С решение № 30 от 08.03.2005 г., постановено по гр.д.№ 382/2004 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Юсуф Хюлюстем Аптула от с.Медевци, общ.Кирково, обл.Кърджали против Общинска служба по земеделие и гори – Кирково, иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Юсуф Хюлюстем Аптула, който го обжалва в срок. Моли съда да отмени атакуваното решение, вместо което да постанови ново, с което да признае за установено по отношение на ответника, че има право да възстанови собствеността върху 3 дка ливада в м.”Кюлю Чаир” в землището на с.Медевци, общ.Кирково. Въззиваемият - Общинска служба по земеделие и гори – Кирково, в представено по делото становище „потвърждава” решението на районния съд. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен от Юсуф Хюлюстем Аптула от с.Медевци, общ.Кирково, обл.Кърджали против Общинска служба по земеделие и гори – Кирково, иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено, че Юсуф Хюлюстем Аптула, като наследник на Филистан Хасанов Аптулов, има право да възстанови собствеността си върху 3 дка земеделска земя в м. ”Кюлю Чаир” в землището на с.Медевци, общ.Кирково. От представеното пред първата инстанция копие от удостоверение за наследници № 47/07.05.2003 г., издадено от кметство с.Медевци, общ.Кирково, обл. Кърджали се установява, че ищецът Юсуф Хюлюстем Аптула е един от общо деветте наследници на Филистан Хасанов Аптулов, починал на 15.08.1967 г. Видно от представената пред първоинстанционния съд от самия ищец /въззивник пред настоящата инстанция/ справка за възстановените на наследниците на Филистан Хасанов Аптулов имоти, издадена от Общинска служба по земеделие и гори с.Кирково, на последните са били признати и възстановени 26 имота в землището на с.Медевци, в това число и три имота в местността „Кюллю Чаир” общо в размер на 11.338 дка. Представено е също така и заявление от Юсуф Хюлюстем Аптула от 11.02.1992 г., с което същият, като наследник на Филистан Хасанов Аптулов, е заявил за възстановяване пред поземлена комисия /понастоящем ОСЗГ/ с. Кирково общо 21 дка земеделска земя в землището на с.Медевци, в това число нива в м.”Кюллю Чаир” от 1 дка, ливада в м.”Кюллю Чаир” от 3.500 дка и пасище от 1 дка в м.”Кюллю Чаир”. Видно от представения по делото заверен препис от решение от 16.06.1993 г., така заявените земеделски земи са били възстановени на Юсуф Хюлюстем Аптула. При така събраните доказателства предявения иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е недопустим. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по предходната алинея - седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила, установяват с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори правото си да възстановяват собствеността си върху земеделски земи. Посоченото обстоятелство, а именно - пропускането да се подаде заявление в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правата върху земеделските земи, е изискване за допустимост на предявения иск. В тази връзка от цитираните по - горе доказателства се установява, че Юсуф Хюлюстем Аптула, със заявление от 11.02.1992 г., е заявил за възстановяване земеделски земи в землището на с.Медевци, в това число и земи в местността „Кюллю Чаир” - нива от 1 дка, ливада от 3.500 дка и пасище от 1 дка. Установи се също така, че на наследниците на Филистан Хасанов Аптулов са възстановени земеделски земи в землището на с.Медевци, местността „Кюллю Чаир” общо в размер на 11.338 дка. С други думи, от гореизложеното се установява, че въззивникът не е пропуснал да подаде заявление, а напротив – подал е заявление за възстановяване на земеделски земи в землището на с.Медевци, в това число и в процесната местност „Кюллю Чаир”. С оглед изложеното, настоящия състав намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ - пропускане на срока за подаване на заявление за възстановяване на земеделските земи. Касае се за положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, поради което липсата й води до недопустимост на така предявения иск. Ето защо като се е произнесъл по един недопустим иск, първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение, поради което следва същото да бъде отменено и да се прекрати производството по делото. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.1-во от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 30 от 08.03.2005 г., постановено по гр.д.№ 382/2004 гоõ. по описа на Момчилградския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |