Присъда по дело №216/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 13
Дата: 12 юни 2025 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20252200200216
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
СъдебниСВЕТОСЛАВА КР.
заседатели:ПОПИВАНОВА

Десислава П. Христакева-
Атанасова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20252200200216 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Г. Д., роден на 31.08.1989 г. в гр. С.,
живущ в същия град, българин, български гражданин, с висше образование,
работи, женен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
03.01.2022 год. на път П-53 /С. - Я./, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ф.Г.“ с per. № ....., нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост причинил смъртта на Й.Б.Й., ЕГН ********** от с.
Глуфишево, общ. С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, предл.1,
вр. чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП и чл. 58а, ал. 4, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК, го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА "Лишаване от
свобода".
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното наказание "Лишаване от свобода"в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА,
с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК НАЛАГА на подс. С. Г. Д.
1
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимият С. Г. Д., със снета по-горе самоличност да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – С. сумата от
11 022,27/единадесет хиляди двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки/
лева за направени по делото разноски в досъдебната фаза.
ОСЪЖДА подсъдимият С. Г. Д., със снета по-горе самоличност да
заплати на частния обвинител К. Й. Б., ЕГН ********** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляващи направените разноски за повереник в
досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимият С. Г. Д., със снета по-горе самоличност да
заплати на частния обвинител К. Й. Б., ЕГН ********** сумата от 1800
/хиляда и осемстотин/ лева, представляващи направените от нея разноски за
повереник, съгласно пълномощно представено пред Окръжен съд С. при
разглеждане на пред настоящия съд.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда рег. № 13/12.06.2025 г. по НОХД № 216/2025 г. по
описа на Окръжен съд – С..
Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Окръжна
прокуратура С. против подсъдимия С.Г.Д. – роден на 31.08.1989 г. в гр. С.,
живущ гр. С., ж.к. „С.” бл. 29, вх. Е, ап. 2, българин, български гражданин, с
виеше образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН ....., с обвинение за
това, че: На 03.01.2022 год. на път П-53 /С. - Я./, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Ф.Г.“ с per . № .......„ нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП - „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост причинил смъртта на Й.Б.Й., ЕГН ********** от с. Г., общ.
С. - чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.1 НК.
По искане на защитата и подсъдимия със съгласието на частния
обвинител, съдът се произнесе с определение провеждането на съдебното
следствие да протече по реда на чл. 372, ал. 4, вр с чл. 371, т. 2 от НПК, като
обяви че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като същите се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства.
По отношение на вида и размера на наказанието, които следва да бъдат
наложени на подс. Д., представителя на Окръжна прокуратура С. предлага с
оглед данните за личността на подсъдимия, направените признания в хода на
съдебното производство, липсата на доказателства за извършени
престъпления и за предходни осъждания на лицето, както и съвината на
пострадалия за настъпилото ПТП, наказание за деянието по чл. 343 ал. 1 б.
„в“ вр. чл. 342 ал.1 НК при приложение на чл.55 от НК в размер на 6 месаца
лишаване от свобода което да бъде отложено с 3 години изпитателен срок и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Гражданския ищец К.Б. и повереника и адв. Г. се солидаризират със
становището на прокуратурата за размера на наказанието.
Защитникът на подсъдимия Д. – адв. К. подчертавайки признаването на
вината относно повдигнатото обвинение предлага налагане на наказание
Лишаване от свобода идентичен с размера предложен от страна на
прокуратурата. Моли на първо място да се вземе в предвид добрите
характеристични данни на подс. Д., липсата на осъждания и обстоятелствата,
които са довели до настъпването на ПТП, съвината на пострадалия с
употребения от него алкохол и начина му на движение по пътното платно.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението.
Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт, съжалява за стореното и моли за минимална
присъда.
В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява за причинената
смърт, поднесе извиненията си на пострадалата и моли за минимално
наказание което да не бъде изтърпявано ефективно.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия С.Г.Д. е роден и живее в гр. С.. Завършил е медицина в гр. П.
и към момента на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, е работил
1
като Завеждащ „Инфекциозно отделение“ МБАЛ - С. - Военномедицинска
академия. Несемеен. Притежава два леки автомобила - „Ф.Г.“ с ДК № ...... и
„Т.К.“ с ДК № СВ034IMP. Правоспособен водач на МПС - Категория „М“ и
„В“ /Свидетелство за управление на МПС № ********* от 08.08.2018 год./ и
до момента на възникване на инцидента, е наказван инцидентно за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Постр. Й.Б.Й., от с.Г., общ.С., на 60 год., бил разведен и от 2014 г.
живеел в с.К., общ.С., в дома на свид. С.Д.С., който бил негов далечен
роднина. Постр. Й. не работел, системно злоупотребявал с алкохол. В
последните две години често ходел в циганската махала на селото, където
имал приятели, за да се черпи с тях. Напивал се с големи количества алкохол
до безпаметност и започвал да губи ориентация за местоположението си.
Постр. Й. се прибирал пеш до дома, в който живеел и често се случвало да
легне някъде край пътя, за да се наспи и изтрезнее.
Една вечер през лятото на 2021 г., в публикация във Фейсбук, свид. С.
видял видеоматериал за пиян човек, който върви по главен път 11-53,
преминаващ през с.К., общ.С. и разпознал постр. Й.. Веднага тръгнал с лекия
си автомобил да го прибере, тъй като това било опасно. Намерил го да върви
по осевата линия на главния път, след с.К., в посока гр.Я.. При подаване на
звуков сигнал от страна на свид. С., постр. Й. му заявил: „Длъжен си да ме
пазиш!“. След този случай, постр. Й. разказал на свид. С., че една сутрин се
събудил някъде край пътя за с.Ч окоба, общ. С. и нямал никакъв спомен как се
е озовал там.
На 03.01.2022 г., вечерта, за пореден път постр. Й. употребил
значително количество алкохол при свои познати в циганската махала на с. К.,
50
общ. С.. Малко преди 20. часа той тръгнал да се прибира, движейки се по
главен път II - 53. Поради изпития алкохол отново загубил ориентация,
излязъл извън населеното място и тръгнал в посока гр. С.. Постр. Й. вървял в
пътната лента, предназначена за движение на пътните превозни средства,
движещи се в посока гр. С.. Бил облечен с тъмен панталон, камуфлажно яке,
обут с тъмно кафяви гумени ботуши, на главата си носел черна шапка с
козирка, а в джоба на якето му имало пластмасова бутилка от минерална вода,
наполовина пълна с ракия. През рамо носел чанта от дънков плат.
По това време движението в процесния пътен участък на път П-53 било
сравнително интензивно, като разрешената скорост била 90 км/час. Пътното
платно било неосветено, времето било тъмно, ясно, видимостта - нормална,
пътната настилка - суха. Някои от водачите на пътни превозни средства,
движещи се по същото време в този участък от пътя, (като свид. А.И., който
пътувал с лек автомобил „С.Л.“ с per. № ......, от гр. С. към гр. Я.), успели да
видят пешеходеца на пътното платно и сигнализирали за опасността
останалите участници в движението като присветвали с фаровете си на
насрещно движещите се автомобили.
Свид. Н.И., от гр. С., водач на лек автомобил Ф.Г.“ с per. № ........, който
по същото време пътувал в посока гр. Я. с приятелката си - свид. В.И.,
възприел светлинни сигнали, предупреждаващи за опасност на пътя още от
разклона за с. К., общ. С. и намалил скоростта. Пред него, в същата посока се
движел товарен автомобил, който няколко стотин метра преди с. К., направил
лека маневра в дясно, навлизайки в банкета, след което отново продължил
праволинейно движението си в пътната лента. Преминавайки през мястото,
където товарният автомобил се отклонил в дясната част на пътя, свид. Н.И. и
приятелката му видели в платното за насрещно движение мъж, облечен в
2
тъмни дрехи - постр. Й., който вървял бавно, клатушкайки се, точно по
средата на насрещното пътно платно. Свид. И. продължил движението си без
да спира.
По същото време, в с. К., общ. С., по главен път П-53, в посока гр. С., се
движил лек автомобил „Т.А.“, тъмносив на цвят, с per. № ......, с водач свид.
И.Ж.М., на 33 години, от с. Т., общ. С., който се връщал от пазар в гр. О.,
заедно със съпругата си - свид. С.М. и майка си - свид. Д.М.. Зад посочения
автомобил се движил лек автомобил „Ф.Г.“ с per. № ......., управляван от подс.
С.Г. Д., а на около 100 м. зад него, в лек автомобил „О.В.“ с per № ......, към гр.
С. пътували три момчета от с. Д., общ. Т. - свид. С.М.С., на 26 години - водач
на автомобила и приятелите му - свид. С.М.М., който седял на предната дясна
седалка до водача и свид. Р. И., който пътувал отзад.
На излизане от с. К., общ. С. водачите на горепосочените три
автомобила ускорили скоростта, като продължили да се движат със скорост от
около 90 км/ч. В този момент те се разминали с автомобила, управляван от
свид. Н.И., който предвид възприетата по - рано опасност на пътя гледал
активно в огледалото за задно виждане. Пред трите автомобила, движещи се в
посока гр. С., нямало други превозни средства поради което свид. И.М.
превключил на дълги светлини, а подс. С. Д. и свид. С.С. управлявали
автомобилите си на къси светлини.
В същия момент, постр.Й. продължавал да се намира на пътното платно
на път П-53, на около 700 м. северно от с. К., общ.С., пред водачите на
автомобилите „Т.А.“, „Ф.Г.“ и „О.В.“. Посоченият пътен участък бил прав, с
две пътни ленти за движение, разделени с прекъсната осева линия, а постр. Й.
криволичел, като се движил в лентата за движение в посока гр.С., със спокоен
ход и скорост от около 4,8 км/ч.
Като се уверил, че има видимост (движещия се пред него автомобил
„Т.“ ограничавал видимостта на подс. С. Д. към движещия се в пътната лента
пешеходец), свободен път и разстояние достатъчно за изпреварване, със
скорост от около 70 км/ч, подс. С. Д. предприел маневра изпреварване на
движещия се пред него лек автомобил „Т.“, като започнал да се изнася към
лявата пътна лента и същевременно подал сигнал с левия пътепоказател. При
вече започналата маневра изпреварване, водачът на лекия автомобил „Т.А.“ -
свид. И.М., видял постр. Й., намалил скоростта на движение и без да спира
отклонил автомобила си към дясната граница на дясната лента и към десния
банкет. В този момент постр Й. също нямал видимост към лекия автомобил,
управляван от подс. С. Д. и започнал да пресича платното косо, отдясно
наляво, навлизайки в лявата пътна лента за движение. В момента, в който се
изравнил с изпреварвания автомобил (на разстояние около 85 метра от
мястото на удара), подс. С. Д. видял постр. Й. в лявата пътна лента. Веднага
реагирал аварийно с натискане на спирачки, но не успял да избегне удар - с
предната челна дясна част на автомобила той ударил задно-лявата странична
част на пострадалия. Тялото на постр. Й. попаднало върху предния капак и
дясната предна колонка с челното стъкло на автомобила „Ф.Г.“. При този удар
тялото на пострадалия било изхвърлено напред и надясно, изпадайки отдясно
на автомобила, в дясната пътна лента.
Преминавайки през дясната пътна лента, пред тялото на пострадалия,
подс. С. Д. спрял автомобила си върху десния банкет, като включил
аварийните светлини. През това време водачът на лекия автомобил „Т.А.“ -
свид. И.М., вече бил тръгнал.
Водачът на лекия автомобил „О.В.“ с per. № ..... - свид. С.С., и
3
пътуващия до него свид. Т.М. станали очевидци на произшествието. По време
на движението си зад автомобила на подс. С. Д. те възприели поведението на
водача на лекия автомобил „Т.А.“, видели, че автомобилът „Ф.Г.“ е ударил
нещо, което се е преметнало и паднало на пътя, но едва когато го доближили
разбрали, че това е човек.
Свид. СТ.М. и свид. С.С. спрели за няколко секунди до тялото на
пострадалия, видели подс. С. Д. да отваря лявата предна врата на автомобила
си, който току-що спрял, след което потеглили, за да настигнат лекия
автомобил „Т.А.“ и да запишат номера му. Стоящият на задната седалка на
автомобила „О.В.“ свид. Р. И. не видял случилото се, тъй като не следял
пътната обстановка, а и бил с очила.
През това време подс. С. Д., отишъл до постр. Й. и установил липсата
на дихателна дейност. Той веднага се обадил на телефон „112” и съобщил за
възникналото пътно-транспортно произшествие. Обаждането на подс. С. Д.
0109
било регистрирано в РЦ 112 в 21. часа. Няколко минути по-късно (в 21. ч.)
сигнал за произшествието от своя телефон подал и свид. Т.Ж.К. от гр. Я.,
който преминавал с лек автомобил „П.“ с рег.№ ...... в района на ПТП-то,
движейки се в посока гр. Я..
15
По повод подадените сигнали на телефон „112” на място, в 21. часа,
пристигнал екип на Бърза помощ. Свид. Л.Г. от ЦСМП - С., констатирала че
пострадалият не дава признаци на живот и е починал.
Минута след това пристигнал и полицейски екип от група „Пътен
контрол“ при ОД на МВР - С., в състав свид. С.Х.Ч. и Г.С.. Подсъдимия Д. им
обяснил подробно какво се е случило, след което свид. С.Ч. го изпробвал за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. №
ARDM 0203, като пробата била отрицателна. Въпреки това на подс. Д. бил
издаден талон за медицинско изследване № 0043950 и полицейски служители
го отвели до ЦСМП - С. за вземане на кръвна проба.
На местопроизшествието пристигнала дежурната оперативно-
следствена група, за да извърши оглед. Огледът на местопроизшествие
50
започнал в 21. часа, при спускаща се мъгла. След приключването му тялото
на постр. Й. било откарано в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, за допълнителен
оглед и аутопсия.
От заключението на назначената по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза е, че смъртта на постр. Й. е в резултат на
автомобилна травма - травма вследствие блъскане на пострадалия като
пешеходец от движещ се лек автомобил, при което пострадалият е получил
тежка несъвместима с живота съчетана с обхващане на главата, гръбначния
стълб и гръбначния мозък, гръдния кош, корема и крайниците. При външния
оглед и аутопсията на трупа са установени множествени травматични
увреждания в областта на главата, лицето и горните крайници, с масивна
разкъсно - контузна рана в областта на лявата половина на челото с масивен
кръвоизлив и образуване на локва кръв под лицето по повърхността на терена
на местопроизшествието.
Вещото лице сочи, че причината за настъпването на смъртта на постр.
Й. е съчетаната травма с обхващане на мозъка и мозъчните обвивки; гръдния
кош с двустранните счупвания на ребрата и разкъсванията не белите дробове с
контузионни увреждания на същите с хемоторакс; гръбначния стълб със
счупванията му в шийния и гръдния сегмент с тежки увреждания на
гръбначния мозък, както и корема и коремните органи с разкъсвания на
слезката и черния дроб с наличие на кръв в коремната кухина. Смъртта на
4
постр. Й. е пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие. Смъртта на пострадалия е настъпила за
сравнително кратко време, но не е била мигновена.
Според заключението на съдебния лекар вида и характера на
уврежданията, както и тяхната локализация сочи, че ударът е бил с предните
части на лекия автомобил, като след първоначалния удар тялото на
пострадалия е било притиснато от деформиралите се части на автомобила и
същото е било влачено, притискано и блъскано от предните части на
автомобила и притискането на тялото му в повърхността на пътното платно.
Най-добре отговаря пострадалият да е блъснат откъм лявата задностранична
повърхност на тялото му, като уврежданията в областта на лявата
задностранична повърхност на тялото на пострадалия са от директния удар от
автомобила, а увреждания в областта на останалите области на тялото са
получени в следващите фази на катастрофата, вследствие притискането и
удрянето на различни части на тялото на пострадалия по повърхността на
терена и неговото провлачване. Всички увреждания по тялото на пострадалия
са получени при възникналото пътнотранспортно произшествие. Не са
установени увреждания, които да са били получени вследствие прегазване на
тялото на пострадалия от тежкотоварен автомобил.
При извършената аутопсия от трупа на постр. Й. е била взета проба
кръв за изследване наличието на алкохол и/или наркотични вещества.
От заключението на съдебно-химческата експертиза № А-03 3/2022 г.,
изготвена от вещи лица при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по
съдебна медицина и деонатология, се установява, че във взетата проба кръв от
постр. Й. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 4,82 промила.
В кръвта на подс.С. Д. не е установено наличие на алкохол и наркотични
вещества.
По досъдебното производство е назначена и съдебно-химическа
експертиза № Т-033/22 г. от заключението на която е видно, че от
токсикологичния анализ от изпратената за химическо изследване проба кръв,
взета от трупа на постр. Й.Б.Й. с методите на газова хроматография и
имунохроматографски методи не е доказано наличие на алкалоиди
(синтетични наркотични вещества, стимуланти, седативи и производни на
опиума), бензодиазепинови лекарствени средства, барбитурати, трициклични
антидепресанти, фенотиазинови лекарствени средства.
В хода на проведеното разследване са назначавани автотехническа и
две допълнителни автотехнически експертизи, както и тройна и повторна
тройна автотехническа експертизи.
От заключението на автотехническа експертиза се установява
безспорно, че скоростта на движение на автомобила ’’Ф.” преди
пътнотранспортното произшествие и към момента на удара, определена по
два метода, е около 70 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при
определената скорост на движение, е около 60 м.
Към момента на удара пешеходецът се е движил със скорост от около
4,8 км/ч, косо и леко попътно, отдясно наляво за автомобила „Ф.“. В момента
на навлизане на пешеходеца на платното, автомобилът „Ф.“ е бил на около 85
метра от мястото на удара, но в зона извън видимата за водача зона.
Мястото на удара между пешеходеца и лекия автомобил е на 0,8 м
вляво от разделителната линия на лентите за движение, в лявата пътна лента,
извън пешеходна пътека.
Съгласно извършени изследвания за осветеността на фаровете при
5
движение в тъмната част на денонощието и неосветен пътен участък за
халогенни светлини, каквито са тези на автомобила „Ф.“, вещите лица от
тройната експертиза са определили, че осветената зона е била при 2 lux до
около 50 метра пред автомобила. Доказателствата по делото установяват, че
пострадалият е бил облечен в тъмни, камуфлажни дрехи, които са със слабо
отражение и се е движил косо, спрямо посоката на движение на автомобила е
бил отдясно на ляво. Скоростта му на движение е определена на около 4,8
км/ч. Пешеходецът е предприел пресичане на платното пред движещия се лек
автомобил „Т.“, който се е намирал в дясната пътна лента и пред автомобила
„Ф.“.
Доколкото видимостта към даден обект зависи от обстоятелството
какво е отражението на светлините на автомобила от пострадалия, експертите
са изчислили, че водачът на автомобила „Ф.“ е възприел опасността на
разстояние около 27,0 метра. От момента на възприемане на опасността от
водача на автомобила „Ф.“ до момента на удара пострадалият е изминал
разстояние от 1,9 метра.
Пред автомобила „Ф.“ се е движил лек автомобил „Т.А.“, който е
ограничавал видимостта за водача на „Ф.“ към пострадалия - този автомобил е
запазил движението си в дясната пътна лента, като е преминал зад пешеходеца
и по този начин е ограничил видимостта към него. Това обяснява факта, че
водачът на автомобила „Ф.“ е възприел опасността на разстояние по-малко от
осветената зона пред автомобила - на 27,0 м. Налице е навлизане на
пешеходеца в опасната зона за спиране на автомобила „Ф.“. Водачът на
автомобила „Ф.“ не е имал техническата възможност да възприеме по-рано
пешеходецът, тъй като той се е намирал в зоната на ограничена видимост от
намиращия се пред него автомобил „Т.А.“.
Автоекспертите изтъкват, че от съществено значение за анализа на
възможността за предотвратяване на ПТП е наличието на движещ се
автомобил пред автомобила с водач подс. Д. и предприето пресичане на
платното пред този автомобил. Водачът на автомобила „Ф.“ е преминал
изцяло в лявата пътна лента, като дясно стоящият автомобил е ограничавал
видимостта му до момента на преминаване на пешеходеца на мислената линия
на продължението на левия габарит на този автомобил. В момента на
откриване на видимостта за водача на „Ф.“, когато пешеходецът е преминал
мислената линия на левия габарит на автомобила пред него, когато
пешеходецът е бил на 1,9 м от мястото на удара, автомобилът „Ф.“ е бил на 27
м. от мястото на удара, в лявата пътна лента, в процес на маневра
изпреварване.
Вещите лица от допълнителната тройна експертиза отговорят на
въпросите, поставени от съда при последната отмяна на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство, а именно:
На какво разстояние се е намирал водачът на лекия автомобил „Ф.Г.“ с
per. № ...... от мястото на удара и могъл ли е кога е могъл да възприеме
намаляването на скоростта от водача на движещият се пред него лек
автомобил „Т.А.“ с per. № ....., както и задействането на аварийните
светлини;
Да се изчисли на какво разстояние водачът на лекия автомобил „Ф.Г.“ с
per. № ...... е бил до мястото на удара при възприемане на аварийните
светлини и стоп светлините на лекия автомобил „Т.А.“ с per. № ...... и
могъл ли е безпрепятствено да се прибере в неговата лента за движение,
6
както и могъл ли е да намали скоростта си на движение, като не
предприема изпреварване на лекия автомобил „Т.А.“ с per. № ..... и коя е
съобразената скорост на водача на лекия автомобил „Ф.Г.“ в тази
ситуация;
Съобразено ли е с правилата за движение поведението на водача на лекия
автомобил „Ф.Г.“ /обв. Д./ при налични аварийни светлини и задействани
стоп светлини от движещият се пред него лек автомобил „Т.А.“ с per. №
.....;
Според последното заключение на вещите лица, съгласно кинематичния
анализ в началото на маневрата изпреварване, предприета от подс. Д.,
управляваният от него автомобил „Ф.Г.“ се е намирал на разстояние около 105
м. от мястото на удара. В този момент движещият се пред него автомобил
„Т.А.“ е бил на около 70 м. от линията на мястото на удара. Подсъдимия Д. е
предприел промяна на направлението на движение, като е преминал от
дясната в лявата лента за движение с цел изпреварване на преднодвижещият
се автомобил „Т.“.
Когато пешеходецът е навлязъл на платното за движение на автомобила
на обвиняемия, е бил на разстояние от около 85 м. от мястото на удара и в
началото на фазата на прехода от дясната в лявата пътна лента. В този момент
водачът на лекия автомобил „Т.“ е възприел пешеходеца на пътното платно на
разстояние от около 53 м. и водачът е предприел намаляване на скоростта с
отклоняване на автомобила надясно. Така посочените положения на
превозните средства показват, че маневрата „изпреварване“, предприета от
обв. Д., е предхождала маневрата за намаляване на скоростта на движение,
предприета от водача на автомобила „Т.“. Стоп светлините са задействани от
водача на автомобила „Т.“, когато той е бил на разстояние около 26 м. преди
линията на удара, като в този момент автомобилът „Ф.“ е бил на около 55 м. от
мястото на удара. Това е и началният момент на възприемане от страна на обв.
Д. на намаляването на скоростта от автомобила „Т.“ при задействането на стоп
светлините. Становището на вещите лица е че, ако задействането на стоп
светлините на автомобила „Т.“ се приеме за сигнал за опасност за подс. Д., за
да е в състояние последният да спре автомобила си от мястото на което се е
намирал в момента на задействане на стоп светлините до мястото на удара, би
следвало скоростта му на движение в този момент да е около 64 км/ч.
Следователно скоростта, при която не би настъпил удар и при
възприемане на сигнал за опасност от задействаните стоп светлини, е около 64
км/ч. така определената скорост на движение на автомобила на обвиняемия е
близка до тази на автомобила „Т.“ и маневрата „изпреварване“ не би била
възможна.
Казано другояче, при предприето аварийно спиране /с оглед
поведението на предно движещият се автомобил/ с връщане в дясната пътна
лента, скоростта на автомобила „Ф.Г.“ към нивото на мястото на удара би била
около 34 км/ч, автомобилът би бил с по- голямата си част в дясната лента и не
би настъпил удар с пострадалия.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия С.Г.Д. относно авторството на деянията
напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство
доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената
7
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо
се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно от
обясненията на подс. С. Д. /Том 3, л. 7 от ДП/ и показанията на свидетелите
К.Б., С.Х.Ч., Л.Ж.Г., С.Д.С., С.М.М., С.М.С., Р. И., Д. И.А М., И.Ж.М., А.П.П.,
Н.П. И., Г. Д.А, А.С.И., Т.Ж.К., РУР.М.П., И.П.М., С.М. М., В.И., и
протоколите за очни ставки.
Същите са обективни, последователни, логични и допринасят за
изясняване на фактите по делото.
Фактическата обстановка се подкрепя и от протокол за оглед на ПТП и
фотоалбум / Том 1, л.26-л. 37/; протокол за извършена съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза / Том 1, л. 42/;
Удостоверение за наследници /Том 1, л. 46/; Препис извлечение от акт за
смърт /Том 1, л. 52/; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3
/Том 1, л. 65/; Приемо - предавателен протокол за приемане на съхранение в
склад на МПС Том 1, л. 43/; Справка за нарушител/водач /Том 1, л. 53/;
Протокол за извършена съдебнохимическа експертиза на кръв, взета от трупа
на Йордан Й. / Том 1, л. 149/; Протокол за извършена съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза / Том 1, л. 170/; Съдебно
- медицинска експертиза на труп /Том 1, л. 174/; Заключение на
Автотехническа експертиза / Том 2, л. 1/; Заключение на Допълнителна
Автотехническа експертиза / Том 2, л. 18/; Заключение на Тройна
Автотехническа експертиза / Том 2, л. 95/; Заключение на Допълнителна
Тройна Автотехническа експертиза / Том 2, л. 95/; Заключение на
Допълнителна тройна Авто техническа експертиза № 2 / Том 2, л. 212/;
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и
взаимно допълващи се показанията в досъдебното производство на
свидетелите К.Б. /Том 3, л.14/, С.Х.Ч. /Том 3, л.21/, Л.Ж.Г. /Том 3, л.23/, С.Д.С.
/Том 3, л.24/, С.М.М. /Том 3, л.25/, С.М.С. /Том 3, л.ЗО/, Р. И. /Том 3, л.35/, Д.
И.А М. /Том 3, л.39/, И.Ж.М. /Том 3, л.40/, А.П.П. /Том 3, л.42/, Н.П. И. /Том 3,
л.43/, Г. Д.А /Том 3, л.45/, А.С.И. /Том 3, л.46/, Т.Ж.К. /Том 3, л.47/, РУР.М.П.
/Том 3, л.49/, И.П.М. /Том 3, л.50/, С.М. М. /Том 3, л.51/, В.И. /Том 3, л.52/.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията на посочените по-горе съдебно медицинска експертиза.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията на посочените по-горе авто-технически експертизи.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията на посочените по горе съдебно химикотоксикологични
/токсикохимична/ експертизи.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото
всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От съвкупния анализ на доказателствата – гласни, писмени и
заключенията на експертизите в тяхната взаимовръзка съдът направи следния
извод от фактическа страна:
Подсъдимият С. Д., като водач на лекия автомобил "Ф.Г." е извършил
нарушение на правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 изр.2 от ЗДвП, което нарушение е довело до настъпването на
пътнотранспортното произшествие, респективно е в пряка причинно-
8
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е уредена "непредвидимата опасност" и
е предвидено задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато
възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в
границите на установената избрана съобразена скорост, се въвежда
задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на
пътнотранспортно произшествие. Т. е. нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДвП е възможно при положение, че водача е изпълнил императивните си
задължения да се движи със съобразена на пътните условия скорост.
В случая подс. С. Д. е управлявал лекия автомобил "Ф.Г." с рег. №
......., като е избрал скорост на движение над 70 км/ч., при движение на къси
светлини. Осъществявал движенето си в тъмната част на денонощието, по
тъмен, неосветен участък от пътя, извън населените места. Пред него се е
движил автомобила „Т.А.“, тъмносив на цвят, с peг. № ......, с водач свид.
И.Ж.М.. Водачът на лекия автомобил „Т.А.“ - свид. И.М. е възприел
опасността на пътя, каквато представлява пострадалия Й. и намалил скоростта
на движение и без да спира отклонил автомобила си към десния банкет.
Обективен факт е, че свид. С. Д., възприел намаляващия и отбиващ на
дясно автомобил и намалил скоростта си на движение до около 70 км/ч., но не
изпълнил задълженията си на водач визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно
да предвиди препятствието /обстоятелството, което е накарало движещия се
пред него автомобил да намали скоростта и да се отклони в дясно към десния
банкет/ и да спре, а вместо това предприел маневра изпреварване на
автомобила „Т.А.“, като се престроил в лявата пътна лента и продължил
движението си със същата скорост.
За подсд. Д., като водач на процесния автомобил, е съществувала
необходимост да прояви повишено внимание при поведението на автомобила
пред него и да не предприема изпреварването му. Началният момент, от който
е възникнало задължението му да предприеме мерки за безопасност е този, в
който той обективно е възприел поведението на движещия се пред него
автомобил. Поведението на този автомобил подс. Д. е следвало да приеме за
опасността за движението и да намали или да спре, а не да предприеме
изпреварването му и сам да се постави в невъзможност да предотврати удара с
пешеходеца - постр. Й.. Поради това съдът прие, че свидетелят Д. е допуснал
нарушение на правилата, касаещи режима на скоростта, което е в пряка
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че
обвинението срещу подсъдимия С.Г.Д. за извършено престъпление по чл. 343
ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.1 НК, е доказано по безспорен и несъмнен начин и се
подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства.
От обективна страна е налице нарушаване правилата за движение,
визирани в цитираната по-горе разпоредба на ЗДвП, което нарушение е в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Подсъдимият е
нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2 изр. 2 от ЗДвП, като
нарушението се изразява в това, че като е управлявал лекия автомобил когато
е възникнала опасност за движението не е спрял, а е предприел изпреварване.
Според последното заключение на вещите лица от тройната автотехническа
експертиза назначена в хода на досъдебното производство, ако подс. Д. е
предприел аварийно спиране в момента на възприемане поведението на
предно движещия се автомобил с връщане в дясната пътна лента не би
9
настъпил удар с пострадалия.
От субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в нейната разновидност
"несъзнавана непредпазливост-небрежност", тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед
движението му нощно време, в прав участък на пътя, възприемайки
поведението на движещия се пред него автомобил/според обяснението му още
на излизане от с. К. е възприел аварийни светлини на автомобил/ не е намалил
скоростта, а е предприел изпреварване. Като водач на МПС с немалък стаж,
подсъдимия е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено
опасните последици.
Според съда реално вина за произшествието носи и пострадалия, който в
тежко алкохолно опиянение /с установен алкохол в кръвта 4,82 промила/ се
движи нощно време по пътното платно. При движение от страна на
пешеходеца по банкета не би се достигнало до ПТП, нещо повече показанията
на някой от свидетелите сочат за негово преднамерено поведение и движение
в нетрезво състояние по пътното платно. В същото време обаче причина за
ПТП и резултата от него е поведението на подсъдимия и допуснатото от него
нарушение на правилата на ЗДП.
Поведението на пострадалия определя съпричинявянето като такова в
значително степен, почти равняващо се на отговорността на самия подсъдим.
Това обстоятелство обаче на изключва неговата вина, а има значение
единствено при определяне на размера на наложеното му наказание.
Като съобрази всичко изложено до момента, настоящият състав на съда
намира, че възведеното обвинение на подсъдимия С.Г.Д. е доказано от
обективна и субективна страна, поради което прецени, че следва да го признае
за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1
НК
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.1 НК, съдът взе предвид, че,
не се касае за особено тежък случай и се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до осем години. Както беше посочено по-горе, в случаите на
проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2
от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание
с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият
състав счита, че в случая са налице изключителни и многобройни смекчаващи
вината обстоятелства относно подсъдимия, поради което размерът на
наказанието лишаване от свобода бе определен от съда съобразно
разпоредбата на чл.55 от НК.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подс. Д., констатира следното:
10
- смекчаващи отговорността обстоятелства - съжаление за
извършеното, съдействие за разкриване на обективната истина, добри
характеристични данни, чисто съдебно минало.
- отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че в случая са
установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което
води до извода, че дори наложено в минималния размер, предвиден в закона,
би се оказал несъразмерно тежък за извършеното от подсъдимия. В същото
време съдът отчете и поведението на самият пострадал, за което по-горе
изложи съображения, че е в такава степен на съпричиняване, почти равняващо
се с отговорността на подсъдимия.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че за извършеното
от Д. и установените по делото смекчаващи и липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да наложи наказание под предвидения от
закона минимум на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 6/шест/ месеца.
С оглед личността на подсъдимия, размера на наказанието и чистото
му съдебно минало, изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено с
минималния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. По този начин биха се изпълнили целите на специалната и
на генералната превенция.
По отношение на кумулативното наказание "лишаване от право да
управлява МПС", с оглед изложените до момента мотиви, размерът на това
наказание следва да е в подходящ размер, съобразен с размера на наложеното
наказание "лишаване от свобода", а именно ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че така определените наказания биха били достатъчни
за превъзпитанието на подсъдимия, тъй като в хода на съдебното следствие
ясно показа, че е осъзнал извършеното от него противоправно деяние.
На основание чл. 169, ал. 2 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски., както и сторените разноски от частните
обвинители.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11
Съобщи за изтекли лични данни