№ 167
гр. Перник , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА Въззивно наказателно дело от частен характер №
20211700600116 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
Жалбоподателят С.С. се явява лично и с адв.В., редовно уведомен от
предходното с.з.
Частният тъжител Г. П. Р. се явява лично и с повереника си адв.Д., редовно
уведомен за днешното с.з.
Явяват се свидетелите ИЛ. К. Й. и М. ГЮР. Р..
Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на
член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.
Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и констатира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към проверка самоличността на подсъдимия по л.к.№ ****,
1
издадена на 06.10.2011 г. от МВР Перник.
СТ. Й. СТ. – 68 г., българин, българско гражданство, вдовец, неосъждан,
пенсионер с пенсия 770 лв.
Съдът върна л.к.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на свидетелите в днешното с.з.
ИЛ. К. Й. – 67 г., българин, българско гражданство, разведен, неосъждан, помага
за отглеждането на овце, безработен, със средно образование.
Съдът след справка с л.к.№ ****, издадена на 18.06.2012 г. от МВР Плевен,
върна л.к.
М. ГЮР. Р. – 67 г., българка, българско гражданство, омъжена, неосъждана, с
образование бакалавър, работи като медицинска сестра.
Съдът след справка с л.к.№ ****, издадена на 30.10.2013 г. от МВР Перник,
върна л.к.
На свидетелите се разясни отговорността, която имат съгласно чл.290 НК.
Свидетелят Й.: Обещавам да кажа истината.
Свидетелката Р.: Обещавам да кажа истината.
Съдът отстрани свидетеля Й. от залата.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката М. ГЮР. Р..
Свидетелката: 2019 г. на 27-ми ноември дойде комисия от Брезник, защото
имаше оплакване, че сме направили, удължихме стрехата на къщата защото течеше
покрива. С. написа жалба, че е незаконно направена. Дойде комисия с главния
архитект и комисия да проверят какво е направено. С идването главният архитект каза,
че първо проверява жалбоподатели и след това другите проверяват. Описват по скица
какво е и се установи, че неговите постройки – селскостопанска постройка, не къща и
той С. си е застроил къщата. И вече когато си затръгваха, защото го разкриха, че той е
незаконен, а за нас се оплаква и вече с мъжа ми започнаха да го хване за ръката. Г. го
предупреди да не се закача с него и каза „защо с баба ми и дедо ми /те вече са
починали/ защо имахте много добри отношения и след това се скарахте”. И С. почна да
казва, че майка му се била предлагала. Той много се заяждаше с тях, жалби до
полицията, до прокурор пускаха, той много се заяждаше, говоря за майка и татко, за
нашето семейство. Той започна и с нас много да се заяжда. Вари ракия – изсипва
джибрето в нащо, бехме заградили картофи – заградено с бодлива тел, непрекъснато
имахме дразги с него. И както си ходехме нагоре, защото как е къщата тупик улица и
неговата къща на С. където живее, е на края на тупика. Ние граничим с техната врата,
имаме една ограда и както ходеха нагоре, аз не съм видела кога го удари, но видех на
Г. по главата течеше кръв от главата. Аз не видях какво е станало, но видях Г., че по
главата му течеше кръв. Кръвта видях отляво на главата, над слепоочието. Видех, че С.
държеше камък в ръката. Тогава Г. го хвана за якето, така го хвана за якето, с двете
ръце. След като го удари Г. хвана С. за якето с двете си ръце от едната и от другата
страна, мисля, че беше разкопчан, не съм сигурна за това. Хвана го с двете си ръце и
2
понеже Г. е с пареза на крака и се повлече, хвана го за яката и понеже е с пареза и както
го държеше, паднаха в двора, настрани паднаха. Мисля, че беше на лявата страна,
паднаха в двора. Г. понеже е по-голям на килограми, го повлече и паднаха настрани и
започнаха да се бият. Г., като самоотбрана, естествено трябваше нещо да предприеме.
Това стана в нашия двор. Хващането за яката беше на улицата. Като паднаха, в двора
паднаха. Ние нямаме ограда, те като паднаха от улицата, паднаха в двора. Нащо като се
качваш нагоре, е от дясната страна, в началото е. Малко по-навътре от улицата е.
Някъде по средата на имота беше. Той е малък двора. Започнаха взаимно да се бият
един друг. Г. и от дясната страна след това имаше хематом на челото. Г. го удряше. Аз
се опитах. Имаше хематом по-високо на челото, в началото на окосмената част. От
лявата е със шеф, от дясната - с хематом. Аз се опитах да ги разтърва, дърпах ту
единия, ту другия. Те накрая се пуснаха и след това С. си отиде нагоре, към къщата, а
ние запалихме колата и си тръгнахме, защото нямахме вода в къщата, спрена е водата.
В селото отидохме при една жена – Д., изми се. Като излизаме от пътя, тя живее срещу
пътя. Г. се изми на външна чешма и след това ние си тръгнахме за Перник.
Адв.Д.: Нямам въпроси.
На въпроси на адв.В..
Свидетелката: Когато дойде комисията на нас ни състави протокол, на него не
знам. Когато дойде комисията след това ни представи протокол комисията. Не мога да
кажа колко след това. Имахме протокол, че трябва да съборим навеса. На място на
случката не си спомням дали съм се подписвала за документ, който комисията да ни
даде, защото отдавна беше. В началото когато комисията дойде на проверката между Г.
и С. нямаше пререкания, но след това когато си тръгваше комисията, С. хвана Г. за
ръката. Г. викаше на С. „пусни ме, не ме дръж”. Тогава Г. попита С. „за какво, като
бехте в такива добри отношения” и той тогава каза за майка, че майка му се била
предлагала и искала да му става дядо. Аз казах „как не те е срам да говориш такива
глупости”. Вече започнаха да се разправят нагоре, защото Г. го хвана много яд как
може С. да говори за майка такива работи, защото може и по селото да се разчуе какви
са били те. Не мога да кажа с коя ръка Г. хвана С.. Аз бях по-горе от С. и Г.. По
принцип той не да го държи за ръката, не беше така да го държи за ръката, но се опита
да го хване. Моят мъж каза на С. „как не те е срам да говориш такива работи”.
Комисията казаха ние да си тръгваме, защото нямало да остани само с това. Това което
описах като удар с камък, на Г. в челото, бяхме само тримата. Щом комисията си
тръгнаха и ние си тръгнахме. Колко време да е било, може да има пет минути, но не
съм сигурна, мисля че са толкова. Разстоянието от улицата към тупика не е много.
Улицата е къса. Тупикът граничи с нащо място и след това от тупика като паднаха,
стана в нашето място. Нашето място не е било заградено тогава. Аз видях С. да държи
камъка в ръка. Не съм виждала С. да хвърля камъка. След като бяха на земята и преди
да ги разтървем, тогава С. хвърли камъка и Г. го пусна. Мисля, че с дясната ръка С.
удари Г.. Камъкът не беше много голям, в ръката го държеше. Когато комисията беше
на проверката не съм видяла С. да държи камък. Не съм видяла С. да се навежда да
взима камък. Абсолютно съм сигурна, че С. държеше камък и с камък го удари. Може
да е бил по-малък камъкът, може да му е бил в джоба, но беше камък. Не си спомням
какъв цвят беше камъка. Аз тогава се уплаших. Аз видях, че С. в ръката има камък и
нищо повече не съм видела, защото аз много се уплаших и не съм обърнала внимание,
не съм го гледала в ръката. Аз исках да ги разтърва. Видях като хвърли камъка и Г. го
пусна. Както лежеше, надолу към къщата го хвърли камъка. Аз не съм взимала този
камък. Аз като го видях целия в кръв и се уплаших. Тази улица е камениста, а и С. я
насипва с камъни след това, там е каменисто. Аз на тази улица не съм видяла големи
3
камъни. С. се опита да го хване Г. за ръцете, но Г. е по-силен и паднаха на земята. Г.
като го повлече с тази маса, която има и те паднаха. Г. го повлече, защото има
проблеми с крака. Не мога да кажа с коя ръка С. се опита да хване Г.. Когато паднаха
на земята, те взаимно се удараха. С. удряше Г., Г. удряше С.. Като хвърли камъка и те
станаха и се разделиха. Дали С. е удрял Г. по главата или по тялото, не мога да кажа,
беше взаимно, но точно не знам. Аз много се бях уплашила. Докато се удряха взаимно
не си спомням дали е имало разговор между тях, имаше словесна престрелка, но точно
какво не мога да кажа. Никой от тях тогава не е викал за помощ. Аз не съм викала за
помощ. Само ние бехме тримата, кой да викам. Аз хванах и двамата за ръцете като ги
разтървавах, за да се пуснат. Когато мъжът ми хвана С. и паднаха, те настрани паднаха.
Двамата паднаха настрани и се удряха взаимно. Като си разменяха удари те бяха
настрани и после накрая мисля, че Г. беше върху С., не точно върху него, но малко
беше. Не мога да кажа С. с каква дреха беше облечен. Не видях по С., по дрехите, да
има кръв, предполагам, че е имало. Не видях С. да има кръв, но ако е имал, може от Г.,
защото много му течеше кръв, може, ако С. е имал кръв, може и да е от него, но аз не
видях кръв по С.. Аз не съм удряла С.. Ние горе покритие нямаме, не съм се обаждала
на 112. След като тръгнахме за Перник не сме се обаждали на 112, ние бързахме да се
приберем и не сме се обаждали. Той на две-три места слезе да повръща. В болницата в
Перник не съм видяла С. да дойде. Тогава съпругът ми престоя пет дни в болница. За
тези дни има документи.
Адв.В.: Нямам други въпроси.
На въпроси на съда
Свидетелката: Първия път го удари на улицата, бяха прави, а след това колко не
съм броила, защото те взаимно се удряха. На улицата един път го удари. Те бяха
наблизо един до друг и камъка беше в ръката и го удари. Аз не видях удара, видях
кръвта. През това време аз бях зад тях. Те вървяха пред мен нагоре да се прибираме, на
тупика бехме. Изпратихме комисията. Г. и С. бяха при комисията, аз бях горе на тупика
срещу местото, не съм слизала надолу аз. Комисията си замина и С. и Г. тръгнаха
нагоре да се прибират. Аз през това време стоех и после и аз тръгнах след тях да се
приберем. Те бяха преди мен, аз бях след тях. Аз не съм ходила с комисията на
главната улица. Аз стоях по-нагоре, на тупика, на нащо место. Те тръгнаха да се
прибират, минаха покрай мен. Аз ги изчаках да се приберем. Те нещо говореха и аз
тръгнах след тях и тогава стана. Аз не видех удара, аз като видях кръвта и погледнах
ръката на С.. Аз като видях кръвта и видях камъка в ръката на С., не го беше пуснал.
Когато минаха покрай мен аз не съм гледала какво има С. в ръцете, не съм
предполагала, че ще се стигне до там. Не съм видяла удар да нанася С. по главата на Г.,
а видях кръвта. След това като бяха на земята, видях, че С. го удряше и по главата, и по
тялото, също и Г. го удряше така. Като паднаха двамата и С. като падна, ръката, с която
държеше камъка беше откъм земята. Тогава бяхме само тримата, не съм видяла други
хора. Никой не живее наоколо. Ние не живеем там, ние правехме ремонт, даже тази
година още не сме ходили, много рядко ходим.
Преди да видя кръвта С. беше от лявата страна, Г. беше от дясната. Не бяха
точно един до друг, но близо бяха, бяха почти един до друг. Те като минаха покрай
мен аз тръгнах след тях. Виждах двамата в гръб. Когато С. го е ударил и Г. се завърте
към него. В един момент Г. се завъртя към С. и аз видях кръвта тогава. Те бяха от мен
на метър-метър и половина. Аз не съм гледала в тях, не съм предполагала, че може да
се стигне до бой, за словесни престрелки да, но за бой... Като минаха покрай мен те
говореха. Г. беше много ядосан, защото как може С. да говори така за майка. С. също
4
беше ядосан, защото казаха, че постройките му са незаконни. Не съм чула псувни, но
говореха ядосано.
На въпроси на адв.В.
Свидетелката: Не мога да кажа какво точно са говорили, беше отдавна. Тупикът
е стръмен, перпендикулярно на главния път, от дясната страна. Когато съм с гръб към
тупика, надолу слиза, теренът е стръмен, продължава се, има и други къщи, след това е
равно. Стръмно е и след това е равно. Нашата къща е на най-високото място. Улицата
продължава на равно. Няма друга улица за разклонение. До имота на С. няма друга
улица. Аз не съм пипала камък. Документ за незаконни постройки на С. аз не съм
видяла документ, главният архитект го каза.
Адв.В.: нямам други въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля И.К..
Свидетелят: Аз идвах отдолу откъм градините в с.Секирна, през махалата да
отида до селото и по пътя, където почва махалата, аз бях в ниското долу и чух псувни
грозни откъм къщите. Дословно „Ще ми сложиш куро да ти еба майката”. На висок
тон. Отдолу има видимост – те не можеха да ме видят, аз ги виждах. Аз бях долу
виждах ги горе, а те не можеха да ме видят, защото пътят е долу и през това време Г. се
казва този, който удари С. си влизаше в двора пред портичката. Г. взе камък и го удари
от лявата страна с лявата ръка. Г. взе камък от земята с лявата ръка и удари С. тука
някъде над ухото по главата. С. се обърна и Г. го хвана за дрехата. Жена му на Г. беше
зад тях през това време и тя взе камък и го хвърли, предполагам да удари С., и камъка
удари Г. по челото. През това време Г. хвана С. ей така с двете ръце и го свалиха долу с
жена му. Жена му беше отзад. С. падна и извика. Аз видях цялата ситуация и се
уплаших и се върнах обратно. Това е цялата работа.
На въпроси на адв.В.
Свидетелят: Аз отивах нагоре към махалата, защото С. продаде кобила на шефа
и трябваше да я караме същия ден на Секирна. Точно затова отивах да я намеря,
защото я нямаше долу пред обора, там я пускаме да пасе. Оборът е под градините в
с.Секирна, той е под главния път. Минава се и се отива нагоре през махалата за селото.
Аз не съм от този край. Тази случка беше в махалата на Секирна. Мисля, че се казва
„Вертушаница”, но не съм сигурен. Аз като чух грозните думи Г. ги казваше на С.. Не
съм видял С. да замахва да удря Г. тогава когато му каза грозните думи. Не съм чул
съпругата на Г. да казва нещо на С.. Когато тези думи се употребиха аз бях на около 5,
6, 7 метра от тях. Аз бях на пътя, който е от главната към селото, някакъв път за
махалата. Този път, по който ходех аз и чух грозните думи, отива за градините и по
този път за селото. Мястото аз където бях е по-ниско, а горе е по-високо, не мога да
кажа точно колко, има наклон. По моя преценка 4-5 метра. /свидетелят показва с ръка
наклона/.
Свидетелят застана до вътрешната ограда в залата и посочи вратата.
Свидетелят: Разстоянието където бяха те, беше колкото от мен до вратата. Не
знам какво е тупик. Улицата, която отива до къщите на Г. и на С., цялата улица е
широка 3-4 метра, кола може да мине. От там където бях аз до вратата на С. е 4, 5, 6
метра. Улицата продължава към селото. Аз бях на самата улица. От улицата до двора
на къщата на Г. е 4, 5, 6 метра, на С. е 5, 6 метра. Не я знам къщата на Г., на С. я знам.
5
Има там къщи. До вратата на С., до външната врата има 5, 6 метра. Има порта, и
другата къща е на едно ниво, предполагам, че има и ограда. На двора на С. и другата
къща, само на С. има порта, не знам дали има ограда. Портата само съм видял. На
другата къща ограда не съм видял, не знам.
Чух С., че изрева, когато го удариха. Аз вече се уплаших и се върнах надолу. С.
изохка, викна „ох, ох”. До този момент С. не го познавах, не съм имал допир с него. Аз
това където го видях, го казах на шефа и С. явно го е чул от него.
Адв.В.: Нямам други въпроси.
На въпроси на адв.Д..
Свидетелят: Не познавах Г. тогава, не познавах и жената на Г.. Като стана така,
С. ми каза, че този човек се казва Г.. След случката ние се запознахме със С.. Дойдоха
С. и шефа долу на обора и там се запознахме, след случката. Случката стана на 27-ми
ноември, сряда, защото тогава трябваше да се кара кобилата долу. Миналата година
беше. Датата помня, защото трябваше да се кара кобилата. Тогава трябваше да се кара
кобилата, защото той тогава му я продаде. Жената беше може би на един метър зад Г.,
съпруга й. В момента, в който видях тази ситуация, С. беше пред неговата врата, Г.
беше между С. и жена му. Двамата мъже бяха един срещу друг, жената беше зад
единия мъж откъм улицата. След като го удариха по главата и той се обърна и С. се
върна от портата надолу. Той го хвана за дрехата, жената хвана камък и го хвърли.
Камъкът беше отломка от бетон, не съм гледал точно колко е голям, горе долу
колкото дланта ми, с неправилна форма. Това беше някъде между 2 и 3 часа след обяд.
Времето не беше слънчево, но не валеше и дъжд. Не мога да кажа точно за колко време
се върнах, бързо се върнах. Нощем съм само аз на обора. Като се върнах след случката
аз бях сам. Не съм се връщал после на мястото да видя дали няма някой пострадал. На
другия ден разказах на шефа за случката. Със С. се запознах като дойдоха с шефа. Не
мога да кажа колко време след случката е било, мисля че след 2-3 дни. Аз още на
другия ден след случката разказах на шефа. Аз на С. не съм разказвал нищо. Те понеже
се познават с шефа, предполагам, че шефът ми сигурно е казал на С. какво съм му
разказал. Аз защото тогава не търсих кобилата и се върнах обратно и му разказах какво
съм видял. Аз се уплаших, защото съм чужд човек там, никой не ме познава и ако се
намеся, може да ям бой, затова се уплаших.
Във връзка с този случай съм бил свидетел в Брезник, пред съдия. Тази година за
първи път влизам в съд. Миналата година съм бил в Брезник.
Адв.В.: Нямам други въпроси. Няма да соча доказателства.
Адв.Д.: Няма да соча други доказателства.
Съдът счита, че е извършил всички необходими и следващи се действия за
изясняване на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на устните прения.
Адв.В.: Моля да уважите въззивната жалба на моя доверител, подадена чрез мен,
като моля да отмените присъдата на РС Брезник. Придържам се изцяло към мотивите в
6
жалбата и считам, че от преразпита на свидетелите се установи по безспорен начин
случилата се фактическа обстановка, действията, които са извършили всеки един от
участниците в това деяние, какви думи, какви действия, какви деяния всеки е извършил
там на 27.11.2019 г. към 14-14,30 часа. Безспорно се установи от показанията на
съпругата на Г., че тя на конкретно зададани въпроси не може да отговори по
конкретен начин. Тя не помни, не знае, не е видяла удар, не е видяла и с какъв предмет
е станало това, не е видяла с коя ръка С. е ударил съпруга й, не е чула съпругът й да
обижда С., както и С. да обижда съпруга й. Изцяло некоректно поднася информацията,
още повече, че има интерес от изхода на делото. Отделно от това показанията й следва
много внимателно да се ценят. Считам, че от разпита на свидетеля Й. се убедихте, че
той е непосредствен очевидец на случката, разказа по най-категоричен начин и
установява случилото се на 27.11.2019 г. между страните и че не С. е удрял Г. с камък.
Установи се от неговите показания, че именно пострадал от това деяние е С., а не Г..
Считам, че неговите показания могат да се ценят, имайки предвид дадени пред Вас
непосредствено и под отговорност. Оказа се, че той не е познавал нито един от
участниците в процеса. Може от показанията му да се приеме, че той е безпристрастен
свидетел, видял е това, което описа пред Вас. На въпросите, които му се зададоха той
не отговаряше уклончиво, а точно това, което е видял. На въпросите другият свидетел
М.Г. отделно от това, в началото се даваха едни показания, след това на въпросите,
бяха некоректни, неточни, неясни, не се помнеше отговора на въпросите, кой по какъв
начин е действал на момента. Ясно личи, че е заинтересована от крайния изход на
делото. Придържам се към изложеното във въззивната жалба. От преразпита на
двамата свидетели се потвърждават констатациите, изложени в мотивите на въззивната
жалба, моля да ги имате предвид. Към днешна дата има висящо НОХД между същите
страни, в което подсъдим е Г.Р. за деянието, с което е причинил на доверителя ми
средна телесна повреда. Моля да отмените присъдата на РС Брезник с всички законни
последици, съответно да ни присъдите и разноските.
Адв.Д.: От името на доверителя ми моля да оставите без уважение въззивната
жалба и потвърдите обжалваната присъда на РС Брезник. Считам, че направените
оплаквания във въззивната жалба са неоснователни. Налице е едно съдебно следствие,
което е проведено при спазване правилата на НПК. Събраните доказателства са
коментирани логически и правилно, отчетено е явното несъответствие в показанията
на Р. и Й.. Това са обстоятелства, които се потвърждават и от непосредствения разпит
на двамата, извършен от въззивния съд. Очевидно е, и никой не спори, че Р. е
единственият свидетел на процесните обстоятелства на инкриминирания случай.
Доколко Й. е свидетел, предоставям на преценката на съда. не бих искал да повтарям
неща, които съм заявил в пледоарията си пред РС. Текстът на чл.290 НК, за съжаление,
изобщо не се интерпретира, не се засяга. Налице е една тенденция да се явяват
свидетели, които съобщават неистини, а че Й. говори неистини за мен няма никакво
съмнение. Съвсем очевидно е, че това е човек, който нито познава обстановката, нито
може да я опише, нито е бил там, но помни датата. И с какво свързва тази дата -
някаква кобила се била загубила, ходил да я търси. Това е несериозно, за да може да се
твърди, че този свидетел говори истината и говори сериозно. Несериозно е изобщо
цялата тази постановка, тя е нелепа. Той е видял камък в ръката на Р., описва камъка,
не може да каже от колко метра е гледал – 5, 6, 7, 8, но описва камъка в подробности.
Тази жена, която стои на метър-два зад мъжете хвърля камък, но защо хвърля този
камък – никакъв отговор. Тя хвърля този камък и с него удря мъжа си в главата. За мен
това е логически несъстоятелно, нелепо, разкрива явно съобщаване на неистини. Моля
съдът, констатирайки още веднъж това, което е констатирала първата инстанция, да
постанови решение в изложения смисъл.
7
Подсъдимият /в своя защита/: Това, което моят адвокат каза, че не е имало
свидетел, това е истината. Стари дразги, аз не съм ходил 20 г., отиваме и той ми събаря
един навес. Идва комисия, казва С. е незаконен, защото не е спазил правилника от
стопанска постройка да го направи жилищни сгради. Това е констатация на архитекта.
На тръгване аз го питам, между другото бяхме много близки преди 30 години. Питам
го „защо бяхте толкова близки с тези хора и се скарахте. „Баба ти искаше да я ебем”.
Това е истината. Аз му казвам „как не те е срам”. Тази жена е помагала на неговата
майка, когато той работеше в Перник. Стоим до колата, аз не съм дете на пет години,
хваща ме така за ръката, с лявата ръка, да ми покаже колко е важен. Казах му така „не
ме пипай”. Той си тръгна нагоре, тръгнахме заедно, леко малко пред мен. Жена ми аз
не я и видех. Отиваме нагоре към портите. Неговият двор е затворен с една метална
врата. Нашият двор е разграден. Той с дясната ръка, с камъка, ме удари така по
главата, имам 4-5 конеца, имам медицинско. Цялото ми лице беше в кръв. Аз го
хващам вече, това е инстинкт за самоотбрана, хващам го и го завъртам така. Аз нямам
опора, имам пареза на левия крак, и го свалям долу. Ние падаме така настрани. Жена
ми отзад. Ако тя се е хвърлила, тя ще ми разбие главата отзад. Взаимно се удряме долу
на земята, беше ме хванал за моето яке тука. Действително той имаше много кръв по
него, защото аз в един момент се извъртяхм и бях над него. Аз тука имам хематом,
цялото беше подуто, синьо. Аз казвам на съда истината и моля съда да прецени кой
какви са му деянията.
Жалбоподателят: Това, което каза Г. е абсолютна лъжа. Съпругата му също през
цялото време лъга. Става въпрос за тъщата, майката на Мария. Преди две години,
преди този случай, ние си приказвахме и той ме пита защо с баба накрая стигнахте до
там. Аз се насмеях тогава и казах „искаше да съм ти дедо”. 1998 г. имахме връзка с нея
една година и когато аз доведох жената, с която сега живея на семейни начала, тя
почна да се кара с мен, да прави интриги. Всичко, което сега казаха тука е лъжа. Моите
постройки са законни. Те дадоха до община в Брезник за незаконна постройка.
Изсипаха се куп лъжи от тяхна страна и не само на това заседание. Казва пет дни лежал
в болница – лежал е точно два дни и половина. Приет е на 27.11 в 17 часа, изписан е на
30-ти.
Съдът дава последна дума на подсъдимия.
Подсъдимият: Искам от съда да отмени присъдата на РС Брезник, защото е
несправедлива, не съм виновен.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в срок.
Заседанието завърши в 13,30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8