РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Бургас, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120103400 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от АН. ИВ. М., ЕГН –
**********, и М. В. М., ЕГН – **********, против „ЗУУМЕЕР ГРУП“ ЕООД, ЕИК –
*********, с която всяка една от ищците предявява против дружеството осъдителни искове
за неизплатено трудово възнаграждение, за обезщетение при прекратяване на трудовия
договор без предизвестие и за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба.
В законоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба не е постъпил по
делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и
моли съдът да ги уважи, като присъди на страната сторените разноски.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото, че на 24.03.2021 г. между А.М. и ответното дружество е
сключен безсрочен трудов договор № **, по силата на който служителят приема да
изпълнява длъжността фармацевт-магистър, ръководител на аптека в гр. Бургас. Според
договора основното трудово възнаграждение е в размер на 2578 лева.
На 29.03.2021 г. е сключен безсрочен трудов договор № ** между М.М. и ответното
дружество, по силата на който служителят приема да изпълнява длъжността помощник
фармацевт в гр. Бургас. Според договора основното трудово възнаграждение е в размер на
1400 лева.
1
И двата трудови договора съдържат клауза, според която служителят ще получава
допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж, възлизащо на 0,6 % за
всяка прослужена година.
Със заповед № **/10.05.2021 г. на управителя на дружеството работодател е
прекратено трудовото правоотношение с А.М. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради
неизплатени заплати за месеците март, април и май 2021 г. Със заповедта е постановено на
служителя да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 и чл.221 от КТ.
Със заповед № **/10.05.2021 г. на управителя на дружеството работодател е
прекратено трудовото правоотношение с М.М. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради
неизплатени заплати за месеците март, април и май 2021 г. Със заповедта е постановено на
служителя да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 и чл.221 от КТ.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
се установява, че за периода март-май 2021 г. на А.М. е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на 3584,38 лева, а на М.М. брутно трудово възнаграждение за
същия период в размер на 1755,62 лева.
Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ на А.М. е в брутен размер от 454,94 лева
за 3 дни, а на М.М. – в брутен размер от 247,06 лева за 3 дни.
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.128, т.2, чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ.
Ищците доказаха, че по отношение и на двете от тях е налице валидно трудово
правоотношение с ответника и прекратяването му на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
Доколкото се представя заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание
чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, т.е. работодателят по същество „признава”, че не е изплатил трудово
възнаграждение на ищците, то последните не следва да доказват, че са полагали труд през
процесния период и им се дължи трудово възнаграждение.
В тежест на ответника бе да докаже, че е изплатил изцяло трудовото възнаграждение
за периода март – май 2021 г. на всяка една от ищците, респективно обезщетенията по чл.
221, ал.1 и чл.224 от КТ. Ответникът не проведе такова доказване.
Предвид изложеното исковете по чл.128, т.2 от КТ се явяват доказани по основание и
следва да бъдат уважени до претендирания брутен размер от 3571 лева за А.М. (макар
според вещото лице дължимата сума да е в размер на 3584,38 лева) и до брутен размер от
1755,62 лева за М.М., като за разликата до пълния претендиран размер от 2145,40 лева искът
на втората ищца следва да бъде отхвърлен. Сумите следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Правоотношението по
отношение и на двете ищци е безсрочно, тъй като не е прекратено от работодателя в срока за
изпитване, поради което той дължи и на двете обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
2
Според чл.17, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се
включват основната работна заплата за отработеното време и допълнителните трудови
възнаграждения, определени с индивидуалния трудов договор. Видно от трудовите договори
на двете ищци в тях е предвидено служителят да получава допълнително възнаграждение в
зависимост от трудовия стаж, възлизащо на 0,6 % за всяка прослужена година. Според
данните от трудовите книжки А.М. има 4 години признат трудов стаж, а М.М. – 37 години.
Тези обстоятелства са известни на работодателя, защото той е оформил трудовите книжки и
на двете ищци след прекратяване на правоотношението.
Ето защо размерът на дължимото обезщетение на А.М. е 2639,87 лева, а на М.М. –
1710,80 лева, в който тези искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Искът на
А.М. над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2655,34 лева следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ не е в зависимост
от законосъобразното прекратяване на правоотношението. Според заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и двете ищци имат право на такова
обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., но те претендират само
за два дни, поради което и исковете им следва да бъдат уважени за претендираните суми от
252,90 лева за А.М. и от 162,93 лева за М.М..
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените трудово възнаграждение и обезщетения
по КТ.
По въпроса за разноските:
Според разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски по производството
на делата не се внасят от ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Исковете, предявени от ищците, произтичат от трудови правоотношения,
поради което те не са внесли държавна такса за тях. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 487,08 лева,
представляваща държавни такси за предявените и уважени искове, както и сумата от 200
лева, представляваща възнаграждение за вещото лице, изготвило заключението по съдебно-
икономическата експертиза, защото исковете са уважени.
Съобразно изхода от делото ответното дружество дължи разноски на ищците, които
се изразяват в изплатено адвокатско възнаграждение. Всяка една от тях е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Ответникът дължи на А.М. разноски в
размер на 548,68 лева, а на М.М. – разноски в размер на 496,65 лева, част от изплатеното
адвокатско възнаграждение, съответстващата на уважената част от исковете им.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗУУМЕЕР ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на АН. ИВ. М.,
ЕГН – **********, следните суми: 3571 (три хиляди петстотин седемдесет и един) лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 24.03.2021 г. – 10.05.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 18.05.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата; 252,90 лева (двеста петдесет и два лева и деветдесет
3
стотинки), представляваща брутен размер на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 2 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба на 18.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата;
548,68 лева (петстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗУУМЕЕР ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на АН. ИВ. М.,
ЕГН – **********, сумата от 2639,87 лева (две хиляди шестстотин тридесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща брутен размер на обезщетение по чл.221, ал.1
от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 18.05.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдения размер до
пълния претендиран такъв от 2655,34 лева.
ОСЪЖДА „ЗУУМЕЕР ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на М. В. М., ЕГН
– **********, сумата от 1755,62 лева (хиляда седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и
две стотинки), представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 29.03.2021 г. –
10.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
18.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 2145,40 лева.
ОСЪЖДА „ЗУУМЕЕР ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на М. В. М., ЕГН
– **********, следните суми: 1710,80 лева (хиляда седемстотин и десет лева и осемдесет
стотинки), представляваща брутен размер на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 18.05.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата; 162,93 лева (сто шестдесет и два лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща брутен размер на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск от 2 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 18.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; 496,65 лева
(четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЗУУМЕЕР ГРУП“ ЕООД, ЕИК –
*********, да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 487,08 лева
(четиристотин осемдесет и седем лева и осем стотинки), представляваща дължима държавна
такса за уважените искове, както и сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за
производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-
икономическа експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените трудово възнаграждение и обезщетения по КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала! ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)_________
4