Решение по дело №7210/2018 на Районен съд - Плевен

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

 гр.Плевен, 29.11.2018г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 29.11.2018 година, в състав:

                                                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

      като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гр.д.№7210 по описа                     за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

     

        Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.

        Делото е образувано въз основа на депозирана молба от М.Ц.А., ЕГН **********, адрес: ***  против К.Г.А., адрес:г***, в която се твърди следното: молителката и ответникът са разведени през 2003г. и винаги са имали  конфликт помежду си. От 2014г. молителката е омъжена за Р.Д.Д., като ответникът заплашва и двамата с физическа разправа и ***. През последните два месеца молителката твърди, че е подложена на ежедневен психически тормоз, изразяващ се в това, че ответникът спира автомобила си пред дома й, следи кога се прибира със съпруга си и „възпрепятства съпруга ми да посещава дома ни“. На 06.10.2018г. ответникът се заканил на съпруга на молителката, че ***, причакал го с автомобила си и устно му „обещал”, че ***.

Молителката твърди, че последният акт на домашно насилие спрямо нея се състоял на днешна дата - сутринта при „случайна” среща на улицата ответникът направил опит да я блъсне с автомобила си. Твърди, че й звъни по телефона и я притеснява, като й нарежда да изгони съпруга си от дома си. Твърди, че целта на ответника е да възпрепятства съвместното й съжителство със съпруга й и нормалното стопанисване на дома им.

           Прави  искане да  му бъде наложена забрана да  доближава нея и съпруга й и да търси контакти с тях.

          С допълнителна писмена молба молителката е направила изясняващи  молбата изявления  и са представени доказателства.

         В деня на депозиране на молбата съдът е издал заповед за незабавна защита.

         В о.с.з., молителката, редовно призована, се явява и се представлява от адв.Д.. Поддържа молбата и заявява, че желае  да бъдат наложени мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 - последните за срок от 6 месеца.

         В о.с.з. ответникът, редовно призован,  се явява и се представлява от адв.Н.. Молбата се оспорва изцяло и се прави  искане да бъде оставена без уважение.

         В о.с.з. са изслушани непосредствено молителката и ответникът по молбата.

        Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становището на молителката и характера на производството намира, че искането за защита по реда на този закон се явява основателно, като следва да се наложат исканите мерки за защита – уточнени в  днешното проведено  о.с.з. От фактическа и правна страна се установява следното:

         Безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 16.06.2003год. съдебно решение. Не се спори, че  макар и разведени страните продължили да съжителстват в семейното жилище в гр.Д.Митрополия /лична собственост на М.Д./ до 2012год., когато  молителката сформирала връзка с Р.Д.от с.гр. През 2014год.  молителката М.А.сключила граждански брак с Р.Д..

         Молителката е представила декларация  по чл.9 от закона. В о.с.з.  заявява, че от години била подложена на психически тормоз от страна на ответника, който не можел да се примира с факта, че тя има връзка с друг мъж, а впоследствие не се примирил дори с това, че вече сключила  брак с този  човек. В тази връзка твърди, че ответникът непрекъснато я заплашвал по телефона, като й казвал, че съпругът й не може да влиза в дома й, да остава там да нощува и като цяло да поддържа с него нормален съпружески живот. Излагайки горното  молителката заявява /което се потвърждава и от показанията на св.Р.Д./, че макар и женени вече от четири години, съпругът й не  нощува в дома й и практически всеки от тях вечерно време и през нощта пребивава в собственото си жилище. Заявява, че не излизат със съпруга си в града, не ходят по заведения, не канят гости и водят един затворен - лишен от социални контакти- живот, именно поради насаден от години страх от заплахи на ответника-предупреждавайки  нея да  не допуска в дома си съпруга си, респ. през годините предупреждавайки свидетеля Р.Д. да не пребивава в дома на  молителката. Молителката заявява, че това поведение  на ответника спрямо нея, респ. спрямо съпруга й, датира години назад във времето, но  ескалирало  от месец  август 2018год. до момента, в който на 06.10.2018год. заплашил със жест Р.Д., че ***, а на 08.10.2018год., управлявайки  в гр.Д.Митрополия лекия си автомобил, изплашил силно молителката, разминавайки се с нея на мост в същия град - ответникът, като водач на МПС, а  молителката – като пешеходец, движещ се по моста, по който нямало обособен тротоар. Молителката  заявява, че на 06.10.2018год. ответникът й се обадил по телефона, питайки  я дали си е в къщи. След това й казал: “Казах ли ти в къщи  друг човек да не влиза освен мен?“, визирайки пребиваване преди това на съпруга й в дома й. Молителката заявява, че и тя, и съпругът й, изпитват истински страх  от  ответника и колкото и  невероятно да звучи  - именно заради него те практически нямат семейно жилище. Обяснява това с факта, че  през деня  тя  и съпругът и може да се срещат; съпругът й я кара с автомобил и я връща всеки ден  на и от работа, но вечерно време и под влияние на психическия тормоз на ответника, съпругът й си отивал в къщи - в дома на родителите си в същия град. Молителката заявява по този повод, че градът, в който живеят е малък, както и че винаги, когато е в къщи, ответникът намира начин да покаже, че я наблюдава и че е около нея; намира начин, както тя се изразява, да демонстрира присъствие  и наблюдения спрямо нея  и съпруга  й. В тази връзка  молителката заявява , че вече освен, че е в непрекъснат стрес от това, че бившият й съпруг непрекъснато се навърта около дома й, изпитва и нервно напрежение, т.к.  присъствието  на ответника около дома й е в различен времеви диапазон-както рано сутрин, когато отива на работа, така и вечер, когато се прибира.

         Ответникът на свой ред заявява, че изобщо не се интересува от  живота на  бившата си съпруга; че нито е заплашвал нея, нито съпруга й, с когото се познават от деца. Заявява ,че постоянното  присъствие, което има около дома на  молителката  може да обясни с това, че на същата  улица, почти в непосредствена близост до къщата на молителката живее неговата сестра; непосредствен съсед на молителката пък бил негов приятел, а отсреща, срещу дома на  молителката и на съседа й е ситуирана работилница за дограма, в която той работи. По този начин обяснява присъствието си около дома на молителката, както и  факта, че  спира често личния си автомобил там.

          Съгласно разпоредбите на ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В случая следва да се отбележи, че  между страните не се е стигало до физическо стълкновение, а се касае за проява на домашно насилие под формата на психическо такова , както и до намеса в личния  живот и права на молителката. Следва да се посочи също така, че не винаги  конкретният акт на осъществено насилие може да стане и става пред свидетели, респ. да става достояние на широк кръг от лица. Молителката е представила декларация, изискуема от закона - на основание чл.9 от ЗЗЗДН. В о.с.з. като свидетел е  изслушан  съпругът й Р.Д.. От показанията му се установява, че на 06.10.2018год. тръгнал да се прибира в дома си, когато ответникът го засякъл с колата си, така че да не може да продължи  движението на автомобила. Свидетелят попитал ответника какво иска, а той му отговорил

„В тази къща няма да влизаш повече, защото ще ти е за последно.” От показанията му се установява, че откакто е сключил брак с молителката е преспивал в дома й изключително рядко, както и тя в неговия.  Свидетелят заявява, че  ответникът е агресивен човек и че почти винаги, когато е при съпругата си /в дома й/ след около 10-15 минути ответникът се появява с колата си. От показанията му се установява, че още през 2012год. ответникът го заплашил да не  влиза в дома на  молителката и от този момент свидетелят има страх от него. Следва да се отбележи, че при визуалното възприемане на страните и свидетеля Р.Д. определено може да се направи извод, че последният е в значителна степен по-стеснителен и затворен човек, както и физически по-слаб от ответника. В тази връзка са и показанията на св.Б.М.Д. /сестра на свидетеля Р.Д./, която заявява в о.с.з, че   Р.Д. по характер е интроверт; че е стеснителен, затворен и обран  като човек. От показанията  й се установява, че тя е добре запозната с проблемите на семейството, които имат във вр. с поведението на  ответника. Заявява, че преди около четири години, когато  вече  молителката и настоящият й съпруг вече били афиширали връзката си , ответникът нахлул в дома на родителите й / т.е. в дома, в който живее сега  съпругът на молителката/ и искал да  говори с Р.Д., явно търсейки свада със същия. Свидетелката твърди, че брат й избягал, т.к. се страхувал от ответника, а самата тя излязла да говори с него.

       Действително за получаване на закрила по реда на този закон е важно да се докаже акт на осъществено домашно насилие за периода, за който заявява съответни твърдения  самият молител. Случилите се събития преди  и след това  са ирелевантни – но само що се отнася до  това дали лицето основателно иска защита  или не. Случилите се събития в миналото  не могат да  бъдат игнорирани що се отнася до това  как същите  характеризират страните –като личности, що се отнася до това да се установи какво поведение  и отношение са имали един към друг. Ето защо  и  излагайки това, съдът намира, че не без значение  за преценката на това дали действително поведението на ответника спрямо  молителката осъществява  състав на домашно насилие по смисъла на закона, е това  какви данни се съдържат по делото за неговото поведение  в миналото. В тази връзка делото е попълнено с доказателства, че на 18.11.2013год. молителката подала жалба във вр. с непрестанния тормоз от страна на ответника спрямо нея, но поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер, с Постановление от 21.12.2013год. е отказано да се образува наказателно производство. На 08.10.2018год. молителката и съпругът й са депозирали нова жалба, по която е образувана преписка на РП-Плевен №В-4631/2018год., която все още не е приключила. Впоследствие Р.Д.  депозирал още една жалба във вр. с описаните от молителката действия, извършени от страна на ответника. По почин на  ответника са разпитани като свидетели Г.Г.и Б.М., от чийто показания се установява, че същите нямат непосредствени , лични наблюдения за това между страните по делото  да съществуват  някакви обтегнати, нагнетени лични отношения; нямат наблюдения   ответникът да е тормозил съпруга на молителката. Показанията на св.К.М. /съсед на молителката/ касаят ден, в който  ответникът отишъл с другия посочен от него свидетел, за да му реже дърва. Свидетелят  заявява, че дори не е имал представа за наличие на влошени отношения между страните по делото и  в тази връзка  посочва, че  ако е  имал предварително знание за това, то не би повикал ответника да му  извърши съответната услуга. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Действително посочените от  молителката са все нейни  близки – съпругът й и неговата сестра. Близката степен на родство и презюмираната заинтересованост не е основание обаче за третиране  показанията на свидетелите като  неверни. Напротив, в случая съдът кредитира показанията им, при все че на същите е разяснена наказателната отговорност за лъжествидетелстване, както и поради факта, че установеното от тях не се опровергава от други, събрани в хода на делото доказателства, което  мотивира съда да направи извод, че отговаряйки на зададените въпроси същите излагат истината.

           Отчитайки характера на конкретния вид домашно насилие, което се твърди, че  ответникът е упражнил спрямо  молителката, както и съобразявайки  представените доказателства и доводите на страните, съдът намира, че молбата за защита се явява основателна. По делото се установява, че  отношенията между страните може да се окачествят като комплицирани и излизащи извън  обичайната рамка.  От една страна страните са имали недотам добър съпружески живот /каквито са твърденията на молителката/,  което довело до прекратяването на брака им с развод  през 2003год.  От друга страна, те продължили  доста дълго след развода да съжителстват в едно домакинство, а именно докъм 2012год., когато молителката сформирала първоначално връзка с Р.Д., а впоследствие сключила брак с него. От този момент ответникът напуснал  жилището на  молителката, но не се примирал с факта, че същата  живее или по-скоро  има желание да живее с друг мъж. Същият постоянно  й казвал, че друг мъж няма да влиза в дома й, да нощува там, респ. тя да нощува другаде  и т.н и цялостното му поведение целяло  препятстването на  Р.Д.  фактически да живее със  съпругата си, което на практика  се и получило. Ответникът отрича  да е имал такова поведение, което от една страна да е било заплашително спрямо молителката и сегашния й съпруг, а  от друга страна – да е представлявало в някаква степен  намеса в техния личен живот. Същевременно не отрича , макар и обяснявайки това  с посещения при  близки, приятели и по работа, че системно стои пред дома на молителката, респ. паркира там автомобила си, каквито  изявления дава самата молителка. Съдът приема, че в случая и предвид депозираните  още през 2013год. жалби срещу  ответника, същият е следвало да има такова поведение, че да не става повод за поддържането на убеждение у  молителката, че  се намира под почти  непрестанно наблюдение от негова страна и то по начин, намесващ се в личната й сфера на живот. Видно е, че същата твърди, че  почти ежедневно е „следена“ от бившия си съпруг; че същият  винаги се появява с колата, когато сегашният й съпруг отиде при нея в дома й, получавала  телефонни обаждания с предупреждения и т.н. Съдът приема, че тази системност в поведението на  ответника спрямо молителката не може да бъде оправдана с обясненията, че сестра му живее на същата улица, че всички съседи на молителката са негови приятели и т.н. Видно е, че разпитаният свидетел Б.М. явно не е сред най-добрите приятели на ответника, същевременно  сестра му не живее постоянно в гр.Д.Митрополия, т.к. пребивава преимуществено в Англия. Или казано по друг начин, съдът приема, че след като веднъж  молителката е  имала оплакване от неговото поведение в същата  насока като понастоящем, след като веднъж вече ответникът е давал обяснения пред  органите на полицията и след като вече е бил добре запознат с това какви притеснения  има молителката от него/както и нейният съпруг/, то  е следвало да прецизира поведението си така, че да не дава повод същата да търси  отново защита на правата си –този път по реда на ЗЗДН.

           Ето защо поисканите в днешното о.с.з. мерки се явяват адекватни на нуждата на молителката от защита, като срокът на мерките по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН следва да е 6 месеца - както е поискан. Следва да се  забрани на ответника  да доближава  молителката и дома  й на не по-малко от 15 метра.

           При този изход на процеса и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв. и глоба в минимален размер -  200лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от молителката разноски в размер 400лв. за един адвокат.

           Воден от горното, съдът

 

 

  Р   Е   Ш   И   :

 

           ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение М.Ц.А., ЕГН **********, адрес: ***, както следва:

           ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН К.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М.Ц.А., ЕГН **********, адрес: ***.

          ЗАБРАНЯВА  на основание чл.5 т.3 от ЗЗДН на К.Г.А., ЕГН **********, адрес: *** да приближава М.Ц.А. и жилището й, находящо се на адрес: ***на  не  повече от 15 метра за период от шест месеца.      

              ДА СЕ ИЗДАДЕ  ЗАПОВЕД за наложената мярка за закрила.  

         ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

          СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

          СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

          ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН К.Г.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ  глоба в размер 200лв.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К.Г.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  на М.Ц.А. и жилището й, находящо се на адрес: ***разноски в размер 400лв.

          ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН на  РУП по местоживеенето на молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.

          Решението може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в 7-мо дневен срок от връчването му.

 

                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :