Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 02.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 06.06.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 9495 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Подадена
е искова молба от „Топлофикация – Плевен” ЕАД, против Н.И.Т. ***, с искане да
се признае за установено, че ответника дължи сумата 4726.29лв., от които 4130.20лв. - главница,
представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.07.2014г. до 06.04.2017г., 596.09лв. – лихва за периода от
02.09.2014г. до 18.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 6410/2017г. по описа
на ПлРС до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за тези суми и
по образуваното ч.гр.д. № 6410/2017г. на ПлРС, съдът е уважил заявлението и е
издал заповед за изпълнение, и в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал
възражение. ПлРС е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик / ползвател на топлинна енергия и че
тя не е заплатена за негов топлоснабден имот, намиращ се на адрес: ***. Твърди,
че са публикувани общите условия за договора за доставка на топлоенергия
съгласно изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски. В съдебно заседание
ищецът е допълнил твърденията си, като е посочил, че претенцията му за главница
се състои от сума за отопление в размер на 1036.25 лв., сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 306.27 лв. и сума за БГВ в
размер на 2717.12 лв. Налице е начислена и сума за услуга дялово разпределение
в общ размер от 70.56 лв., като твърденията са, че в имота има монтирани
следните уреди: 1 бр. водомер, 2 бр. индивидуален разпределителен уред и 1 бр.
щранг лира.
Ответникът
заявява, че от 2009г. в апартамента не живее никой, че до м. октомври 2013г. е
плащал сметките на жилището дистанционно, че в жилището има само два радиатора
и една лира, а другите са премахнати при ремонт през 2001г. Счита, че сметките
през м. 11, 12. 2015г. и м. 1. 2016г. е невъзможно да бъдат натрупани в искания
размер. Признава, че апартаментът му е наследствен. В съдебно заседание допълва
твърденията си, че в периода, за който се претендират сумите, е бил в град
София и е бил повикан от свои съседи поради наличие на теч в блока от неговия
водомер. Твърди, че няколко дена след обаждането е пристигнал в град Плевен и
се е обадил на ищеца, след което водомера му за топла вода е бил сменен.
Твърди, че е спрял заплащане на сметките след като същите са се увеличили и са
станали 7000 лв. Твърди, че теча е бил 4-5 дена. Моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани.
Третото
лице-помагач - „Т.С.” ЕООД ***, не взема становище по делото, представя
изисканите от него доказателства.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 6410/2017г.
по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 24.08.2017г. пред ПлРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за следните суми: 4533,66лв. – главница, представляваща ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2013г. до 06.04.2017г.;
737,38лв. – лихва върху главницата за периода от 03.12.2013г. до 18.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски: 105,42лв. – внесена държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 4144/24.8.2017г., възразена в
срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 06.12.2017г., е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради
постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на 20.12.2017г., той включва по-малка част от сумите и
периодите по издадената заповед за изпълнение, но не излиза извън нейните
рамки, поради което съдът го приема за допустим.
По делото не е спорен въпросът за
собствеността на процесното жилище, доколкото ответникът признава, че то е
негово наследствено и доколкото между страните през 2014-2015г. е водена
кореспонденция /54-63 от делото/ относно това жилище, и в нея ответникът не е
оспорвал, а е сочил, че жилището е негово. Имотът е деклариран като собствен от
ответника през 2000г. пред Община Плевен, видно от приложеното по делото съобщение
за дължими местни данъци и такси. Конституираното като трето лице-помагач по
делото дружество - „Т.С.” ЕООД, е представило по делото справки /лист 28-33/ относно
отчетената консумирана топлоенергия за жилището на ответника през 2013-2017г.,
което е с абонатен № 7307. От приложените справки, независимо, че те са с друг
титуляр, но за същия апартамент, се установява отчитано потребление на ТЕ по
всички пера – за отопление, за отопление без ИРУ, за отопление сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. От справката е видно, че
почти всеки месец за абоната е отчитано потребление на топла вода, но за м.
ноември и декември 2015г. и януари 2016г. то е изключително високо, за разлика
от предходните месеци, съответно – 882.644лв. за м. ноември, 1106.554 за м.
декември и 693.739лв. за м. януари. Сумите, претендирани за тези месеци от
ищеца са по-ниски, съответно - 847.95лв. за м. ноември, 1028.80 за м. декември
и 556.80лв. за м. януари. Отчитането на по-високо потребление топла вода при
този абонат се потвърждава и от копието на карнет на водомера за топла вода,
представен от ВиК ЕООД Плевен, от което е видно, че за тези месеци е имало
силно увеличение на показанията на водомера – от 176 на 01.12.2015г. до 333 на
03.02.2016г. В средата на този период, на 11.12.2015г., представители на ВиК
ЕООД гр.Плевен, в присъствието на ответника, който е положил свой подпис, са
извършили проверка на топлия водомер, като са съставили констативен протокол
/л. 69 от делото/ и са отразили показание – 188 куб.м. Именно това показание е
било отразено и в карнета на абоната за месеца. За изясняване спорните по
делото въпроси, беше назначена съдебно-техническа експертиза, която посочи, че
действително имотът е топлофициран, че сградата-ЕС, находяща се в ***, е
присъединена към топлопреносната мрежа посредством АС, че АС е работила и към
имота е доставяна ТЕ с компоненти: ТЕ сградна инсталация, ТЕ баня, ТЕ за
отопление, ТЕ за БГВ. Отчитането на тези компоненти е отново преизчислено от
вещото лице по месеци, като е отбелязано, че в имота има две отоплителни тела,
оборудвани с топлоразпределители, в банята има щранг-лира /отопление без ИРУ/ и
водомер. Вещото лице е посочило, че има разлика в консумацията на топла вода в
месеците ноември и декември 2015г. и януари 2016г. Разгледало е писмената кореспонденция,
водена от страните във връзка с теч от водомера на топлата вода в имота.
Доколкото по делото разменените между страните книжа са представени от ищеца
/л.54-63 от делото/, съдът сам констатира, че с жалба от 08.04.2015г.
ответникът е посочил на ищеца, че от некачествено поставяне на водомерите за
топла вода /според ответника - от специалисти на ищеца/, от години изтича тънка
струя топла вода след муфата на топломера, като това водело до неправомерно
отчитане на излишно количество топла вода. Поискал е да се изпрати техник,
който да отстрани повредата и да се направи корекция на заплащането. На
14.04.2015г. имотът е посетен от техник, не е намерено лице, което да отвори, а по-късно с техника се е свързал
сина на жалбоподателя, който е казал, че след като е затворил спирателния кран,
течът е спрял. На 16.04.2015г. ищецът е изпратил писмо на ответника, че достъп
до имота не е осигурен и е възпроизвел констатациите на техника от 14.04.2015г.
Посочил е, че не е собственик нито на вертикалните, нито на хоризонталните
щрангове в ЕС, че няма задължение да монтира водомери или да ремонтира
водопроводните отклонение към имотите. Указал е, че ВиК Плевен продава и
разпределя изразходваните количества питейна вода по показанията на водомерите
за топла и студена вода, а за отстраняване на теча ответникът следва да наеме
водопроводчик, който да извърши ремонт. На 20.07.2015г. ответникът е изпратил
на ищеца възражение, с което е заявил, че през 2010г. е поставен некачествено
водомер за топла вода, от който от години изтича топла вода след муфата на
водомера. Възразил е срещу сумите, като е поставил условия на ищеца, заявил е,
че Топлофикация Плевен го лишава вече 4 месеца от топла вода, т.к. той е спрял крана
в общия щранг, за да предотврати наводняване на долните етажи. На 27.07.2015г.
техник на ищеца е посетил имота и е констатирал писмено, че водомерът за
топлата вода е монтиран лошо и от едната холендерова гайка има теч. Посочено е,
че за да се отстрани теча трябва да се разбие нишата, в която се намират
водомерите. След тази констатация, на 29.07.2015г. ищецът е изпратил писмо до
ответника, уведомил го е, че партидата не актуализирана и се води на наследници
на физическо лице, поради което следва да изпълни задължението си по чл. 58 от
ОУ и да представи доказателства за актуализиране на партидата, уведомил го е
кой извършва разпределението на ТЕ, уведомил го е за нормативната регламентация
на отношенията във връзка с предоставената ТЕ, за незаплатените суми, за
правната регламентация на фактурите, собствеността на водомерите и липсата на
задължение на ищеца да извършва ремонти в собствеността на клиентите. Въпреки
дадената от съда възможност на ответника за представяне на писмени
доказателства във връзка с монтирането и демонтирането на водомера в неговото
жилище и допуснатите гласни доказателства за наличието на теч, такива не бяха
представени по делото в дадения за това срок.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот в ***, както и че имотът
е бил топлоснабден. Това обстоятелство придава на ответника качеството на
потребител на топлинна енергия – качество, уредено в Закона за енергетиката, в
който, съгласно чл. 153, ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия; чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантна
в случая е липсата на договор - между страните са налице договорни отношения
съгласно чл. 153 от ЗЕ и не е необходимо да има изрична молба-декларация за
откриване на партида, предвид посочената изрична нормативна уредба. Общите
условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл.
150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. В случая
е налице е колективна услуга, която се ползва от всички собственици в
сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени изискванията за
спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/, нито ЕС да е направила
постъпки в тази насока. По делото безспорно се доказа, че в сградата има изградена
абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на
претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в
Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е
отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е
посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на
вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. По делото се доказа, че в жилището на ответника е имало наличие на
част от сградната инсталация, която част обаче е изградена да играе ролята на
отоплителна тяло – в случая щранг-лира, с проектирана мощност, и независимо от
липсата на ИРУ на това отоплително тяло, то отдадената от него ТЕ може да бъде
изчислена. Доказа се, и че независимо, че се твърди, че има свалени отоплителни
тела, в имота са останали действащи такива, снабдени с топломери и отчитани от
топлинния счетоводител. Заключението на вещото лице – топлоенергетик, което
съдът изцяло кредитира като компетентно и обосновано, установява размера на
отчетените от топлинния счетоводител, съобразно Методиката количества топлинна
енергия - ТЕ, отдадена от сградната инсталация ТЕ, отдадена от отполителните
тела и ТЕ, отдадена от щранг-лира. В имота е имало монтиран за целия исков
период и водомер за топла вода. От съвпадащите изявления на страните в
разменената от тях кореспонденция през 2015г. се установява безспорно, че от
водомера за топлата вода в жилището на ответника е имало теч. Този теч,
съобразно писменото изявление на ответника, съдържащо в случая признание за
неблагоприятни за него по смисъла на настоящия спор факти, е бил от 2010г.,
те.най-късно от тази година, ответникът е знаел, че от неговата инсталация, и
то след водомера, изтича топла вода. Въпреки че течът му е бил известен, и
въпреки разясненията на ищеца, ответникът не е отстранил тази повреда, която е
довела впоследствие до изтичането на голямо количество топла вода, която е
отчетена от водомера за топла вода и отразена както от топлинния счетоводител,
така и от дружеството, доставчик на питейната вода – ВиК Плевен. Показанията на
водомера, въпреки че се оспорват като неверни от ответника, са били измерени в
негово присъствие на 11.12.2015г. при изготвянето на констативния протокол от
представител на ВиК, и той се е подписал за констатираното показание на
водомера, което е било възпроизведено в карнета му, било е отразено и при
топлинния счетоводител. Съгласно чл. 140 ал. 4 от ЗЕ, отоплителните тела,
регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградната инсталация за
отопление, както и отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване са
собственост на клиентите. Средствата за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 и
индивидуалните водомери по ал. 1, т. 3 са собственост на клиентите или на лицето
по чл. 139б, ал. 1 - в случаите, предвидени в наредбата по чл. 125, ал. 3. В
случая обаче дори не се касае за повреда/теч преди индивидуалния водомер, а за
такъв в инсталацията след него, която вече безспорно е собственост на
ответника, т.к. се намира в неговото жилище и е част от него. За това сочи
както неговото изявление до ищеца, че теча е след муфата на водомера,
така и самият факт, че топлата вода е минавала през този водомер и той я е
отчитал, а не е изтичала преди него и не се е отчитала като загуба между
водомера на топлата вода на ЕС и индивидуалните водомери на потребителите. Всичко
дотук изложено сочи, че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на топла
вода до имота на ответника и последният, независимо от начина на потреблението
ѝ – по предназначение или оставяйки я свободно да изтича през известната
му още от 2010г. повреда – дължи заплащането ѝ. Доброволно заплащане на
исковите суми не се твърди от ответника, не се представят доказателство за
такова.
Поради всичко дотук
изложено – доказаното качество на потребител на ответника, доставеното и отчетеното
количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми,
се налага извода, че всички искови суми са дължими от ответника, по всяко едно от посочените за главницата
пера, а поради незаплащане на главниците в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на
ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими
са и начислените лихви. Именно в претендираните размери - 4130.20лв. – главница
за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014г. до
06.04.2017г. и 596.09лв. – лихва за
периода от 02.09.2014г. до 18.08.2017г., исковете се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени срещу ответника.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство в тежест на
ответника, като същите възлизат на 345.00лв., съобразно списъка на ищеца по чл.
80 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, като съобразно по-ниската претенция в исковото от тази в
заповедното производство, дължима от ответника се явява сумата от 139.36лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Н.И.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата 4726.29лв., от които 4130.20лв. -
главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия на адрес: ***за периода 01.07.2014г. до 06.04.2017г., 596.09лв. – лихва
за периода от 02.09.2014г. до 18.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
6410/2017г. по описа на ПлРС – 24.08.2017г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Н.И.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в
размер на 345.00лв.
ОСЪЖДА Н.И.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 6410/2017г.
на ПлРС в размер на 139.36лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ***.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: