МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1681 ПО ОПИСА ЗА 2011 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ СЪСТАВ.
На 24.03.2011 год. във ВРС е внесен
обвинителен акт № 261 от Варненският районен прокурор, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подс. З.Г.К.
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.206, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК
за това, че за периода от 01.02.2010год. до 02.02.2010год., в гр.В., в
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – на 01.02.2010год. сумата от 120лв.
и на 02.02.2010год. сумата от 280лв., общо парична сума от 400лв., която
владеел, собственост на М.Л.Ан У..
Съдебното
следствие е проведено по реда на глава 27-ма – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение като предлага да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер около две години и четири
месеца в хипотезата на чл.55 от НК, което наказание да бъде изтърпяно от
подсъдимия ефективно при първоначален строг затворнически режим.
В пледоарията си по съществото на
делото защитника на подсъдимия пледира за оправдателна присъда като изразява
становище, че престъпление не е извършено, а се касае за гражданскоправни
отношения.
Подсъдимият признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в дадената му
последна дума заявява, че съжалява за извършеното и ако има възможност ще
възстанови щетите.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите В. и У., последната
английска гражданка, живеели в с. Л., обл. В. като
били приятели. В края на месец януари 2010год. при среща помежду им св. У.
споделила със св. Василев, че е счупила десния фар на автомобила си – „Нисан Терено” и не може да намери
от къде да си закупи такъв за да го подмени.
Св.В.познавал подс.
К.. Двамата били бивши колеги като В.знаел, че към момента подсъдимият работи в автоморга
в гр.В. като общ работник. Св. В.решил, че с помощта на подсъдимия ще може да
намери търсения от св.У. фар.
На 01.02.2010год. св.Василев,
съпругата му и св.У. се придвижили с лек автомобил от с.Л. до гр.В. и отишли до
автоморгата където В.знаел, че работи подсъдимия. Автоморгата се намирала на ул. „****” в гр.В.. Пред автоморгата тримата се срещнали с подсъдимия и му обяснили
от каква част имат нужда. Подсъдимият казал, че в момента няма такъв фар на
склад, но може да се поръча и да бъде доставен в рамките на няколко дни.
Заявил, че фарът ще струва 400лв. и поискал да му се остави някаква сума в
аванс. Св. У. разполагала в момента само със сумата от 120лв. и ги дала на св.В.,
който от своя страна ги предал на подсъдимия. Последният казал, че когато фарът
пристигне ще се обади на В., за да дойдат и да го вземат. Договорка по
отношение на това кога ще бъде заплатена останалата част от цената не била
постигната.
На следващия ден 02.02.2010год.
подсъдимият се обадил по телефона на св. В.и му казал, че фарът е поръчан и ще
бъде доставен до няколко дни. Поискал да му бъде заплатена и останалата част от
цената – 280лв. От своя страна св.В.информирал за горното св.У. и последната му
дала сумата от 280лв. Св. В.взел сумата, отишъл в автоморгата
в гр.В. и я предал на подсъдимия, който трябвало с нея и аванса да заплати
поръчаната част.
Подсъдимият поръчал фара, но не го
заплатил на доставчика, а изхарчил дадената му за тази цел сума за свои нужди.
В следващите няколко дни св.В.очаквал
подсъдимият да му се обади по телефона във връзка с фара, но тъй като
последният не го сторил В.отишъл в автоморгата,
където били предадени парите. Тогава разбрал, че подсъдимият не работи на това
място. Св. В.намерил подсъдимия в къща в с.П.. От него В.разбрал, че фарът е
поръчан и трябва да е доставен в офиса на фирма „***” в гр.В.. Св. В.отишъл в
посочения офис и установил, че фарът е пристигнал, че струва 260лв., но не е
заплатен. Св. В.се свързал по телефона с подсъдимия и го попитал защо трябва да
се плащат още пари. Последният отговорил, че поръчката е излязла по-скъпа. Св. В.се
върнал в с.Л. и се срещнал със св.У. като и обяснил, че трябва да се платят още
260лв. за фара. Св. У. пожелала при получаването на фара да присъства и св. Х.,
който бил монтьор.
На 08.02.2010год. тримата (В., У. и
Х.) отишли в офиса на фирма „***” за да получат фара. Пред офиса бил и
подсъдимият, но същия отказал да влезе вътре. Свидетелите У., В.и Х. влезли в
офиса. Там установили, че фарът е пристигнал, но не е заплатен и за да си го
получи св.У. следвало да заплати неговата стойност – сумата от 260лв. Св. У. заплатила посочената сума и фарът и
бил предаден. Когато тримата излезли от офиса св. В.приканил подсъдимият да
върне сумата от 400лв., която му била дадена за заплащане на стоката, което той
не бил сторил. Подсъдимият отказал да върне парите като заявил, че ги е
изхарчил за собствени нужди.
Видно от приложената към делото справка за съдимост преди инкриминирания
период подсъдимият К. е бил многократно осъждан включително и на ефективно
наказание лишаване от свобода.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимия и всички
събрани в хода на досъдебното производство доказателства, като така посочените
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и водят до един
единствен правен извод.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност при така
установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият З.Г.К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК
тъй като в периода от 01.02.2010год. до 02.02.2010год., в гр.В., в
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – на 01.02.2010год. сумата от 120лв.
и на 02.02.2010год. сумата от 280лв., общо парична сума от 400лв., която
владеел, собственост на М.Л.Ан У..
Обсебването представлява
разпореждане с движими вещи, които деецът владее или пази, като със свои
собствени. Вещите трябва да се намират във владение на дееца и това владение да
не е установено по престъпен начин.
Видно от материалите по делото
престъпление е съставомерно по следните съображения:
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в разпореждане с вещи /парична сума общо в размер на
400лв./ като със свои собствени. В
случая инкриминираните вещи са се намирали у подсъдимия на правно основание -
били са му дадени за да заплати с тях авточаст /фар за лек автомобил/. Последният
не сторил горното – не заплатил частта, а изхарчил парите за свои нужди. Престъплението
е довършено.
В пледоарията си по съществото на
делото защитника на подсъдимия е изразил становище, че престъпление няма, тъй
като между подсъдимия и пострадалата имало договорни отношения – касаело се за гражданскоправни отношения. Парите се намирали у подсъдимия
на базата на договор за поръчка. Съдът не споделя това становище, тъй като
точно наличието на договорните отношения между страните е правното основание на
което подсъдимия държи парите и точно наличието на правно основание в
конкретния случай е елемент от фактическия състава на престъплението обсебване.
И точно по силата на тези договорни отношения подсъдимият е трябвало да се
разпореди с вещите по точно определен, посочен му от собственика на вещите
начин – да заплати с тази сума конкретна вещ – фар за лек автомобил от
конкретна марка. Подсъдимият не се е разпоредил с вещите по начина по който му
е било указано от техния собственик и точно в това се състои престъпното
поведение. В тази насока е теорията (Ал.Стойнов, Наказателно право Ос.ч. Престъпления против
собствеността; Ив.Стойнов, Наказателно право ос. ч.,
т.І) и константната съдебна практика.
Квалификацията по ал.3 на чл. 206
от НК се обуславя от предходната съдимост на подс. К..
Видно от приложената към делото
справка за съдимост и преди инкриминирания период подсъдимият е бил многократно
осъждан като с присъда постановена от ВРС по НОХД № ****/2009год. , влязла в
сила на 08.12.2009год., същият е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК за което престъпление му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което
наказание към момента се изтърпява видно от приложената по делото справка от
началника на затвора В..
Престъплението предмет на
настоящото наказателно производство е било извършено от подсъдимия в периода
01.02.2010год. – 02.02.2010год., при наличието на предходно осъждане за тежко
умишлено престъпление на ефективно наказание лишаване от свобода и преди
изтичане на предвидения в нормата на чл.30 от НК 5-годишен срок.
Налице е хипотезата на чл.29,
ал.1, б.”б” от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал. Умисълът на подсъдимия се извежда по безспорен и
категоричен начин от неговите действия – получава парите с ясното съзнание, че
те са чужди и че с тях може да прави само това което му е указано от
собственика им – да заплати точно определена авточаст (да извърши точно
определено разпоредително действие) и въпреки това се разпорежда с тях в свой
собствен интерес – не се разпорежда с парите по начина определен от собственика
им, а ги изхарчва за свои нужди. В
пледоарията си по съществото на делото защитника на подсъдимия е изразил
становище за липса на достатъчно доказателства обуславящи субективната страна
на престъплението, тъй като факта, че подсъдимият бил изхарчил парите за себе
си се установявал само от неговите самопризнания. Това становище не се споделя от съда по
следните съображения: Действително единствено в обясненията си в хода на
досъдебното производство подсъдимият заявява, че е изхарчил парите веднага след
получаването им. Този факт обаче на първо място не е единствения който обуславя
обективната, а от там и субективната съставомерност на конкретното
престъпление. За да е осъществен състава е необходимо да бъде установено
противозаконно фактическо или юридическо разпореждане с предоставената вещ, а
такова всякога е налице, когато веща не се върне или деецът не се разпореди с
нея по определения от собственика й начин (в зависимост от правното основание
на което се намира у него). В конкретния случай факта, че подсъдимият не се е
разпоредил с парите по начина указан му от собственика им се установява по
безспорен начин от всички събрани по делото гласни доказателства като
обясненията на подсъдимия в горната насока се подкрепят от всички събрани в
хода на следствието свидетелски показания.
Квалификацията по чл.26 от НК се
обуславя от това, че в рамките на два дни, при една и съща фактическа
обстановка и форма на вината подсъдимият е извършил две деяния осъществяващи
състава на едно и също престъпление като второто деяние представлява от
обективна и субективна страна продължение на първото.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете проявената критичност към извършеното, а като
отегчаващо такова предходната съдимост не влияеща на квалификацията на
престъплението.
При определяне наказанието
на подсъдимия К. съдът приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК и му наложи наказание съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията
й към инкриминирания период като прецени, че тази материалноправна
норма е по-благоприятна за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 от НК. Това е така,
тъй като нормата на чл. 58а в редакцията й към 02.02.2010год. предвижда
налагане на наказание с приложение нормата на чл. 55 от НК (под предвидения в
закона минимален размер на наказанието лишаване от свобода) и без да са налице
законовите предпоставки за това, докато нормата чл. 58а действаща към момента
предполага определяне на наказание при спазване на общите правила /чл.54 от НК/
и намаляване на наказанието с 1/3.
Прилагайки нормата на чл. 58а в
редакцията й към инкриминираната дата
съдът определи на подс. К. наказание като
приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за
срок от две години.
При определяне размера на
наказанието съдът отчете обществената опасност както на деянието така и на
дееца, за който прие, че е такъв с висока степен на обществена опасност предвид
квалификацията на престъплението като опасен рецидив и данните за друга
предходна съдимост за престъпления против собствеността и прецени, че така
наложеното му наказание е съответно на извършеното от него деяние и ще постигне
целите както на генералната така и на специалната превенция предвидени в
нормата на чл.36 от НК.
Като отчете, че престъплението
извършено от К. е такова извършено в условията на опасен рецидив, както и че
същият вече е бил осъждан и изтърпявал наказание лишаване от свобода съдът
постанови така наложеното наказание на основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в затвор.
В случая като отчете разпоредбата
на чл. 55, ал.3 от НК от една страна и от друга като прецени, че наказанието
лишаване от свобода в размера в който е наложено е достатъчно за постигане на
целите както на генералната така и на специалната превенция съдът счете, че не
е наложително на подсъдимият К. да бъдат налагани и кумулативно предвидените в
закона наказания конфискация и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т. 7 от НК.
Водим от горното, Варненският
районен съд постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: