РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500617 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Й. Г., чрез адв. Г. С.,
срещу част от решение № 260041/10.01.2022 г. по гр.дело № 6030 по описа на РС
Пловдив за 2020 г.
С обжалваното решение № 260041/10.01.2022 г. по гр.дело № 6030/2020 по описа
на ПРС, РС Пловдив признава за установено, че жалбоподателката дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: сумата от 990,42 лева, представляваща стойността на доставена и разпределена
топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК /14.02.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането
и сумата от 108, 05 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 04.12.2018 г. – 13.02.2020 г., като отхвърля иска с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за разликата от 990, 42 лв. до пълния претендиран размер от 1110, 83 лв., поради
осъществено от ответницата частично погашение на спорното право в хода на процеса
1
и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1242/ 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2521 по описа за 2020 г. на Районен съд-
Пловдив, IX- ти гр.с-в. Осъден е жалбоподателят да заплати и направените по делото
разноски.
Решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Жалбоподателят счита решението частично неправилно, в частта, с която е
уважен искът, като излага съображения, че исковата претенция е неконкретизирана,
като не е посочено по каква методика е формирана цената, която се претендира за
доставената енергия, как е изчислено количеството доставена енергия и за какви уреди
е начислявана, доколкото се претендира топлинна енергия за отопление, топлинна
енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, стойността на
които компоненти на задължението се формира по различен начин. Твърди, че поради
недопускане на поставени от страна на ответника въпроси към вещите лица в
първоинстанционното производство делото е останало неизяснено от фактическа
страна. Счита, че отоплително тяло щранг-лира, отделно от сградната инсталация, няма
в жилището, поради което искът е недоказан по отношение на част от размера на
задължението за консумирана топлинна енергия за отопление по отделен компонент –
щранг-лира. Счита, че исковете за начислена топлинна енергия от сградната
инсталация са необосновани и незаконосъобразни, поради противоречие с принципни
норми на европейското и българското законодателство, Директива 2011/83 на ЕП и на
Съвета, в сила от 25.11.2011 г. и чл. 62 от ЗЗП, доколкото се касае за непоръчана
доставка. Моли да бъде отменено обжалваното решение като необосновано,
недоказано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон,
при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание и в писмени бележки, поддържа жалбата и изложените в
нея съображения за неправилност и необоснованост на решението, като счита, че
приетите по делото заключения на СТЕ са пристрастни, като от тях не може да се
направи обоснован извод, че е налице отоплителен уред щранг-лира в притежаваното
от жалбоподателя жилище, тъй като част от тялото, а именно лирата, липсва, няма
възможност да се регулира и измерва реалния разход на отдаваната топлинна енергия,
не може да се прекрати топлоподаването чрез отсъедининяване, поради което тръбата,
която преминава през банята на жалбоподателя, няма характеристиките на отоплително
тяло. Счита, че методиката за определяне на разхода на топлинна енергия, отдадена от
щранг-лирата, а именно въз основа на максимална мощност на уреда, ощетява
потребителя, тъй като е лишен от възможността реално да отчете консумираната от
него енергия. Поради тези съображения намира, че се касае за непоръчана доставка и
2
непоискана услуга, аналогично на топлинната енергия от сградната инсталация, като
няма законно основание да не сe приложат цитираните директиви, още повече, че са
реципирани в националното законодателство.
Жалбата е била администрирана и в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемото дружество „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, в която се
сочи, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и съобразено
с приетото по делото заключение на СТЕ, в което са посочени точно компонентите на
претендираната сума за доставена топлинна енергия и се установява пълно
съответствие между пресметнатите от ВЛ количества топлинна енергия и
фактурираните от дружеството. Сочи нормативната уредба, съгласно която счита, че
щранг-лирата попада в легалната дефиниция на отоплително тяло, както и нормативна
уредба, която урежда и начина на определяне на отдаденото от нея количество
топлоенергия за конкретния обект. Счита, че възраженията на жалбоподателя са
недоказани. Моли да бъде отхвърлена изцяло жалбата и да бъде оставено в сила
постановеното решение, като се присъдят разноски за въззивното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа
изложените в отговора на въззивната жалба възражения срещу основателността и.
Третото лице-помагач на ответника - С. П. Г., не взема становище по
делото.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Налице са специалните предпоставки за допустимост
на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – възражение от длъжника в
срок срещу издадената заповед за изпълнение и предявен в законоустановения
едномесечен срок от съобщението иск.
Исковата молба е оставена без движение след образуване на въззивното
производство, до изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията
спрямо ответника Б. Й. Г., като се посочи какво количество енергия е доставено, на
каква стойност, респективно как е определена стойността на претенцията, с оглед
различните компоненти, които се твърди да се включват в главницата. Постъпило е
уточнение на исковата молба, в което е посочено, че искът е предявен за употребена и
незаплатена топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация, както и
за услуга за дялово разпределение, която е формообразуващ компонент на дължимата
3
сума за топлинна енергия, като всеки един от тези компоненти по количество, стойност
и период са посочени в подробна справка – приложение към подаденото уточнение на
исковата молба, а по стойност и в самото уточнение. В съдебно заседание е посочен и
методът, по който е определено количеството енергия, което се претендира да бъде
установено като дължимо, за всеки един от компонентите, поради което исковата
молба е конкретизирана, съобразно възраженията на жалбоподателя и е редовна.
Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението, съобразно направените оплаквания във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между
страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, с предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено по отношение на жалбоподателя Б. Г., че дължи сумата от
1110,83 лева, представляваща стойността на доставена и разпределена топлинна
енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410
ГПК /14.02.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането и сумата от 108,05 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
04.12.2018 г. – 13.02.2020 г. Уточнено е в настоящото производство, че главницата
включва топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена на осн. чл.
143, вр. с чл. 153 ЗЕ, на стойност 161,44 лв., върху отопляем обем на имота по проект
230 куб.м, топлинна енергия за отопление на стойност 737,86 лв., отчитана визуално от
ИРУ и топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплително тяло щранг-лира,
което не е снабдено с ИРУ, определена по реда на т.6.5 от Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, както сумата от
26,39 лв. за услуга за разпределение, ведно с ДДС върху тези суми в размер на 185,14
лв., както и обезщетение за забава в посочения в първоначалната искова молба размер
и период от 108,05 лв.
Както е посочено в обжалваното решение, от приложеното към делото заповедно
производство е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2521/2020 г. по описа на ПРС
е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 110, 83
лева, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за
отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***, сумата от 108, 05 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
4
04.12.2018 г. - 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /14.02.2020 г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на платената
държавна такса от 25 лв. и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414 от
ГПК длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за незабавно
изпълнение, което е обусловило предяването на установителния иск за това вземане в
законоустановения срок.
Съдът е приел, че искът е допустим и частично основателен, като претенциите са
отхвърлени частично, поради осъществено от ответницата погасяване на част от
задължението, чрез плащане, в хода на процеса, в която част решението не се обжалва
и е влязло в законна сила. За да уважи исковите претенции в останалата част, съдът е
приел за безспорни обстоятелствата, че ищцовото дружество е енергийно предприятие-
доставчик на топлинна енергия, страните са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, на осн. чл. 150, ал . 1 ЗЕ, публикувани и влезли в
сила. Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед признанието на
страната, обстоятелството, че Б. Г. е титуляр на правото на собственост върху
процесния имот.
По отношение на така установената от районния съд фактическа обстановка
липсват възражения от страните, поради което и въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, които са приети от съда и за които липсват оплаквания от
страните.
Спорен между страните е въпроса дали ищцовото дружество е осъществило
вменената му в процеса доказателствена тежест да установи количеството и стойността
на потребената топлинна енергия от ответника, с оглед възражението, че в апартамента
няма отоплително тяло щранг-лира, а тръбите, преминаващи през банята са част от
сградната инсталация, както и твърдението, че както отдадената от тези тръби
топлинна енергия, така и разпределената, като отдадена от сградната инсталация, са
непоръчани доставки, непоискани услуги и за тях не се дължи заплащане от страна на
жалбоподателя.
Съдът, за да приеме за установено вземането, е възприел изцяло заключенията на
вещите лица, изготвили съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, като е приел за доказано, че ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството отдадена
топлинна енергия от отоплителните тела в имота и от сградната инсталация. Прието е,
че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество
топлинна енергия и начисленото от ищеца, като са спазени всички нормативни
изисквания, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за топлинна
енергия, а същата е остойностена правилно, съгласно нормативно определените от
5
КЕВР цени за топлоенергия за битови нужди за процесния период.
Жалбоподателят възразява относно възприемането на приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се
кредитира от съда като обективно, пълно и обосновано. Въз основа на същото е
прието, че през процесния период от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., абонатната станция,
обслужваща жилищна сграда в гр. *** е работила и реално е доставена топлинна
енергия към процесния апартамент, чийто отопляем обем е 230 куб.м, с оглед което
правилно е приложена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост. В заключението се сочи също, че в процесния имот са
налице 4 броя индивидуални устройства за отчет и 1 бр. средство за отчет, което е
монтирано в помещение – гараж, потребената топлоенергия е начислявана по
ежемесечен визуален отчет на измервателните средства, като в имота е налице и
щранг-лира, върху която не е поставено техническо средство за отчет, поради което и
отдаденото количество топлинна енергия от нея е начислено по максимална мощност,
съобразно т. 6.7, вр. т. 6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост, действала към процесния период.
Във въззивното производство, с оглед направените възражения в жалбата за това,
че в отопляемия обект няма отоплително тяло щранг-лира, а през банята преминава
единствено част от сградната инсталация, е изслушано повторно вещото лице, като
същото заявява, че в дружеството за топлинно счетоводство „Бруната“ е описано каква
е инсталираната мощност на отоплителното тяло щранг-лира, което се намира в
жилището на жалбоподателя, нейните размери и мощността, която отдава, като
потреблението се изчислява по формула, заложена в методиката съпътстваща Наредба
№ 16-334 от 2007 година, която формула е една и няма друг метод на изчисляване, тъй
като щранг-лирата е отоплително тяло, но не е снабдено с уред за отчитане на
топлинната енергия. По време на изслушването вещото лице заявява, че щранг-лирата
представлява вертикално, гладко, тръбно отоплително тяло, изработено от черни
газови тръби, с един и същ диаметър от абонатната станция до всички жилищни етажи,
тя е част от проекта на климатизацията на сградите и е създадена като отоплително
тяло за отопляване на мокри помещения, коридори и други. Разликата между елемент
от сградната инсталация и щранг-лирата е, че последната е проектирана като
отоплително тяло, тя носи характеристики на такова, то не е преносен топлопровод в
сградната инсталация, чрез който се захранват радиаторите, от нея по проект не се
захранват други отоплителни тела, по нея минава флуид по цялата сграда и се връща
обратно.
От изслушаната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза се
установява, че след проверка на наличната техническа документация за климатизация
на процесната сграда, приложена към заключението, както и направения оглед на
6
място в имота на жалбоподателя, се установява, че през имота преминава щранг-лира в
помещение баня, представляващо два броя вертикални тръби, с по-голям диаметър от
тези, които захранват отоплителните тела, еднакъв по цялата вертикала, с диаметър 48
мм, с инсталирана мощност 594 W, което отоплително тяло не е снабдено с ИРУ за
отчет на изразходваната топлинна енергия. Тъй като притока на топлинна енергия не
може да бъде регулиран или спиран за всеки имот по отделно, по силата на Наредба
16-334/06.04.2007 г., поради което се начисляват делови топлинни единици, които се
изчисляват като мощността на щранг-лирата се умножи по максималния специфичен
разход за сградата. Тъй като за процесния период абонатната станция в жилищния
блок е работила и няма данни за спиране на топлоподаването към това отоплително
тяло, то вещото лице дава заключение, че за процесния период отоплителното тяло е
топлоотдавало. Посочено е количеството топлоенергия, начислено за процесния
период, отдадено от щранг-лирата в табличен вид, за всеки отчетен период, като с
оглед направените от вещото лице изчисления дружеството топлинен счетоводител е
начислил с 0,194028 MWh по-малко енергия, отдадена от отоплителното тяло щранг-
лира, спрямо начислената по формулата от т. 6.9 от Методиката към Наредба 16-
334/06.04.2007 г.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, а наведените във въззивната жалба възражения са
неоснователни. Съдът възприема изцяло приетото по делото без възражения на
страните заключение на СТЕ, дадено под страх от наказателна отговорност, което е
мотивирано, убедително защитено в съдебно заседание с отговора на поставените от
страните и съда въпроси, няма обективни причини за съмнение в безпристрастността
му. Установява се, че съгласно нормативната уредба – параграф 1 от ДР към ЗЕ, т. 37,
„отоплителни тела“ са тръбните отоплителни тела и щранг-лири, глидерните
отоплителни тела, плоските отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни
елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиационен и
конвективен топлообмен от постъпващия в тях топлоносител. Вещото лице дава
категоричен отговор на въпроса, че в жилището на жалбоподателя се намира такова
отоплително тяло, отговарящо на посоченото в закона описание, проектирано като
такова в техническата документация на сградата, която е проверил и приложил копие
от нея към заключението си. Горният извод е базиран както на проверка на
техническата документация на сградата, така и на оглед на място. Заявява също, че
абонатната станция е работила, като няма данни топлоподаването към това
отоплително тяло да е било преустановено за процесния период, а начисленото
количество потребена топлоенергия от въззиваемото дружество е по-малко от това,
което се следва по нормативно установената формула за отчитането и. Ето защо съдът
приема за установено, че в жилището на жалбоподателя се намира проектирано и
инсталирано още при построяване на сградата отоплително тяло щранг-лира, което
7
отговаря на определението за отоплително тяло, дадено в действащата нормативна
уредба за процесния период, което е от значение за преценката за основателността на
начисляване на отдадена от него топлоенергия. Начисленото количество отдадена
топлинна енергия е по-малко от това, което се следва при приложение на установените
с нормативен акт правила, поради което и се дължи заплащането и от жалбоподателя.
Действително вещото лице заявява, че не може да се регулира или спира
топлоподаването от това отоплително тяло за всеки имот отделно. Поради това
жалбоподателят твърди, че, аналогично на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се касае за непоискана услуга, непоръчана доставка, а съгласно
европейското законодателство, при тези хипотези не се дължи плащане от
потребителя.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно цитираното и в обжалваното
решение на първоинстанционния съд Решение от 05.12.2019 г. на Съда на Европейския
съюз по съединени дела С 708/17 и С 725/17, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на
Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
("Директива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Допустим, съгласно същото решение, е
и начина на изчисляване на изразходваната реално потребена топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на
притежавания обект в сградата. Ето защо следва да се приеме, че доколкото
жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, е налице основание да му бъдат начислявани суми за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и за реално потребена в обекта енергия, отдадена от
отоплително тяло щранг-лира, като и това възражение в жалбата за недължимост на
сумите за доставена топлинна енергия, поради това, че се касае за непоискана услуга,
непоръчана доставка, се явява неоснователно.
8
За пълнота, доколкото е направено възражение във въззивната жалба, че е
допуснато процесуално нарушение с отмяната на определение за допускане на трето
лице-помагач, доколкото ответникът не е обитавал процесното жилище и не е
получавал сметки за топлинна енергия, следва да се посочи, че този въпрос е разрешен
с влязло в сила определение по приложното ч.в.гр.дело № 2201/21 г. на ПОС, поради
което не подлежи на преразглеждане.
По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, при
безспорно доказана доставка на топлинна енергия в жилището, собственост на
жалбоподателя, за което последният дължи заплащане на стойността на услугата,
поради което исковете се явяват доказани по основание, а размерът е определен
съобразно представените по делото доказателства и приетата ССЕ, неоспорена от
страните. Поради това и постановеното решение е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода от делото на въззиваемия се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във р. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед материалния интерес,
съдът определя в размер на 100 лв., като следва да бъдат присъдени и направените
разноски за заплащане на възнаграждение на вещо лице в размер на 320 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260041/10.01.2022 г., постановено по гр. дело №
6030/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V граждански състав, в частта, с която
е признато за установено в отношенията между страните, че Б. Й. Г., ЕГН: **********,
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 990, 42 лева, представляваща стойността на доставена и
разпределена топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. за обект, находящ се в гр.
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК /14.02.2020 г./ до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 108, 05 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 04.12.2018 г. - 13.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1242/ 18.02.2020 г. по
ч.гр.д. № 2521 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, IX- ти гр.с-в., както и в
9
частта за присъдените разноски.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. Й. Г., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 420 лв. (четиристотин и двадесет
лева) направени разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на С. П. Г., ЕГН: **********, като трето
лице- помагач на страната на жалбоподателя Б. Й. Г., ЕГН: **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10