№ 258
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
като разгледа докладваното от Христо Д. Симидчиев Частно наказателно
дело № 20215300201495 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Обжалвано е постановление от 18.06.2021г. на Окръжна прокуратура Пловдив за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 154/2020г по описа на ОСО при ОП-
Пловдив,водено за извършено престъпление по чл. 255 ал.3,вр. ал.1 т.2 и т.7,вр. чл. 26 ал.1
от НК.
С постановлението прокурорът е възприел необходимостта от прекратяване на
наказателното производство с оглед липсата на доказателства за осъществено
съставомерно деяние по НК,което да е било осъществено от управителя и собственик на „
*“ ЕООД.
Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба
от гл. юр.консулт при ТД НАП Пловдив *, в която е изложен извода за необоснованост
атакуваното прокурорско постановление.
Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна.
Прокурорското постановление съдържа изложение относно част от фактическия материал
приложен по делото. По същество в прокурорския акт изложените факти относно
извършената данъчна ревизия на фирмата,издадените от това ревизионен доклад и в
последствие ревизионен акт от 07.12.2018г не се оспорват в жалбата. Не се оспорват
твърдените от прокурора факти за издаденото от * генерално пълномощно на неговия баща
*, с цел цялостното управление,организация и дейност на дружеството,както предмета на
дейност и местонахождението на осъществяваната дейност.
Тази част от представената в постановлението фактическа обстановка,според съда се
намира в съответствие с обсъдените гласни и писмени доказателства по делото.
В жалбата обаче се твърди,че въпреки издаденото генерално пълномощно са налице
1
данни,които определят,че управителя * е участвал в процеса на доставките за неговата
фирма, контактувал е с управителите на визираните в прокурорското постановление
фирми,наред със приемането,тегленето и съхранението на различните по вид стоки.. Това
обстоятелство е било потвърдено в представеното от същия опис на документи във връзка с
извършваната данъчна ревизия на фирмата му,където той изрично е заявил,че е общувал с
тези управители в процеса на доставките.В подкрепа на представения извод за
необоснованост на прокурорския акт в жалбата е изразено становището,че обективната
истина по делото може да бъде постигната и чрез назначаването на графологическа
експертиза на подписите върху документите удостоверяващи изследваните доставки,обект
на констатираното данъчно нарушение.
В противовес на тези съображения в жалбата атакуваното прокурорско постановление
представя извода,че от показанията на групата свидетели: *,които като управители на
дружества-контрагенти и доставчици на уличената фирма твърдят за контактите си
единствено с бащата *.Твърдят,че или не познават * или имат знанието,че той рядко
посещавал с. *,където е адреса, местонахождението и осъществявана дейността на
инкриминираната фирма. В тази връзка постановлението съдържа анализ и на показанията
на свидетелите * и *,които като счетоводители обслужвали „ *“ ЕООД и „*“ ЕООД.
Последния като собственик на счетоводната фирма имал обстоен поглед върху
ръководството на двете фирми. Твърди,че от години ги е обслужвал,знае за издаденото
генерално пълномощно от * на неговия баща и че последния осъществявал пряко
дейността на „ *“ ЕООД. Той се разплащал и носил документи и фактури, но имало случаи
когато такива се носили и от съпругата на * и неговата дъщеря, а за * твърди,че не имал с
него контакти, дори не го е виждал и е установил,че сина на * се е дистанцирал от интереса
си към дейността на фирмата.Свидетелката * обаче твърди в своите показания,че е имало
случаи,когато * е носил също документи за осчетоводяване. В същата насока прокурорът
приема показанията на свидетелите * и *,които са били назначени с трудови договори от *
към двете фирми от преди десет години. Двете свидетелки твърдят,че винаги техен
началник е бил *,той се е разплащал с тях и давал указания за работата им. Според
прокурора от изследваните счетоводни документи,приложени по делото се установява
правдивостта на показанията на св. *,който в качеството си на управител на “ *“ ООД е бил
наемодател на терена,върху който е била разположена производствената база на „ „*“ ЕООД
и „*“ ЕООД. Според този свидетел * е управлявал цялата дейност по
изкупуването,съхранението,преработката и последващата продажба на билки и диви гъби,с
което се занимавал от над 30 години.
Предвид тези доказателства постановлението на прокурора излага съображението,че
образуваното наказателно производство по чл. 255 ал.3,вр. ал.1 т.2 и т.7 ,вр. чл. 26 ал.1 от
НК съдържа доказателства за осъществено изпълнително деяние от *,който е починал на
05.06.2018г и на това основание наказателното производство следва да се прекрати.
Съдът намира представения правен извод на прокурора за обоснован възцоснова на тези
2
гласни доказцателства.Становището на съда произтича от трайно установената съдебна
практика,която е утвърдила кой може да бъде субект на престъплението по чл. 255 от НК.
Върховния касационен съд в свое нарочно ТР от 12.03.2016г е постановил,че това може да
бъде не само физическото лице,което по закон управлява едно дружество,но и
пълномощника, представителя,счетоводителят или всяко друго различно от управителя или
представляващия дружеството данъчно задължено лице. Тоест в практиката на съдилищата
възникналата по силата на закона представителна власт,или възоснова на
упълномощаването на трето лице не са единствения критерий определящ субекта на
престъплението по чл. 255 от НК. След като изпълнителното деяние на това престъпление
може да се извърши чрез действие или бездействие,то престъпния състав изисква
установяване дейността и функциите,които са предписани на данъчно задълженото лице
във връзка с декларирането и водене на счетоводството. Законът позволява търговеца да
използва други лица,които да осъществяват действията по изпълнение на данъчното
законодателства. Когато се установи,че физическо лице осъществява фактическото
изпълнение на задълженията на управителя, които са възложени по съответния данъчен
закон,той се явява субект на престъпление. Това предполага необходимостта от
установяване специфичния характер на обективните признаци,предвидени в състава
престъплението. Според съда в случая обстоятелството твърдяно в жалбата,че управителят
на дружеството,като добър търговец следвало да проверява лоялността и истинността на
депозираните пред НАП декларации,с които следва да се приспада данъчен кредит има
пожелателен характер. С издаденото генерално пълномощно на * е била предоставена
представителната и управителна власт от името на „*“ ЕООД. Обстоятелството,че от името
на управителя на това дружество се подават съответните декларации пред НАП е законова
предпоставка,която няма доказателствено значение относно изпълнителното деяние и кой
следва да носи евентуалната наказателна отговорност. Разследваното деяние касае
депозирането на декларации,в които са потвърдени неистини с което е бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит. Те кореспондират с дейността и на дружеството на което * е
бил управител-„*“ и тази на инкриминираната фирма в закупувани количества прясна липа
и дива шипка от „ *“, такива от „ *“, на лайка от „*“,на шипка,ягоди,боровинки и коприва
от „*“ и „*“ и на други фирми за които има събрани данни по делото. За тази дейност са
събрани писмени доказателства от голямо количество фактури,които наред с останалите
първични счетоводни документи РА на НАП ги е приел за симулативни. Възоснова на
характеристиките на деянието необходимостта от доказване на субективнвата страна на
престъплението в случая н е установено категорично. Това престъпление изисква
установяването на пряк умисъл,тоест справките декларации освен да са подписани от
уличеното лице,но и то да е знаело ,че отразените в тях данни са неистински или неверни ,
а и с това да се цели настъпването на инкриминирания резултат, който е в случая
неплащане на данъчни задължения в особено големи размери. От представените по делото
доказателства не може да се установи категорично,че внесените в НАП декларации,които
надлежно са били оформени от счетоводителя на дружеството са съдържали неверни
данни,за които * е знаел.
3
Спрямо обективната страна на деянието са установени факти,че не спорадично, както
твърдят някои свидетели в своите показания, а в значителните по брой декларирани
доставки за покупко-продажби на билки и горски плодове името на * е отразено като
участващ при издаването на фактури, участие по приемането и доставянето им до
производствената база на фирмата. На това основание съдът намира,че от доказателствата
по делото за установяване обективната истина по делото извода дали * е знаел, че
съдържанието на подаваните декларации,оформяни от счетоводството на дружеството са
неверни, следва да бъде евентуално основан върху необходимостта от събирането на
допълнителни доказателства.
На следващо место част от доказателствата по делото сочат,че установената неистинност-
симулативност на сделките кореспондира с издадени фактури,които са били отчетени по
надлежния ред,за една част от тях са издавани касови бонове със съответното фискално
устройство. Те са били записани в дневниците за покупки на фирмата.Но фиктивността на
значителна част от сделките е била установена от данъчните органи съобразно конкретната
специфика на вида, количество и възможността за съхранение и обработка на закупените
билки и плодове,наред с установената фактическа невъзможност доставчиците на тези стоки
да са доставяли подобни количества. Тоест показанията на свидетелите *,като едни от
основните „доставчици“ на инкриминираната фирма са компрометирани от установените
факти в РД и РА- наред с постановено решение на Административния съд по обжалвания
ревизионен акт.
При установеното оперативно ръководство на фирмата от * е налична и от обективна
страна да се установи дейността на * за неговото пряко участие в избегнатото
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери. Сам по себе си
постановения и влязъл в сила ревизионен акт по назначената данъчна проверка на фирмата
от 07.12.2018г е законова предпоставка да се извършат задълбочени следствени действия
относно това дали * е участвал в изготвянето на множеството писмени документи /
първични счетоводни,като фактури,товарителници,приемо-предавателни
протоколи,кантарни бележки,пътни листове и складови разписки/. За тях по делото са
приложени копия на документи от 2015-2018г,в които е отчетена дейност между „ *“ ЕООД
със фирмите „ *“, „*“, „*“, „*“ „ *“, „ *“, „*“ „*“,където фигурира името на *.
На следващо место и предвид изложените съображения исканото в жалбата назначаване на
графологическа експертиза, кой е извършвал покупките и доставките обективно също
следва да се установи. Тези необходими според съда следствени действия кореспондират
със събрания доказателствен материал и на това основание атакуваното прокурорско
постановление за прекратяване е частично необосновано,поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
4
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановление от 18.06.2021г на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив за прекратяване на наказателно производство по ДП №-154/2020г
по описа на ОСО при ОП Пловдив, водено по чл.255 ал.3,вр. ал.1 т.2 и т.7,вр.
чл. 26 ал.1 от НК.
Да се извършат посочените в обстоятелствената част на съдебното
определение процесуално-следствени действия за събиране на допълнителни
гласни,писмени доказателства и доказателствени средства.
Определението подлежи на протест и обжалване в седмодневен срок от
съобщението пред ПАС.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5