 г. от длъжност ***на длъжност ***.
От приложените копия на длъжностни
характеристики за длъжността ***и ***е
видно, че са идентични, като при втората е налице по-широк обем на взаимодействия
с други звена в предприятието.
Установява
се от приложения препис на Заповед №15/22.04.2020г. на ***на ответното дружество, че със същата е
било наредено да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на
работниците и служителите, и бъдат предложени за съкращаване посочен брой от
заемащите щатни бройки за длъжностите,
за които е било взето решение да се съкратят, в това число двама от заемащите
щатни бройки за длъжност ***. Определени са били със същата заповед комисии за
подбора, като за извършване на такъв сред служителите на заеманата от ищеца
длъжност са били определени за председател ***и за членове ***и ***– ***.
От представения препис на Процедура за
съкращаване на персонала на „Р.Т.“ ЕАД е видно, че в т.11 от същата
работодателя е разписал правила за оценяване на включените в подбора служители
относно залегналите в оценъчните карти критерии и показатели.
От приложените преписи на попълнени и
подписани от членовете на определената комисия формуляри за оценка, поставена
при подбора на служителите А.Б., *** – заемащи длъжността „******, както и представените преписи на
Докладна записка от 24.04.2020г., обективираща пояснения, свързани с извършения
подбор на заемащите длъжност и подписан от членовете на комисията Протокол от
27.04.2020г. за извършения подбор е видно, че всички служители са били
оценявани по два критерия, всеки от който включва определени показатели и
поставяни оценки за всеки показател : Първият критерий е бил именуван „Квалификация
и компетентност, включващ показателите образование, според изискванията на
длъжностната характеристика; придобита допълнителна квалификация, свързана със
заеманата длъжност; професионален опит; практически опит в Р.Т. ЕАД и на
изпълняваната длъжност; способност за съвместяване на професии /работи/ и
възможност за работа при условията на вътрешно съвместителство, и втори
критерий именуван „Ниво на изпълнение на работата“, включващ показателите -
изпълнение на поставените задачи качествено и в пълен обем, допуснати несъответствия;
спазване на трудовата и технологична дисциплина; наличие на дисциплинарни
наказания; работа в екип.
Същите критерии и показатели са били заложени от работодателя при
утвърждаване на Процедурата за съкращаване на персонала.
С оглед поставените от комисията оценки по отделните показатели и
постигнатия общ сбор за всеки от служителите, както следва: А.Б. – 98т.; ***–
102т.; ***– 113т.; *** – 102т.; ***– 123т.; ***– 99т. и ***-101т., комисията е
предложила да бъдат прекратени трудовите договори на служителите А.Б. и ***.
Видно е от приложеното копие на
искане, изходящо от работодателя и адресирано до ищеца за събиране на
информация дали страда от някое от заболяванията по Наредба №5 на МЗ или има
качеството на трудоустроено лице и декларация от А.Б. от 04.01.2020г., че
служителят е посочил, че не боледува от посочените болести, но има определени
75 % трудова неработоспособност, вследствие други заболявания, което го
определя като лице, попадащо под закрилата на чл.333, ал.1, т.2 от КТ.
От приложения препис на писмо,
изходящо от ответника с №427/04.05.2020г. и адресирано до ***и Експертно
решение на ТЕЛК ***. се установява, че работодателят е поискал мнението на
трудово-експертната лекарска комисия за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, която е дала мнение за нецелесъобразност на уволнението,
в съответствие със задължението му по чл.333, ал.2 от КТ.
От представения препис на писмо,
изходящо от ***– ***с изх.№20050120/18.06.2020г. и входящо при ответника с
№666/22.06.2020г. се установява, че работодателят е поискал и получил
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, при което е изпълнил задължението,
произтичащо от разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ.
От приложения препис болничен лист,
издаден на 20.07.2020г. от *** е видно, че на ищеца е бил предписан режим на
лечение болничен и домашно-амбулаторен и отпуск поради заболяването за периода
от 15.07.2020г. до 09.08.2020г. Т.е. след връчване на заповедта за уволнение и
при условията на чл.333, ал.7 от КТ не се е ползвал от закрилата по чл.333,
ал.1 от КТ.
От представените преписи на страници
от трудова книжка на ищеца и постъпилата справка от ***с изх.№1227/02.02.2021г.
се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника,
ищеца не е започвал работа при друг работодател. Експертът по допуснатата ССЕ е
дал заключение за размера на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
като са събрани и писмени доказателства за получаваното от ищеца трудово
възнаграждение за периода от м.януари 2020г. до датата на уволнението, с оглед
спора между страните за постоянните елементите от работната заплата от значение
за определяне на търсеното обезщетение, като тези доказателства подлежат на
обсъждане при евентуално разглеждане на предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
В хода на производството са
събраните гласни доказателства, ангажирани от страните с оглед техните
твърдения и оспорвания, касаещи подбора, на който работодателят е основал
решението си за прекратяване на трудовия договор.
Свидетелят ***, сочен от ответника и
изслушан в о.с.з. на 11.03.2021г. излага в показанията си, че заема ***в
ответното дружество и е участвал в
комисията, извършила подбора между служителите, заемащи длъжността ***, на основание заповед на работодателя. Излага,
че при попълване на оценъчните карти съобразявали информацията в личните
трудови досиета и лични впечатления от съвместната работа със съответния
служител. Сочи, че членовете на комисията се събирали два – три пъти за
обсъждане и накрая изготвили протокол, към който прикрепили и оценъчните
формуляри. Свидетелят излага още, че едно от трудовите задължения на
изпълняващия длъжността на ищеца било да се отстраняват възникнали аварии.
Твърди, че имало случаи на възникнали такива аварии по време на смяна на ищеца,
при които той не можел да справи сам и
се обаждал по телефон на ***или последния бил уведомяван за такава ситуация от
заемащия длъжност „Началник смени“. В някои от случаите съдействие било осигурявано
с указания по телефон, а в други се налагало и ходене на място от ***и от
служители, които не били на смяна по същото време. Свидетелят сочи също, че не
е имало случаи на подаван от него сигнал до работодателя срещу някой от
служителите, заемащи длъжността на ищеца и съответно нито един от тези служители не е имал налагано дисциплинарно
наказание.
В о.с.з. на 01.04.2021г. е проведен
разпит на свидетелката ***, също сочена от ответника. Същата излага в
показанията си, че работела в ***от 33 години и към момента на разглеждане на
делото от около 6 месеца заемала ***Преди това и към момента на съкращенията заемала
***, която предполагала контакти с
ищеца, т.к. извършваните от него дейности влияели пряко на последователността и
качеството на производствения процес. Пояснява, че длъжността й била свързана с
контрол на производството и всички процеси, които се извършвали за получаване
на готов качествен продукт. Сочи, че в края на месец април 2020г. били
предприети масови съкращения в завода и със заповед на изпълнителния директор
била задължена да участва в комисия за подбор на заемащите длъжността ***,
заедно с двама други служители - ***. Излага, че при изпълнение на задълженията им тримата
направили няколко събирания в административната сграда на дружеството.
Съобразени били документите в трудовите досиета на служителите и се коментирали
някои техни качества, за да се даде оценка по заложените показатели. Подбора
бил извършван между седем служители, заемащи длъжността ***, като пет от тях
трябвало да останат и продължат да работят. Твърди, че тя е подписала
приложения по делото формуляр с отразени оценки на ищеца, като той бил получил
най-ниска оценка по показателя „Изпълнение на поставените задачи качествено и в
пълен обем. Допуснати несъответствия“. Пояснява съобразяваните обстоятелства
при поставяне на тази оценка, като твърди, че личните й наблюдения в течение на
годините били, че ищеца А.Б. имал затруднения, свързани с бързина и сръчност
при изпълнение на поставени планови и инцидентни задачи. Сочи, че контрола,
който трябвало да осъществява във връзка със заеманата от нея длъжност касаел
пряко работата на хората, които дозирали и поддържали съоръженията в ***, в
това число на ищеца. Твърди, че имало случаи, свързани с възникнали технически
проблеми от не много голям мащаб със съоръженията, за отстраняване на които
ищеца търсел съдействие от колегите си, които в момента почивали и от
ръководителите си. В резултат на това се
забавяли процесите на дозиране и транспортиране на сурови материали и
възниквали проблеми в следващите звена в хода на технологичния процес. ***твърди,
че по този повод се било случвало на производствени оперативки и технически
съвети да се коментира работата на ищеца и от преките му ръководители се изразявало
съмнение, че ако той работел на нощна смяна нямало да може да се справи и
трябвало да има готовност за търсене и на други специалисти. Излага за
конкретен случай преди около година и половина, когато при пълнене на нова пещ през
нощта възникнал механичен технически проблем, във връзка с който ищеца се
обадил на ***, която също била на смяна, обяснявайки, че бункерът бил празен и
не можело да се подава материал. Казал, че му било трудно и помолил да отидат
на място. При това били възникнали проблеми в по-нататъшния технологичен ритъм.
Сочи, че проблема бил механичен и отстраняването му не било в задължение на
ищеца, но в трудовите му функции било да го диагностицира и да подаде сигнал до
съответния специалист. В случая не бил направил диагностиката и когато тя
отишла на място го видяла да блъска елеватора с голям лост, за да го освободи. Свидетелката
твърди още, че в работния процес ищеца бил доста статичен и около него трябвало
да има двама – трима човека, на които да казва какво да видят и проверят. При
дозирането се налагало постоянно да се движи и искал хората около него да му
помагат, поемайки част от задълженията. ***излага също, че съкращенията се
наложили, т.к. работодателят предложил нов вариант на структурата и
управлението на работата, поради въвеждането на мащабни инвестиционни проекти,
свързани с повишаване на капацитета и производителността. Целта на промените била
обединяване на задължения от двама - трима човека в една длъжност, като трябвало
да се подберат възможно най-подготвените и технически грамотни служители, с
иновативно мислене, които да могат да съвместят две или три длъжности. Сочи, че
в случая със специалистите електроника, които били седем човека по щат и
запълвали четири смени с един резервен и двама допълнителни бройки, идеята на съкращението била
да останат по един в смяна с една резервна бройка и да съвместят задълженията
на дотогавашния „началник смяна“. Твърди също, че след структурните промени се
разчитало изцяло на този човек по време на смяна във всички ситуации и на
всички нива – технологично и техническо. Така на смяна имало един организатор
технолог.процеси, съвместяващ две длъжности от предишните, един общ работник и
един механична поддръжка, а преди работели по 6 – 7 човека. ***излага, че
познавала ищеца от постъпването му в завода и това било преди повече от 20
години. Сочи, че през този период имало промени в работодателя, но не е имало
подобна смяна на технологията и въвеждане на световни практики, както и не се е
налагало такова съкращаване на служители в звеното, в което работел ищеца. Сочи
също, че той не е бил наказван за дисциплинарни нарушения по време на работата
си в завода. Излага, че другия служител, който бил предложен за съкращение към момента работел в завода, но в друга
структурна единица.
Свидетелят ***, сочен от ищеца и
изслушан в о.с.з. на 11.03.2021г. излага в показанията си, че работел в завода
като ел.монтьор 25 години и от тогава
познавал А.Б., като през последните 7-8 години местоработата им била в един
цех. Излага също, че често били с него в една работна смяна и взаимно си
помагали при необходимост, за да свършат по-бързо стоящата пред тях работа.
Пояснява, че работата в цеха била такава, че изисквала екипност в изпълнение на
служебните задължения и било нормално работниците и служители, които са на
смяна да си помагат. Твърди, че не е чувал оплаквания от работата на ищеца от
страна на колеги, в това число от прекия им началник ***.
Съдът кредитира обсъдените
свидетелски показания. Намира, че те не противоречат помежду си, т.к. в тях не
се излагат различни твърдения за едни и същи осъществили се факти. Относно
изпълнение на трудовите задължения на ищеца се излагат от свидетелите възприети
от тях обстоятелства, които са за различни фактически обстановки в хода на
производствения процес. Фактът, че свидетелите
***и ***работят в ответното дружество, а ***е бил работник там, се
отчита от съда при съвкупната преценка на гласните доказателства с останалите
събрани в производството и формиране на правните изводи, които следват, но не е
основание сам по себе си да не се дава вяра на същите.
При установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно, че страните са
били в трудово правоотношение, по което ищеца А.Б. е заемал ***“, структурно
звено „*** с код по ***, което е било прекратено
с атакуваната заповед №126/29.06.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2
от КТ, поради съкращаване на щата.
В тежест на ответника в настоящото
производство беше да установи законността на уволнението.
Следва да се посочи във връзка с
наведените доводи в писмената защита на ищеца, че не е била спазена от
работодателя процедурата във връзка с масови уволнения, закрепена в чл.130а от КТ и Закона за насърчаване на заетостта, че при проверка законността на
уволнението не е необходимо изследване на обстоятелствата, свързани с
изпълнение на горната процедура, т.к. нарушаването й не прави уволнението
незаконосъобразно, а единствено е основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност на работодателя.
На първо място съдът изследва установи
ли се от обсъдените доказателства настъпване на основанието, на което е
предприето уволнението от работодателя, а именно налице ли е реално съкращаване
на щата.
Уеднаквена е практиката на ВКС (решение № 498/
13.01.2012 г. по гр.д.№ 1561/ 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., , решение
№34/16.02.2015 по гр.д. №5826/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.),
приемаща, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице
при отпадане на трудовите й функции, когато част от тях се запазват и преминават
към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други
длъжности, когато при запазване общата численост на персонала
се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места
за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на
длъжности.
Съдът счита, че от обсъдените преписи на Заповед №14/21.04.2020г. на ***на
ответното дружество и щатни разписания на „Р.Т.“ ЕАД, в сила от 01.11.2019г. и
15.05.2020г. се установи, че е било взето решение за съкращаване на две щатни
бройки за длъжността *** с код по ***, както и че такива реално са били
съкратени, т.к. от 15.05.2020г. не са съществували в щатното разписание на
предприятието. Съдът намира, че се установи и реално извършено такова. Стана
ясно от сочените писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, че по новото щатно разписание от 15.05.2020г. в сектор „*** са
налице пет щатни бройки за длъжност с код по ***. Установи се, че е налице
промяна в наименованието на длъжността на „Организатор дозиране и транспорт
материали“, но стана ясно от длъжностната характеристика на същата, че е
идентична с тази за длъжността ***като в
новата е налице по-широк обем на взаимодействия с други звена в предприятието. Установи
се, че на петте щатни бройки за длъжността на „Организатор дозиране и транспорт
материали“ са останали да работят пет от служителите, заемащи длъжност ***,
получили най-високи оценки при извършения подбор.
В случая работодателят безспорно е
бил задължен да извърши подбор, на основание чл.329 от КТ. Такъв е бил и
извършен, както се установи от обсъдените Заповед №15/22.04.2020г. на ***на ответното дружество за определяне на
комисии за подбор, формуляри за оценка, подписани
от членовете на конкретно определената комисия, Докладна записка от 24.04.2020г.
и Протокол от 27.04.2020г., както и от показанията на свидетелите ***и ***. Не
са налице основания за формиране на извод, че писмените доказателства са
специално създадени за нуждите на настоящото производство, както се твърди от
ищеца, т.к. те напълно кореспондират помежду си, с гласните доказателства и
констатациите на експерта при проверка на водената при работодателя
документация.
Установените с разпоредбата на чл.
329, ал. 1 от КТ критерии при извършване на подбора са ниво на
квалификация и качество на изпълнение на
възложената работа. Такива са били и приложени от работодателя в случая, както
стана ясно от разписаната Процедура за съкращаване на персонала в дружеството, съставените
за дейността на комисията по подбора писмени доказателства и показанията на
свидетелите ***и ***.
Преценката на работодателя по посочените
критерии подлежи на съдебен контрол, в съответствие и с разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.
От приложените оценъчни листове се
установи, че на ищеца А.Б. са били поставени по-ниски оценки от максималните по
следните показатели: 1./ „Способност за съвместяване на професии /работи/ и
възможност за работа при условията на вътрешно съвместителство“, по който е
прието, че проявата на такава способност не е безусловна, а само в определени
случаи; 2./„Изпълнение на поставените задачи качествено и в пълен обем.
Допуснати несъответствия“, по който е прието, че често не изпълнява поставените
задачи качествено и в пълен обем, според изискванията за това, има допуснати
несъответствия повече от допустимите
норми; 3./„Работа в екип“, по който е поставен в графа „Работи
задоволително в екип“.
Съдът счита, че от показанията на
свидетелите ***и ***се установиха обстоятелства, при които на ищеца е била
дадена по-ниска оценка по показателя „Изпълнение на поставените задачи
качествено и в пълен обем“. Установи се от показанията на ***, че в работата на
ищеца е имало ситуации с възникнали аварии на съоръженията, с които не можел да
се справи сам, търсел помощ по телефон и се е налагало да отиват на място екипи
от служители, които не са на смяна. От показанията на св.***стана ясно, че
подобни ситуации при работата на ищеца е имало по-често в сравнение с
останалите служители, поради което и на провеждани оперативки е било изразявано
мнение от преките му ръководители, че ако той е на смяна през нощта трябвало да
има готовност за повикване и на други специалисти, т.к. сам нямало да може да
се справи. Установи се от показанията на тази свидетелка и за конкретен такъв
случай, при който лично е възприела поведението на този служител при
възникналия проблем.
Съдът счита също така, че въз основа показанията на ***може да се приеме и
при какви обстоятелства е била поставена по-ниска оценка на ищеца по показателя
„Способност за съвместяване на професии /работи/ и възможност за работа при
условията на вътрешно съвместителство“. Установи се от показанията на тази
свидетелка, че при въведената от работодателя смяна на технологията и направени
структурни промени, заемащия длъжността на ищеца следва да съвместява и
задълженията на началник-смяна, с който преди това са били в една работна
смяна. Установените от гласните доказателства обстоятелства, сочещи на
по-трудно самостоятелно справяне с отстраняване на възникнали по време на смяна
аварии и търсенето на чужда помощ, могат да бъдат приети, като мотивиращи
оценката по горния показател.
Съдът обаче счита, че по никакъв начин от гласните и писмените доказателства
не се установява при какви констатирани обстоятелства, свързани с работата на
заемащия длъжността *** и в частност ищеца, е била поставена при подбора оценка
по показателя „Работа в екип“ (т.2.4 от оценъчната карта). Видно от отразеното в т.11.1 от Общите
правила на утвърдената от работодателя Процедура по съкращаване на персонала,
че относно този показател е било заложено да се оценява нивото на представяне
на работниците и служителите в съответния отдел/сектор по отношение на колегите
му и нивото на ефективна комуникация с другите работници и служители. В
настоящото производство не се изясниха от показанията на свидетелите ***и ***обстоятелства,
свързани с отношенията и комуникацията с колегите в съответния отдел/сектор от страна на ищеца А.Б.,
които са мотивирали поставяне на конкретната оценка по този показател. В това
число не се изясниха такива обстоятелства, отличаващи този служител по сочения
показател от останалите оценявани. Тук не могат да бъдат съобразявани
изяснените от гласните доказателства обстоятелства, свързани с по-трудното
справяне с конкретни трудови задължения по отстраняване на възникнали
технически аварии в съоръженията, както и нуждата от помощ на колеги в справянето
с трудови функции, т.к. те са от значение при формиране оценката по
горепосочените показатели. Едни и същи обстоятелства не могат да бъдат
основание за оценка по няколко зададени показателя. В същото време показателя
по т.2.4 от оценъчната карта „Работа в екип“, участва във формиране на общата
оценка и очевидно е от значение да я промени по начин влияещ на резултата от подбора
– на практика поставяните по него оценки са довели до разлика в крайните такива
с до 10 точки.
При отнесения за разглеждане спор, в задължение на съда е поставена проверката
дали приетите
от работодателя оценки по всички съобразени законови критерии, се основават на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.
В случая, по конкретно възникналите спорни въпроси между страните относно
поставените на ищеца при подбора по-ниски оценки по част от заложените в
методиката показатели, съдът не може да формира извод въз основа на
ангажираните доказателства, че поставената от работодателя оценка на този
служител по заложения в методиката показател „Работа в екип“, влияещ на
крайната оценка и резултата от подбора, се основава на действително показаното
от служителя ниво на изпълнение на работата му, свързано с отношенията и
комуникацията с колегите. Съдът намира също така, че и от самата Процедура по
съкращаване, утвърдена от работодателя, не е ясно в достатъчна степен кои
елементи от изпълняваните трудови функции са релевантни и следва да бъдат
съобразявани при оценяването по този показател. От показанията на разпитаните
свидетели - членове на комисията по подбора, също не се изясни какво са
съобразявали при поставяне оценката по сочения показател.
Макар и да се констатира незаконосъобразност при оценяването по един от заложените
показатели, доколкото оценката по същия влияе на крайния резултат от подбора, съдът
счита, че се налага извод за незаконосоъобразно извършване на подбора от
работодателя, а това прави незаконосъобразна и атакуваната заповед за
уволнение.
Ето защо, исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава, респективно призната
за незаконна и отменена процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Изходът на спора по предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ сочи на основателност и на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от Кт, поради което и той следва да се уважи, като ищеца се възстанови на работа на длъжността, заемана от него преди уволнението.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, във
вр. с чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ.
Съдът обсъди и предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ. Тази претенция за обезщетение предпоставя незаконно уволнение, а също така работникът или служителят да е останал без работа или да е работил при друг работодател, но на по-нископлатена работа.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че първата предпоставка е налице.
От обсъдената справка от ***с изх.№1227/02.02.2021г., се установи, че след уволнението ищеца не е започнал работа при друг работодател. Поради това, съдът намира, че и сочената по-горе втора предпоставка е налице.
За установяване размера на претендираното обезщетение са събрани писмени доказателства и е изслушано експертно заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, т.е. полученото от ищеца през месеца, предхождащ уволнението.
Разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата регламентира, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от КТ.
Допълнителните трудови възнаграждения могат да са различни, но с постоянен характер са тези по чл. 11 от НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация и по чл. 12 НСОРЗ - за придобит трудов стаж и професионален опит. И съответно тези възнаграждения има предвид чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ. В този смисъл е възприетото в Решение № 159 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3836/2017 г., IV г. о., ГК.
В случая, елементите от трудовото възнаграждение на ищеца, видни от приложения фиш от ведомост за заплата за месец юни 2020г., които са за извънреден труд, тонизиращи напитки и ваучер/соц.прогр. не са определени като допълнителни възнаграждения с постоянен характер в КТД, с индивидуалния трудов договор или в друг вътрешен акт на работодателя, поради което не могат да се квалифицират като възнаграждение над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда, нито имат такъв характер по смисъла на НСОРЗ или друг нормативен акт.
Ето защо, съдът възприема заключението на вещото лице по ССЕ при определяне размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Както пояснява експерта при изслушването му, единствено за нощния труд е установила при проверката, че е прието в КТД да се включи към допълнителните възнаграждения с постоянен характер и възнаграждението за него е съобразено при изчисляване на обезщетението.
С оглед горното, размерът на дължимото на ищеца обезщетение за оставане без работа за периода от 30.07.2020г. до 30.01.2021г. се изчислява на 6 782,40лв. При това разгледаната искова претенция по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се явява основателна и доказана до размера на тази сума, върху която следва да се присъди и претендираната законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран размер от 7 331,70лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските:
Страните са направили разноски за адвокатско възнаграждение, за които са налице доказателства и за реалното им плащане. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение, което е 1 500лв. без ДДС (в съответствие с регламентираното в §2а от Наредба №1/2004г.), т.к. същото не надхвърля значително минимално дължимото (в размер на минималната работна заплата или 610лв. по първите два иска и 700лв. по последния, с оглед цената му или общо 1 310лв. минимално дължимо възнаграждение).
Предвид частичното отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и необходимостта от решаване на въпроса за дължимите разноски, съразмерно уважена и отхвърлена част от исковете, съдът приема, че условно следва да бъде разделено на две равни части възнаграждението, платено от всяка от страните (едната част по първите два неоценяеми иска и втората част за оценяемия иск), т.к. в сключените договори няма разграничение за размер на уговорено по всеки от исковете възнаграждение). При съобразяване размера на платеното възнаграждение по оценяемия иск (половината от платеното от всяка от страните) следва да се изчислят дължимите на всяка от страните разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважена и отхвърлена част. При такъв подход, на ищеца е дължимо възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете в размер на 675,59лв. На ответника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от оценяемия иск в размер на 63лв. Или ответника следва да бъде осъден да заплати при компенсация разноски на ищеца в размер на 612,59лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на по 60лв. по неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и 271,30лв. по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ или общо в размер на 391,30лв., както и разноски за вещо лице в размер на 195 лв.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на А.А.Б. с ЕГН **********, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 от КТ със Заповед №126/29.06.2020г. на ***на „Р.Т.“ ЕАД- ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, А.А.Б. с ЕГН **********, на длъжността ***с код по ***, заемана при „Р.Т.“
ЕАД- *** преди уволнението.
ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, „Р.Т.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***ДА ЗАПЛАТИ
в полза на А.А.Б. с ЕГН **********,***, сумата
от 6 782,40 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, за
периода от 30.07.2020г. до 30.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2020г. до
окончателното изплащане.
Осъжда, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „Р.Т.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.А.Б. с ЕГН ********** сумата от 612,59лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по компенсация, съразмерно уважената част от исковете.
Осъжда на основание чл.78 ал.6 от ГПК „Р.Т.“ ЕАД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 391,30лв. и разноски за вещо лице в
размер на 195 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 15.04.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: