Решение по дело №4971/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262657
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20211100504971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………………………

 

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ съставв състав:                         

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

                                                                                   ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ                        

като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 4971/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№14746/04.03.2021 г. на длъжника по изпълнението У.Б. АД срещу действията  на съдебния изпълнител по изп. дело № 20218370402549  по описа на ЧСИ М.Б.с район на действие СГС, с които се отказва прекратяване на изпълнителното дело по искане на длъжника и намаляване на претендираните от взискателя разноски.

Доводите на жалбоподателят са, че преди образуване на изпълнителното дело задълженията по изпълнителния лист са погасени чрез прихващане с изявление отправено от У.Б. АД с вземания, произтичащи от влезли в сила съдебни решения.По отношение  разноските на взискателя се сочи, че единственото извършено действие от адвоката на взискателя е по подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело.

Взискателят оспорва жалбата с доводи, че съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното дело само на изрично посочените в закона основания и не разполага с компетентност да съобразява други погасителни способи извън плащане по сметка на съдебния изпълнител и плащане в полза на взискателя преди образуване на изпълнителното дело, удостоверено с разписка от кредитора или удостоверение от банка.

Същите доводи се поддържат и в мотивите на ЧСИ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските,  поради което и е  процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е  неоснователна по следните съображения:

Не е налице никое от основанията за прекратяване на изпълнителното дело, посочени в чл.433, ал.1 ГПК, нито основание за прекратяването, предвидено в специален закон, а само такива основания могат да бъдат съобразявани от съдебния изпълнител, респективно в производството по контрол за законосъобразност на неговите действия. Извънсъдебно прихващане, включително с установени с влязло в сила съдебно решение вземания, не може да бъде преценявано в изпълнителното производство, освен по съгласие на взискателя, каквото липсва в случая, нито може да се преценява в настоящото производство. Твърденията на длъжника за реализирането на други погасителни способи, извън тези, които законът предвижда изрично като основание за прекратяване на изпълнителното дело, подлежат на преценка в исков процес по реда на чл.439 ГПК.

Жалбата е неоснователна и в частта, в която се оспорва отказ за намаляване на разноските. Не се твърди нито установява длъжникът да е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, а оспорва съществуването им, поради което и няма основание разноските за адвокатско възнаграждение да се намаляват, тъй като взискателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство не само за образуване на изпълнителното дело, а и за неговото водене, като с оглед поведението на длъжника, по делото вече са извършени от упълномощения адвокат и действия по депозиране на становище по възражение на длъжника за разноските, по подадената жалба срещу постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство и във връзка с извършване на последващи действия по принудително събиране на вземанията, които не са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение. След като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно, нито в срока за доброволно изпълнение, следва да понесе разноските по изпълнението, включително разноските на взискателя за процесуално представителство по водене на изпълнителното дело, това възнаграждение е съобразено с минималния размер на възнагражденията, съобразно действащата към образуване на делото Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, като няма основание в настоящото производство да се присъждат разноски на взискателя. Съдебният състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с недопустима или неоснователна жалба, то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.Отговорността за разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските  или в производството по обжалването му в тази част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща отговорност за разноски.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№14746/04.03.2021 г. на длъжника по изпълнението У.Б. АД срещу действията  на съдебния изпълнител по изп. дело № 20218370402549  по описа на ЧСИ М.Б.с район на действие СГС, с които се отказва прекратяване на изпълнителното дело по искане на длъжника и намаляване на претендираните от взискателя разноски.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: