РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Монтана , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно гражданско
дело № 20211600500208 по описа за 2021 година
Производството е образувано с правно основание чл. 435 и сл. от ГПК по жалба на
С.О. гр. *, подадена чрез юрисконсулт Н. К. –Г. в качеството й на взискател по
изпълнително дело № 435/2021г. по описа на ЧСИ М.И. , рег. № *, район на действие – ОС
Монтана срещу постановление на съдебния изпълнител от 19.04.2021г. , с което на
основание чл. 433,ал.1,т.1 от ГПК е прекратено изпълнителното производство .
Твърди се от жалбоподателя , че обжалваното постановление е незаконосъобразно
поради липса на основанията по чл. 433 от ГПК за прекратяване изпълнението с искане за
отмяната му. Изложени са доводи, че с преведените от длъжника суми, преди образуване
изп.дело, са погасени негови стари задължения от 2010, 2011 и 2012 и 2013 години , като
длъжникът не е имал право да избира кои свои задължения да погаси предвид разпоредбата
на чл. 169,ал. 3а от ДОПК , поради което и вземането , за събиране на което е образувано
принудителното изпълнение , не е погасено .
Длъжникът по делото А.ООД гр. *, ЕИК *, не взема становище по жалбата.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че
извършеното от него действие е законосъобразно.
Окръжен съд - Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата във връзка с
доказателствата по делото и въз основа на закона, приема следното:
1
Жалбата е подадена от надлежно конституиран взискател по изпълнителното
производство , в срока по чл.436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От приложеното в заверено копие изп.дело № 20217480400435 по описа на ЧСИ М.
И. се установява, че е образувано на 23.02.2021г. по възлагателно писмо на С. О. гр. *с
основание акт № *-*/15.09.2021г. за установяване на задължения по чл. 107,ал. 3 от ДОПК
във връзка с чл. 4 от ЗМДТ от орган по приходите в Дирекция Приходи , влязъл в сила на
05.10.2021г. срещу А. ООД гр. *за сумата 6 678.65 лева главница – дължими данък
недвижими имоти и такси битови отпадъци , както и за сумата 1908.90 лева лихва или общо
сумата 8 587. 55 лева . На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на
31.03.2021г. , като на същата дата е подадено от него възражение за недължимост на
търсената сума поради плащането й на 18.09.2020г. с платежни нареждания от същата дата ,
приложени към възражението. По така подаденото възражение от страна на взискателя са
наведени доводи, че длъжникът не е подал заявление , с което да заяви кой вид задължение
по чл. 1,ал. 1 и чл. 6,ал. 1 от ЗМДТ погасява, като с постъпилите от него суми по преводните
нареждания са погасени задължения за стари данъчни периоди от 2010г. до 2013г. на
основание чл. 169,ал. 3а от ДОПК с приложена справка за дължимите по акта суми . С
постановление от 19.04.2021г. съдебният изпълнител е приел , че представените от
длъжника преводни нареждания установяват погасяване на задълженията по приложения
акт за установяване на задължения по чл. 107,ал. 3 от ДОПК , като от страна на взискателя
не се оспорва получаване на сумите по преводните нареждания, поради което и на
основание чл. 433,ал.1,т.1 от ГПК е прекратено изпълнителното производство.
Съдът намира постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство за правилно като съобразен със закона.
Съгласно чл. 426 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба
на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Процесното изпълнително дело е образувано по молба на С. О.
на основание акт за установяване на задължения за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци , издаден от служител на общинската администрация като орган по приходите на
основание чл. 107,ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл. 4,ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ , според който ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК и обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред. Видно от приложения акт, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство , с него се установява размера на задълженията
на А.ООД за данъци, такси и глоби по видове и периоди, и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 15.09.2020г. , като са установени към 15.09.2020г. задължения за данък
недвижими имоти по подадена през 2009г. декларация в общ размер 1054.52 лева и лихва за
просрочие 297.96 лева , задължения за такса битови отпадъци в общ размер 5 624.13 лева и
2
лихва за просрочие 1610.94 лева или общо дължимата сума за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци от задълженото лице , включително лихвите за забава е в размер на
8587.55 лева .
От приложените към изпълнителното производство доказателства се установява, че
актът е връчен на задълженото лице на 18.09.2020г. , не е обжалван и е влязъл в сила . На
датата на връчване на акта, 18.09.2020г. , А. ООД е наредило плащане по посочената в акта
сметка на С.О. на установените задължения с две преводни нареждания , като общият
размер на платените суми е 8 587.55 лева с изрично посочване , че основанието за плащане
е акт № *-*/15.09.2020г. . От страна на взискателя не се оспорва, че така наредените за
плащане суми са постъпили по сметката му.
При така установените обстоятелства безспорно е установено, че дължимите от А.
ООД суми по акта за установяване на задължения по чл. 107,ал. 3 от ДОПК от 15.09.2020г.,
за събирането на които е образувано принудителното изпълнение на 23.02.2021г. , са
платени от длъжника на взискателя през месец септември 2020г. , като взискателя не
оспорва получаването им , поради което и са налице предпоставките на чл. 433,ал. 1,т. 1 от
ГПК за прекратяване на изпълнението .
Поддържаните от жалбоподателя доводи, че с получените от длъжника суми е
погасил негови стари задължения за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци е
неоснователно.
От приложения по изпълнителното дело акт за установяване на задължения е видно,
че с него са установени всички дължими от задълженото лице суми за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци към датата на издаването му – 15.09.2020г. , поради което и
доводите на взискателя, че този длъжник имал и други непогасени задължения от същия вид
, възникнали преди датата на издаване на акта , които били дължими , е напълно голословно
и неподкрепено с доказателства . В случай, че задължения от същия вид са били изискуеми
и дължими към 15.09.2020г. , същите биха били отразени в приложения акт за установяване
на задължения , а такива за сочените от взискателя години -2010г. до 2013г. - липсват в
акта. Как самият взискател счетоводно е отразил преведените му от длъжника на
18.09.2020г. суми , е обстоятелство неотносимо към разпоредбата на чл. 433,ал. 1 ,т. 1 от
ГПК . Несъмнено е установено , че сумите по акт № *-*/15.09.2020г. за установяване на
задължения по чл. 107,ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ , за събирането на които е
образувано изпълнението , са внесени по сметка на взискателя на 18.09.2020г. , преди
образувано на изпълнителното производство , поради което и правилно с обжалваното
постановление съдебният изпълнител е прекратил същото на основание чл. 433,ал.1,т.1 от
ГПК.
3
Водим от изложеното Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.О. срещу Постановлението от 19.04.2021г.
на ЧСИ М. И. , рег. № *по изп.дело № 20217480400435/21г, с което е прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433,ал.1,т.1 от ГПК , КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4