М О Т И В И
По АНД №5993/2014 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с обвиняем И.С. ***.
От Районна
прокуратура-Пловдив е внесено постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на И.С. *** за престъпление по
чл. 316 вр. чл.309 ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура изразява становище, че деянието е съставомерно. Предлага на съда да
признае обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като на осн. чл.78А НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание “глоба” в размер, ориентиран
към средния, предвиден в закона такъв.
Обвиняемият И.С., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
И.С.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, ЕГН **********.
От приложената справка за съдимост се установява, че С. е неосъждан. С
влязло в сила на 26.03.2006 г. решение по НАХД №50/2006 г. по описа на Окръжен
съд-Стара Загора същият е освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78А НК и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700
лева. Глобата е заплатена на 21.11.2008
г., съгласно приложената справка за извършена проверка в ТД на НАП-Стара
Загора.
Съгласно характеристичната справка,
обвиняемият е трудово ангажиран.
Между „Елпо 2000” ООД гр.Стара Загора, представлявано от
Управителя Д.Д., и ЕТ „И.С.” гр.Пловдив, представляван от И.С. съществуват неуредени финансови
отношения, а именно неизплатено
задължение от страна на ЕТ към ООД в размер на 28 100 лева.
През 2010 г. от страна на „Елпо 2000” ООД гр.Стара Загора е заведено търговско дело № 776/ 2010 г. по описа на ПОС, XII състав срещу ЕТ „И.С.”
гр.Пловдив с искане да бъде признато по отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумата от
28 100 лева.
По повод образуваното дело И.С. ангажира адв. Р. да представлява ЕТ „И.С.”
гр.Пловдив при разглеждането му. В хода на производството С. представя на адв. Р. разписка в оригинал от 28.05.2008 г., подписана от Д.
и удостоверяваща,
че последният е получил изцяло
претендираната сума. След като се запознава със съдържанието на разписката,
адв.Р. собственоръчно написва на представеното от обвиняемия копие на същата „Вярно с оригинала"
и се подписва. С.
прибира при себе си оригинала на разписката. От своя страна адв. Р. депозира копието на разписката по
горепосоченото дело по описа на ПОС по повод направено възражение към претенцията на ищеца.
В хода на производството пред ПОС Д.Д. оспорва автентичността на подписа в представената разписка, поради
което съдът
задължава С. да представи същата в оригинал. Последният предава на адв. Р. инкриминирания
документ в оригинал, а тя от своя страна я депозира с молба от 21.06.2011 г. в
ПОС по т. д №776/2010 г. С решение от 20.04.2012 г. по търговското дело
е признато за установено, че И.С. в качеството на представляващ
ЕТ „И.С." гр. Пловдив дължи на ищеца „Елпо
2000" ООД гр.Стара Загора, представляван от Управителя Д., сумата от 28 100 лева. В мотивите към
решението е посочено, че представената от ответника разписка от 28.05.2008 г. е неистински
документ.
Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното
производство
съдебно-графологична експертиза, подписът от името на Д.Д., положен за „подпис"
в разписката от 28.05.2008 г., е технически пренесен от друг документ, като за първообраз
е използван подпис, който е изпълнен от Д.Д..
Съдът
кредитира изцяло заключението по изготвената съдебно-графологична експертиза.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени доказателствени
средства /разписка от 28.05.2008 г., решение по т. д № 776/2010 г. по описа на ПОС, заключение по съдебно-графологична
експертиза, справка за съдимост и
характеристична справка/, прочетени и приети по надлежния ред, както и гласни такива, а именно обясненията на обвиняемия / с изключение на посочената по-долу
част/ и показанията на свидетелите Д.Д., А. Р. и В.В., на които
показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото.
Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия в частта, в
която посочва, че инкриминираният документ е подписан от Д., след което му е
предаден. В тази им част същите не намират опора в доказателствения материал по
делото. Видно от заключението по изготвената съдебно-графологична експертиза, подписът от името на Д.Д., положен за
„подпис" в разписката от 28.05.2008 г., е технически пренесен от друг
документ, като за първообраз е използван подпис, който е изпълнен от Д.Д..
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние
от И.С. е съставомерно по чл.316
вр. чл.309 ал.1 НК, тъй като от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на
21.06.2011г. в гр. Пловдив като посредствен извършител, чрез адвокат А. Р. Р.
от Адв. колегия – Пловдив, съзнателно се е ползвал пред Пловдивски окръжен съд
– търговско отделение, ХІІ състав по търговско дело №776/2010 г. по описа на
ПОС от неистински частен документ – разписка от 28.05.2008 г., за да докаже, че
е прекратено негово задължение в размер на 28 100 лева към Д.И. Д., ЕГН **********,
от гр. К., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Разписка от 28.05.2008 г. е частен документ по аргумент на
противното от чл.93 т.5 НК / не е издаден от длъжностно
лице в това му
качество, в кръга на негова компетентност при спазване на установения ред и
форма/. Същият е неистински такъв, тъй като не
представляват конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения автор, видно от заключението по съдебно-графологична
експертиза. Обвиняемият чрез адв. Р. ползва същия,
представяйки го пред Окръжен съд-Пловдив по образуваното търговско дело, за да докаже, че е прекратено негово задължение в размер
на 28 100 лева към Д.Д.. От
доказателствения материал на делото не се установява обвиняемият да извършва
техническото пренасяне на подписа от името на Д.Д. в разписката от 28.05.2008
г. Следователно И.С. е лице, от което не може
да се търси наказателна отговорност за съставянето на опорочения документ.
С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че от обективна страна са налице всички
признаци на състава на престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК.
Престъплението по чл.309
ал.1 НК е умишлено и тъй като със същото се преследва определена цел, то осъществяването му е
възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Следователно пряк по
необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само се ползва от
неистинския документ. В противен случай ползването не би било „съзнателно” /съгл. чл.316 НК/, тоест съдържащо
представи и за умисъла на създателя на документа.
От субективна страна обвиняемият извършва престъплението умишлено
под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и
настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на
осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му
последици. От доказателствения материал по делото безспорно се
установява,
че И.С.
съзнателно ползва опорочения документ, за да докаже изпълнение на парично задължение от
страна на представлявания от него ЕТ спрямо кредитора „Елпо-2000” ООД гр.Стара
Загора.
На същия е
известно обстоятелството, че задължението не е изпълнено и в този
смисъл има
представи, че ползваният документ е неистински такъв, тъй като изявлението в него не изхожда посочения като
негов автор Д.Д..
Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
на И.С. за престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК. Обвиняемият е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК /след като на 27.11.2008 г. е заплатена „глобата” в размер
на 700 лева, наложена му като административно наказание с решение по НАХД №50/2006
г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, то на 27.11.2009 г. е изтекъл
едногодишният срок, поради което същият може повторно да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78А НК /съгласно Постановление
№7/04.11.1985 г. по н.д. №4/1985 г. на Пленум на ВС/; престъплението е извършено умишлено и за
него НК предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до две години; от престъплението не са настъпили имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това, след
като съдът призна И.С. за
виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК, на
основание чл.78А НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в размер
на 1 000 лева.
При определяне размера на
административното наказание „глоба”
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно
минало и трудовата ангажираност на обвиняемия, а като отегчаващо такова отчете
недобрите му характеристични данни предвид предходното приложение на института
на чл.78А НК спрямо същия.
Така определеното административно
наказание
съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите
на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия.
С
оглед признаване на И.С. за виновен по повдигнатото му обвинение и на осн.
чл.189 ал.3 НПК съдът осъди същия да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР-Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 90 лева.
Предвид изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.