РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1470/10.9.2018г.                       Година 2018                             Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На четвърти септември                                Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 3277 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на ЕТ„В.М." ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, с управител В.М.М. ЕГН ********** против Наказателно постановление № 03-007749/14.06.2017г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  ЕТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

         В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се , че НП е издадено от некомпетентен орган. Излагат се съображения, че не е извършено посоченото в Наказателното постановление нарушение. Алтернативно се моли за намаляване на наложената с НП санкция

  В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,  се представлява от адв.Г.А., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено. В заключение излага аргументи, че в хода на АНП е допуснато съществен процесуално нарушение, тъй като в НП било посочено, че по преписката е приложен граждански договор с лицето С.З., а в АУАН било посочено, че договорът е с лицето В.П.. Алтернативно се моли за намаляване на размера на имуществената санкция до минимално предвидения в закона.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

           На 25.05.2017 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.С.М.,  извършили проверка в ресторант „Водолей“, находящ се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“Народни будители“, стопанисвано от въззивника. В хода на проверката било установено, че на 25.05.2017г. ЕТ в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето В.С.П.  да престира труд на длъжност „помощник-готвач“,  с определено работно място-обекта на проверката, определено работно време от 15.00ч. до 17.30ч. и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото провоотношение. На място бил съставен и констативен протокол от св.М. и нейната колега.

        Констатациите от проверката проверяващите описали в протокол №ПР1719117/07.06.2017г.  

          С оглед горните констатации, на 07.06.2017г. една от проверяващите –К.А. на длъжност гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че същото е извършено на 25.05.2017г. в ресторант „Водолей“, находящ се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“Народни будители“. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от ЕТ лице , което го подписала без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпило писмено възражение от страна на ЕТ.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил на  ЕТ„В.М." ЕИК ********* наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. 

          Съдът напълно кредитира показанията на св. С.М., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.М., дадени в с.з., АУАН,  граждански договор, идентификационна карта, констативен протокол, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416 от КТ и приложената по делото заповеди , АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

 

       АУАН и издаденото въз о       Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

снова на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Поради това и възражението в жалбата, че НП е издадено от некомпетентен орган не се споделя от настоящия състав.

      АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от ЕТ лице и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на ЕТ/, адрес и Булстат.

         Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

     Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. При липса на спорни обстоятелства, това не се е налагало.

   Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения. Обстоятелството, че в НП погрешно е изписано, че доказателство по преписката е граждански договор с др. лице, а не с това за което е ангажирана отговорността на ЕТ не опорочава издаденото НП, тъй като не нарушава правото на защита на въззивника. Това е така защото въззивиикът се защитава срещу фактите посочени в НП, а не срещу изброените в него писмени доказателства. А фактите по ангажиране на отговорността са ясно и недвусмислено посочени, касае се до допускане до работа на лицето Вярка Петрова без сключен трудов договор.

    Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

      В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

       От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка, като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител /довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка  не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

       Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя ЕТ„В.М." ЕИК *********  и лицето В.П. тъй като на 25.05.2017 г. последната е престирала работната си сила за посоченото по-горе ЕТ, като видно от приложения по делото констативен протокол и от показанията на св.М., П. е изпълнявала функциите на определена длъжност- помощник-готвач, била е облечена с работно облекло, работила е в кухнята на обекта, с конкретно работно място, работно време и трудово възнаграждение. От изложеното съдът намира, че не са били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и В.П., а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор. В  същото време, видно от съдържанието на самия граждански договор приложен към преписката, и в контекста по горепосоченото касаещо гражданските договори, самият гр.договор сключен между наказаното ЕТ и П. съдържа елементи на трудово провоотношение.  Както бе споменато по-горе гражданския договор касае еднократно изпълнение на конкретна задача. В случая видно от съдържанието на приложения към преписката граждански договор за възложени повтарящи се трудови задачи по осъществяване на помощник в кухнята през периода 23.05.2017г. до 27.05.2017г. е уговорено възнаграждение от 150 лв.

      От всички събрани по делото доказателства е видно, че ЕТ„В.М." ЕИК 103216424не се е използвало възможността да сключи с лицето  посочено по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал. 1 КТ, и като на 25.05.2017 г. е допуснало В.С.П. да престира труд в полза на ЕТ,  без за възникналото трудово правоотношение, с последната да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

       Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЕТ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

      Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 КТ.

      Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола №ПР1719117/07.06.2017г. , които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. 

      За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

       За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕТ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1719117/07.06.2017г., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

      

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-007749/14.06.2017г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  ЕТ„В.М." ЕИК ********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3000/три хиляди/лева  на 1500/ хиляда и петстотин / лева . 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: