РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 07.10.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 1728/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция „П.И.“ срещу Решение 20239187 от 29.10.2020г., постановено
по гр. д. № 28239/2019г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен срещу
жалбоподателя, предявения от „Г.з.“ ЕАД иск по чл. 410 от КЗ вр. с чл. 49 и чл.
45 ЗЗД за сумата от 372,75 лева – регресно вземане за изплатено от ищеца по
застраховка „Каско“ обезщетение за имуществени вреди на собственика на л.а.
„Хюндай“ с рег. N. ******, настъпили от инцидент – преминаване през
необезопасена и несигнализирана дупка на път I-8, км. 130,700 посока гр. Костенец на 10.12.2017 г.
около 21,20 часа.
В жалбата се
правят оплаквания за недопустимост на решението поради нарушаване на правилата
за местна подсъдност – чл. 108, ал. 2 от ГПК.
Изложени са аргументи за неправилност на решението с
доводи, че не е установено да има нарушена пътна настилка към деня на
инцидента, не било доказано връзка между уврежданията и инцидента. Не било доказано
наличие на дупка, нито нейните размери. Протокола за ПТП не бил доказателство в
тази насока, както и за механизма на ПТП, защото съставителят не бил възприел
непосредствено ПТП. Изложени са аргументи за тълкуването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП относно понятието „предвидимо препятствие“. Не бил изготвен снимков
материал от съставителя на Протокола за ПТП, което било нарушение на
Инструкцията за взаимодействие между АПИ и органите на МВР. Не била извършена
проверка от ищеца за наличие на основания да откаже плащане по застраховката „Каско“,
свързани с евентуална употреба на алкохол, управление на МПС с превишена
скорост или извън пътя. Не били представени актуални общи условия към деня на
инцидента,
Нямало доказателства за скоростта на движение на
автомобила и дали ПТП не било причинено по вина на водача, който не преценил
ситуацията. Не можело да се установи дали е спазил всички правила.
Липсвали мотиви защо съдът е кредитирал показанията на
свидетелите.
Нямало твърдения вредите да били следствие от обективните
свойства на веща (явно се има предвид пътят), които били без връзка с виновно
поведение на определен субект, за да се разграничала отговорността по чл. 49
или по чл. 50 от ЗЗД е. Изложени са вижданията на жалбоподателя за фактическия
състав на чл. 410 от КЗ.
След проверка по чл.269 ГПК СГС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, а по същество за правилно, като относно
правилността на решението СГС е обвързан от оплакванията в жалбата.
Оплакванията за недопустимост са неоснователни.
Възражение по чл. 108, ал. 2 ГПК не е било направено с отговора на исковата молба,
както изисква чл. 119 ГПК и е било преклудирано. Този въпрос е решен в
Определението на СГС по в.ч.гр.д. 323/2020г. Въпросът не е повдиган служебно от
съда и подсъдността се е стабилизирала.
Оплакванията в жалбата след преценка на твърденията и
възраженията на страните с оглед на събраните доказателства СГС намира за
неоснователни.
Възраженията свързани с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; евентуална
употреба на алкохол, управление на МПС с превишена скорост са такива за
съпричиняване и подлежат на доказване от жалбоподателя ответник по исковете.
Доказателства в тяхна подкрепа не са събрани и правилно те са счетени за
неоснователни от СРС.
В тежест на ответника е било да докаже, че е имало
основание да се откаже плащане на застрахователно обезщетение, но такова
доказване не е сторено в насока наличие на измамливи действия на собственика на
автомобила.
Няма доказателства относно възражението, че представените
по делото общи условия на ищеца не са били действащи. Ответника е твърдял това
и е следвало да го докаже.
Законът възлага на ответника поддръжката в безопасно
състояние на републиканските пътища, а спор по делото, че конкретния пътен
участък е от републикански път няма. Това означава, че като обективно свойство
на пътя се предполага да е неговото безопасно състояние за ползване, а не
наличието на дупки. След като законът възлага в тежест на ответника задължение
за поддръжка, то неизпълнението на това задължение поражда отговорност не по чл.
50, а по чл. 49 ЗЗД при настъпили за ползващите пътя лица вреди, намиращи се
във връзка с констатирани неизправности по пътното платно, защото е налице
нарушение на задължение за действие, установено в закона и затова бездействието
е противоправно.
В случая наличието на дупка е възприето от органите на
МВР и е отразено в схемата в протокола от ПТП.
Трайна е съдебната практика, че за обстоятелства
непосредствено възприети от органите на МВР съставения от тях протокол за ПТП
има материална доказателствена сила.
В случая тя е подкрепена от показанията на водача и на
съставителя на акта, които не се намират в противоречие с отразеното в
протокола.
В тежест на жалбоподателя е да обори материалната
доказателствена сила протокола, което не е сторено-никакви искания п
доказателствата не са правени в тази насока.
СТЕ по делото посочва, че механизма на ПТП съответства
на описаното в протокола, както и че вредите са в причинна връзка с наличието
на дупка при описания механизъм на ПТП. Това е достатъчно за уважаване на
претенцията. Нарушенията на междуведомствен поднормативен акт (инструкцията за
взаимодействие) не могат да доведат до освобождаване на ответника от
отговорност-тази инструкция не е приложима спрямо всички, а единствено спрямо
органите на МВР и ответника.
Описанието в протокола на механизма и самата дупка е
достатъчно конкретно и непопълване на някои от полетата в протокола не е
основание да се приеме, че има противоречия относно механизма на ПТП.
С оглед на обстоятелството, че на ответника е
възложено със закон поддържането на пътя, който е част от републиканската
мрежа, то той носи отговорност за бездействието на своите служители да го
поддържат изправен и безопасен за ползване.
С оглед горното СРС е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец.
Същият претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер, който да се определи от съда. СГС намира, че се дължи размер от 100,00
лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20239187 от 29.10.2020г., постановено по гр.
д. № 28239/2019г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен срещу Агенция
„П.И.“, предявения от „Г.з.“ ЕАД иск по чл. 410 от КЗ вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД
за сумата от 372,75 лева – регресно вземане за изплатено от ищеца по
застраховка „Каско“ обезщетение за имуществени вреди на собственика на л.а.
„Хюндай“ с рег. N. ******, настъпили от
инцидент – преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на път I-8,
км. 130,700 посока гр. Костенец на 10.12.2017 г. около 21,20 часа.
Осъжда Агенция
„П.И.“ да заплати на от „Г.з.“ ЕАД сумата от 100,00 лева- разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.