Присъда по дело №2089/2010 на Районен съд - Сливен
Номер на акта: | Не е посочен |
Дата: | 3 август 2011 г. |
Съдия: | Ангел Димитров Гагашев |
Дело: | 20102230202089 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 15 ноември 2010 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 749 по НОХД № 2089/2010 г.
РП – Н.З. е внесла обвинителен акт
против подсъдимите П.И.П. за престъпления
по чл. 210 ал.1 т.5, вр. чл. 209 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК и
по чл. 316, вр. чл. 308 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и А.С.П., за
престъпления по чл. 210 ал.1 т.5, вр. чл. 209 ал.1, вр. чл. 20 ал. 3 и ал.4,
вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК.
В с.з. преди даване ход на съдебното следствие, съдът
констатира, че по делото е постъпила молба от Н.П.П. в качеството му на
управител и едноличен собственик на „Б.2007” ЕООД, с която предявява гр. иск
против подсъдимите П.И.П. и А.С.П., за заплащане на обезщетение за претърпени
от престъплението имуществени вреди, с цена на иска 15 410 лева, ведно със
законната лихва считано от 16.07.2009 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, както и за заплащане на направените разноски по делото. Моли да
бъде конституиран като гр. ищец в процеса.
Съдът, след като счете, че гр. иск е своевременно
предявен и разглеждането му няма да затрудни на наказателното производство, го
допусна за съвместно разглеждане и конституира като гр. ищец в процеса
пострадалото дружество „Б.
В с.з. гр. ищец поддържа гр. иск. Счита същия за
основателен и моли да бъда уважен изцяло.
В с.з. подсъдимият П.И.П. редовно призован, се явява,
признава се за виновен и дава подробни обяснения по обвиненията. Твърди, че всичко
е било организирано от подсъдимия П. и той е бил заблуден от него, че всичко ще
бъде „затрито” и същият няма да бъде разкрит за престъпленията, които е
извършил. Твърди, че той няма интерес да го посочи за негов съучастник и моли съда
за справедлива и минимална присъда. Предвид неговите самопризнания, защитникът
му пледира за налагане на наказание в рамките на минималното предвидено в закона,
а именно една година лишаване от свобода. Моли съда да направи компромис,
въпреки че подсъдимият е осъждан и излежава наказание.
В с.з. подсъдимият А.С.П. редовно призован, се явява
и дава обяснения по обвиненията. По отношение обвинението по чл. 339 ал.1 от НК
не спори, твърди, че пистолетът и боеприпасите са негови, но по отношение
обвинението за измама твърди, че е невинен, че не познава подсъдимия П. и няма
обяснение защо той го посочва за негов съучастник. По отношение на обвинението
по чл. 339 ал.1 от НК, защитникът му предоставя на съда да реши налице ли е
престъпление и ако счете, че такова е осъществено смята, че исканото наказание
от прокурора е в рамките на нормалното. Що се отнася до основното обвинение, че
подсъдимият П. е бил основното действащо лице в схемата за измами чрез продажба
на чужди недвижими имоти, моли съда да признае същия за невинен на основание
доказателствата, за които обвинението твърди, че били напълно достатъчни и
несъмнено доказвали обвинението. Твърди, че подсъдимият П. има интерес да
посочи друго лице, което да обяви за инициатор на престъпленията, за които той
е уличен, да го обяви за основно действащо лице, което е извършило цялата
логистична дейност по снабдяване с информация и фалшиви документи, превоз и
указания кое как да се извърши, тъй като при постановяване на присъдата си, съдът
ще му определи по-ниско наказание, а именно такова на човек, който проявява
разкаяние. Смята, че доказателствата, които бяха представени в хода на
производство, в никакъв случай не могат да докажат категорично това обвинение. Твърди,
че са налице много противоречия, които показват, че подсъдимият П. е набеден от
страна на подсъдимия П.. Смята, че при по-детайлно анализиране на
доказателства, има несъответствие и големи противоречия, които показват, че на
обясненията на подсъдимия П. не може да се даде вяра и предвид всички тези
противоречия, моли съда за постановяване на оправдателна присъда.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият П.И.П. е бълг.
гражданин, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан е, като
престъпленията, в които е обвинен, са извършени от него в изпитателния срок на
определено общо наказание по ЧНД № 1302/2008 г. на РС – С.З. Определението е
влязло в сила на 15.11.2008 г., като е определено общо наказание в размер на
една година лишаване от свобода, с три години изпитателен срок.
Подсъдимият А.С.П. е бълг.
гражданин, с основно образование, женен, неработещ, неосъждан към момента на
деянието.
Подсъдимият П.И.П. *** – април
П. разбрал, че става въпрос за измами относно
земеделски земи, които са собственост на лицата, от името на които той ще
договаря, без последните да знаят това. За целта П. трябвало да бъде убедителен
и да не остават следи от дейността му, за да не настъпят за него неблагоприятни
последици.
За първата измама П. *** Загора, за
изготвяне на скици и данъчни оценки на имотите планирани за измамите. П.
собственоръчно пишел молбите и заявленията до административните инстанции –
Местни данъци и такси – гр. Н.З. и Общинска служба земеделие – гр. Н.З. след
което ги получавал по съответния ред. В по-късен момент, П. се снабдил от
неустановени по делото лица и с неистински официални документи, които да
улеснят измамата.
На 07.05.2009 г. подс. П. се свързал
по телефона със свид. Н. ***, като представяйки се за лицето В.Г.В. ***, си уговорил среща със свидетеля пред старата
популярна банка в гр. С. Подс. П. се срещнал със свид. М. в офиса на последния.
Свид. М. проверил всички документи, които носел със себе си подсъдимия,
включително и личната му карта /неистинската/, след което двамата отишли в
офиса на свид. М.И. ***. Пред свид. К., подсъдимият отново се представил за В.Г.В.
***, използвайки неистинската лична карта с данните на В.. Представяйки се за В.,
подсъдимият въвел в заблуждение К., че договаря за продажба негови собствени
земеделски земи в землището на с. С.общ. Н.З., което в действителност не е
така. Реално истинският В. никога не е посещавал офиса на К. и не е договарял
продажба на свои земеделски зами намиращи се в землището на с. С., общ. Н.З. В
офиса на ТД „С.И.Г.” ООД – С. К. изготвила пълномощно на името на В.Г.В. с ЕГН **********,
с което последният упълномощава нея и свид. К.С.Ч. ***, да извършват всякакви
правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждането чрез
продажба или друг възмезден способ с имоти в землището на с. С. общ. Н.З.,
собственост на В. В. – имот № 001011, на площ от 20.403 дка, в местността „Н. л.”,
имот № 025012 – лозе, на площ от 3.897 дка в местността „Г.к.”, имот № 051009,
на площ от 53.698 дка, в местността „Ч.” и имот № 073013, на площ от 44.061 дка
в местността „Ф.”. След това тримата – свид. К., свид. М. и подсъдимият отишли
в офиса на нотариус К.Т., която в това си качество удостоверила подписа на В.Г.В.,
реално поставен от подсъдимия П. и съдържанието на написаното от свид. К.
пълномощно. На последното подс. П. собственоръчно написал трите имена на В.Г.В.
и положил подпис за него. След извършване на нотариалните действия по
пълномощното, свид. К. считайки, че действително е упълномощена от истинския
собственик на имотите да се разпорежда с тях както намери за добре, заплатила
на подсъдимия П. предварително уговорената сума от 40 000 лева. Заплатената
от свид. К. сума е била собственост на ТД „С.И.Г.” ООД – гр. С., представлявано
от свид. С.И. *** и вредата е настъпила за посоченото дружество. Сумата е
предадена на свид. К. въз основа на договор за поръчка сключен между „С.И.Г.”
ООД – гр. Сливен с представител свид. С. ***, на което К. е управител. По време
на измамата подс. П. се държал много спокойно пред свид. К., така че и за миг
не се усъмнила, че подсъдимият се представя под чужда самоличност. След
измамата подс. П. напуснал офиса на нотариуса със свид. М.. На последния подс. П.
предоставил сумата от 1 200 лева за посредническата дейност осъществена от
свидетеля.
За извършената измама свид. К. ***
Втората измама е извършена от подсъдимия П. *** З. на
16.07.2009 г. Преди реалното й извършване, на 14.07.2009 г. П. използвайки
неистински официален документ – удостоверение за наследници на името на М.И.В. ***,
написал заявление от името на Р.Д.Ц. *** до Общинска служба земеделие гр. Н.З.
за издаване на скици на имоти в землището на с. З., общ. Н.З. Неистинското
удостоверение за наследници било използвано пред свид. Н.Г. *** З. – главен
специалист в службата по земеделие. От службата издали исканите скици за нивите
в землището на с. З.
П. използвал неистински официален документ – лична
карта с данни за Р.Д.Ц. ***, а с използвана негова снимка и неистинско
удостоверение за наследници на името на М.И.В. ***. П. е трябвало да се
представи за Р.Ц. ***, като единствен наследник на В. ***, с предварително
изготвеното неистинско удостоверение за наследници с имената на В. пред свид. Н.
*** З. и да предлага имоти собственост на свид. В..
На 16.07.2009 г. свид. Н.П. се обадил по телефона на
подс. П. като му казал, че е готов да купи имотите, които били за продаване.
Подс. П. *** З. където изиграл успешно ролята си представяйки се пред Н.П. за Р.Д.Ц.
***, че е единствен наследник на М.В. ***, с неистинското удостоверение за
наследници на В. и че продава земеделски земи негова собственост, намиращи се в
землището на с. З., общ. Н.З. В офиса на свид. Н.П. било изготвено пълномощно
от името на Р.Д.Ц. ***, с ЕГН **********, с което Н. *** З. и Е.К., като първия
- управител на „Б.
В офиса на нотариуса, свид. Н.П. предал на подс. П.
сумата от 15 410 лева, увита във вестник, предварително уговорена за
цената на имотите предмет на пълномощното. Предадената сума е била собственост
на представляваното от Н.П. дружество „Б.
За измамата свид. Н.П. научил след като проверил
достоверността на използваното удостоверение за наследници на М.И.В..***
отговорили на свидетеля, че удостоверението за наследници е неистинско.
В хода на досъдебното производство, в едно от
обясненията си подс. П. заявил, че извършител на престъпленията освен него, е и
подс. П., както и че последният е инициатор на измамите. Подс. П. бил призован
да се яви в сградата на РУ на МВР гр. Н.З. Спрямо него е извършен личен обиск,
претърсване и изземване от личния му автомобил марка „Форд Мондео” с ДК № ……,
както и от квартирата му в гр. Н.З., намираща се на ул. „В. Л.” № 47 ап.2,
които следствени действия са одобрени от съда.
При обиска са иззети от П. мобилен телефон Ел Джи с
IMEI 355588-01-037760-9 и карта на Вивател № 89359030101012565267, връзка с
ключове за лек автомобил, ключодържател, 20 лева, кутия от цигари „Марлборо”.
От лекия автомобил на П. са иззети: от предна лява седалка на автомобила – моб.
телефон марка „Нокия” със сив панел и IMEI
35686602624899 с батерия и карта на „Петрол” № 8935901222271244252. От мъжка
чантичка е иззет моб. телефон марка „Нокия” със сиво-син панел без карта, с
батерия и IMEI 38067013661803, пистолет „Волтран-Екол” модел 92, Фират, калибър
От квартирата на П. са иззети – 9 бр. ловни патрони
16-ти и 12-ти калибър, един боен патрон „Люгер”
В хода на разследването се установява, че подс. П.
няма разрешително за боеприпасите и пистолета с допълнително внесеното
конструктивно изменение, превръщащ го в огнестрелно оръжие.
В хода на разследването са изискани разпечатки от
мобилните оператори по реда на НПК за използване на СРС, от които се
установява, че двамата подсъдими са провели разговори помежду си на 10.04.2009
г., 13.04.2009 г. и 14.04.2009 г.
От разпечатката на „Космо България Мобайл” гр. София
се установява, че подс. А.С.П., ЕГН **********, за периода от 12.03.2009 г. до 14.10.2009
г. е използвал мобилен номер ********** на СИМ-карта на Глобул №
89359051000204007043, иззета от П. от автомобила му с протокол за изземване от
29.09.2009 г. В хода на разследването подс. П. обяснил, че е провеждал разговори
с П. и има вероятност да е използвал собствената си СИМ-карта „Фрог” на Глобул
с № 89359050100271000136, която от справката на мобилния оператор е с номер
**********. СИМ-картата видно от показанията на бащата на подс. П. – свид. И.П.И.
е донесена в полицията лично от него за приобщаване към делото. Картата е
предадена на разследващия полицай от Г.М.М. – полицай при РУ на МВР – Н.З. с
протокол за доброволно предаване от 09.10.2009 г.
В хода на производството е назначена съдебно
балистическа експертиза, от заключението на която се установява, че пистолет
„Екол 92 Фират” № F5110068 е промишлено произведен газово-сигнален с
допълнително внесено конструктивно изменение, превръщащо го в огнестрелно
оръжие калибър
В хода на производството е назначена съдебно
криминалистическа експертиза /графическа/, от заключението на която е видно, че
подс. П. е изпълнил ръкописния текст с името на Р.Д.Ц. ***, като вещото лице
допуска, че същият е положил подписите на упълномощител и декларатор в
пълномощното с №№ 3421 и 3422 от 16.07.2009 г., нотариално заведено от М.Ф. –
помощник нотариус при нотариус В.И. с район на действие РС – Н.З., както и
върху декларация от 16.07.2009 г.
Подс. П. е изпълнил ръкописния текст с името на В.Г.В.
*** в пълномощното с №№ 1970 и 1971 от 07.05.2009 г. /оригинала при нотариус К.Т.
с район на действие гр. С., регистър № 126/, както и ръкописния текст върху
заявлението до ОСЗГ гр. Н.З. от 29.04.2009 г. в четирите молби от 29.04.2009 г.
до Община Н.З. – отдел „МДТ”.
В хода на производството е назначена съдебно
техническа експертиза, от заключението на която се установява, че от СИМ-карта
на „Фрог” с № 89359050100271000136 с ПИН-код 7453, собственост на подс. П., под
№ 54 е записано проведен разговор с „Наско” мобилен № ********** /последният по
данни на Глобул, се ползвал от подс. П./. Техническата експертиза е дала
отговор на идентификационните номера на телефони, мобилни карти, информацията
която е записана в паметта на телефоните и картите /наличните входящи и
изходящи разговори, съобщения и съдържанието на регистрите им/. Предмет на
изследване са били веществените доказателства иззети от подс. П. и такива
предоставени и иззети от подс. П..
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ц., А.Д., Т.П., П.Й., М.Х.,
Б.Б., М.К., Н.М., И.И., К.Ч., В.В., М.К., С.С., Н.П., М.В. и Й.Й., тъй като
същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на
делото. Посочените свидетели в по-голямата си част са незаинтересовани от
изхода на делото по отношение наказателната отговорност на двамата подсъдими и
в своите показание излагат единствено и само фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на делото, които лично са възприели.
Съдът кредитира показанията на свид.
Р.Х., относно разговора му с подс. П. и каква е била темата на разговора им.
Съдът кредитира обясненията на подс.
А.П., доколкото същите са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото
и изцяло се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия П.П. освен в частта им, касаеща участието на подс. П. в извършването
на престъпленията предмет на настоящото наказателно производство. В тази си
част, обясненията на този подсъдим противоречат не само на обясненията на подс.
П., но и на свидетелските показания, които съдът кредитира. Обясненията на П. в
тази им част противоречат и на събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства. Следва да се подчертае и това, че обясненията на подс. П.
досежно участието на П. в престъпленията, са вътрешно противоречиви, а от друга
страна противоречат на показанията на тези свидетели, които самият подсъдим П.
сочи като очевидци на твърдените от него факти. Подс. П. твърди, че се познава
с подс. П. от много отдавна и че повод за запознанството им е среща
организирана от свид. К., а причината за
тази среща е желанието на П. да ди намери работа чрез посредничеството на П.. Видно
от показанията на свид. К., същият отрича да е запознавал двамата подсъдими,
макар да признава, че познава и двамата, както и че с двамата е в добри отношения.
Подсъдимият П. твърди, че преди и след извършването
на измамите е контактувал с подс. П. по телефона, а придвижването му до гр. С.
и до гр. Н.З. е ставало с участието на П., който го возел с автомобил. Видно от
показанията на свидетелите Б. и Й., подс. П. не е можел да извършва такъв
превоз на подс. П. на посочените от прокуратурата дати, тъй като на една от
датите автомобилът на П. е бил оставен на ремонт, а свид. Й. категорично отрича
/същият е незаинтересован от изхода на делото/ да е предоставял на посочените
дати автомобила си на П.. Наред с това от приложените по делото справки от
мобилните оператори се установява, че между П. и П. са проведени няколко
разговора, но на дати далеч преди извършването на първото престъпление, което
обстоятелство противоречи на твърдението на П. за постоянна комуникация между
двамата преди и непосредствено след извършването на измамите.
Съдът даде вяра на заключенията на
вещите лица по назначените съдебно балистична, съдебно графическа и съдебно
техническа експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът
няма основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната
компетентност на експертите.
Съдът кредитира и всички останали писмени
доказателства, прочетени и присъединени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК и чл. 107 от НПК.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимият П.И.П. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. чл. 210 ал.1 т.5, вр. чл.
209 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй
като през периода от 07.05.2009 г. до 16.07.2009 г., в гр. С. и в гр. Н.З., при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у различни граждани - на 07.05.2009 г. в гр. С. у М.И.
***.07.2009 г. в гр. Н.З. възбудил заблуждение у Н. *** качеството му на
собственик и представител на „Б.
С деянието си подсъдимият П.И.П. е осъществил от обективна
и субективна страна и състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал.3, вр.
ал.2, вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 14.07.2009 г. в гр. Н.З., съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ – Удостоверение за наследници на името
на М.И.В. ***, ЕГН **********, използвайки го в Общинска служба по земеделие
гр. Н.З., пред Н.Г. В. – гл. специалист, за изготвяне на скици на имоти в
землището на с. З., общ. Н.З., с цел имотна облага, като от него за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Деянията са извършени от подс. П. с
пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасният им характер, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено опасните им последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението – ниска правна култура, стремеж за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
самопризнанията на подс. П. направени от него в хода на наказателното
производство, както и сравнително дългия период изминал от извършването на
деянието до постановяването на настоящата присъда. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени съдебното минало на подс. П., който
към момента на извършване на престъпленията е бил осъден с влезли в сила
присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да наложи на подсъдимия П., съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализацията на наказанията. Съдът прие, че следва
да наложи на подсъдимия наказания, определени по вид и размер по реда на чл. 54
от НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на наказание по реда
на чл. 55 от НК.
Ръководен от горното и с оглед постигане целите на
генералната и специална превенция, съдът наложи на подсъдимия П. наказания
лишаване от свобода, в размер под средния към минималния определен от закона, а
именно:
За първото деяние, на основание чл. чл. 210 ал.1 т.5,
вр. чл. 209 ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр.
чл. 54 от НК, налага наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим в
затворническо общежитие закрит тип; За второто деяние, на основание чл. 316,
вр. чл. 308 ал.3, вр. ал.2, вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, налага
наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим в затворническо общежитие закрит тип, както и да заплати в полза на
държавата сумата от 15 410 лв.
На основание чл. 23 от НК съдът определи на
подсъдимия П. едно общо наказание по
настоящата присъда, а именно най-тежкото от наложените му – три години лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затворническо общежитие закрит
тип, като на основание чл. 59 от НК приспадна от така определеното общо
наказание времето през което подс. П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража” по настоящото наказателно производство, считано от 08.09.2009 г. до
привеждане в изпълнение настоящата присъда.
На основание
чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение общото наказание лишаване от
свобода за срок от една година по НОХД № 498/2007 г. и 538/2008 г., и двете на Районен съд – С.З.,
определено на подс. П. с протоколно
определение по ЧНД № 1302/2008 г. и определи първоначален строг режим в
затворническо общежитие закрит тип за изтърпяване на приведеното наказание.
На основание чл. 59 от НК приспада от приведеното в
изпълнение общо наказание времето през което подсъдимият П. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” или „Домашен арест” или е изтърпявал
наказание Лишаване от свобода или Пробация, по което и да е от включените в
съвкупността дела, а именно НОХД №№ 498/2007 г. и 538/2008 г.
С деянието си подсъдимият А.С.П. не е осъществил от обективна
и субективна страна и състава на престъпление по чл. 210 ал.1 т.5, вр. чл. 209
ал.1, вр. чл. 20 ал. 3 и 4, вр. чл. 26 ал.1 от НК за това, че през периода от
07.05.2009 г. до 16.07.2009 г. в гр. С. и в гр. Н.З., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с П.И.П. *** като извършител, а П. в
качеството му на подбудител и помагач, умишлено склонил и улеснил П. в
извършване на престъплението „измама”, който с цел да набави за себе си и за П.
имотна облага, възбудил заблуждение у различни граждани - на 07.05.2009 г. в
гр. С. у М.И. ***.07.2009 г. в гр. Н.З. възбудил заблуждение у Н. *** качеството
му на собственик и представител на „Б.
В хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства относно престъпна дейност на подс. А.П. ***. Както бе посочено
по-горе при анализа на доказателствата, единствените такива сочещи вина на
подс. П. за извършване на престъпленията предмет на обвинението, са обясненията
на подс. П. и установените четири телефонни разговора, проведени в периода 10 –
14.04.2009 г. Тези доказателства категорично не са достатъчни, за да се приеме,
че подс. П. е извършил престъпленията, за които е обвинен, а именно в
качеството си на подбудител и помагач умишлено е склонил и улеснил П. в
извършването на измамите, предмет на обвинението. Липсват каквито и да е
доказателства освен обясненията на П., че подс. П. го е снабдил с неистински
официални документи, че му е разяснявал начина на извършване на престъплението,
че го е снабдявал с предплатени карти за мобилен телефон, както и че му е
осигурявал транспорт, с който да го придвижва до гр. С. и гр. Н.З., за
извършване на престъпленията. Наличните събрани по делото доказателства, от
своя страна, не само че не потвърждават обясненията на П., но и категорично ги
оборват и опровергават. Както бе посочено по-горе, в разрез с твърденията на П.
за начина и времето на запознаването му с подс. П., свид. К. категорично отрича
да ги е запознавал един с друг. Приятелката на свид. П., свид. Й., категорично отрича да познава подс. П. и
да го е виждала някога. Твърди, че не е говорила с подс. П. за измамите, както
и че същият не е бил притеснен от нещо. Показанията на тази свидетелка са в
противоречие с обясненията на П., който твърди, че П. му се е обадил по
телефона, разказал му е, че измамата в гр. Н.З. е разкрита и му предложил да го
изведе в чужбина докато нещата утихнат, както и че по този повод П. е търсил П.
в дома му, не го е намерил, но е провел разговор по тази тема със свид. Й..
Неподкрепени с доказателства са и обясненията на П.,
дадени от него в хода на досъдебното производство, с които той описва
обстоятелства от живота на подс. П., за да докаже, че се познава много добре с
този подсъдим. П. твърди, че непосредствено преди извършване на първата измама
през м. май
Не на последно място следва да се посочи, че е налице
категорично разминаване между събраните по делото писмени доказателства и
обясненията на П. за престъпната деятелност на подс. П. и по отношение на
датите на провеждане на телефонни разговори помежду им. Както бе посочено вече,
в противоречие с обясненията на П., според който двамата подсъдими са
комуникирали по телефона винаги преди и след престъпленията, справките от
мобилните оператори показват, че между двамата подсъдими са проведени общо
четири разговора и то в периода между 10 и 14.04.2009 г. – около месец преди
първата измама.
Предвид горното, съдът оправда подс. П. по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.5, вр.
чл. 209 ал.1, вр. чл. 20 ал. 3 и 4, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
С деянието си подсъдимият А.С.П. е осъществил от обективна
и субективна страна и състава на престъпление по чл. 339 ал.1 от НК, тъй като на
29.09.2009 г. в гр. Н.З., е държал – в купето на собствения си л.а. „Форд
Мондео” с ДК № ……, огнестрелно оръжие – пистолет м. „Екол 92 Фират” с фабр. №
F5110068, промишлено произведен газово-сигнален с допълнително внесено
конструктивно изменение, превръщащо го в огнестрелно оръжие, калибър
Това деяние е извършено от подс. П. с пряк умисъл. Същият
е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението – ниска правна култура.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подс. П. преди извършване на деянието и
направените от него самопризнания по повод това обвинение. Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия П., съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализацията на наказанията. Съдът прие, че следва
да наложи на подсъдимия наказание, определено по вид и размер по реда на чл. 54
от НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат прилагането на чл. 55 от НК.
Ръководен от горното и с оглед постигане целите на
генералната и специална превенция, съдът на основание чл. 339 ал.1, вр. чл. 54
от НК, наложи на подс. П. наказание лишаване от свобода за срок от две години,
чието изпълнение на основание чл. 66 от НК отложи за изпитателен срок от пет
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
С оглед извода си, че подсъдимият П. е извършил
престъпленията, за които е обвинен и с тях са настъпили вредни последици за
пострадалите лица, имащи имуществен характер, съдът осъди подс. П.И.П., да заплати на „Б.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия П. да заплати по сметка на СлРС сумата от 616.40
представляваща д. такса върху уважената част от гр. иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: