Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 5138 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД вр. с
чл.9 от ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът ,,Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София твърди, че на 11.11.2016 г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответника И.В.Н., като
кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
№ РLUS-14145811, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, с който кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя в размер,
представляващ сбор от следните компоненти: обща цена на стоките - 1000,00 лв. и
застрахователна премия по застраховка ,,Защита на плащанията” - 78,00 лв., като
последната сума е следвало да бъде платена директно на застрахователния агент
"Директ Сървисис” ЕАД и същата е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски” и
е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "месечна
погасителна вноска”. Поддържа, че с подписването на договора за кредит
кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора еднократно и такса
ангажимент в размер 35,00 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент
за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове, платима от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата посочена в поле "Такса ангажимент” от общия размер на кредита.
Така общият размер на кредита е 1078, 00 лв., който включва в себе си обща цена
на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка ,,Защита на
плащанията”, която сума кредитополучателят се е задължил да заплати на
кредитора на 13 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Посочва също, че с договора за кредит
кредитополучателят се е съгласил предоставеният му потребителски кредит да бъде
изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитодателя, което
съставлява изпълнението на задължението на кредитора да му предостави кредита,
предмет на договора. Изтъква, че погасителните вноски включват главницата по
кредита, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на кредита, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер 1297,79 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер 219,79 лв.
Твърди също, че с договора кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 05.01.2018 г. на 13 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 99,83 лв., при първа погасителна вноска на 05.01.2017 г.,
съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Сочи, че срокът на договора е
изтекъл на 05.01.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Изтъква, че при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска и така на длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 06.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда в общ размер 242, 66 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.
Сочи, че договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че на
14.09.2018 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.09.2018г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между ,,БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № РLUS-14145811 от 14.09.2018 г., е прехвърлено в полза на "Агенция
за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Поддържа, че ,,БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД (чиито универсален правоприемник е ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А.) е упълномощило ,,Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем
"Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД чрез "Агенция
за събиране на вземания” ЕАД до ответника е изпратено уведомително писмо с Изх.
№ УПЦ-ПБНП/РLUS-14145811/03.10.2018г. за станалата продажба, чрез
"Български пощи" с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит адрес, което се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка "Непотърсена пратка”. Твърди, че длъжникът не е извършил плащане
по дължимия паричен заем към дружеството, поради което е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника И.В.Н.
за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит № РLUS-14145811 от
11.11.2016 г., въз основа на което съдът е образувал ч. гр. д. № 4488/2019г. по
описа на РС-Враца и е издал заповед за изпълнение за сума в общ размер 1240, 45
лв., от които главница 974,94 лв., договорна лихва 122,85 лв. и законна лихва
за забава в размер 242, 66 лв. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение, което е обусловило правния му интерес от подаването на исковата
молба.
Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника И.В.Н., че същият дължи на "Агенция за събиране на вземания”
ЕАД следните суми: 974, 94 лв. главница, 122, 85 лв. договорна лихва за периода
от 05.01.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.01.2018 г.
/падеж на последна погасителна вноска/, 242, 66 лв. обезщетение за забава,
считано от 06.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Моли също съда да му присъди
разноските в заповедното производство и разноските направени в хода на
настоящото производство, вкл. юрисконсулстско възнаграждение в размер 350 лева.
Ответникът И.В.Н. ***, в писмения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва
предявените искове като недопустими, недоказани и неоснователни и моли съда да
ги отхвърли като му присъди направените разноски. Твърди, че по делото липсват
доказателства да е получил кредит от ищеца и от неговия правоприемник и че
договора за потребителски кредит е подписан от лице, което няма представителна
власт спрямо кредитора. Поддържа, че вземането на ищеца по договора не е било
изискуемо към датата на сезиране на заповедния съд, тъй като не е получавал
изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Посочва, че договора за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,
касаещи размера и начина на изчисляване на договорната лихва, и нищожни такива,
като противоречащи на морала, че същият противоречи на императивни разпоредби
на ЗПК и ЗЗП, че в него има уговорки за заплащане /и ищецът претендира такива/
на най-различни видове такси, лихви и обезщетения, макар съгласно чл. 33, ал. 1
от ЗПК при забава на потребителя, кредитора да има право само на лихва върху
неплатената сума, че договорът /както и приложенията към него/ е разпечатан на
шрифт по-малък от 12, поради което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, че не е написан на разбираем език в нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗПТ,
поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 23 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП. Според ответника от договора не ставало ясно каква точно
сума е следвало да получи и кога ще я получи, с плащането на всяка вноска какво
точно се погасява - дали главница или лихва или и от двете и т.н. като на тези
основания счита, че договора е недействителен, при което следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Твърди също, че договора, с който
кредитора е прехвърлил на ищеца своето вземане е абсолютно симулативен /т.е.
привиден/, което го прави нищожен, както и че не става ясно от кои лица е
подписано Приложението към него, в частност не става ясно дали същите лица имат
представителна власт по отношение на страните или не.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по изпълнените
съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи, намери за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е представен Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София (трето неучастващо по делото
лице) от 11.11.2016г. (л.83 по делото), в който са посочени основните
характеристики на кредита, разходите по него и други важни условия.
Видно от представения на л. 77-79
по делото в оригинал Договор за потребителски паричен кредит РLUS-14145811 от 11.11.2016
г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София, в качеството на кредитор,
и ответника по делото И.В.Н. ***, в качеството на кредитополучател, са сключили
договор за кредит при следните параметри и условия: размер на кредита за
потребителски цели - 1 000 лева; размер на кредита за покупка на застраховка
"Защита на плащанията" - 78, 00 лв.; общ размер на кредита - 1078, 00
лв.; такса ангажимент - 35, 00 лв.; брой погасителни вноски - 13; месечна
погасителна вноска - 99, 83 лв.; обща стойност на плащанията - 1297, 79 лв.;
годишен процент на разходите - 41, 22 %; лихвен процент - 29, 54 лв.
В обективирания в договора
погасителен план са посочени падежните дати на всяка от 13-те погасителни
вноски, първата от които е с падеж 05.01.2017г., а последната - с падеж
05.01.2018г., размера на вноската и размера на оставащата главница.
В чл.1 от
приложените условия по договора за кредит е отразено, че договорът за кредит
влиза в сила при подписване на настоящия документ от кредитополучателя и от
оторизирано лице, представител на кредитора, към датата на получаване на
размера на заема по банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя,
като е изписана банковата сметка. Съгласно чл.2 размерът на предоставения с
този договор заем е равен на сумата, посочена в поле ,,Общ размер на кредита”;
размерът на кредита за покупка на застраховка ,,Защита на плащанията” ще бъде
платен директно на застрахователния агент "Директ Сървисис” ЕАД, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски” и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска”. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове; таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Според
чл.3 предоставянето на посочената в предходното изречение сума съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение
за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни
вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на кредитора. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора. В
чл.5 от договора за потребителски кредит е уговорено при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други
действия), извършени по преценка на кредитора. В чл.17 от договора е регламентирано
правото на кредитора да прехвърли правата си по договора на трето лице без да е
нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.
Договорът
за кредит и условията по него са подписани от кредитополучателя и от
представител на кредитора на всяка страница.
Приложен е Сертификат № PLUS-14145811
от 11.11.2016г., с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка "Защита на
плащанията" кредитополучателя И.В.Н.. В сертификата са посочени
застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката,
застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от
ответника И.В.Н. като застраховано лице и от кредитора /без да се посочва име/.
Към сертификата са приложени посочените в него Общи условия за застраховка
"Защита на плащанията".
Видно от
представеното на л. 84 по делото платежно нареждане за кредитен превод от
14.11.2016г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е наредил плащане
на името на получателя И.В.Н. по банковата му сметка, изписана в чл.1 от
договора за кредит, на сумата 965, 00 лв., съгласно договор РLUS-14145811.
Установи се
също, че на 14.09.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, в качеството на продавач, и ,,Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, гр. София, като купувач, е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), по силата на който продавачът прехвърля и продава на купувача
пет портфолия от вземания, произтичащи от договори за потребитески кредит,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията,
определени в Приложение № 1 - списък на вземанията срещу заплащане на покупната
цена (§ 2, ал.1). Според §9 заключителна разпоредба, ал.6 от посочения договор
приложените приложения са неразделна част от договора. По делото е представен
упоменатия в §2, ал.1 списък Приложение 1 от 14.09.2018г. към договора, в който
са описани вземанията, които цедентът прехвърля на цесионера. Сред тях под № 9530
фигурира и вземането към ответника И.В.Н. по договор РLUS-14145811 от
11.11.2016г., което е в общ размер 1240, 27 лв., включващо главница, договорна
лихва и обезщетение за забава.
В § 5, ал.7
е уговорено, че с договора продавачът изрично упълномощава купувача, да изпраща
писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името
на продавача, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като за целта на датата на подписване на
договора предоставя на купувача съответно пълномощно. В изпълнение на
посочената клауза на л.23 по делото е представено като доказателство пълномощно
№ 3305/2018, с което "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, е упълномощил ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, да го
представлява, като уведомява, съгласно чл.99, предл.3 от ЗЗД, всички длъжници
за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. и
всички допълнителни споразумения и протокол и извършва всички необходими правни
и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване.
По делото (л.24) с исковата молба
е приложено уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-БНП/ РLUS-14145811 от
03.10.2018г. от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България,
чрез пълномощника си ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД до ответника И.В.Н.
за извършеното прехвърляне на вземания. Писмото е изпратено чрез
"Български пощи" ЕАД на посочения в договора за кредит адрес на
кредитополучателя, като видно от приложеното на л.26 по делото известие за
доставяне, същото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка "Непотърсена
пратка”. С оглед искането на ищеца за връчването му с исковата молба на ответника,
това е сторено в настоящото производство (съобщение на л.43 по делото).
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 4488/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 2713 от 01.11.2019г., по силата на която длъжникът
И.В.Н. *** е осъден да заплати на заявителя ,,Агенция за събиране на вземания”
ЕАД сумите: 974,94 лева главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.10.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното й заплащане; 122,85 лева -
договорна лихва, начислена за периода от 05.01.2017 г. до 05.01.2018 г. и 242,
66 лева - лихва за забава за периода 06.01.2017г. - 31.10.2019г., произтичащи
от сключен между И.В.Н. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София
Договор за потребителски паричен кредит РLUS-14145811 от 11.11.2016 г. и Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и заявителя, и Приложение № 1 към
него, както и сумата 26, 81 лева разноски за платена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът
И.В.Н. е подал възражение и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен
срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по
настоящото дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, или на ищеца претендираните суми, предмет
на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, се установи, че с платежно нареждане от
14.11.2016г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД превел по банковата сметка
на И.В.Н. сумата 965, 00 лв. /представляваща разликата от сумата на кредита
1000, 00 лв., намалена с размера на таксата ангажимент от 35, 00 лв./, съгласно
договор РLUS-14145811. Според заключението ответникът е извършил едно плащане
по кредита на 27.03.2017г. в размер 200, 00 лв., която сума ищецът е отнесъл за
погасяване на задълженията му, както следва: пълно погасяване на първа
погасителна вноска с падеж 05.01.2017г. в размер 99, 83 лв. (51, 59 лв.
главница и 48, 24 лв. договорна лихва); частично погасяване на втора
погасителна вноска с падеж 05.02.2017г. в размер 76, 74 лв. (пълния размер на
договорна лихва от 25, 27 лв. и частично главница от 51, 47 лв.); частично
погасяване на трета погасителна вноска с падеж 05.03.2017г. в размер 23, 43 лв.
(пълния размер на договорна лихва от 23, 43 лв.). Вещото лице е установило и
размера на дълга по процесния договор за кредит към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 31.10.2019г. и към датата на изготвяне на
заключението - 13.05.2020г., който е в общ размер 1 319, 54 лв. по пера, както
следва: 974, 94 лв. - главница, 122, 85 лв. - договорна лихва върху главницата
за периода от 05.03.2017г. до 05.01.2018г., и 221, 75 лв. - обезщетение за
забава за периода от 06.01.2017г. до 31.10.2019г.
С оглед
възражението на ответника, че договорът за потребителски кредит и приложенията
към него са разпечатани на шрифт по-малък от 12, поради което противоречи на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, по искане на ищеца, направено с молба от
07.05.2020г., съдът допусна и назначи съдебно–техническа експертиза за
установяване вида, формата и размера на шрифта на посочените документи, по
която са изготвени две заключения: от 15.06.2020г. (л.118-120) и от
31.07.2020г. (л.147-151). Първото от посочените заключения е непълно,
необосновано и некомпетентно изготвено, поради което съдът не го кредитира и не
го обсъжда.
От
заключението на експертизата от 31.07.2020г., изготвено от експерт в БНТЛ при
ОД на МВР Враца, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, се установи, че формата и размера
на шрифтовете, с които са изпълнени и отпечатани текстовете в изследваните
документи са: 1. в Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14145811 от 11.11.2016 г. шрифта е „Garamond„ с размер 11 pt пункта;
2. в Застрахователен сертификат № PLUS-14145811 шрифта е „Arial Narrow„ с размер 6 pt пункта, а на предната
страница на документа „Медицински въпросник за приемане за застраховане„
шрифта е „Garamond„ с размер 11 pt пункта.
Обозначенията „Подпис на Застрахован„ и „Подпис на кредитора„ са с шрифт
"Arial Narrow„ с размер 8 pt пункта;
3. в Общи условия за застраховка „Защита на плащанията„ на кредитополучателите
на ,,Кредит Класик„ шрифта е „Arial
Narrow„
с размер 6 pt пункта. Обозначенията „Подпис на
Застрахован„ и „Подпис на кредитора" са с шрифт „Arial Narrow„ с размер 8 pt пункта; 4. в Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
шрифта е „Garamond„ с размер 11 pt пункта.
Изслушано в съдебното заседание
вещото лице поясни, че за изготвяне на заключението е използвало оригиналите на
посочените по-горе документи, описани на лист 2 от протокола за експертизата.
При изследване на документите вещото лице е извършило сканиране на оригиналите
им, в резултат на което е получило копия на документите в уърдски файлове, без
да променя размерите, характеристиките и мащаба на документите. Тези файлове
вещото лице е използвало, за да определи вида на шрифтовете и за онагледяване
на 3 и 4 страница в заключението. За да определи размера на шрифтовете на
текстовете в документите вещото лице е изследвало оригиналите визуално и
микроскопски и е извършило замерване на самите оригинали на документите, които
са в делото, а не на сканираните документи.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с
правно основание:
1/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата 974, 94 лв. главница;
2/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата 122, 85 лв. договорна лихва за периода от 05.01.2017г. до
05.01.2018г.;
3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 242, 66 лв. обезщетение за забава за периода от 06.01.2017г.
до 31.10.2019г.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителен иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ валидни
уговорки за заплащане на главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, по
който кредиторът е изпълнил поетото задължение реално да предостави на
ответника заемната сума и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и
съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по
договора за заем е прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявените искове в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД (сега "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България) и ответника И.В.Н.. Процесният договор за кредит е двустранно
подписан (съдържа подпис на ответника на всяка страница) и съдържа уговорки за
всички съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е
налице валидно възникнала облигационна връзка между страните по договор за
кредит.
От
представеното платежно нареждане за кредитен превод от 14.11.2016г. и от
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, се
установи, че кредитополучателят И.В.Н. реално е получил от кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД сумата 965, 00 лв. на основание сключения
договор за кредит РLUS-14145811 от 11.11.2016г. Направеният извод се подкрепя и
от безспорния факт, че ответникът е започнал изпълнение на задълженията си по
сключения договор, като е издължил част от тях, което би било нелогично и
житейски неправдоподобно, ако не е получил сумата, предмет на договора. С
реалното получаване на сумата е осъществен фактическият състав на договора за
заем.
Приемайки, че ответникът е
получил сумата по договора за кредит, се налага извода, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
дължи връщане на полученото съгласно уговореното в договора.
Изясни се,
че съгласно договора за кредит крайният му срок на действие, определен от
падежа на последната погасителна вноска, е 05.01.2018 г. Следователно, цялата
сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. С оглед на това е неоснователно възражението на
ответника, че вземането на ищеца по договора не е било изискуемо към датата на
сезиране на заповедния съд, тъй като не е получавал изявлението на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установи се също по делото и не се оспорва от
ответната страна обстоятелството, че не е изпълнила задължението си да върне
получената в заем сума в пълен размер, което налага извода за дължимост на
вземането. Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало договорната отговорност
на ответника-кредитополучател, поради което, въз основа на заявление по чл.410
от ГПК срещу същия съдът е издал в полза на ищцовото дружество заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираните със заявлението суми.
По делото
се установи, че с договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
14.09.2018 г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България е
прехвърлил на купувача „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, което
цедента е имал към ответника И.В.Н. по договор за кредит РLUS-14145811 от
11.11.2016г., описано в Приложение № 1 към договора за цесия.
От
представените по делото доказателства не се установява уведомителното
писмо за станалата продажба на вземането към ответника да му е връчено редовно
преди съдебното предявяване на вземането, но съдът приема, че същия е уведомен
за това с получаването на преписа от исковата молба с приложеното към нея
уведомително писмо, съдържащо изявление и уведомление за извършената цесия на
вземанията по процесния договор за заем.
Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на 235, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема,
че длъжника-ответник е надлежно уведомен за извършеното от кредитора
прехвърляне на вземането му по процесния договор за кредит на ищцовото
дружество, поради което това прехвърляне има действие спрямо него. Следователно
ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се легитимира като кредитор по вземането,
възникнало от договора за кредит, поради което същото може и да търси от
ответника изпълнение на задължението по този договор.
След
извършен анализ на съдържанието на договора, изхождайки от неговия предмет –
предоставяне на кредит, както и от страните по него – юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, предоставяща кредити в рамките на своята
търговска дейност, ответника – физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компетентност, изводът, който се
налага е, че процесния договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при
решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия
ЗПК, в глава трета, а според чл. 24 от същия - и на ЗЗП.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното
обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 - чл. 12 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като основание за отхвърляне на иска /чл.7, ал.3 от ГПК
(нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
и т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения договор за
потребителски кредит, съдът констатира следното:
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
На първо
място, не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта
при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. Изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на
договора. В случая сертификатът и Общите условия за застраховка "Защита на
плащанията" са подписани от кредитора и ответника и в тях се съдържат
уговорки относно застраховане във връзка с плащанията по кредита, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същите съставляват елемент и от договора
за кредит, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови
изисквания. От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно–техническа
експертиза се установи, че размера на шрифта в договора за потребителски
паричен кредит е 11 pt пункта, а в
застрахователния сертификат и в Общите условия за застраховка „Защита на
плащанията„ на кредитополучателите на ,,Кредит Класик„ е 6 pt пункта.
На следващо
място, в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност - 41, 22%. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Както бе
посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно броя и падежните дати на всяка от вноските, размер на
вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на
предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
С оглед на
изложеното, настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор за потребителски кредит № PLUS-14145811 от 11.11.2016 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София и И.В.Н. е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.
23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи.
В
конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
законова разпоредба е в размер на 965, 00 лв.
Сумата от 35,
00 лева от договорения общ размер на кредита от 1000 лева не е преведена на
ответника, тъй като с тази сума кредиторът е прихванал дължимата според
договора "такса ангажимент". При констатираната недействителност на
договора тази такса се явява недължима по смисъла на чл. 23 ЗПК, поради което
размерът на същата не следва да бъде включван в дължимата от ответника чиста
стойност на кредита.
В чистата
стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора
застрахователна премия в размер 78, 00 лева. Това е така, тъй като с договора за
кредит на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка
"Защита на плащанията", а е поето задължение за заплащане на
застрахователна премия в общ размер 78, 00 лева, която според посоченото в чл.2
от договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна
вноска. По делото не е доказано сключването на застрахователен договор. В 344,
ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във
формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената
форма е такава за действителност на договора, поради което, за да се приеме, че
е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна
полица или друг писмен акт. Представеният по делото сертификат не представлява
застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ,
доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от
представител на посочените в него застрахователи "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България", респ. от представител на застрахователния агент "Директ
сървисис" ЕАД, а носи само подписите на ответника и на представител на
кредитора по договора за потребителски кредит. При тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен
договор, по силата на който ответникът да дължи месечни вноски за
застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора
за потребителски кредит. При липсата на каквито и да са доказателства за
изразена конкретна воля от страна на застраховател/и или застрахователен агент
за сключването на застрахователен договор, не може да бъде обсъждан въпроса
относно спазването на формата за действителност на същия и евентуалното
приложение на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ с оглед данните за извършени
плащания на части от посочената в договора застрахователна премия от ответника
към ищеца и извършени преводи от ищеца към застрахователен агент. При това
положение не може да се приеме, че е налице и основание за включване на сумата 78,
00 лева в главницата по кредита.
При тези
съображения, в подлежащата на връщане по силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на
кредита се включва единствено сумата 965, 00 лева.
Предвидената
в чл. 23 ЗПК последица от обявяване недействителността на договора за
потребителски кредит е дължимост на чистата стойност на кредита и недължимост
на лихва и други разходи по кредита. Видно от заключението на вещото лице, за
погасяване на кредита по процесния договор ответникът е извършил едно плащане в
размер 200, 00 лв., която сума ищецът е отнесъл за погасяване на задълженията
му, както следва: пълно погасяване на първа погасителна вноска с падеж
05.01.2017г. в размер 99, 83 лв. (51, 59 лв. главница и 48, 24 лв. договорна
лихва); частично погасяване на втора погасителна вноска с падеж 05.02.2017г. в
размер 76, 74 лв. (пълния размер на договорна лихва от 25, 27 лв. и частично
главница от 51, 47 лв.); частично погасяване на трета погасителна вноска с
падеж 05.03.2017г. в размер 23, 43 лв. (пълния размер на договорна лихва от 23,
43 лв.), или общо прихванатата към вземането за главница сума е в размер 103,
06 лв., а към вземането за договорна лихва сума е в размер 96, 94 лв. Извършеното
от ответника плащане, с което според заключението е платена договорна лихва по
кредита в размер 96, 94 лв., следва да бъде отнесено към погасяване единствено на
дължимата от ответника чиста стойност на кредита в размер на 965, 00 лв.
Така, след
като от подлежащата на връщане чиста стойност на кредита в размер 965, 00 лева
се извадят извършените от ищеца плащания на сумата 103, 06 лв., представляваща
погасена част от главницата и сумата 96, 94 лв., представляваща недължимо
платено задължение за договорна лихва, се получава дължимата главница по
договора за потребителски кредит от 765, 00 лв.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен
иск за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК е основателен
и следва да бъде уважен до размер 765, 00 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от момента на подаване на заявлението в съда - 31.10.2019г., до
окончателното й изплащане, а в останалата част до пълния предявен размер от
974, 94 лева предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При изложените
съображения за недействителност на договора и недължимост на лихви и други
разходи по кредита, изцяло неоснователни се явяват предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за сумата 122, 85 лв. договорна
лихва за периода от 05.01.2017г. до 05.01.2018г. и за сумата 242, 66 лв.
обезщетение за забава за периода от 06.01.2017г. до 31.10.2019г. и същите следва
да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 123, 19 лв., за възнаграждение на вещо лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза в размер 220,00 лева, за възнаграждение на вещите
лица, изготвили съдебно-техническите експертизи от 220,00 лв. и претендира
юрисконсултско възнаграждение от 350,00 лева, което съдът определя в размер на
100, 00 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл.
23, т. 2 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 663, 19
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 378,
49 лева, съобразно уважената част от претенцията за главница в исковото
производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 4488/2019г. на ВРС са направени разноски
от 26, 81 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца за главница следва да се
присъдят разноски в размер 43, 84 лева.
Ответникът се
представлява пълномощник адв. Г.З., която претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал. 1, т.1 от ЗА, които определени
според Наредба № 1 от
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. Г.З. следва да се присъдят разноски в
размер 139, 02 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията за главница и
отхвърлените претенции за договорна лихва и за обезщетение за забава в исковото
производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо И.В.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес ***0, че същия ДЪЛЖИ
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2,
офис 4, представляван от Димитър Бориславов Бончев, в качеството му на частен
правоприемник /цесионер/ на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, гр. София, сумата 765, 00 лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-14145811 от 11.11.2016 г., сключен между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София и И.В.Н. и договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018 г., ведно законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 31.10.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2713/01.11.2019 г. по
ч. гр. дело № 4488/2019 г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за главница в останалата част за
разликата до пълния предявен размер от 974, 94 лева, както и предявените искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240,
ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за сумата 122, 85 лв.
договорна лихва за периода от 05.01.2017г. до 05.01.2018г. и за сумата 242, 66
лв. обезщетение за забава за периода от 06.01.2017г. до 31.10.2019г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.В.Н.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***0, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4,
представляван от Димитър Бориславов Бончев, направените съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер 378, 49 лв. и в заповедното
производство по ч. гр. дело № 4488/2019 г. по описа на ВРС в размер 43, 84 лв.
ОСЪЖДА "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4,
представляван от Димитър Бориславов Бончев, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на
адвокат Г.З. *** с адрес на упражняване на дейността – гр. Враца, ул. "Мито
Цветков" № 2, ет.4, оф. 1, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗА сумата 139, 02 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на И.В.Н.
по гр. д. № 5138/2019 г. по описа на РС-Враца, ГО, V граждански състав.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: