№ 82
гр. Стара Загора, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202502 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 7390 / 01.09.2021 г. на
Началник отдел „ Контрол по републиканската пътна мрежа „, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол „ , Агенция „ Пътна инфраструктура”
– град София.
Жалбоподателят недоволен от наложеното наказание моли съда да го
отмени. Мотивира се, че не е извършил административно нарушение и
неправилно е приложен материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з., но в писмено
становище поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган в с.з.чрез юрисконсулт С и в
писмено становище взема становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
1
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 04.08.2021 година
около 14.16 часа на път 1-5 на км 243+815 на разклона за с. Памукчи в посока
град Димитровград– град Стара Загора жалбоподателят А.А. е управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка
МАН с рег. № Е 7169 МР и полуремарке с три оси с рег. № СТ 2635 ЕН.
При направеното измерване е установено, че измереното натоварване на
задвижващата втора единична ос на ППС е 12. 725 т. при максимално
допустимо натоварване на оста 11. 500 тона.
ППС е тежко, но няма издадено валидно разрешение / разрешително или
квитанция за платени пътни такси/ за движение на ППС.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на
св. Д.З. / актосъставител / , свидетелство за регистрация на МПС, протокол за
измерване, кантарна бележка, сертификат за проверка и сертификат за
одобряване на типа преносима везна, сертификат за съответствие,Заповеди.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ а” ЗП във вр. с
чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 /03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗП е наложил административно наказание Глоба в размер на 1000
лева.
Описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление
деяние не съставлява административно нарушение и административно-
наказващият орган не е имал основание да наложи административно
наказание.
От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от
санкционираното лице МПС с пет оси, следва да бъде квалифицирано като
тежко ППС по см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.
„в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
2
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното
изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/
03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и дължина - до
22м. В случая при измереното натоварване стойността е 12,725 т. при
максимално допустима 11,5 тона / под 30 % превишаване/ и съгласно чл.7,
ал.1, т.65 б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. /т.е превишението на
допустимите максимални натоварвания на ос е по-малко от 30%/, поради
което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, необходимото и
достатъчно условие за неговото движение, е заплащането на определена
такса.
С оглед на така установените по делото факти, осъщественото движение
на ППС не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б
”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и
извънгабаритни ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че
е допустимо движение на тежко ППС до определени обща маса или
натоварване на ос, без издадено разрешение, след заплащане на определена
такса и доколкото в случая управляваното от жалбоподателя Митев ППС
отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /с натоварване
на ос на двойната ос, което не превишава с повече от 30 % допустимото
максимално натоварване на ос в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от
Наредба № 11/ 03.07.2001г./, административнонаказателната разпоредба,
която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи
съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по
пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500
лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса
или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за
това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за
движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/
3
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.
Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във
вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП
и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се
извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява
състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за
различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или
извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП
/управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от
кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на
чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален
административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган. Поради това няма как
заплащането на такса да бъде приравнено по правни последици на издаването
на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е
съставомерен елемент на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ от ЗП.
Очевидно е, че щом по смисъла на чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо
движението да продължи веднага след заплащане на таксата, обществената
опасност на деяние като процесното не може да се отъждестви с тази при
липса на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава
едва след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок,
произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия –
чл.14, ал.1 от Наредбата. Следователно не може да се приеме, че движението
на извънгабаритно или на тежко ППС при липсата на разрешение по общия
ред или по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата, винаги съставлявало нарушение
на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и
съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Горепосочената нормативна
регламентация не дава основание за такъв извод.
По изложените съображения следва извода, че в случая е налице
несъответна от гледна точка на установените по делото факти и неправилна
от гледна точка на материалния закон, имащо за последица неправилно
определяне на приложимата санкционна разпоредба, което е абсолютно
4
основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Следователно съдът приема, че неправилно е приложен материалния и
процесуалния закон, което води до отмяна на наказателното постановление.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ наказателно постановление № 7390/ 01.09.2021 г. на Началник
отдел „ Контрол по републиканската пътна мрежа „, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол „ , Агенция „ Пътна инфраструктура” – град
София, с което е наложено административно наказание Глоба в размер на
1000 / ХИЛЯДА / лева на А.И А. от с. Тянево, Община Симеоновград, ЕГН –
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5