Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 16.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
втори въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
мл. съдия КАТЕРИНА НЕНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия Ненова в. гр. д. № 219 по описа за
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 169 от 22.11.2016 г.,
постановено по гр. дело № 600/2015 г. по описа на Районен съд – Е.П., е обявен
за относително недействителен по отношение на „С.“ ЕАД брачен договор от
07.09.2010 г., в частта, с която К.С.Г. е прехвърлил на А.Й.Д. своята ½
и.ч. от 5 бр. недвижими имоти, както следва: 1.) нива от 4.410 дка, трета
категория, находяща се в м. „Б.”, в землището на гр. К., съставляваща имот №
280004, с идентификатор № 37798.280.4, с данъчна оценка 608,60 лв.; 2.) нива от
11.072 дка, трета категория, находяща се в местността „З.”, в землището на гр. К.,
съставляваща ПИ № 134040, с идентификатор № 37798.134.40, с данъчна оценка
1464,80 лв.; 3.) нива от 5.850 дка, четвърта категория, находяща се в м. „З.”,
в землището на гр. К., съставляваща имот № 119012, с идентификатор №
37798.119.12, с данъчна оценка 754,70 лв.; 4.) нива от 11.000дка, трета
категория, находяща се в м. „З.”, в землището на гр. К., съставляваща имот №
119081, с идентификатор № 37798.119.81, с данъчна оценка 1617,00 лв. и 5.) УПИ
I-759, находящ се в гр. Е.П., Област С., с площ от
Недоволни от това решение са
останали въззивниците К.Г. и А.Д., като и двамата са подали въззивни жалби
срещу първоинстанционния акт.
В жалбата на К.Г. се твърди
необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Възражението за
трансформация на лично имущество изобщо не било обсъдено. Изводът на съда
относно наличие на увреждане на въззиваемото дружество не се базирал на солидни
аргументи. Не било налице отчуждаване на длъжниковото имущество, а с брачния
договор била настъпила трансформация на лично имущество. Не се стигнало и до
намаляване на имуществото на въззивника К.Г., тъй като той придобил идеални
части от недвижими имоти, с което патримониумът му се увеличил с 82 755
лв. Твърдяното увеличение на актива многократно надхвърляло претендираната от „С.“
ЕАД сума. При тези факти, учредените ипотеки в полза на банката не можели да
ограничават възможността на длъжника да сключва сделки, чрез които да увеличава
имуществото си и да осигурява допълнително обезпечение за кредитора. Молбата
към въззивния съд е да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли иска.
В жалбата на А.Д. също се поддържа
твърдението, че в процесния случай се касаело за трансформация на лично имущество,
предвид личния принос на всеки от съпрузите. Въззивниците целяли единствено да
избегнат формалностите на бракоразводния процес и да уредят имуществените си
отношения. Неправилен бил изводът на съда за увреждане на кредитора чрез
посочените действия. Отделно от това, въззивникът притежавал в изключителна
собственост и друго имущество на значителна стойност. На следващо място се
твърди, че презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД била оборена , тъй като
към момента на сключване на атакувания брачен договор, въззивникът Г. редовно
плащал задълженията си, разполагал с финансови средства и материалното му
положение било стабилно. Обжалва се като неправилен и определеният размер на
държавната такса. По същество искането към въззивната инстанция е да се отмени
обжалваното решение и претенциите на насрещната страна да се оставят без
уважение.
В законоустановения двуседмичен срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани отговори от „С.“ ЕАД по отношение и на
двете въззивни жалби.
В отговора по жалбата на К.Г.
въззиваемото дружество „С.“ ЕАД твърди, че доводът за трансформация е
неоснователен, а и е недопустимо разглеждането му в настоящото производство. Изявленията
в атакувания брачен договор сочели точно към воля за преуреждане на собствеността
между съпрузи, а не за изключване на съвместния принос. Твърдяното увеличение
на имуществото на длъжника К.Г. било привидно, тъй като имотите, преминаващи в
негова изключителна собственост, всъщност били ипотекирани.
В отговора по жалбата на А.Д. се
акцентира, че знанието за увреждане е налице в случая, тъй като облигационните
отношения между банката и длъжника К.Г. предшествали впоследствие извършеното
разпореждане с имоти между съпрузите. Меродавен бил моментът на възникване на
задължението, а не този на изпадането в забава. Останалите доводи са идентични
с изложените в първия отговор.
Молбата
на „С.“ ЕАД към въззивния съд е да потвърди обжалваното решение.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивниците поддържат доводите и
исканията си, като подробни аргументи развиват в писмени бележки. Въззиваемото
дружество не се представлява.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като
обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба и уточнения към нея от „С.” ЕАД срещу К.Г. и А.Д.. Сочи се, че К.Г.
бил длъжник на банката по два договора – съответно за ипотечен кредит и за
потребителски кредит. До м. октомври 2010г. въззивницата А.Д. била в граждански
брак с Г.. С брачен договор от 07.09.2010 г. съпрузите преуредили имуществените
си отношения. В изключителна собственост на съпругата преминали 5 бр. подробно
индивидуализирани ниви в землището на гр. К., както и находящ се в гр. Е.П. УПИ
I – 759 в кв. 105, с площ от
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са
постъпили отговори на исковата молба от въззивниците К.Г. и А.Д.. Сочи се, че
длъжникът Г. със своите действия не уврежда по никакъв начин кредитора, а
напротив посредством сключената сделка длъжниковото имущество се е увеличило.
Съпрузите си разпределили така имотите, че всеки да стане изключителен
собственик на това, за което е изразходвал изцяло лични средства. Длъжникът Г.
разполагал с достатъчно друго имущество. Акцентира се, че въззивницата Д. е
придобила в изключителна собственост имущество на значително по – ниска
стойност от това на въззивника. Предсрочната изискуемост на процесните кредити
настъпила през
Видно от Договор за ипотечен кредит №
I208-00008/11.09.2008 г., „С.” ЕАД е предоставила заем на въззивника К.Г. в
размер на 295 100 евро, със срок за издължаване 360 месеца. В чл. 8 от
договора е разписано, че длъжникът учредява договорна ипотека в полза на
банката за обезпечение на кредита, върху следните два недвижими имота: 1.) ап.
№ 1, находящ се на първи етаж в тяло „Б” на жилищна сграда в гр. С., район В.,
ул. „Д.” 12 А, заедно с идеалните части от общите части на сградата и гараж №
10; и 2.) ап. № 12, находящ се в гр. В., м. „С.Н.” № 58, на трети етаж, ведно с
прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части.
Кредитът е преструктуриран, като погасителният план е
променян няколко пъти с анекси № 1/14.05.2010 г.; № 2/08.04.2010 г.; №
3/12.07.2012 г. и №4/04.12.2012 г.
Съгласно Договор за потребителски кредит от 09.07.2009
г., въззиваемото дружество „С.” ЕАД е предоставило в заем сумата от 20 000
евро на въззивника К.Г.. Кредитът е обезпечен чрез залог върху всички вземания
на длъжника по трудовите му правоотношения.
За част от непогасения остатък от главницата по
договора за ипотечен кредит, а именно за 140 000 лв. евро, банката
кредитор се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 28.06.2013 г.
За сумата от 17 950 евро, представляваща
непогасена главница по договора за потребителски кредит, ведно с дължимите
лихви, в полза на „С.” ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 24.06.2013 г.
На 07.09.2010 г. въззивниците А.Д.
(към онзи момент Г.) и К.Г. са сключили процесния брачен договор, който се
атакува от банката. По силата на този договор, А.Д. придобива в изключителна
собственост следните недвижими имоти: 1.) нива от 4.410 дка, трета категория,
находяща се в м. „Б.”, в землището на гр. К., съставляваща имот № 280004, с
идентификатор № 37798.280.4, с данъчна оценка 608,60 лв.; 2.) нива от 11.072
дка, трета категория, находяща се в местността „З.”, в землището на гр. К.,
съставляваща ПИ № 134040, с идентификатор № 37798.134.40, с данъчна оценка
1464,80 лв.; 3.) нива от 5.850 дка, четвърта категория, находяща се в м. „З.”,
в землището на гр. К., съставляваща имот № 119012, с идентификатор №
37798.119.12, с данъчна оценка 754,70 лв.; 4.) нива от 11.000дка, трета
категория, находяща се в м. „З.”, в землището на гр. К., съставляваща имот №
119081, с идентификатор № 37798.119.81, с данъчна оценка 1617,00 лв. и 5.) УПИ
I-759, находящ се в гр. Е.П., Област С., с площ от
За процесната жилищна сграда в гр. Е.П.
е представена техническа документация на името на въззивницата А.Д., а именно
Разрешение за строеж № 265/01.12.2006 г., протокол за откриване на строителна
площадка, удостоверение по ЗКИР от Община Е.П., технически паспорт, удостоверение
за въвеждане в експлоатация, от които се установява, че възложител на
строителството е въззивницата.
С Решение от 29.10.2010 г. на
Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 11555/2010г., е прекратен по
взаимно съгласие сключеният на 21.10.2000 г. граждански брак между въззивниците
А.Д. (по време на брака Г.) и К.Г.. С решението е утвърдено постигнатото между
страните споразумение, включително досежно семейното жилище в гр. С., находящо
се на ул. „Д.” № 2А, вх. 5, ет. 1, ап. 1, за което изрично е посочено, че е
придобито по време на брака и представлява семейна имуществена общност, като
след прекратяването на брака същото остава съсобственост на бившите съпрузи при
равни части и се предоставя за ползване на А.Д. до навършване на пълнолетие на
родените по време на брака деца.
По силата на Нотариален акт от
21.10.2005 г., въззивницата е придобила възмездно чрез покупко – продажба три
от процесните ниви, а именно: нива от 4.410 дка, находяща се в м. „Б.”; нива от
5.850 дка, находяща се в м. „З.” и нива от 11.000дка, находяща се в м. „З.”.
Видно от представения НА № 135 от 08.08.2006 г.,
въззивницата А.Д. е закупила срещу
сумата от 2000 лв. УПИ, находящ се в гр. Е.П., Област С., с площ от
Съгласно представения по делото НА № 193/27.12.2010
г., А.Д. (към тогавашния момент Г.) продава на К.Г. собствената си ½ и.
ч., придобита след прекратяване на семейната имуществена общност, от следните
имоти: ап. № 1, находящ се на първи етаж в тяло „Б” на жилищна сграда в гр. С.,
район В., ул. „Д.” 12 А, заедно с идеалните части от общите части на сградата и
гараж № 10; както и подземен гараж № 7, находящ се в гр. С., С.община, район „В.”,
кв. „К.”, ул. „Д.” № 2А, със застроена площ от
С НА № 49/04.11.2009 г. К. и А. Г.са
учредили договорна ипотека в полза на „С.” ЕАД върху съсобствения им недвижим
имот №492, находящ се на партерен етаж в жилищна сграда в гр. В., общ. В.,
район „П.”, м. „С.Н. №
По силата на НА № 181/15.09.2008 г., въззивниците са ипотекирали в
полза на банката кредитор и ап. № 1, находящ се на първи етаж в тяло „Б” на
жилищна сграда в гр. С., район В., ул. „Д.” 12 А, заедно с идеалните части от
общите части на сградата и гараж № 10.
По делото са ангажирани и гласни
доказателстени средства – показанията на свидетелите В.П.иК.Т.. СвидетелкатаП.(майка
на въззивницата) сочи, че къщата в гр. Е.П. е строена изцяло със средства на А.Д.,
като последната закупила парцела със средства, предоставени от родителите й. Св.
Т. твърди, че знае, че А.Д. сама е строила процесната къща с помощта на
родителите си, като съпругът и К.Г. не е участвал. Въззивният съд не кредитира
показанията на св. Т., тъй като същите не се градят на база лични и
непосредствени негови възприятия, а представляват възпроизвеждане на
разказаното му от трети лица. Настоящият съдебен състав не дава вяра и на
показанията на св. П., тъй като изложеното от нея не се подкрепя от други
доказателства и предвид родството на свидетелката с въззивницата.
Според заключението на съдебно –
техническата експертиза, което въззивният съд кредитира като компетентно,
достатъчно подробно и аргументирано изготвено, вследствие извършеното
разпореждане с имущество посредством брачния договор, делът на въззивника К.Г.
надхвърля този на въззивницата А.Д. със сумата от 104 600 лв.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Съдът в първоинстанционното
производство е бил сезиран с искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Двете въззивни жалби против първоинстанционното
решение са подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което жалбите се явяват допустими и настоящият съдебен състав ги разгледа по
същество.
С оглед пределите на проверката по
чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло
валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен
изцяло от посочено във въззивната жалба.
Производството по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД (т. нар. „Павлов иск“) има обезпечителен характер, тъй като цели да запази
непроменено имуществото на длъжника, за да гарантира интересите на кредитора и
да подготви евентуалното му удовлетворяване по реда на принудително изпълнение.
Специфичното в това производство е,
че ищецът (в настоящия случай въззиваемото дружество) следва формално да се
легитимира като кредитор по отношение на длъжника – т.е. да докаже свое
вземане, без да е необходимо то да е ликвидно (установено по основание и
размер) и изискуемо. Следователно от кредитора не се изисква да проведе пълно и
главно доказване относно точния размер, основанието и изискуемостта на
вземането си срещу длъжника, а още по – малко предварително да ги е установил
по съдебен ред със силата на пресъдено нещо (“res
judicata”). В процесния
случай, обстоятелството, че въззивникът К.Г. е длъжник към „С.” ЕАД, не се оспорва от страните, а отделно от това
се установява от представените като писмени доказателства договори за ипотечен
и за потребителски кредит.
Спорът по настоящото дело се концентрира върху втората
материалноправна предпоставка за уважаване на Павловия иск, а именно наличието
на увреждаща сделка. Съгласно константната практика на ВКС, увреждащо кредитора
е всяко правно или фактическо действие, което осуетява или затруднява
удовлетворяването на кредитора. Това е така, защото намалявайки имуществото си,
длъжникът намалява общото обезпечение на кредитора. Ирелевантно е
обстоятелството дали в патримониума на длъжника е останало друго имущество, с
което може да изпълни задължението си. Ирелевантно е и установеното от
заключението на СТЕ, че вследствие на
вещно – прехвърлителния ефект на брачния договор длъжникът К.Г. получил
имущество с по- висока пазарна стойност. Това „увеличаване” на актива на
длъжника е само привидно, тъй като в патримониума на въззивника са преминали в
изключителна собственост два имота, като и двата са обременени с вещно правни
тежести, а именно върху тях е учредена договорна ипотека в полза на „С.” ЕАД. Апартамент
№ 12, находящ се в гр. В., м. „С.Н.” № 58, на трети етаж, ведно с прилежащото
избено помещение и съответните идеални части от общите части, е ипотекиран със
сключването на Договор за ипотечен кредит № I208-00008/11.09.2008 г. Недвижим
имот № 492, находящ се на партерен етаж в жилищна сграда в гр. В., общ. В.,
район „П.”, м. „С.Н. №
Акцентът в процесната хипотеза, който обосновава и
правния интерес на банката кредитор, е прехвърлянето на еднофамилната жилищна
сграда в гр. Е.П., ведно с дворното място, както и петте броя ниви в
изключителна собственост на въззвницата А.Д.. Тези имоти не са обременени с тежести
и към момента на възникване на вземанията на банката се били в режим на семейна
имуществена общност. Следователно въззиваемото дружество е имало право да се
удовлетвори от тях до размера на идеалната част, притежавана от съпруга
длъжник. Разпореждайки се с припадащата му се по закон идеална част от тези
имоти и отчуждавайки ги в полза на съпругата си, длъжникът К.Г. на практика е
намалил имуществото си, т.е. намалил е общото обезпечение на своя кредитор. Само
по себе си това намаляване на актива е обективен факт, независимо че формално в
патримониума на длъжника е постъпило друго имущество. Следва да се отбележи, че
право на кредитора е да избере от кое имущество на длъжника да се удовлетвори.
Наличието дори на значително друго имущество, собственост на длъжника, не е
основание да се счита, че правата и интересите на кредитора са гарантирани.
Самото наличие на непогасени задължения, презюмира, че длъжникът е затруднен с
плащанията, а оттам и че удовлетворяването на кредитора би могло да се осуети. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 801/22.06.2015 г. по дело №
3148/2015 г., ВКС, ГК, IV г.о. посочва следното: „Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън
разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на
недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника - същият не плаща
свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение.” Според цитираното
определение интересът на кредитора от водене на съдебно производство по чл. 135 ЗЗД отпада само в случай, че дългът му бъде погасен.
Длъжникът К.Г. се е разпоредил със свое имущество,
намиращо се в режим на семейна имуществена общност, като е предприел правно
действие – на 09.07.2010 г. е сключил брачен договор, който е последващ спрямо
дата на възникване на вземанията на дружеството. Това обстоятелство само по
себе си обосновава извод, че К.Г. е знаел, че по описания начин уврежда
кредитора си, съзнавал е, че има солидни задължения към банката и въпреки това
след възникване на задълженията си е отчуждил свои недвижими имоти в полза на съпругата
си А.Г. (понастоящем Д.). Предвид, че увреждащата сделка е сключена със съпруг,
знанието на длъжника, че уврежда своя кредитор се презюмира. В същия смисъл са
Решение №171/14.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 1201/2010г., III г.о., ГК и
Решение №18/04.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 33968/2014г., IV г.о, ГК. Знанието
на длъжника за увреждане е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде
ощетен или че длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, или
предприетото действие ще затрудни удовлетворяването на кредитора. Според
Решение №639/06.10.2010г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о. длъжникът съзнава
увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на
кредитора (Решение №45/01.06.2011 г. по гр. д. №450/2010г., III г.о., ГК,
Решение № 200/17.03.2010г. по гр. д. №1417/2009 г., III г.о., ГК и др.).
Съгласно чл.
135, ал. 2 ЗЗД, не е необходимо да се
доказва знание и на третото договарящо лице – в случая съпругата на длъжника и
въззивница в настоящото производство. Нейното знание се предполага до доказване
на противното. Неоснователно е възражението, че с брачния договор се касаело за
трансформация на лично имущество. Видно от представените нотариални актове (Нотариален
акт от 21.10.2005 г. и НА № 135 от 08.08.2006 г.) процесните няколко ниви и
поземленият имот в гр. Е.П. са придобити на името на въззивницата, но възмездно
чрез покупко – продажби и по време на брака й с възивника, сключен на
21.10.2000 г. и прекратен на 29.10.2010 г. Ето защо, съвместният принос,
основание за възникване на семейната имуществена общност, се предполага на
основание чл. 21, ал. 3 вр. с ал. 1 от Семейния кодекс. Твърдението на
въззивницата Д., че имотите са придобити изцяло с нейни средства, предоставени
й от нейните родители, се подкрепя единствено от показанията на нейната майка –
св. Виолета П.. Същите остават изолирани, не кореспондират с други
доказателства по делото, поради което и с оглед съвсем близката родствена
връзка със страна по делото, въззивният съд не ги кредитира. Представената
техническа документация относно строежа на еднофамилната жилищна сграда в гр. Е.П.,
макар и издадена на името на въззиницата, не доказва, че последната е
собственик на процесната сграда, а доказва единствено качеството й на
„възложител” по смисъла на ЗУТ.
Не са ангажирани доказателства, които да установят
истинността на твърдението на въззивницата, че към момента на сключване на
атакувания брачен договор, не е предполагала за финансовите затруднения на
съпруга си. Това твърдение се потвърждава единствено от показанията на майката
на въззивницата, които въззивният съд не кредитира по гореизложените
съображения.
Въз основа на всичко гореизложено, обжалваното решение
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
разноските:
Въззивницата е направила и възражение по разноските,
че цената на иска неправилно е изчислена на 16 816,77 лв., т.е за целите
имоти, а същата следвало да се изчисли за ½ и.ч. от имотите, прехвърлени
с брачния договор. Това според нея довело до по – висока държавна такса и по –
високо възнаграждение за процесуалния представител на насрещната страна. Възражението
е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Ако въззивницата не е била
съгласна с така определената цена на иска, респ. с възложените в нейна тежест
разноски с решението, то процесуалният ред, по който е могла да се защити е
друг – по чл.248, ал. 1 ГПК, като поиска от първоинстанционния съд изменение на
решението в частта относно разноските. Недопустимо е въззивният съд да се
произнася по така заявеното искане, още повече, че първоинстанционният акт по
същество се потвърждава, което изключва преразглеждането на въпроса относно
разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 вр. с
чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски в производството
има единствено въззиваемото дружество „С.” ЕАД. Не е представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК. Претендират се 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за изготвения отговор по въззивната жалба на А.Д.. Претендираната сума следва
да се присъди в полза на въззиваемото дружество и в тежест на двамата
въззивници.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд, Гражданско
отделение, втори въззивен състав, на основание чл. 269 и чл. 271, ал. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169 от 22.11.2016 г., постановено по гр.
дело № 600/2015 г. по описа на Районен съд – Е.П..
ОСЪЖДА К.С.Г. с ЕГН: ********** и А.Й.Д. с ЕГН: ********** да
заплатят на „С.” ЕАД с ЕИК: **** сумата от 50
лв. (петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: