№____________
Гр.
Варна, 09.11.2020 г.
Варненският
районен съд, Гражданска колегия, тридесети състав, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4535 г. по описа на ВРС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 26905/14.05.2020 г. от
В.Б.И., ЕГН ********** срещу Гаранционен фонд за признаване на престъпно
обстоятелство, изразяващо се в даване по непредпазливост на невярно писмено
заключение от вещото лице Добринка Радойнова пред съд
или пред друг надлежен орган на властта, което съставлява престъпление по чл.
291, ал.2 от НК и е от съществено значение за гражданско правоотношение между
страните по повод реализиране на защита на накърнени граждански права по реда
на чл. 45 от ЗЗД във връзка с определено и изплатено обезщетение по повод
сключена застраховка гражданска отговорност в полза на Станислав Стоянов Стоянов в размер на 10 000 лв.
В
исковата молба се излага, че вещото лице Добринка Радойнова
е дала по непредпазливост невярно заключение по НОХД №167/2016 г. на ОС –
Варна, което невярно заключение е обусловило постановената спрямо ищеца присъда.
Твърди,
че е изтекла давността за възбуждане на наказателно преследване за соченото от
него престъпление, поради което попада в хипотезата на чл. 124, ал. 5 от ГПК.
С
уточняваща молба ищецът е посочил, че черпи правния си интерес на първо място
от възможността за спиране на изпълнение на влязло в сила решение, с което е
присъдена сумата от 10 579.30лв. в полза на Гаранционен фонд,
представляваща обезщетение по щета № 210163/12.05.2017г. за имуществени и
неимуществени вреди настъпили при ПТП от 20.07.2015г., ведно със законната
лихва върху исковата сума, считано от подаване на исковата молба. На второ
място излага, че след установяване на твърдяното престъпно обстоятелство за
него се поражда правната възможност да потърси правата си по реда на чл.55 от ЗЗД
за неоснователно обогатяване с оглед нанесените му имуществени вреди следствие
на осъдително решение в полза Гаранционен фонд, представляваща обезщетение по
щета № 210163/12.05.2017г. за имуществени и неимуществени вреди настъпили при
ПТП от 20.07.2015г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от
подаване на исковата молба, тъй като ответната страна ще е придобила нещо въз
основа на отпаднало основание. На последно място излага, че ще инициира исково
производство по реда на непозволено увреждане за репариране на сума,
съставляваща обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди-негативни
преживявания, накърнено човешко достойнство, опетнение
на доброто му име в обществото следствие постановената осъдителна присъда №
61/01.06.2016г. на Окръжен съд-Варна по НОХД № 167/2016г.
Съдът
отделно е указал на ищеца да представи доказателство за отказ на прокуратурата
да възбуди наказателно преследване срещу вещото лице за престъпление по чл. 291
от НК поради изтичане на давността за наказателно преследване на
престъплението. Ищецът не е представил доказателства за сезиране на
прокуратурата изобщо.
Съдът
намира така предявения иск за недопустим, поради следното:
На
първо място ищецът, тъй като се позовава на хипотезата на чл. 124, ал.5 от ГПК,
във вр. с чл. 24, ал.1, т.3 от НК, следва да представи доказателства за наличие
на предпоставките за разглеждане на иска, или в настоящия случай ищецът
следваше да представи доказателство, че е сезирал прокуратурата за извършеното
престъпление от вещото лице, а прокуратурата е отказала да образува наказателно
производство, поради изтекла давност за възбуждане на наказателно преследване,
респ. за изтичане на абсолютната давност. Такова не беше нито представено, нито
изобщо ищецът е навел твърдения, че съществува.
В
случая ищецът навежда твърдения, че извършеното от вещото лице престъпление е
такова по чл. 291, ал.2 от НК, или по непредпазливост и поради това, с оглед на
предвиденото за него максимално наказание (лишаване от свобода до една година
или пробация) следва да се приложи чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, или възможността за възбуждане на наказателно преследване се погасява
с три годишна давност, които към момента на завеждане на иска са изтекли и
поради това сочи, че производството е допустимо. Съдът намира обаче, че
въпросът за вината, включително и за проявната
ѝ форма е такъв по същество на спора, тъй като вината е субективен
елемент от състава на престъплението. Или, за да е допустимо настоящото
производството на общо основание, без да е представен акт на прокуратурата,
следва да е изтекла абсолютната давност за престъплението, или поне
предвидената давност за общия състав на престъплението, като в случая дори
второто не е налице. Докато е налице възможност за наказателно преследване на
виновното лице същата следва да се търси по предвидения за това наказателноправен ред, като гражданският съд не е оправомощен да изземва тази компетентност на прокуратурата.
(Така Решение №244 от 23.03.2017 г. по гр.д.№1318/2016 г. на ВКС, ІІІ – то Г.О.,
Определение № 467/08.10.2018 г., по ч.гр.д.№3074/2018 г. ВКС и др.)
Отделно
от горното твърденият от ищеца правен интерес не е налице, тъй като въз основа
на евентуално решение в негова полза по настоящото дело, той не би могъл да
спре изпълнението на решението по воденото срещу него дело от Гаранционен фонд (гр.д.№17024/2018
г. на ВРС), тъй като заключението на вещото лице не е дадено в производството
по това дело, а в производството по воденето срещу ищеца наказателно производство
(НАХД 167/2016 г. на ВОС), а и не се навежда изобщо като основание водене на
иск за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№17024/2018 г. на ВРС. Дори и
да беше заявен интерес от водене на такова дело (за отмяна на влязлото в сила
Решение по гр.д.№17024/2018 г. на ВРС), то същото не би съставлявало и
основание за отмяна на влязлото в сила решение, т.к. разпоредбата на чл. 303,
ал.1, т. 2 от ГПК изисква по надлежния съдебен ред да се установи неистинност
на заключение на вещото лице, върху които е основано решението. Решението по гр.д.№17024/2018
г. на ВРС обаче не е основано на заключението на вещото лице, дадено в
наказателното производство, а на влязлата в сила осъдителна присъда на ищеца за
извършеното от него престъпление, която е задължителна за гражданския съд, на
осн. чл. 300 от ГПК по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Или без
възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата на ищеца, последният
не би могъл да постигне целеният от него дълъг причинно-следствен резултат.
Евентуалното решение обаче в настоящото производство не би могло да послужи за
възобновяване на производството по наказателното дело, нито за отмяна, респ.
изменение на присъдата на ищеца. Същото може да има само гражданскоправни, но
не и наказателноправни последици. Същото важи и по
отношение на останалите два заявени бъдещи искове на ищеца.
Или
в настоящия случай ищецът нито представи доказателства за наличие на твърдяната
от него хипотеза за препятстване на наказателното производство срещу вещото лице,
нито за правния си интерес от евентуалното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, ако съдът
при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той
връща исковата молба.
Поради
изложеното съдът следва да върне на ищеца исковата молба и да прекрати
производството по делото.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на осн.
чл.130 от ГПК,
на В.Б.И., ЕГН ********** искова
молба с вх.№ 26905/14.05.2020 г. срещу Гаранционен фонд, по която е образувано
гр.д.№4535/2020 г. на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 4535/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 30 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: