№ 186
гр. Велико Търново , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20204110201604 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Я. С. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Б.З. – ВТАК против Наказателно постановление № 04-
2574 от 10.06.2020 г., издадено от Началник Отдел “Рибарство и контрол –
Централен Дунав" гр.Русе към ГД "Рибарство и контрол" при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, гр.Бургас с което за нарушение на чл.22,
ал.1 от Закон за рибарство и аквакултури (ЗРА), на основание чл.64, ал.1 от
ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. Б.З. - ВТАК. Заемат становище за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Твърдят наличие на съществено процесуално нарушение –
несъответствие на датата на нарушението в АУАН и Наказателното
постановление.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното :
Административно наказателното производство е започнало със
1
съставянето на акт за установяване на административно нарушение Серия В,
№ 0009883 от дата 16.04.2020 г. с актосъставител В. М. Ф. – гл. инспектор в
РУ – В. Търново в присъствието на свидетеля П. Р. Р..
В АУАН се приема за установено, че на 16.04.2020 г. в . 15.15 часа в
р. Росица в землище на с. Водолей, жалбоподателят е извършил любителски
риболов с въдица поставена в работно положение във водата, без билет за
любителски риболов.
Акт съставителят е приел че е налице нарушение на чл.22, ал.1 от
ЗРА.
АУАН е връчен на жалбоподателя по надлежния ред.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
В НП се приема за установено, че жалбоподателят е извършил любителски
риболов на р. Росица в землището на с. Водолей на 16.04.202 г. в 15.15 часа, с поставена
въдица във водата в работно положение, без билет за любителски риболов.
При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл.22, ал.1 от Закон за рибарство и
аквакултури (ЗРА) и на основание чл.64, ал.1 от ЗРА е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Съдът счита, че административно наказателното производство е
протекло при съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице е съществено несъответствие при посочване на датата на
извършване на нарушението в АУАН и обжалваното наказателно
постановление. В АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена
16.04.2020 год., а в обжалваното наказателно постановление като дата на
извършване на нарушението е изписана датата 16.04.202 год. Налице
несъответствие между описателната част на АУАН и НП, което представлява
съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН.
Очевидно е, че в обжалваното наказателно постановление е допусната
фактическа грешка, но в административно наказателното производство,
развиващо се по императивните правила на ЗАНН и субсидирано прилагащия
се НПК не съществува института очевидна фактическа или техническа
2
грешка. Датата на извършване на административното нарушение е от
изключителна важност за административно наказателната процедура, тъй
като с нея са свързани редица правни последици, като давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН. Всяко съмнение или неяснота относно датата на извършване
на нарушението прави невъзможно извършване на проверка относно
спазването на процесуалните срокове, а от друга страна нарушава правото на
защита на жалбоподателя, тъй като препятства пълноценното упражняване на
правото му на защита, а именно да бъде запознат с административното
обвинение.
Нарушението е съществено и е неотстранимо в съдебната фаза на
процеса и води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на делото на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
да бъдат присъдени на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, като се приложи чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от
Закон за адвокатурата и се присъди в полза на адв. З. – осъществил безплатна
правна помощ на жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева,
съгласно наредбата за размерите на минималното адвокатско възнаграждение
.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 04-2574 от 10.06.2020 г.,
издадено от Началник Отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав"
гр.Русе към ГД "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, гр.Бургас с което на С. Я. С. с ЕГН ********** за
нарушение на чл.22, ал.1 от Закон за рибарство и аквакултури (ЗРА), на
основание чл.64, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури , със
седалище гр. Бургас да заплати на адв. Б.Х. З., АК - В.Търново,
ЛН:**********, гр. В. Търново, ул. "Христо Смирненски" №5, ет.1 сумата в
3
размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4