№ 134
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901160 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Й.
А., срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с
която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на С. Й. А., сумата от 65000лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, негативни психични
преживявания и емоционален стрес, в резултат на настъпило ПТП на
22.10.18г., причинено от С.Р. К., при управление на МПС – л.а. *** с рег.№ *
**** **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.18г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 22.10.2018г. в гр.Варна, на
кръстовището на бул.Сливница до бл.147, настъпило ПТП между л.а. *** с
рег.№ * **** **, управляван от С.Р. К., и л.а. *** с рег.№* **** **,
управляван от ищеца. Твърди, че с решение №701/20.05.20г. по НАХД
№1023/20г. на ВРС, влязло в сила на 18.09.20г., С.Р. К. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.б, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК.
Сочи, че към момента на ПТП л.а.*** с рег.№ * **** ** е имал действащ
договор за застраховка ГО с отв.дружество за срока от 18.08.18г. до 17.08.19г.
1
Излага, че при ПТП му била причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в закрита черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, придружени с изпадане в безсъзнателно състояние,
което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Излага, че в първите месеци ищецът приемал допълнително
болкоуспокояващи лекарства, като в началото на лечението му се налагало
близки да го обгрижват и обслужват, като едва след няколко месеца започнал
да координира движенията си. Твърди, че вследствие на ПТП изпадал в стрес
и паника, когато преминавала покрай него кола или да се качи в автомобил.
Сочи, че все още изпитвал болки при натоварване и накуцвал с левия крак.
Излага, че е предявил застр.претенция пред ответника, но последния отказал
изплащане на застр.обезщетение. С допълн. искова молба оспорва изложените
в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният
иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застр.правоотношение по застраховка ГО. Намира за неоснователна
претенцията за лихва за забава, предвид непредставянето на банкова сметка.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като същият не бил използвал обезопасителен колан,
евентуално, че е реализирал ПТП след употреба на алкохол и/или наркотични
вещетства и без валидно СУМПС, както и е навлязъл в кръстовище без да се
убеди, че може да премине безпрепятствено. Оспорва размера на претенцията
за неимущ.вреди като завишен и не отговарящ на изискването за
справедливост. С допълн.отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното по делото НАХД №1023/2020г. на ВРС, с
решение №701 от 20.05.20г., в сила от 18.09.20г., С. Р. К. е признат за
виновен в това, че на 22.10.18г. в гр.Варна, при управление на МПС-лек
автомобил *** с рег.№* **** **, нарушил правилата за движение на чл.6, т.1,
пр.2, и чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, с което по
2
непредпазливост причинил на С. Й. А. средна телесна повреда, изразяваща се
в закрита черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, придружени с изпадане в безсъзнателно състояние,
което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота-
престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което
и чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено
админ.наказание глоба в размер на 1500лв.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а.
*** с рег.№* **** **, управляван от С. Р. К., е бил застрахован за риска
„Гражданска отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС" АД, за периода от 18.08.2018г.
до 17.08.2019г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Г. А.а, Й. А. и С.К., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, неоспорено от
страните по делото и кредитирано от съда, се установява, че автомобилът на
ищеца е бил снабден фабрично с предпазни колани. Вещото лице заключава
още, че ищецът е управлявал автомобила със скорост 40,22км/ч при
разрешена такава за пътния участък 50км/ч. Дава заключение, че ищецът не е
имал обективна възможност да възприеме л.а. Опел като опасност и да
избегне удара, сочейки, че са налице обекти, ограничаващи видимостта
наляво към платната за движение на булеварда.
Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от
съда, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил в продължение
на няколко месеца симптоми, характерни за периода на разстройство в
адаптацията след прекаран тежък стрес, както и постконтузионни
неврологични симптоми. Сочи, че към момента на изследването са налице
оплаквания от церебрастенен, посттравм.характер като сутрешно главоболие
и преходен световъртеж, отговарящи на диагнозата постконтузионен
синдром.
3
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от
съда, се установява, че при възникването на ПТП ищецът е получил закрита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък,
травм.вътремозъчен кръвоизлив в областта на десните базални ядра,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, която травма и обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Дава заключение, че
предвид оплакванията на ищеца / сутрешно главоболие, световъртеж/ може
да се приеме наличие на усложнение в оздравителния процес на черепно-
мозъчната травма-травмена церебрастения, която може да трае месеци,
години, а в някои случаи цял живот. Сочи, че лечението на подобен вид
травми е консервативно и липсва към момента необходимост от извършване
на оперативно лечение. И злага, че само на основа на травм.увреждания
не може да се направи извод дали пострадалия е бил с поставен
обезопас.колан.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
4
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно
застрахователна полица валидна за периода от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.
за л.а. *** с рег.№* **** **, сключена между ЗД "БУЛ ИНС" АД и
собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с решение №701 от
20.05.20г., по НАХД №1023/2020г. на ВРС, в сила от 18.09.20г., С. Р. К. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2
във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от
наказ.отговорност. По аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът
намира, че с влязлото в сила решение обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от деликвента престъпление на
22.10.18г., при което са причинени посочените в решението увреждания са
безспорно установени / така Решение №47/23.04.12г. по т.д.№340/11г. на
ВКС/.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице -
причинител на вредата и ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
5
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства
се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания,
настъпили в резултат от процесното ПТП – закрита черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в дифузна травма на главния мозък, травм.вътремозъчен
кръвоизлив в областта на десните базални ядра, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, както и е получил симптоми, характерни за периода на
разстройство в адаптацията след прекаран тежък стрес и постконтузионни
неврологични симптоми / съгласно заключението на СМЕ и СПЕ/. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в болницата
ищецът бил нервен и сприхав, буйствал, като трябвало да лежи и постоянно
бил с придружител. Сочат, че не можел да се изправя, както да гледа екранна
повърхност, като трябвало да пази главата си с дунапренена шапка минимум
три месеца. Свидетелите сочат още, че след болницата е бил близо три месеца
в къщи с придружител, като грижите за него полагали неговите родители и
сестра му. От гласните доказателства се установява, че преди ПТП-то ищецът
е спортувал кикбокс, но понастоящем заради травмата не практикувал спорт,
като не искал да кара и кола, изпитвал и страх да пресича. Свидетелите сочат,
че това му състояние се е отразило и на следването му, като пропуснал първия
семестър. Видно от СМЕ и обясненията на вещото лице в с.з., получената при
ПТП черепно-мозъчна травма е обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като към момента е налице усложнение в
оздрав.процес-травмена церебрастения, което можело да продължи
неопределен период от време и налагало наблюдение на специалист-невролог
или неврохирург. СПЕ определя тези оплаквания от церебрастенен характер
като отговарящи на диагнозата постконтузионен синдром.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара
6
от автомобила, характера на телесното увреждане, продължителността на
възстановяването на пострадалия, обстоятелството, че към настоящият
момент се наблюдава усложнение в оздравителния процес, налагащо лечение
за неопределен период, както и факта на преживения стрес, съдът намира, че
сумата от 50000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените
вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносният резултат поради липсата на поставен
обезопасителен колан, евентуално, че пострадалия е реализирал ПТП след
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и без валидно СУМПС,
както и е навлязъл в кръстовище без да се убеди, че може да премине
безпрепятствено. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав преценява същото за неоснователно. Видно от заключението
на СМЕ не може да се направи извод дали ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан, но дори и с такъв възможността за получаване на
травм.увреждания не е изключена. От приложения по делото протокол за
хим.експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта №1617/23.10.18г. е видно, че в изпратената за
изследване проба кръв, взета от С. Й. А. не се доказва етилов алкохол. От
неоспореното заключение на САТЕ се установява, че ищецът не е имал
обективна възможност да възприеме л.а. Опел като опасност и да избегне
удара. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на
категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и
се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г./. Ето защо и като съобрази изложените по-горе данни съдът
намира, че релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване от
7
страна на пострадалия се явява неоснователно.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск по
чл.432, ал.1 от КЗ се явява основателен до размер от 50000лв, до който
размер следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания размер от
65000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на
чл.429 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на
10.01.19г., поради което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се
дължи законна лихва от 10.01.19г. до окончателното плащане. За периода от
22.10.2018г. до 09.01.19г. вкл., искът следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с отговорността за разноски от страните са направени
насрещни възражения за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение.
От приложените договори за правна защита е видно, че договореното от
ищеца адв.възнаграждение възлиза на 2400лв, а от ответника – 2500лв без
ДДС. В конкр.случай с оглед цената на иска съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на
2480лв. Предвид това съдът намира, че така договорените
адв.възнаграждения не се явяват прекомерно завишени, поради което и не
следва да бъдат намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Предвид това на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, на ищеца се дължат разноски по делото, съобразно
представените доказателства и съразмерно с уважената част от иска, а именно
сумата от 1846,15лв адв.възнаграждение.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане
на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част
от иска, като в тежест на ищеца се възложи сумата от 799,62лв, включваща
адв.възнаграждение, депозити за вещи лица и свидетел, на осн. чл.78, ал.3
8
ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 2000лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото
разноски в размер на 250лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Й. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.М.Луиза №26,
ет.2, СУМАТА от 50000лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, негативни психични преживявания и
емоционален стрес, в резултат на настъпило ПТП на 22.10.18г., причинено от
С.Р. К., при управление на МПС – л.а. *** с рег.№ * **** **, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.01.19г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата
над 50000лв до пълния му размер от 65000лв и на законна лихва за периода от
22.10.2018г. до 09.01.19г. вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 2000лв. /две
хиляди лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от иска, както и СУМАТА от 250лв (двеста и петдесет лева),
представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Й. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.М.Луиза №26,
ет.2, СУМАТА от 1846,15лв /хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и
15ст./, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Й. А., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
9
ул.М.Луиза №26, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
ул.Джеймс Баучер №87, СУМАТА от 799,62лв / седемстотин деветдесет и
девет лева и 62ст/, представляваща направени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10