Решение по дело №884/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 637
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20231210200884
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. Благоевград, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200884 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Н. С., с ЕГН **********, с адрес с.П*******, ул.”Д*********,
общ. С******* против Наказателно постановление № **********/21.04.2023 г. на
Директора на Регионална Дирекция по горите Благоевград, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1, вр. чл.191, ал.1 от ЗГ и вр, чл.
257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, на основание чл. 257, ал. 1, т.1 от Закона за горите е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300. 00 /триста/ лева.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е съставено в нарушение, както на ЗАНН, така и
на ЗГ, а също така при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
които водят до неговата незаконосъобразност. Претендира се липса на съставомерно деяние,
оспорва се приетата фактическа обстановка. Иска се отмяна на санкционния акт,
алтернативно се подържа наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат,
който подържа жалбата, по същество моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
излага доводи .
Административнонаказващият орган, се представлява от юрисконсулт, който оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдени. По същество и в писмени
бележки излага доводи за процесуална законосъобразност и доказаност на нарушението.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, не ангажира свой представител по
делото и становище по жалбата.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 20.12.2022 г. св. М. и Х., служители на РДГ-Благоевград, съвместно със св.Б., сташи
лесничей в ТП „ДГС Симитли”. извършили проверка на териториата на ТП ДГС”Симитли”.
В хода на проверката установили, че в подотдел 140"д", ДГТ на ТП”ДГС Симитли”. са
отрязани 44 бр. дървета от бук, от които 30 бр. били немаркирани с контролна горска марка,
а 14 бр. били маркирани, като за отдела нямало и издадено позволително за сеч.
Констатациите били отразени в КП от същата дата и след установяване на длъжностното
лице, което отговаря за отдела, същите изпратели покана до същото. На 13.01.2023г. в
присъствието на жалбоподателя съставили протокол, с който го запознали за констатациите
от проверката на 20.12.2022г., като приели, че същия в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика, като служител на ТП”ДГС Симитли” не е изпълнил възложените му
задължения със ЗГ, като не е взел мерки по установяване, предотвратяване и спиране на
незаконните дейности в поверения му охранителен участък, като не е опазил от незаконни
ползвания посочения отдел, поради което на същата дата св.М. в присъствието на св.Х. и
св.В. съставил на жалбоподателя АУАН№67/2023г., в който констатираното било
квалифицирано като нарушение по чл. чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1, вр.
чл.191, ал.1 от ЗГ и вр, чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ. Актът е връчен на С. и подписан от същия,
като възражение било посочено, че не е съглА. с АУАН. Проверяващите приели, че
нарушение е извършено в периода от 01.01.2022 г. -20.12.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН Директора на РДГ-Благоевград издал атакуваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, вр. чл. 188, ал.
1, т. 1, вр. чл.191, ал.1 от ЗГ и вр, чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300. 00 /триста/
лева.
В хода на съдебното производство са разпитани св. М., Х., В., както и св.Б.. От показанията
на същите се установява, как е констатирано нарушението, какво е установено и как е
протекла проверката. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите кореспондират със
събраните писмени доказателства и са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти.
В хода на съдебното производство са изискани и представени доказателства, относно
липсата на позволително за сеч за посочения отдел, констативен протокол от извършената
проверка на 20.12.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
2
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като
в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че постановлението е издадено от компетентен за това
орган, видно от заповед /л.20/, както и АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за
това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателно производство са допуснати
същестевни процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление
и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението
поради следните съображения:
На първо място съдът намира, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
съгласно която разпоредба, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай и в
АУАН и в НП липсва яснота, относно съществени обстоятелства, свързани с ангажиране на
отговорността на жалбоподателя. Видно от атакауваното НП бланкетно е посочено, че С. в
качеството си на длъжностно лице не е изпълнил служебните си задължения, като не е взел
мерки по установяване, предотвратяване и спиране на незаконните дейности в поверения му
охранителен участък, като не е опазил от незаконни ползвания посочения отдел в периода
01.01.2022г.-20.12.2022 г. Липсва яснота какви конкретния действия е следвало да
предприеме, по повод на констатираната незаконна сеч, съответно какви законови
задължения не е изпълнил жалбоподателят. Действително са посочени нарушени
разпоредби, но това съдът не намира за достатъчно с оглед изискването за пълно описание
на нарушение, още повече не следва да бъде подминат и факта, че защитата се осъществява
по фактите, а не по правото. На следващо място дори посочените норми не
индивидуализират в достатъчна степен конкретните действия, които жалбоподателят не е
извършил. От друга страна следва да се отбележи, че в НП не е посочено и в какво качество
е ангажирана отговорността на С., за да може да се прецени кои задължения не е изпълнил.
3
Действително по делото са представени трудов договор и длъжностна характеристика на
същия, но при фактическото описание на нарушение, както в АУАН и НП липсва яснота
дали в това качество е ангажирана отговорността му /посочено „служител”/, което
безспорно е от значение с оглед дадената квалификация и приложената санкционна норма,
доколкото според чл. 257 от ЗГ на санкция подлежат както длъжностни лица, така и лица, на
които е издадено позволително за сеч. /В този смисъл Решение № 137/26.01.2018 г.,
постановено поКНАХД № 752/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград. /
Още повече в административнонаказателното производство обвинение се повдига именно с
АУАН и НП, като от същите следва по категоричен начин да се установи каква е волята на
наказващия орган. Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на
нарушението, освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП, индивидуализира
пряко и нарушението, като такова. Без въвеждане на съставомерните признаци по ясен и
категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните правила, тъй като
подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен, че ограничава
възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното
процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и
съответно приложена ли е относимата санкционната норма. В конкретния случай
описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и
съобразяване императива за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на
деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни
състави на нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително
правомощие на административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не
могат да бъдат "допълвани" или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
На следващо място съдът намира, че е допуснато и друго съществено нарушение от
категорията на съществените. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП
следва да съдържа датата и мястото на извършване. В конкретния случай е посочено, че
нарушението е извършено в периода 01.01.2022 г. -20.12.2022 г., но липсват мотиви как е
определен този период. За съда не е ясно как е определен този период. Единствено
безспорно в случая е че проверката е извършена на 20.12.2022 г., но как е определена
началната дата остана неизяснено. Всеки от свидетелите пред настоящия състав заяви, че
преди 20.12.2022 г. не е извършвал проверка в посочения отдел, поради което остана
недоказано защо датата 01.01.2022г. е определена като начало на бездействие. В тази насока
съдът не може да приеме като основание, посоченото от свидетелите, че това било
определено според срока на действие на позволителното за сеч, доколкото по делото се
установи, че за този отдел не е имало позволително за сеч, поради което и за съда остава
неясно защо това е взето като критерии. Още повече, датата на извършване на нарушението
е абсолютно необходим реквизит на НП, като в конкретния случай, тя е от значение при
описване на нарушението и неговата индивидуализация, чрез нея се очертава и предмета на
доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита
4
на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред. Още повече според спецификата на конкретното деяние
същата не винаги по презумпция съвпада с дата на установяване на нарушението, както е в
конкретния случай.
Констатираните пороци при издаване на АУАН и НП прави невъзможно и упражняването
на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
доколкото съдът в производството по реда на чл. 59-63 от ЗАНН следва да установи
осъществено ли е описаното в наказателното постановление административно нарушение и
съответно съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя
със съответната законова норма, регламентираща същото, като административно
нарушение. В конкретния случай предвид горните констатации, според съда не може да
бъде установено в какво точно са се изразявали задълженията на жалбоподателя, за които се
твърди че не е изпълнил, което от своя страна лишава настоящата инстанция да извърши
преценка имали ли извършено нарушение и извършено ли е от жалбоподателя, както и дали
поведението на жалбоподателя представлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Предвид това и е съдът намира, че не може да коментира възраженията, относно това
обстоятелство от страна на защитата.
С оглед изложено, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Доколкото съдът прие, че с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, обсъждането дали случая е маловажен е
безпредметно.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за
жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 400, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща к ъ м НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на
цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към
който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в
наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 28.06.2023 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата редакция/ за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 са 400 лв.. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление голба в размер на
300 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
5
възнаграждение възлиза на сумата 400. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
съдебното производство са проведени две открити съдебни заседания, в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 400 лв, какъвто е претендирания от
жалбоподателя.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на РДГ
Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният
орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователно
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/21.04.2023 г. на Директора на
Регионална Дирекция по горите Благоевград, с което на А. Н. С., с ЕГН **********, с адрес
с.П*****, ул.”Д*********, общ. С******** за нарушение по чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ, вр. чл.
188, ал. 1, т. 1, вр. чл.191, ал.1 от ЗГ и вр, чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, на основание чл. 257, ал. 1,
т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300. 00
/триста/ лева.
ОСЪЖДА РДГ Благоевград да заплати на А. Н. С., с ЕГН **********, с адрес с.П*******,
ул.”Д*********, общ. С********, сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер
на 400 лв/четиристотин лв. /лева.
Оставя без уважение искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като
неоснователно
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Благоевград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6