НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 5926/20.12.2019 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 671 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК и чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по повод предявени от ищеца "П.К.Б."
ЕООД ЕИК *********
, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника Н.К.И. ЕГН ********** с адрес *** съединени в условията на
първоначално обективно съединяване искове, както следва:
- положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
- сума в размер на 1700,00
лв. , представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № ********/***г.
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението , за която сума е издадена Заповед №
7651/18.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 14044/2017 г. по описа на Варненски районен съд-14 състав;
- осъдителен иск с правно основание чл. 79 от за осъждане на ответника да
заплати следната сума , а именно:
- сумата в размер на 822,40
лв., представляваща договорно
възнаграждение .
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
и осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се ,че на 13.10.2016г. е сключен
Договор за потребителски кредит № *********между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Н.К.И. като длъжник.
Договорът е
сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 1700 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 105.10 лв.;
- Падеж на вноската: тринадесети ден от
месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР):
49.90 %; - Годишен лихвен
процент: 41.17%;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по
кредита: 2522.40 лв.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което
полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него
и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние.
Твърди се, че „П.К.Б." ЕООД изпълнява
точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.10.2016г. превежда парична сума в размер на 1700 лв. по посочена от длъжника Н.К.И. банкова сметка (***:
270FTBM162880001 от дата: 14.10.2016г.).
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски
кредит №*******като го сключва за срок от24 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер на 105.10 лв. и падежна дата всяко 13-то
число на месеца. Съгласно т. 4 от Общите условия към ДПК, за ползвания кредит
клинетът дължи на кредитора договорно възнаграждение, което възниква като
задължение към деня на отпускане на кредита и се разсрочва във времето,
погасявайки се в рамките на погасителния план.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и не е направил нито една погасителна вноска, след изпадането в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към
договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи
една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.". На 14.02.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и
е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 15.02.2017г.
на Н. Красимиов И. е изпратено уведомително писмо, с
което той да бъде информиран, че ДПК №*******е прекратен от страна на кредитора
и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3
от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни
услуги, лихви за забава и такси.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Н.К.И. задължение по ДПК №*******е
в размер на 0.00 лв. /нула лева/.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжника Н.К.И.
дължи на „П.К.Б." ЕООД сумата от 2522.40 лв. /две
хиляди петстотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляващо
неизплатено парично задължение по ДПК №*******
В съответствие с изложеното, се счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова
претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Н.К.И. ЕГН
********** с адрес ***, в срока по
чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя процесуален
представител, поддържа предявените искове и моли за
постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове
бъдат уважени.
Въпреки предоставената му
възможност, в срока по чл.
131 от ГПК, ответникът
не е депозирал отговор на
исковата молба и не е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 14044/2017 г. по описа на
Варненски районен съд-14 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 15.09.2017 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 7651/18.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника Н.К.И., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Заявителя „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
Сумите, както следва: 2522,40лева представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит ДПК №*******/14.10.2016г.,
ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението– 15.09.2017г. до окончателното погасяване на вземането; 7,89лева-
представляваща лихва за забава за периода 14.12.2016г. до
14.02.2017г., както и сумата от 100,61лв, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за платена държавна такса от 50,61лева и 50лева юк. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1
и 8 ГПК.
Посочено
е , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит ДПК №*******/14.10.2016г.
Съдът
е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ,
поради което е указал на заявителя да
заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил
доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С
оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания с
вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата
претенция.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени следните писмени доказателства,
а именно: България" ЕООД към Договор за потребителски кредит ДПК
№*******; Погасителен план към Договор за потребителски кредит ДПК №*******;
Преводно нареждане (документ за кредитен превод с референция: 270FTBM162880001
от дата: 14.10.2016г.); Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация; Извлечение по сметка,
удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително писмо;
Удостоверение за актуално състояние на „П.К.Б." ЕООД; Пълномощно с peг.
2643/17.02.2017г. на нотариус с peг. № 271.
Видно от представения Договор за потребителски кредит ДПК
№*******/2016г, сключен между Н.К.И. и „П.К.Б." ЕООД, по силата на същия
на ответника е предоставен кредит в размер на 170,00 лв. , за срок от 24 месеца, при 24 месечни вноски всяка в размер на 105,10 лв.
Договорът е подписан от Н.К.И. в качеството му на
заемополучател, като не е оспорен подписа на заемополучателя в процесния
договор. Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа
на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат с него са направени
именно от ответника, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички
конкретни условия по заема в договора.
Чистата стойност на кредита от 1700,00 е преведена на дата 08.01.2018 г. по
посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Автентичността на подписите на кредитополучателя,
положени в цитираните документи не е оспорена от ответната страна.
Липсват твърдения от страна на ответника , респективно и
не са ангажирани доказателства ответникът да е внасял
погасителни вноски по договора.
СЪДЪТ, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито
изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва
да бъдат уважени в претендирания размер.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък с
разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани
разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът
намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в общ размер от 200,45 лв., от които от които държавна
такса в размер на 100,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
на 100,00 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.25 от по Наредба
за заплащане на правната помощ. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ
размер от 100,61 лв. , от които 50,61 лв.- за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК
вр. чл.25 от по Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца "П.К.Б."
ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника Н.К.И. ЕГН ********** , с адрес ***, от
друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА , както следва:
- сума в размер на 1700,00
лв. , представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № ********/***г.
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 15.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението , за
която сума е издадена Заповед № 7651/18.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14044/2017 г. по описа на Варненски
районен съд-14 състав, на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.И. ЕГН
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 822,40
лв., представляваща
договорно
възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ********/***г. на основание чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.К.И. ЕГН ********** , с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "П.К.Б."
ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 100,61
лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 14044/2017 г. по
описа на Варненски районен съд-14 състав, както и сумата от 200,45 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: