РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Перник, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600296 по описа за
2021 година
като разгледа докладваното от съдия - докладчика Атанасова-Алексова
ВНОХД № 296 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 327 и чл. 328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО
ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК, образувано по жалба подадена
ОТ: адв. Г.Б. - АК - гр. ***, съд. адрес: *** GSM: ***, – ЗАЩИТНИК на подсъдимия
А. М. Д., ЕГН **********
ПРОТИВ: ПРИСЪДА № 260036 от 07.06.2021г. по НОХД № 1340/2019г. по описа
на РС – Перник.
С подадената въззивна жалба защитникът на подсъдимия моли, на основание чл. 334,
т. 2, вр. чл. 336, ал .1, т. 3 от НПК, да бъде отменена първоинстанционната присъда,
постановена на 07.06.2021г. по НОХ дело №1340/2019 год. по описа на Пернишкия районен
съд, с която подсъдимият А. М. Д. е признат за виновен в извършено престъпление по
чл.129, ал. 2, във вр. ал. 1 от ПК, като във вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 7/седем/ месеца, като на основание чл.66, ал. 1 от
1
НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила и да се постанови нова присъда, с която
да бъде признат А. М. Д. за невиновен и да бъде оправдан по така предявеното му
обвинение.
Сочи се, че присъдата е неправилна и необоснована, постановена при нарушение на
материалния закон и неправилна преценка на събрания доказателствен материал, в резултат
на което незаконосъобразно с оглед установената фактическа обстановка първостепенният
съд е приел, че подсъдимият А. М. Д. на инкриминираното с обвинението място - пред „***“
в гр. ***“ и на инкриминираната дата — „28.09.2018г.“, е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
Твърди се, че фактическите положения, установени въз основа на събрания в
наказателното производство доказателствен материал, относими към елементите на
обективната, а и на субективната страна на деянието, както и начинът на осъществяване на
същото, не обуславят несъмнен извод за извършено от подсъдимия Д. престъпление, а
именно - че на 28.09.2018 г. в гр. ***, пред „***“, е причинил чрез нанасяне на удар с юмрук
средна телесна повреда на П. Б. П. изразяваща се в избиване на първия зъб долу вдясно/зъб
41/, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
В срока по чл. 319 от НПК не е депозирана жалба от частния обвинител П. Б. П..
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина.
Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 от НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е
изложил правните си изводи.
Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията, както и всички факти релевантни към наказателната отговорност на
подсъдимия А. М. Д.. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за
установени и защо.
Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими от
процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия, развити в жалбата и в
съдебно заседание, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел за
достоверни показанията на една част от свидетелите, а не е кредитирал показанията на
други.
Районният съд е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани пред него
2
свидетели, обяснил е на кои дава вяра и защо и на кои не, включително и относно фактите
изложени от подсъдимия. Всички гласни доказателствени средства са съпоставени помежду
си и с останалите събрани доказателства, а с направените правни и фактически изводи
настоящата инстанция се солидаризира.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи, следва да се
отбележи следното:
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
вината и авторството на извършените престъпления по делото се установяват по
категоричен и несъмнен начин. Трябва да се подчертае, че този извод е изграден на базата
на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на
разпитаните по делото свидетели, в частност, тези на свидетелите И. Н. К., Н. Б. С., Р. Ц. Т.,
Б. Я. Р. и М. Д. Т. и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 2, т. 2 от НПК, заключенията
по съдебно-медицинските експертизи, събраните писмени доказателства. Оценъчната
дейност на доказателствената съвкупност /включително и констатираните противоречия/, е
извършена от първоинстанционния съд при съобразяване с изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията на защитата на подсъдимия А.Д., свързани с
липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието, както и за
конкретното осъществяване на престъплението „изненадващо подсъдимия е нанесъл удар с
юмрук в областта на устата“ не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице в
достатъчен обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите, направени
от първата инстанция, с които и въззивният съд се солидаризира.
Извършеното от подсъдимия А. М. Д. престъпление е правилно квалифицирано,
като материалният закон е приложен в неговата актуална редакция, поради което не може да
бъде уважено искането за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда и
оправдаването на подсъдимия. Така констатираната медикобиологична характеристика на
телесното увреждане, причинено на пострадалата П.П. безспорно съответства на правната
квалификация „средна телесна повреда“ по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Безспорно
е, че на инкриминираната дата същият с цел да окаже съдействие на свидетелката К. в
разрешаване на конфликт между нея и частния обвинител П.Б. е нанесъл удар върху нея в
резултат на който е било причинено увреждане - избиване на зъб долу в дясно – зъб 41,
който затруднява дъвченето и говоренето.
Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и
оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което
както вече бе посочено, неоснователно се явява развитото оплакване за нарушение на
материалния закон.
Направеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимия
А.Д. относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на П.П. се явява
неоснователно, тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на
обективната истина, стига лично да са възприети. Доказателствата и доказателствените
средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за
установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да
са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един
подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство, или чрез друг
процесуален способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници
ведно с писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от
което може да се направи категоричния извод за авторството от страна на подсъдимия А.Д..
За първостепенния съд не е съществувала пречка, посредством разпитите на свидетели -
очевидци и свидетели които са възприели инкриминираното деяние непосредствено след
извършването му, да провери посочените в обстоятелствената част на въззивна жалба
обстоятелства, а оттук и за установяване на тези факти, свързани с установяване на
3
инкриминираното деяние – нанасяне на лека телесна повреда /в този смисъл Решение №
301 / 21.10.2014 по дело № 946 / 2014 на ВКС, НК, III н.о./. Ето защо, кредитираните от
първоинстанционния съд свидетелски показания може да се ползват като годно
доказателствено средство, тъй като това е законово допустимо, съгласно чл.118 ал.1 т.3 от
НПК, а и по делото не се констатира заинтересованост или предубеденост на тези свидетели
при даването на свидетелски показания. Следва да бъде добавено, че обсъдено с останалия
събран по делото доказателствен материал житейски логично и обосновано е изложеното от
пострадалата П.П. „отново ми се обади А. и каза, че се намира пред бар „***“, който се
намира в близост до дома ми. Каза да се срещнем, като ме увери, че ще се разберем
цивилизовано. Разговаряше нормално с мен, не съм си помисляла, че ще ми се случи нещо
такова. Аз повярвах и излязох от нас, отидох пред въпросното заведение, те бяха там – А. и
И.“ и когато пострадалата оказала да се извини „тогава все едно двамата полудяха, И. ме
свлече на земята … и когато аз се изправих А.Д. ме удари по челюстта. Аз изпитах силна
болка и изпищях“, относно кой, кога и как е осъществил инкриминираното деяние. С оглед
на което се явява противоречаща на събрания доказателствен материал и защитната тезата
на подсъдимия, че не се установява по несъмнен начин кога, как и от кого е нанесената
телесната повреда на П.П., тъй като побоят бил между две жени, а подсъдимият не стоял
безучастно, а се стараел да потуши конфликта между тях. При наличието на конфликт с
друго лице и при положение, че пострадалата е имала доверие на подсъдимия за да се реши
да излезе от дома си в резултат от настояването именно на А.Д., не е житейски нелогично тя
да посочи точно подсъдимия за автор на инкриминираното деяние, което обстоятелство се
потвърждава и от детайлно обсъдените от първия съд доказателства.
Поради изложеното, съдът намира, че по делото е установено по несъмнен начин, че
подсъдимият А. М. Д. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа
обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага
нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
инкриминираното деяние.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият А. М. Д. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
При определяне на наказанието, районният съд е отчел обстоятелствата, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното
наказание на подсъдимия А. М. Д. съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 от НК според
настоящия съдебен състав не се явява несправедливо, тъй като то е определено към
минимума и на основание чл. 66 от НК е отложено неговото изпълнение.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за нейното
изменяне или отменяне в наказателната й част.
Правилно и в съответствие със закона районният съд е присъдил направените
разноски и съответната държавна такса.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260036 от 07.06.2021г. по НОХД № 1340 / 2019г.
по описа на РС – Перник.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по
аргумент от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5