РЕШЕНИЕ
№. 1105
гр. Пловдив, 17.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Марияна Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 11 по
описа на съда за 2019година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Р.И.Н. *** срещу Решение № 2153-15-275 от 13.12.2018г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение
жалба вх.№1012-15-299/16.11.2018г против Разпореждане №********** /протокол №2139-15-131/31.10.2018г.
изд. от Ръководител „ПО“при ТП на НОИ-Пловдив, с коетое направен отказ да бъде
изменена отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В
подадената до съда жалба се сочат основания за нищожност на административният
акт, свързани с неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Извеждат се
доводи за незаконосъобразност поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и поради противоречие с
материалноправните разпоредби. Жалбата се поддържа от упълномощения процесуален
представител адв.В., която не ангажира допълнителни доказателства. моли да се
отмени атакувания административен акт. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна. В писмено
становище счита, че атакувания административен акт е издаден присъблюдаване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното
следствие, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение
№ 2153-15-275/13.12.2018г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане №********** /протокол
№2139-15-131/31.10.2018г./ на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив за отказ да
бъде изменена отпусната на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Посочено е, че същото се издава в изпълнение на влезли в сила
съдебни решения- решение
№274/24.02.2017г., постановено по адм. дело №1218/2016г по опис на
Административен съд-Пловдив-XVIIсъстав, потвърдено с Решение
№6676/22.05.2018г., постановено по адм. дело №4509/2017г по опис на ВАС-шесто
отделение. За да издаде своя
административен акт, административният орган е приел, че с Разпореждане № **********/28.08.2002
г., по подадено заявление от 24.06.2002г., на Н. е определена и отпусната лична
пенсия за ИОЗ, считано от 01.01.2002г. за 59,05% трайно намалена
работоспособност, посочена с начална дата на инвалидизиране 17.02.1947 г. - датата, от която
лицето е получило трайно нараняване на лявото око и е възприета съгласно ЕР на ТЕЛК №1503/24.06.2002г. и ЕР
№1540/26.06.2002г.. С първоначалното разпореждане е прието, че личната пенсия
следва да бъде определена и отпусната при осигурителен стаж 19г. 05м. 25дни и
тригодишен базисен период за времето 30.12.1982 г. – 16.10.1989г.. В
последствие пенсията е изменена по реда на чл. 99 ал. 1, т. 6 от КСО с
Разпореждане №**********/23.04.2015г., с което е приет осигурителен стаж от
22г. 01м. 25дни, и базисен период и осигурителен доход за времето от 30.12.1982
г. – 16.10.1989 г. в размер 11657,00 лв., за времето от 01.05.1999г.
–30.06.1999 г. в размер на 122000,00 лева и периода от 01.07.1999 г. до
31.12.2001г. при осигурителен доход в размер на 2630,91 лева. Посочено е, че
общо брутно трудово възнаграждение на заявителя от 01.05.1999 г. до 31.12.2001
г. е в размер на 2752,91 лева. При тези предпоставки е бил определен
индивидуален коефициент 0.883. Отново
е направено пояснение, че с ЕР на ТЕЛК № 2013 от 28.09.1982г. на лицето е
определена начална дата на инвалидизиране 17.02.1947 г., с която е отпусната и
личната пенсията за ИОЗ. Изрично е прието, че за това ЕР липсват данни да е
било обжалвано и то е влязло в сила. Затова съобразно средномесечния
осигурителен доход за страната в размер на 398,17 лева към 01.01.2008г.,
пенсията на Н. е преизчислена на основание §7 от ПЗР на КСО, като полученият
размер от 113,38 лева е преценен като по-неблагоприятен за заявителя от
получавания от него размер, поради което и пенсията е определена в запазен
размер от 122,70 лева. Недоволен от издаденото разпореждане, заявителя го е
обжалвал по административен ред. Със своето Решение от 03.05.2016г. горестоящият
административен орган е приел, че със заявление вх. №2109-15-535/23.09.2015г. Н.
е поискал преизчисление на пенсията по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС, като е
представил друг тригодишен период до 01.01.1997 г. – този за времето от
19.11.1974 г. до 18.11.1987 г., при което определения индивидуален коефициент е
0.835, който е по-неблагоприятен от индивидуален коефициент 0.883, въз основа
на който се получава пенсията. С тези съображения Директорът
на ТП на НОИ – Пловдив е обосновал крайния си извод за законосъобразност на оспореното
пред него Разпореждане №********** /протокол
№ N01028/21.01.2016г./, като е оставил без
уважение жалбата. Така издаденото Решение е било обжалвано, като то е било
предмет на съдебно разглеждане по адм. дело №1218/2016г.. В хода на съдебното
производство са събрани и приети доказателства, от които е прието, че ЕР на
ТЕЛК №1540/117 от 26.06.2002г. не е било връчено на освидетелстваното лице и не
е влязло в сила. Същевременно обжалваното Решение на Директора на ТП на
НОИ-Пловдив е било отменено като незаконосъобразно поради съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, като в мотивите съдът изрично е
посочил, че ЕР на ТЕЛК №1540 от 26.06.2002г. не може да обоснове началната дата
на инвалидизация на лицето. Така постановеното съдебно решение е потвърдено с
Решение №6676/22.05.2018г. по адм. дело №4509/2017г. по опис на ВАС-6 отд., в
което е прието, че се касае за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. В последствие от органите по
пенсиониране с писмо изх.№2175-15-96#1/27.07.2018г. е изискано Н. да уточни исканията си съобразно внесеното
заявление вх.№2109-15-535/23.09.2015г.., което му е връчено на 01.08.2018г..
Със заявление вх.№1012-15-213/13.08.2018г. същият е уточнил, че иска отмяна на
Разпореждане №**********/ протокол №N01154/23.04.2015г. поради неправилното отпускане на лична пенсия за
инвалидност въз основа на административен акт, който не е влезнал в сила –ЕР на
ТЕЛК №1540/117/26.06.2002г., като същият не може да обоснове нейното определяне
на лична пенсия за ИОЗ в по- нисък размер. На тази база изложил съображенията
си, че пенсията следва да бъде отпусната с приемането на ЕР на ТЕЛК
№1503/115/24.06.2002г. с дата на инвалидизиране 31.12.1982г., като същият е
влезнал в сила. С Разпореждане № ********** /протокол
№2139-15-131/31.10.2019г./ органът по пенсиониране е приел, че липсват
основания за отмяна на издадения предходен административен акт, а изложените
възражения по преценка на основанията, на които следва да бъде определена
личната пенсия за ИОЗ, за неоснователни. Посочил е в тази връзка, че „специализираната очна ТЕЛК коригира датата
на инвалидизиране от 31.12.1982г на 17.02.1947г…“, както и че „.. С ЕР №1540 от 26.06.2002г е променил
датата на инвалидизиране на 17.02.1947г, за което ТЕЛК е преценил, че няма
основание за обжалване, съгласно печат на ЕР и това ЕР на ТЕЛК е послужило за
отпускане на личната му пенсия за личната му пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, считано от 01.01.2002г….“. Тези негови изводи са били
потвърдени и след обжалването на
издаденото разпореждане по административен ред с процесното Решение
№2153-15-275/13.12.2018г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Пловдив.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи
пълната административна преписка по обжалвания административен акт, получена с
вх. №72/03.01.2019г. на Административен съд –Пловдив,.
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по
чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на
НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото
правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на
чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. а от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е
мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства.
Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив също е компетентния орган да
издава разпореждания от вида на процесното съгласно изричното му за
това оправомощаване, поради което направените възражения от жалбоподателят за
нищожност на това основание са неоснователни.
По отношение на съответствие на издадения
административен акт с влезлите в сила съдебни решения-решение №274/24.02.2017г.,
постановено по адм. дело №1218/2016г по опис на Административен съд-Пловдив-XVIIсъстав, потвърдено с Решение
№6676/22.05.2018г., постановено по адм. дело №4509/2017г по опис на ВАС-шесто
отделение и преценка за това на основанията по чл.177 ал.2 от АПК, съдът
съобрази следното: Не е изрично посочено в мотивите на съдебното решение, че
административният орган следва да приеме, че датата 17.02.1947г. не е определена за дата на
инвалидизиране на жалбоподателят. В този смисъл съдът не е задължил при връщане
на преписката административният орган да приеме, че тази дата не е установена
по категоричен и несъмнен начин и следва да намери единствено и само приложение
ЕР на ТЕЛК №1503/115/24.06.2002г. с дата на инвалидизиране 31.12.1982г..
Напротив, той само е посочил, че ЕР на ТЕЛК №1540/117/26.06.2002г. не е било надлежно
връчено на лицето. В тази връзка законосъобразно органите по пенсиониране са
приели, че по категоричен и несъмнен начин е установена датата, от която е
прието за настъпило инвалидизирането на жалбоподателят и това е 17.02.1947г.. В
тази връзка той законосъобразно е съобразил прякото и непосредствено действие
на издаденото ЕР на ТЕЛК, с което е приета началната дата на инвалидизиране и
негово правопораждащо действие. В тази връзка към момента е и разпоредбата на
чл.113 ал.9 от Закона за здравето, която определя, че органите на
медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят
неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техни решения
за отстраняване на грешки или непълноти, но това тяхно правомощие трябва да се
осъществи в тримесечен срок от постановяването на актовете. Тук е мястото да се посочи, че НЕЛК е
единственият орган, притежаващ материална компетентност да осъществява контрол
за законосъобразност на експертни решения на ТЕЛК по своя инициатива, в която
връзка законодателят изрично е въвел и срок, в който да се реализира тази
компетентност. Следователно
компетентността на НЕЛК за извършване на посочените процесуални действия и
постановяване на експертно решение е ограничена във времето и след изтичането
на тримесечния срок тя няма право да преразглежда актовете на по-долустоящите
органи и да постановява решения във връзка с тях. Издадените след този законово
регламентиран срок административни актове на НЕЛК са нищожни. Изрично разпоредбата
на чл. 113, ал.
3 от ЗЗ предвижда, че решенията на органите на медицинската
експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и
организации в страната. Това означава, че
необжалваният административен акт влиза в сила и получава стабилитет, с който
следва да се съобразяват всички правни субекти. На тази законова база законосъобразно
с обжалвания административен акт е прието, че липсват законови основания за изменение
на отпусната лична пенсия за инвалидност на Н.. Законосъобразна е и преценката,
че с Разпореждане №********** /протокол №N01154/23.04.2015г./ са
удовлетворени исканията на жалбоподателят в тази връзка, като на същият е
отпусната пожизнена социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване в
определен най- благоприятен за него размер. В този смисъл са съобразени изцяло
законовите изисквания за отпускане и изплащане на лични пенсии. Определянето на пенсия в по-голям размер и представянето на нови
доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско
състояние и др. са именно такива обстоятелства по
чл.99 ал.1, т.6, предл. 1-во и т.1 от КСО , които могат да касаят
размера на отпусната лична пожизнена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. А това означава, че издаденото Разпореждане за отказ №**********,
протокол №2139-15-131/31.10.2018г е законосъобразно постановено. То може да
бъде изменено, само ако се установи, че лична социална пенсия за инвалидност следва
да бъде определена в по-голям размер. Такива обстоятелства не са налице. Ето защо като е оставил без уважение жалба
вх.№1012-15-299/16.11.2018г и е потвърдил процесното Разпореждане от 31.10.2018г.
на Ръководител "ПО" –Пловдив решаващия орган - Директора на ТП на
НОИ-гр.Пловдив е преценил всички релевантни по въпроса доказателства.
С оглед изхода на настоящото
производство и съобразно разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, както и с оглед на
задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни
норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г.
на ОСК на ВАС, в полза на ТП на НОИ – град Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2,
т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за един адвокат, което е в
размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Пловдивски Административен съд - ХXVIІІ състав
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.Н. *** срещу
РЕШЕНИЕ № 2153-15-275 от 13.12.2018г., издадено от Директора на ТП на
НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№1012-15-299/16.11.2018г
против Разпореждане №********** /протокол №2139-15-131/31.10.2018г. изд. от
Ръководител „ПО“при ТП на НОИ-Пловдив, с коетое направен отказ да бъде изменена
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване..
ОСЪЖДА Р.И.Н.
*** да заплати на ТП на НОИ –гр.
Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул."Любен Каравелов"№7
сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лeвa,
представляващи разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд в 14
дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /п/