№ 244
гр. Пловдив, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20235001000122 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Н. Ю. Й., чрез адвокат Р. М., срещу постановеното
решение №266 от 18.10.2022 г. по търг.дело №1244/2019 г. по описа на
Окръжен съд С.З. в отхвърлителната чу част.
С постановеното решение окръжният съд е осъдил З. О. - З. АД да
заплати на Н. Ю. Й. сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, начиная от 03.12.2020 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 561,20 лв. обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, начиная от 14.07.2021 г. до окончателното
изплащане, възникнали в резултат на ПТП от 17.10.2020 г., като е отхвърлил
претенциите над 25 000 лв. до 70 000 лв. за неимуществени вреди и над
561,20 лв. до 1122,40 лв. за имуществени вреди, като неоснователни.
Присъдени са и разноски.
Жалбоподателката – Н. Ю. Й., чрез адвокат Р. М., е подала въззивна
жалба срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, с която
1
е отхвърлена претенцията и за неимуществени вреди над 25 000 лв. до 50 000
лв., както и с която е отхвърлена претенцията и за имуществени вреди над
561,20 лв. до 1122,40 лв.
Изложила е подробни съображения за неправилно приложение на
нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като не е съгласна с възприетия принос за
съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, с което се е
достигнало до неоснователно и немотивирано намаляване на възприетия от
съда справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди и на приетия
размер на обезщетение за имуществени вреди. Позовала се е и на допуснати
от съда процесуални нарушения, свързани с неназначаване на своевременно
поискана комплексна съдебно техническа и медицинска експертиза, довели
до неправилно определен и приложен процент на принос в размер на 50%.
Моли да се отмени решението в обжалваните му части и уважат претенциите
и за сумите над 25 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
и над 561,20 лв. до 1122,40 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника З. О. - З. АД,
чрез пълномощника му адвокат Т. Т., в който същата се оспорва, като са
изложени съображения срещу оплакванията за липса на принос. Моли да се
потвърди решението в обжалваната му част и се претендират направените
разноски за въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 31.10.2022 г., а
въззивната жалба е подадена по пощата на 11.11.2022 г., което е в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, следва да се приеме,
че въззивната жалба депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден съдебен акт и подлежи на разглеждане по
същество.
Предмет на въззивно обжалване е решението по отношение на сумите
над 25 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и над
561,20 лв. до 1122,40 лв. обезщетение за имуществени вреди. В осъдителната
му част, както и в отхвърлителната част за неимуществени вреди над 50 000
2
лв. до 70 000 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано. Оплакванията
във въззивната жалба са свързани с изводите на съда за съпричиняване и
определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че
окръжният съд е приел наличието на фактическият състав на чл.45 от ЗЗД,
определил е обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.52 от
ЗЗД в размер на 50 000 лв., както и обезщетението за имуществени вреди на
основание чл.51,ал.1 от ЗЗД – 1122,40 лв., намерил е за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, тъй като същата е била без поставен предпазен колан.
Приемайки основателността на възражението, съдът е определил
съпричиняване 50 %, като е намалил определените обезщетения.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Имайки предвид
посочената разпоредба, ответникът е направил възражение в отговора си
срещу исковата молба, че ищцата е била без поставен предпазен колан,
съгласно чл.137а, ал.1 от ЗДвП, което е довело до свободното движение на
тялото и из купето на автомобила при настъпване на ПТП, а оттук и до
настъпилите травми.
Във връзка с възражението са ангажирани доказателства от страните
в съответствие с разпределената им доказателствена тежест, а именно
писмени доказателства, съдебно автотехническа експертиза и съдебно
комплексна медицинска експертиза, свидетелски показания, а пред
настоящата инстанция комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза.
На страната на ответника, направил възражението за съпричиняване, е
допуснат до разпит свидетелят С. К. К., водачът на лекия автомобил,
предизвикал произшествието. От показанията му се установява, че след
сблъсъка отишъл заедно с неговия пасажер до отсрещната страна, за да
помогнат на хората в нея да излязат. Те били шест човека - петима възрастни
и едно дете. Отпред били двама мъже, отзад – жените и детето. Ищцата била
на задната седалка и нямала поставен предпазен колан, а детето нямало
поставена седалка. Той и неговият пътник извадили хората от колата.
От показанията на свидетелката Ж. Д.а С., майка на ищцата, се
3
установява, че тя е била в колата към момента на произшествието, като
същата посочва, че тя и дъщеря и, т.е. ищцата, имали колани. По-нататък
нищо не помнела за катастрофата.
От изводите на съдебно автотехническата експертиза за механизма на
пътнотранспортното произшествие от 17.10.2020 г., изготвена от вещото
лице И., се установява, че техническата причина за настъпването му е било
навлизането на лек автомобил Нисан в насрещната лента за движение при
наличие на насрещно движещ се автомобил. Настъпил е челен удар между
двата автомобила в лентата на движение на лекия автомобил Д.. При този
удар лекият автомобил Д., в който е пътувала ищцата, е продължил
движението си назад и надясно спрямо неговата посока, завъртайки се
минимално около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка,
гледано отгоре. Към момента на настъпване на произшествието ищцата е била
разположена на задната седалка в средата в този автомобил Д., както и че не
се съдържат обективни данни дали тя е била с поставен или без поставен
обезопасителен колан.
В устните си обяснения вещото лице е посочил, че на мястото, където
се е намирала ищцата – по средата на задната седалка е имало фабрично
оборудван двуточков предпазен колан, а за останалите места – триточкови
колани. Посочва основната функция на предпазния колан – да задължи
тялото на возещия се, за да не може да контактува с вътрешните елементи от
купето на автомобила. Относно двуточковия колан изяснява, че се поставя
около кръста, като ограничава движението на тялото така, че горната част на
тялото ще отиде напред в посока ударните сили, а долната част се ограничава,
като крайниците също биха се изтеглили напред. В зоната около задната
седалка няма констатирани деформации.
От изводите на комплексната съдебно медицинска експертиза,
изготвена от вещите лице д-р С. и д-р К., се установяват уврежданията на
ищцата в резултат от произшествието от 17.10.2020 г. – разкъсно контузна
рана върху дозалната повърхност на ляво ходило, лезия на екстензорните
сухожилия на четвърти и пети пръст на ляво ходило, които са довели до
временно разстройство на функцията на левия долен крайник, без опасност за
живота. При правилно проведено лечение възстановителният период на
рафията при лезията на екстензорните сухожилия на четвърти и пети пръст на
4
ляво ходило е около 45-60 дни, на раната – 20 дни, на нервните окончания -
до 3 месеца, което означава, че е причинена средна телесна увреда.
Също така се установява проведеното лечение – на 19.10.2020 г. е
извършена оперативна интервенция, като наново е прикрепено сухожилието,
направен е шев на екстензорното сухожилие на четвърти пръст. На 24.10.2020
г. е изписана от болницата с предписание - терапия със Зинат, стерилни
превръзки през 3 дни, сваляне на оперативния шев след 14 дни, ходене с две
помощни средства за срок от 21-30 дни.
Нараняването на подбедрицата в областта над глезенната става и гърба
на ходилото е болезнена травма от момента на получаването. След
оперативната интервенция по сухожилния шев и хирургичната обработка на
травматичната рана също е болезнен периодът за около 48-72 часа. В
следващите дни болката намалява, през втория и трети месец много бързо
отслабва, става нищожна и се проявява в крайните фази на амплитудите на
движенията. Към настоящия момент болките са отшумели. Има постоянни
изтръпвания /намалена чувствителност/ по пръстите на левия крак, нарушено
е сгъването им и разгъването от втори до пети пръст, има цикатрикс в зоната
на горната част на стъпалото. През м.април 2021 г. е направена електро
миелография. Няма представена документация за придружаващи
заболявания.
От констатациите се установява, че не се наблюдават следи по
предната част на гърдите и на корема, от които да се направи извод, че
ищцата е била с поставен предпазен колан, както и, че ако е била с поставен
предпазен колан тя не би получила същите травми или поне те биха били с
относително по-лек характер.
В устните обяснения се потвърждава, че при правилно поставен
предпазен колан в конкретната ситуация, би следвало коланът да обхваща
много плътно таза, но краката биха се ударили в някакви метални части на
предната седалка и би се получило нараняване, но вероятно в по-лека степен,
като всичко зависи от вида на колата, от седалката, металните части по нея,
движението на краката при удара.
От комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена в настоящото производство от вещите лица С. и Д., се установява
какво е възпиращото действие на средния предпазен обезопасителен колан на
5
задната седалка – ограничава движението на тялото, но предпазва основно
при челен удар. Посочва се, че динамиката на изследвания удар е съставена
от три сблъсъка – първият е известен още като автомобилен, като при него
автомобилът се огъва и усуква, като деформирането на детайлите му
абсорбира една част от силата на удара и действа като възглавница за
останалата част от автомобила и хората вътре в него. Вторият сблъсък
/човешки сблъсък/ настъпва, когато водачът или пътниците се ударят в някоя
част на купето, като те се движат към точката на сблъсъка. Третият сблъсък
/вътрешен/ е , когато тялото на пътника спре напълно, вътрешните му органи
продължават да се движат напред и се удрят в други органи или в скелетната
система. При страничен, заден или удар отгоре или отдолу на купето, при
висока скорост или удар с тяло с голяма маса и скорост, няма почти никакво
значение за настъпване на травмите от третия сблъсък /вътрешния сблъсък/.
Предпазният колан не обхваща крайниците и главата и те могат под
действието на инерционни сили да контактуват с интериорни части и
предмети по направление към мястото на удара, като движението им е
ограничено от обхванатото с предпазният колан тяло към седалката.
Потвърждават се получените травматични увреждания на ищцата от
произшествието - открита рана на горната повърхност на лявото стъпало,
травма на дългия екстензорен мускул на пръст и сухожилията му на ниво
глезен и стъпало /4 пръст/ с пълно прекъсване.
Посочва се, че при поставен двуточков колан би се ограничило
придвижването на долната /седалищна/ част на тялото и в тази област биха се
локализирали травматични изменения, като предпазният колан не ограничава
движението на крайниците. Получената травма - нарушаване на целостта на
кожата и подлежащите тъкани на гърба на стъпалото е получена от директен
контакт с основата на предната седалка, като за предпазване от тази травма,
предпазният колан не би бил ефективен.
Подробни обяснения в подкрепа на тезата си вещите лица са дали и в
откритото съдебно заседание. Според тях, в случая увредата на долния
крайник е настъпила най-вероятно в долната част на захвата на седалката на
водача към купето, където има метални и пластмасови части. Няма увреждане
на тялото, а на крайник, който е бил свободен и за това увреждане няма
значение дали е имало или не предпазен колан. Контактът би настъпил, като е
6
възможно, ако тялото не е обхванато от предпазен колан, да има по-голямо
натоварване или ударна сила, но то ще бъде незначително и няма да укаже
съществено влияние върху крайния резултат. По-скоро, ако е имало плътна
обувка, би имало протективна сила.
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени поотделно и
в тяхната съвкупност. Въз основа на тях се установява, че няма обективни
данни за това дали ищцата е била с поставен колан или без такъв. В тази
връзка свидетелските показания са противоположни, а от експертизите не се
установяват травми в областта на корема, които евентуално да са причинени
от поставянето на колана в резултат на ударната сила при произшествието.
Въпросът, дали е имало поставен предпазен колан, не е достатъчен при
преценяване на възражението. Той е свързан и със значението му спрямо
настъпването на конкретно установените увреждания. Налице е фактически
състав включващ следните елементи: установено нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на пострадалия и това нарушение да се е
отразило върху уврежданията, които той е получил, причинно следствена
връзка между нарушението и увреждането. Затова следва да се вземе предвид
самият механизъм на произшествието. При установения челен сблъсък и
възможните сблъсъци в негов резултат автоекспертите, участвали в
експертизите, са категорични, че е имало движение на крайниците на ищцата
напред спрямо мястото и по средата на задната седалка на автомобила. Най-
вероятно левият долен крайник се е ударил в долната част на захвата на
седалката на водача към купето, от ляво, където има метални и пластмасови
части. Крайният извод на вещите лица от назначената комплексна експертиза
пред въззивната инстанция е, че получените увреждания биха настъпили
независимо от ползването или не на инерционен обезопасителен колан. Съдът
намира, че следва да възприеме този извод, като комплексен и компетентен,
резултат от специалните познания на автоексперт и лекар. Този извод не
противоречи съществено на констатациите от комплексната съдебно
медицинска експертиза пред първата инстанция, които не са съобразени с
техническо лице, но допускат, че има възможност краката на ищцата да се
ударят в части от купето на автомобила и да настъпят травми, но с
относително по-лек характер.
При установяването на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,
необходимо е, страната, която се позовава на това обстоятелство, да докаже,
7
че пострадалият с конкретно установено действие или бездействие е оказал
влияние върху вредите, да има причинно следствена връзка между неговото
поведение и настъпилите вреди. Т.е. необходимо е пълно и главно доказване,
каквото в случая не се установява при установената по-горе фактическа
обстановка. Ето защо, направеното възражение се явява неоснователно и
недоказано.
Следва да се пристъпи към определяне на размера на претендираните
обезщетения по чл.52 и чл.51,ал.1 от ЗЗД в съответствие с обжалваните части
- над 25 000 лв. до 50 000 лв. и над 561,20 лв. до 1122,40 лв.
В чл.52 от ЗЗД е уредено възмездяването на неимуществените вреди.
Обезщетението за тях се определя по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При определянето му се
отчитат вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността
на пострадалия, възрастта на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите и обществени условия в страната, както
и се обсъждат всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
В случая ищцата посочва в исковата молба причинените и травми в
резултат на произшествието от 17.10.2019 г., които се потвърждават от
изготвените медицински експертизи. Тя твърди също така, че пътният
инцидент и причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието.
Силно е ограничила социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и
страданията. След инцидента не можела да се изправя сама, да се движи и
обслужва. Изпитва трудности да стои сама на краката си и да ходи сама.
Предимно лежи и има нужда от близките си. Изцяло е променен начинът и на
живот. Усеща болезненост и дискомфорт в областта на пръстите и. Не може
сама да задоволява хигиенните си потребности и не може да се обслужва
самостоятелно. Изпитва стеснение и срам от безпомощното си състояние и
от видимите наранявания и белези. Страда от трудности при изкачване на
стълби. Уморява се при продължително придвижване или стоене. В резултат
на произшествието е раздразнителна, с чести смени на настроението, с
чувство за безпокойство и притеснение, особено когато остава сама. Опасява
8
се, че не може да се грижи за домакинството. Страхува се от МПС.
Страданията и продължават, като възстановяването и все още не е
приключило. В тази връзка, освен съдебно медицинските експертизи, описани
по-горе в мотивите, са разпитани и свидетели.
От показанията на свидетелката Ж. Д.а С., нейна майка, се установява,
че ищцата викала и крещяла, че има болки, след изписването и от болницата.
Била много зле, не можела да стане от леглото, била с патерици четири
месеца, а след това с бастун. Не можела да си спомни точно колко време била
с бастун, но малко, по-малко започнала да се движи сама.
От показанията на свидетелката Траяна Д.а Т.а, се установява, че тя е
сестра на първата свидетелка. Видно от показанията и, ищцата била много
зле, като излязла от болницата. Не можела да стъпва на крака си, да отива
сама до тоалетна, да готви. Свидетелката и помагала в битовите нужди.
Заедно били около един месец, като свидетелката се грижила през деня за
ищцата, като и помагала, готвила, давала лекарства. Три, четири, а може и
повече месеци ищцата носила патерици, а след това бастун, като след около
шест месеца започнала да ходи без бастун. Посочва, че сега кракът и бил син,
изпитва още болки, не се движи спокойно.
Така събраните свидетелски показания следва да бъдат преценени с
изводите на вещите лица – медицински експерти във връзка със степента и
характера на уврежданията, времето им на отшумяване, състоянието на
ищцата към настоящия момент. Така, установява се, че ищцата е получила
средна телесна повреда, трябвало е да ходи с две помощни средства около
месец, като възстановителният период за нанесените увреждания при
правилно лечение е до три месеца, като се проследява степента на болките.
Установява се и състоянието на ищцата към настоящия момент - белег,
ограничение в свиването на пръстите от първи до пети пръст и в разгъването
– от втори до пети пръст, както и снижаване на чувствителността по гърба на
стъпалото под белега и пръстите на левия крак. Тези изводи следва да бъдат
кредитирани, като обективни и изготвени от специалисти, като бъдат взети
при отчитане на критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Въз основа на установените от вещите лица увреждания, интензитет,
лечение и оздравителен процес, претърпени болки, състоянието на ищцата
9
към настоящия момент, неустановяването на част от твърденията в исковата
молба, в т.ч. относно оздравителния период и психическото състояние на
ищцата с конкретни факти и обстоятелства, при отчитане на социално
икономическите условия към момента на произшествието и лимитите на
застрахователните обезщетения, справедлив размер за обезщетение за
неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 25
000 лв. Тази сума следва да се заплати за изпитаните болки и страдания от
страна на ищцата.
Съгласно чл.51,ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Установява се от
приложените фактури, ведно с касов бон, към исковата молба, че за
проведеното лечение ищцата е заплатила 1082,40 лв., за извършена
оперативна процедура, както и 40 лв. за преглед при лекар специалист по
нервни болести. Тези разходи са във връзка с претърпените от
произшествието увреждания, който извод се потвърждава и от констатациите
на вещите лице от комплексната съдебно медицинска експертиза. Ето защо и
на посоченото основание, същите са дължими от застрахователя и той следва
да ги заплати на ищцата в пълен размер.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение в отхвърлителната му
част за обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде потвърдено,
макар и на друго основание. Обжалваното решение в отхвърлителната му част
за имуществени вреди следва да бъде отменено, като се уважи претенцията в
пълния и размер до 1122,40 лв.
По отношение на разноските - решението в частта му за разноските
следва да бъде отменено.
С оглед резултата по делото и претенцията за заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., съгласно
приложените списъци по чл.80 от ГПК, следва да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение на адвокат М. в размер на 3674,48 лв. с ДДС съобразно
уважената част за две инстанции.
С оглед резултата по делото и посоченото в списъците по чл.80 от
ГПК, ведно с доказателствата към тях, на ответника се дължи сумата 4 015,56
лв., представляваща направени разноски за две инстанции съобразно
отхвърлената част. Не се установява прекомерност на адвокатското
10
възнаграждение с оглед предмета на делото и необходимостта от събиране на
доказателства.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №266 от 18.10.2022 г. по
търг.дело №1244/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен предявеният иск от Н. Ю. Й. срещу З. О. - З. АД за
заплащане на сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на ПТП от
17.10.2020 г., ведно със законната лихва, начиная от 03.12.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №266 от 18.10.2022 г. по търг.дело
№1244/2019 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск от Н. Ю. Й. срещу З. О. - З. АД за заплащане на
сумата в размер над 561,20 лв. до 1122,40 лв.,, както и в ЧАСТТА МУ за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. О. - З. АД да заплати на Н. Ю. Й. сумата в размер над
561,20 лв. до 1122,40 лв., обезщетение за имуществени вреди, възникнали в
резултат на ПТП от 17.10.2020 г., ведно със законната лихва, начиная от
14.07.2021 г. до окончателното изплащане.
Осъжда З. О. - З. АД да заплати на адвокат Р. М. сумата в размер
3674 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв.
Осъжда Н. Ю. Й. да заплати на З. О. - З. АД направените разноски в
размер на 4 015,56 лв
Решението В ЧАСТТА МУ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 561,20 лв., ведно със съответните законни лихви, както и В
ЧАСТТА МУ за отхвърляне на обезщетението за неимуществени вреди до
размер над 50 000 лв. до 70 000 лв., е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12