Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260330
гр.Бургас, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2856 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Е.Б.И. ЕГН ********** в качеството й на ЕТ „Е. –
Е.И.” ЕИК **** с адрес за връчване гр. ****** против наказателно постановление
№ 495320-F514131/08.01.2020г.,
издадено от Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 25,
ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата) вр.
чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че нарушението е извършено от физическо
лице, което е следвало да понесе администравнонаказателна
отговорност. Намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и на
разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За
административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч.,
надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството,
че нарушението е безспорно установено и доказано, поради което моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 16.06.2020г., а жалбата срещу него
е депозирана на 22.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата съдът намира следното:
На
30.09.2019г. служители на НАП, сред които и свидетeлят
Н.С. извършили проверка на обект по смисъла на пар.
1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин в гр. *****, стопанисван от ЕТ „Е. – Е.И.” ЕИК
******. При проверката била извършена контролна покупка от св. С., който си
купил 500 гр. зелени ябълки и извършил плащане, за което плащане не била
издадена фискална касова бележка от работещо в обекта фискално устройство модел
Daisy Compact M с
индивидуален номер DY438875 и № на
фискална памет 36596911 или ръчна касова бележка от кочан. Плащането за сметка
на ЕТ е прието от Е.И. на длъжност управител, разпечатан е КЛЕН за дата
30.09.2019г., от което е видно, че няма регистрирана продажба в часа на
контролната покупка. За извършената покупка е съставен протокол № 0344605/30.09.2019г.
В
ТД на НАП на 08.10.2019г. е съставен АУАН, с който е прието, че в резултат от
констатациите на проверката с нарушена разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС.
АУАН е връчен на управителя Е.И. на 08.10.2019г. като е посочено, че няма
възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмено възражение не било депозирано.
АНО
е възприел констатациите в АУАН като е издал НП, като е счел че с действията си
търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС,
поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция”
в размер на 500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са
посочени нарушените материалноправни норми. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Съдът
намира за неоснователно възражението, че АУАН не отговаря на изискването на чл.
40, ал. 3 и на чл. 42, т. 7 ЗАНН. В АУАН е посочено, че фактите и
обстоятелствата се установяват от протокол за извършена проверка, който е
неразделна част от АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ДОПК
протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В случая
протоколът от проверката е съставен в присъствието на Е.И. като представляваща
ЕТ и проверка е била извършена в присъствието на двама свидетели, посочени в
протокола. Протоколът удостоверява резултатите от извършена проверка и е
официален документ. Разпоредбата на чл. 40 , ал. 4 от ЗАНН допуска АУАН да се
състави в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено въз основа на официални документи. Отделно
съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят
е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото
изисква тези свидетели задължително да са повече от един, а защото по този
начин указва на актосъставителя, че следва да събере
данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели
извършването или установяването на нарушението. Задължението в АУАН да са
посочени двама свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
която се прилага само в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението или когато не е възможно да се
състави акт в присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него (така Решение № 1252/25.06.2018г. по КАНД № 1211/2018г. по описа на
Административен съд Бургас). С посочването само на един свидетел в АУАН не е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане
правото на защита на санкционирания субект, на проверката са присъствали
свидетели, нарушението е възприето и са събрани доказателства. В
АУАН достатъчно подробно и конкретно (с посочване на време, място и
обстоятелства) е описана фактическата обстановка на нарушението и е посочена
квалификацията като неоснователно се твърди, че свидетелят, посочен в АУАН не е
присъствал на проверката, тъй като видно от представения протокол именно П.А.А., посочена в АУАН е свидетелят посочен в протокола за извършената проверка. По тези съображения
съдът намира, че липсват сочените процесуални нарушения.
Фискалните
касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118
от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн.
ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от
ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и
минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба №
Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от
Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените
чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.
От
анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване
на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка.
В
случая нарушението е безспорно установено като не е била издадена касова
бележка за закупени 500 гр. зелени ябълки, които са платени, което се установи
от показанията на св. С. и представените писмени доказателства. Съдът не
споделя доводите на жалбоподателя, че неправилно не е ангажирана отговорността
на физическото лице. Данъчно задълженото лице е търговецът, а физическото лице
носи самостоятелна отговорност за своето виновно противоправно
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС в случаите по ал. 1
физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118,
ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от
100 до 500 лв. Ал. 1 предвижда, че отговорност носи лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, като се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Т.Е
законодателят е предвидил самостоятелна отговорност за юридическото лице,
регистрирано по ЗДДС в случай на неиздаване на касова бележка. В случая се
касае за едноличен търговец, който изрично е посочен като субект на
отговорността съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Предвид посоченото
издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява
при съответните предпоставки. Отговорността на търговеца е обективна, доколкото
същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които
се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона и не е обвързана с
реализирането на отговорността на това лице. Юридическото лице е длъжно по
всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал,
който непрекъснато да контролира, като в случай на извършено от служителите му
нарушение – в предвидените от закона случай (сред които безспорно е и
настоящия) да понесе отговорността за това. Не е от значение, но съдът намира,
че следва да се отбележи, че в конкретния случай физическото лице, което не е
издало касова бележка е именно от Е.Б.И., която има качеството на едноличен
търговец. Именно това физическо лице съгласно протокола от проверка е приело
плащането и не е издало касова бележка. По тези съображения съдът намира, че
правилно е ангажирана отговорността на едноличния търговец.
Нормата
на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за
конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не
издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства, за предишни
нарушения от страна на търговеца, поради което и правилно санкцията е била
определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе. Следва да се
посочи, че не се касае и за хипотезата на маловажен случай, тъй като с
извършеното нарушение се засяга фиска и нарушението
по своите белези не се отличава от други подобни случаи.
С
оглед изложеното настоящият състав счита, че в случая правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената
санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление
следва да се потвърди изцяло.
Съгласно
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
право на разноски има само АНО, който претендира такива, поради което следва да
му се присъдят с оглед потвърденото наказателно постановление. На
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правната и фактическа сложност.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 495320-F514131/08.01.2020г.,
издадено от Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Е. – Е.И.” ЕИК ******
за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС,
е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
ОСЪЖДА
ЕТ „Е. – Е.И.” ЕИК ***** да заплати на Национална агенция за приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.