№ 11970
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110149317 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и
ал. 2, предл. 4 ЗЗД от Д. И. Д. срещу „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4417324 като противоречащ
и заобикалящ закона, накърняващ добрите нрави, както и сключен при липса на основание,
както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 5,00 лева, от вземане в общ размер на 200,00 лева, представляваща платена без
основание неустойка по Договор за поръчителство № 3857892 от 24.06.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за
паричен заем № 3857892 от 24.06.2022 г., за сумата от 600,00 лв., при ГПР в размер на 41,
34%, ГЛП от 35%. В чл. 4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът да
бъде обезпечен с гарант-две физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да предоставят служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение, като нетния размер на същото не
следва да бъде по-малко от 1000 лв., да работи на безсрочен договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР или да предостави сключен договор за гарантиране задължението на
дружеството. В исковата молба е посочено, че на датата на сключване на договора за заем,
между ищеца, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответното дружество е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № 4417324, като „Файненшъл България“ ЕООД поело
задължението да обезпечи заема срещу възнаграждение от 200,00 лв., дължими от
заемополучателя. Според условията на договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил
упълномощен да получава в полза на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждението за
1
поръчителството. Ищецът излага аргументи за попадане на договорът за поръчителство в
обхвата на ЗПК. Сочи, че клаузата от чл. 4 на договора за паричен заем на практика не
предоставя избор на заемополучателя, предвид завишените изискания за банкова гаранция и
две физически лица-поръчители и на практика неосъществими, което принуждава да се
предостави обезпечение чрез одобреното от заемодателя дружество, както е в случая.
Поддържа, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Излага аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР и по този начин се
заобикаля чл. 19, ал.4 ЗПК. В случая ГПР надвишава посочените 41,73 %, като от
съдържанието на договора потребителят не може да направи извод кои точно разходи се
включват в него и как е формиран. Поддържа, че е налице нарушение на чл. 10, ал.2 и
ал.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. На ищеца не е предоставено копие от договора за кредит,
погасителен план, както и договора за поръчителство. Навежда доводи, че последният е
изцяло лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а
обезпечението е изцяло в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което е цялото
възнаграждение. Според чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай, че „Файненшъл
България“ ЕООД изпълни и погаси вземането, то има право на регрес срещу длъжника за
пълната стойност на платеното, т.е. задължението от едното дружество преминава към
другото, като двете дружества са свързани. Изтъква, че съгласно ЗЗД договорът за
поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между поръчителя и
длъжника, както е в случая. Навежда доводи за нищожност на договора за поръчителство
поради накърняване на добрите нрави, тъй като с изискването на чл.3, ал.1 от него за
заплащане на възнаграждение, се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Дължимата сума
по него не е включена в ГПР. Сочи, че е налице противоречие с добрите нрави и предвид
размерът на възнаграждението, а именно повече от половината от сумата по отпуснатия
заем. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
договорът за поръчителство да е лишен от основание, както и да противоречи на добрите
нрави. Дружеството е с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие
срещу възнаграждение, предвид което са ангажирани неговите услуги при свободно
договаряне. Поддържа, че престациите не са явно нееквивалентни. Поръчителството се
простира върху всички последици от неизпълнението като дружеството отговаря с цялото
си имущество, като размерът на възнаграждението е съобразен с риска. Сочи, че чл. 4 от
договора за заем предоставя избор на длъжника как да обезпечи задължението си и в случая
договорът за поръчителството е резултат от този избор. Изтъква, че на „Файненшъл
България“ ЕООД се дължи възнаграждение дори и да се приеме, че договорът за заем е
нищожен, доколкото на поръчителя са непротивопоставими промените в съдържанието на
правоотношението между кредитора и длъжника. Поддържа, че сочените като нарушени чл.
19, ал.4 ЗПК касаят договорът за кредит, но не и за поръчителство. Твърди, че договорът за
2
поръчителство се регулира от ТЗ, а не от ЗПК и не попада в приложното поле на последния.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между Д.
И. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 3857892 за
сумата от 600,00 лв., при ГПР в размер на 41, 34 %, ГЛП от 35%; че за обезпечаване на
задължението по Договора за паричен заем № 3857892 е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство № 3857892 с поръчител „Файненшъл България“ ЕООД.
Съгласно чл. 4 от договора страните са уговорили договорът да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на определени условия, както и с още едно обезпечение – ипотека или особен
залог върху движимо имущество или банкова гаранция или ценна книга.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно
наличието на сключен Договор за паричен заем № 3857892 от дата 24.06.2020 г. между
страните и усвояването на сумата от 200 лева от страна на ищеца. По делото е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според която по процесния договор за паричен
заем са платени суми в общ размер на 637,01 лева от заемополучателя. Съгласно
представената информация от ответника се констатира, че с получените плащания в общ
размер на 637,01 лева са погасени следните задължения по кредита: главница от 600 лева,
договорна лихва от 37,01 лева и възнаграждение за поръчител в размер на 241, 45лева.
По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор за
паричен заем, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от
ответното дружество сума и е погасил кредита с посоченото плащане. Не се спори, че
ищецът не е осигурил някое от предвидените по договора обезпечения, както и че е
начислена неустойка по чл. 4 от договора, с което предвидения ГПР се е повишил
многократно, което се установява от неоспорената и приета съдебно- счетоводна
експертиза.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
3
служебно.
Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от
които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени
ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това
е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори,
но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани
лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно
правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е
настоящият случай, доколкото от извършена служебно справка в Агенция по вписвания –
Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен
собственик на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т.
5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира
пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи
икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в
управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.
Това се потвърждава и от чл. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, е овластено
да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.
Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който
длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете
съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение,
без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на
договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното
задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на
гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае
доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.
От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено
допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при
условия обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител
на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед
необходимостта да одобри представеното обезпечение. Възнаграждението на гаранта
обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за
правилната преценка за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които потребителя
4
трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната
му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително
възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и
който потребителят трябва да заплати. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на
разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на
договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита не
може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за паричен заем № .../... г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 600.00 лева, а възнаграждението по
договора за гаранция, което е в размер на 241,45 лева, представлява 54.32 % от сумата по
заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР, са в размер на 54.32 %, поради
което може да се направи изводът, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след
като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4, поради което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
Доколкото в настоящият случай с предявените искове се претендират различни форми на
нищожност, всъщност се съединяват обективно различни искове, като съединяването е
винаги евентуално, поради което не следва да се разглеждат останалите предявени
основания за нищожност.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил
нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия
случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на ответната
страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на нещо без основание и
причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
С протоколно определение от 05.04.2023 г. съдът е допуснал увеличение на размера на
предявения иск, като е посочил, че същият следва да се счита предявен за сумата от 241,45
лева, част от вземане в общ размер на 200,00 лева. Съдът счита, че по делото безспорно се
установява, че ответникът е получил сума в размер на 241,45 лева, представляваща
неустойка, доколкото тази сума е посочена в експертизата като погасена неустойка по
договора. При установяването недействителността на клаузата за неустойка по договора
ответникът дължи връщане на тази сума като недължимо получена. С размера на тази сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като е налице причинна връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Ответникът не ангажира
доказателства относно наличие на основание да получи посочената сума. Предвид
изложеното исковата претенция следва да се уважи като доказана и основателна. Липсва
произнасяне в о.с.з. по молбата за увеличение на иска.
При установяването недействителността на клаузата за неустойка по договора ответникът
дължи връщане на тази сума като недължимо получена. С размера на тази сума ответникът
5
се е обогатил за сметка на ищеца, като е налице причинна връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца. Предвид изложеното исковата претенция следва да се
уважи като доказана и основателна.
По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора с оглед основателност
на исковата претенция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 50 лв., представляваща платена държавна такса,
300 лева депозит за вещо лице и 350, 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Д. И. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. С-
ИЯ, Ж.К."Л.", БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. .., с адрес на пълномощника му: гр.С-ИЯ, Ж.К. "Л.",
УЛ. "Г.Д." № ..., Търговски комплекс „Сан Марино“, офис 14 чрез адв. Б. З., срещу
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес гр. С-ИЯ, БУЛ."Д.Н." №..., ЕТ. ...,
АП. .., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за предоставяне на
поръчителство № .../... г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Д. И. Д..
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес гр. С-ИЯ, БУЛ."Д.Н."
№..., ЕТ. ..., АП. .., да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. С-ИЯ, Ж.К."Л.", БЛ.
..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. .., с адрес на пълномощника му: гр.С-ИЯ, Ж.К. "Л.", УЛ. "Г.Д." № ...,
Търговски комплекс „Сан Марино“, офис 14 чрез адв. Б. З., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 700,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА " Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес гр. С-ИЯ, БУЛ."Д.Н."
№..., ЕТ. ..., АП. .., да заплати на Д. И. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. С-ИЯ, Ж.К."Л.", БЛ.
..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. .., с адрес на пълномощника му: гр.С-ИЯ, Ж.К. "Л.", УЛ. "Г.Д." № ...,
Търговски комплекс „Сан Марино“, офис 14 чрез адв. Б. З., на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД сумата от 5,00 лева, част от вземане в общ размер на 200,52 лева, представляваща
платена без основание сума по Договор за паричен заем № № .../... г., ведно със законната
лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6