№ 889
гр. П., 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100330 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба против Г. Я. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№8, ап.22
ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37 твърди, че на 01.11.2021г. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П. за
вземанията си ответника.Въз основа на това заявление е било образувано ч.гр.д.
№3781/2021г и издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице правен интерес на ищеца от предявяването на
настоящия установителен иск. Твърди се , че ищецът в качеството на краен снабдител
съгласно разпоредбите на чл.98а от Закона за енергетиката продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период са общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-
013/10.05.2008г и влезли в сила на 27.06.2008г. Твърди се, че съгласно чл.35, ал.1 от общите
условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Твърди се, че общите условия са
публикувани в сайта на дружеството. Съгласно чл.94а от Закона за енергетиката крайният
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти , присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от
друг доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия. Твърди се, че ответникът Г.А. има качеството на битов
1
клиент съгласно пар.1, т.2а от ДР на Закона на енергетиката, тъй като ползваната от същата
ел.енергия е за битови нужди предвид обекта на потребление – жилище. Твърди се, че по
силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение е да
снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника – обект с ИТН 3082780,
находящ се в град П., ул.“М.“№11 като за Г.А. е открит клиентски номер ****** в
качеството на собственик на обекта. Ответникът ос своя страна съгласно чл.11, т.1 от
общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването н електрическа енергия в сроковете и по начините, определение в чл.18, ал.1 и
ал.2 от общите условия. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия
ищецът е доставил на обекта на ответника за периода от 23.01.2019г до 22.04.2019г
електроенергия на обща стойност 115.44 лв. , която и до настоящия момент не е заплатена.
Поради забава на заплащането на горепосочената главница ответникът дължи лихва за
забава в общ размер от 29.66 лв. за периода от 12.03.2019г до 31.10.2021г. Законната лихва
за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата
до датата на образуване на настоящото производство на основание чл.18, л.1,2,3, предл.3-то
от общите условия на ищеца. Срокът за пращане на фактурата е посочен в същата.
Издадените фактури, техния падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата
лихва за забава са подробно описани в приложения препис- извлечение от клиентска сметка
на ответника.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: сума в размер
на 115.44 лв. , представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.01.2019г. до 22.04.2019г., сумата в размер на 29.66 лв.
законна лихва за забава за периода от 12.03.2019г. до 31.10.2021г , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -01.11.2021г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените
в заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е постъпил
писмен отговор , с който се оспорват предявените искове. Сочи се, че по силата на чл.1, т.4
от Общите условия „клиент“, имащ качеството на физическо лице, какъвто е настоящия
случай може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди – собственик или
ползвател на имота, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване“АД. Адресът на обекта, за който се претендира плащане, е различен от
постоянния и настоящ адрес на ответницата през процесния период.Противопоставя се
възражение, че не е установена връзката между обекта, в който е била доставяна
електрическа енергия и ответника, както и че не е налице ясна обосновка в какво качество
Г. А. е била клиент на ищцовото дружество и изобщо имала ли е такова качество –
2
собственик ли е била на имота или негов ползвател през процесния период . Не е
представено заявление-декларация, от което да е видно, че ответникът Г. А. желае да получи
електрическа енергия за процесния обект и за какъв период от време, както и на какво
основание.Моли се предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа
заявеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, доводите на страните, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3781/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 01.11.2021 г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Издадена е заповед №2049/03.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. Я. А. с ЕГН **********/ ответник по
настоящото дело / да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 115.44 лв. ,лихва
за забава в размер на 29.66лв. за периода от 12.03.2019г. до 31.10.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-01.11.2021г до
окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение, както и в т. 12 от
заявлението е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:стойността на
електрическа енергия, доставена за периода от 23.01.2019г. до 22.04.2019г. по партида с
клиентски номер №******, отнасяща се до обект на потребление: гр.П., ул.“М.“№11 с ИТН
3082780.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. С разпореждане №372 от 17.01.2022г заповедния съд е указал на заявителя / ищеца по
делото/ на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 19.01.2022г и на
28.01.2022г/ тоест в едномесечния срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по
заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с
предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество съдът намира следното :
От представеното по делото писмено доказателство-справка №64845/19.01.2022г от
Служба по вписвания –П. на лист 4 -7 от делото/ се установява, че на 12.05.2017г
ответникът Г.А. е придобила чрез покупко –продажба процесния жилищен обект, находящ
се в град П., ул.“М.“№11 и на 16.05.2019г е прехвърлила собствеността върху този обект
3
отново чрез покупко- продажба на друго лице.Няма спор по делото, че жилището е
електроснабдено и е индивидуализирано като обект на потребление с ИТН 3082780. За
ответница е открит клиентски номер ******. На този клиентски номер и за обект на
потребление с ИТН 3082780 ищцовото дружество е издало три броя фактури за потребена
електроенергия за периода 23.01.2019г до 22.04.2019г. и всяка от фактурите е придружена с
детайлна информация както следва: фактура №**********/28.02.2019г. за отчетен период
23.01.2019г до 22.02.2019г на стойност 67.37лв. с ДДС за изразходвана 346 кВтч
електрическа енергия с падеж на плащане 11.03.2019г., фактура №**********/31.03.2019г
за отчетен период 23.02.2019г -22.03.2019г на стойност 46.40лв. с ДДС за изразходвана 234
кВтч електрическа енергия със срок на плащане на задължението 10.04.2019г. и фактура
№********** за отчетен период 23.03.2019г -22.04.2019г на стойност 1.67лв. с падеж на
плащане 10.05.2019г. Следва да се отбележи, че ответникът не оспори процесните фактури
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с
чл.415, ал.1 от ГПК искове както следва : главен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за
установяване вземане , представляващо дължима и неплатена цена на потребена през
периода 23.01.2019г до 22.04.2019г електрическа енергия в размер на 115.44лв. и акцесорен
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на
29.66лв. за периода от 12.03.2019г до 31.10.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на
изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Следва да се установи размера на това
вземане, както и правопораждащия го факт. В тежест на ищеца е да установи
облигационната обвързаност между него и ответника, както и че същият е изправна страна
по правоотношението/ изпълнил е точно задълженията си, произтичащи от това
правоотношение/. С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения
възникналото между страните правоотношение намира своята правна опора в разпоредбите
на Закона за енергетиката.
От ноторно известните Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, публикувани във вестник „Дневник“ от
27.05.2008г. се установява, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 от ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а от ЗЕ. С решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008г Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на
договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл.98а, ал.4 от
ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия влизат в сила в тридесет дневен срок след публикуването им, а в последващ период
4
от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответния краен
снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Ето защо когато потребителят не се е възползвал от
горепосочената правна възможност , следва да намерят приложение установените в чл.298,
ал.1т.2 от ТЗ последици, а именно общите условия на ищеца- краен снабдител стават
задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два периода.При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор
между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ищеца услуги /
на основание чл.98а, ал.5 от ЗЕ/ то следва в отношенията между тях да се прилагат Общите
условия.
Съгласно чл.91, ал.1 във вр. с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ , които са приложими в
разглеждания случай, сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на
балансиращ пазар на електрическа енергия , като страни по тях са крайния снабдител на
електрическа енергия и крайния клиент/ битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ
доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на
електроенергия за битови или небитови нужди за обекти , присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези условия,
предложени от доставчика и одобрени от КЕВР и по регулирани от комисията цени.
Съгласно пар.1т.41б на ДР на ЗЕ „ потребител на енергийни услуги „ е краен клиент, който
купува енергия или природен газ.
Изхождайки от гореизложеното съдът приема, че ищецът е краен снабдител на
територията, в чийто обхват попада процесния имот, за който се претендира заплащане на
стойност за доставена електроенергия.
Съгласно чл.1,т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“АД/
одобрени с решение на ДКЕВР№ОУ-14 от 10.05.2008г/ клиент, имащ качеството на
физическо лице, какъвто е настоящия случай може да бъде потребител на електрическа
енергия за битови нужди – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“АД съгласно
действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си.
Установи се, че през исковия период ответникът Г.А. е била собственик на процесния имот.
Не бе спорно по делото,че този имот е бил присъединен към електропреносната мрежа през
исковия период. Поради това и индивидуален договор не е бил сключен и не е било
необходимо сключването му.
Ето защо съдът приема, че страните са били във валидни облигационни отношения по
доставка на електроенергия. Поради двустранния характер на правоотношението и за двете
страни са възникнали насрещни задължения. Ищецът като доставчик на електроенергийни
услуги е следвало да предостави тези услуги, а насрещната страна по правоотношението, а
именно – ответникът е следвало да заплати тяхната стойност в 10 дневен срок от датата на
5
фактуриране на дължимата сума / така чл.18, ал.2 от Общите условия/ като фактът, че
фактурите не са връчени на ответника не го освобождават от задължението да плати.
Изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните съгласно чл.18, ал.2 от общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваната о тях
електроенергия в 10 дневен срок след фактурирането. Дължимостта им не зависи от
получаване на специална покана от кредитора ищец. Безспорно е, че 10 дневния период по
всяка фактура е изтекъл и сумите се дължат. Продажбата на електрическа енергия по своята
правна същност е търговска сделка по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1
от ТЗ с договора за продажба купувачът се задължава да плати цената при предаване на
стоката или на документите ,които му дават право да я получи, а продавачът се задължава
да предаде стоката. Ответникът не направи никакви възражения за извършени от него
плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени
доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Дължимите суми
по фактурите в общ размер от 115.44лв., представляващи стойността на доставената в
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.01.2019г до 22.04.2019г не са
били заплатени , поради което ищецът е начислил лихва за забава в размер на 29.66лв. за
периода 12.03.2019 до 31.10.2021г.
Предвид изложеното съдът счита ,че към момента на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и към момента на подаване на исковата
молба , въз основа на която е образувано настоящото дело, а и към настоящия момент/
момента на постановяване на съдебния акт/ съществува вземане на ищеца към ответника за
сумата от 115.44 лв.,незаплатена цена на доставена ел.енергия за периода 23.01.2019г до
22.04.2019г по партида с клиентски номер ****** за обект на потребление с ИТН 3082780,
находящ се в град П., ул.“М.“№11, който обект е собственост на ответника.
Предвид уважаването на главния иск и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.1 от ОУ
основателен е и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава.
Задължението за заплащането на доставената и потребена ел. енергия за всеки от отчетните
периоди по обсъдените по-горе фактури, включени в процесния период, за които е уважен
главния иск , е с определен ден за изпълнение, посочен във всяка от фактурите и длъжникът
изпада в забава за всяко едно от задълженията, посочени в съответната фактура от деня
следващ деня на падежа. Падежът на първата фактура е 11.03.2019г. При това положение
ответникът изпада в забава,считано от 12.03.2019г. която дата е фиксирана като начален
период в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба. Като краен период на забавата
ищецът е посочил 31.10.2021г / преди датата на подаване на заявлението, подадено на
01.11.2021г./ Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 29.66 лв./ изчислена при
прилагане на разпоредбата на чл.162 от ГПК/, представляваща сбора от обезщетенията за
забава, изчислени в размер на законната лихва върху дължимите суми по всяка една от
процесните фактури.
Предвид изложеното исковете като основателни следва да се уважат като искът за
главница следва да се уважи ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата
6
на подаване на заявлението п очл.410 от ГПК-01.11.2021г до окончателното изплащане са
сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да запали на ищеца сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство/ от
които 25лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение , както и сумата от 475лв.
разноски в настоящото производство/ от които 75 лв. държавна такса, 200лв. за особен
представител и 200лв. юрисконсултско възнаграждение./
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по
отношение на Г. Я. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№8, ап.22, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37 за следните суми: главница в
размер на 115.44лв., представляваща стойността на доставената за периода 23.01.2019г –
22.04.2019г електрическа енергия по партида с клиентски номер ****** за обект на
потребление, находящ се в град П., ул.“М.“№11, с ИТН 3082780 и сумата от 29.66лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 12.03.2019г до 31.10.2021г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
01.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
№2049/03.11.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№3781/2021г по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Г. Я. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№8, ап.22, да заплати
на„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37 сумата от 75лв. разноски за заповедното
производство и сумата то 475 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7