Решение по дело №2656/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 161
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20213230102656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Добрич, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на сеК.етаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230102656 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
18.02.2021г. от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез пълномощник –
юрисконсулт, с която се предявява иск, по реда на чл.422 от ГПК вр. с чл.415
от ГПК за установяване вземането на ищцовото дружество от ответника К.. К.
Ж. с ЕГН; ********** от ***, за сумите, за които е издадена заповед за
ипъленение по ч.гр.д№ 2116/2021г. по описа на РС Добрич, както следва:
-1779.88 лв., представляваща главница- неизплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за период от 17.06.2013г. до 28.04.2021 г.,
336,96лв., представляваща обезщетение за забава в размер на 336.96 лв.,
считано от 31.03.2019г. до 22.06.2021г.;
направените съдебни разноски;
Претендират се разноските в установителното производство и в
заповедното производство.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните
фактически твърдения:
На основание подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца по
делото е издадена заповед №707 за изпълнение на парично задължение по
образувано ч.гр.д. №2116/2021г. по описа на Районен съд - Добрич. Със
същата е разпоредено ответникът да заплати на ищецът сумата 1779.88 лв.,
представляваща стойността на предоставените на ответникът ВиК услуги - за
ползвана, пречистена и отведена вода, за периода 17.06.201 Зг. - 28.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното погасяване; 336.96 лв. - обезщетение за
забава, както и сторените в производството разноски.
В законоустановения едномесечен срок по делото е подадено
1
възражение срещу издадената заповед за изпълнение от ответника по делото.
В едномесечния срок от връчване на съобщението за подадено
възражение ищецът предявил искова молба за установяване на вземанията
оспорени от длъжника.
Ответникът К.. К. Ж. с ЕГН: ********** е ползвател на услугите на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД и като такъв има отК.ита
индивидуална партида с кл.№ *** за обект, находящ се на адрес: ***.
Предвид наличието на отК.ита индивидуална партида ищецът по делото
е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни
води от имота на ответника, в качеството му на потребител. В съответствие с
посочените нормативни изисквания, инкасатор на Оператора ежемесечно е
отчитал потреблението на длъжника и надлежно е отбелязал в карнета
съществуващата консумация, предвид което, задълженията на длъжника за
периода 17.06.201Зг. - 28.04.2021 г., възлизат на 1779.88 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, представлявана от
надлежно упълномощен адвокат депозира отговор , с който иска е оспорен
като неоснователен. Искът за установяване на разноските в заповедното
производство е намерен за недопутим.
Сочи се неяснота в исковата молба относно начина на формиране на
главното и акцесорното задължение. Оспорва се качеството потребител на
ответника за периода 17.06.2013г. - до 21.02.2019г. Именно на дата
21.02.2019г. К.Ж. придобила това качество.
Ответникът прави правопогасяващо възражение за недължимост на
претендираните вземания поради изтекла давност.
По реда на чл.143 от ГПК ищцовата страна уточнява, че
Ответната страна в отК.ито съдебно заседание сочи, че К.. К. Ж. не е
*** на П.Ж.Р., *** е и няма качеството на ***. Оспорва се качеството на
потребител. Сочи се, че К.*** е потребител на предоставени услуги от ВиК от
19.02.2019 година, когато по друг повод е подала заявление във ВиК за имот
различен от процесния. Поцесния имот ответницата ползва на основание
неформален договор за наем със собствениците на имота. Ж. не е получавала
съгласието на наемодателя да се регистрира като носител на партидата за този
имот.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори от страните по делото, че ищецът е експлоатационно
предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на води.
На основание подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца по
делото е издадена заповед №707/02.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по образувано ч.гр.д. №2116/2021г. по описа на Районен съд -
Добрич. Със същата е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата
1779.88 лв., представляваща стойността на предоставените на ответникът ВиК
услуги - за ползвана, пречистена и отведена вода, за периода 17.06.2013г. -
28.04.2021г., за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
погасяване, както и сумата от 336.96 лв. - обезщетение за забава за периода
31.03.2019г.- 22.06.2021г., както и сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по делото е подадено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение от ответника по делото. В едномесечния
2
срок от връчване на съобщението за подадено възражение ищецът предявил
искова молба за установяване на вземанията оспорени от длъжника.
По делото е представен карнет№64 за абонат 27568/л.79/, издаден
първоначално с титуляр П.Ж.Р. с ЕГН ********** и обхващащ периода на
отчитане от 24.03.2017г.- 19.10.2018г. В карнета е отбелязано, че
първоначалния титуляр е починал и в последствие вписани имената на
ответницата К.. К. Ж..
На л.80 и 82 са представени карнети за отчитането обекта на процесния
адрес – Добрич, ул.”Еделвайс”№1, вх.Б, ап.11, с титуляр П.Ж.Р., за период на
отчитане 18.05.2015г.- 23.02.2017г. и 18.05.2013г.- 14.04.2015г.
На л.78 е представен карнет за адреса, като титуляр е вписана само К.Ж.
и извършено отчитане в периода 22.11.2018г. -19.02.2019. След това е ставало
само електронно отчитане на консумацията, за което е представена справка за
отчетите по партидата на Ж. в периода от 19.02.2019г. до 29.11.2021г.
По искане на ответната страна съдът е извършил справка в НБД
„Население” относно данни за наследници на П.Ж.Р. с ЕГН **********,
починал на *** Ответницата не попада в К.ъга на наследниците на П.Р..
Последната е *** на сина му Д.П.Ж..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се
квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 отГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е
издадена заповед № 707/02.07.2021г. по ч. гр. дело №2116/2021г. по описа на
ДРС, оспорено от ответника, като искът е предявен надлежно в срока по
чл.415,ал.1 от ГПК.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и от общите условия за получаване на
услугите В и К.
Възраженията на ответницата по делото по същество представляват
възражения срещу качеството и на потребител.
Според чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което правило се повтаря и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от
Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко
основни групи потребители: юридически или физически лица собственици
или носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката ѝ.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да
е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – Добрич. Доказателства за това, че
ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния
период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно К.Ж. е материалноправно легитимирана
да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същата да
3
е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на
посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият
нормативен акт по отношение потребителя. Не се доказа в полза на ответника
да е учредявано ограничено вещно право върху имота.
В § 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги наемателят не е уреден като потребител на ВиК
услуги. В чл.8, ал.9 от Наредбата се допуска възможността наемателят да
бъде само платец на услугите, но от името на собственика. Според тази
разпоредба - наемателят на водоснабден имот може да заплаща ВиК услугите
от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата
и договора. Когато наемателят не спазва тези задължения, отговорен за тях е
наемодателят. Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното
правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и собственика
на имота, а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно при
неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в
отношенията с оператора.
В ОУ е предвидена хипотеза – чл. 2, ал. 3, според която - по обща
договореност между оператора, собственика и наемателя, е допустимо
последният да придобие качеството потребител. Това е допустимо, ако е
налице съгласие на наемодателя – дадено лично или с нотариално заверена
декларация. В конК.етния случай, такова съгласие не се установява. Не се
доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен
представител да е изразявал съгласие пред ищцовото дружество за това
ответникът, като наемател, да фигурира като потребител на услугите и страна
по правоотношението. Не е ясно по какъв начин и на какво основание
партидата се води на името на ответника. Заместването в дълг по своя
характер представлява договор, в който трябва да участва и новият длъжник –
този, който поема отговорността за чуждото задължение. Неговото съгласие
също е необходимо, за да е налице валидно заместване. Последното не е
възможно само по волята на К.едитора. Такова съгласие няма.
Не се доказва нито собственикът на имота, нито ответникът да са
изявили воля за това наемателят да е потребител на услугите и страна в
правоотношението с ищеца. Не е представен и самия Договор за наем, в който
дори и да е уговорено наемателят да заплаща консумативите за ползването на
имота – топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода, то не
означава, че наемателят става страна в правоотношението със съответните
доставчици, а единствено, че заплащането ще се осъществява от името на
наемодателя. Ако консумативите не са платени от наемателя, той ще отговаря
пред наемодателя за това си неизпълнение на договора за наем, а спрямо
ищцовото дружество - отговорност носи потребителят – собственик на имота.
След като по делото не се доказва да е налице заместване в дълг и хипотеза по
чл.2, ал.3 от ОУ на ВиК, приложима е нормата на чл.8, ал.9 от Наредбата, т.е.
– в случаите, при които наемателят не спазва задълженията съгласно общите
условия и договора, отговорен за тях остава наемодателят.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК са изцяло неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторените
в производството разноски за един адвокат в размер на 400лв. съгласно
представения договор за правна помощ.
4
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
рег. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск, по реда на
чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищцовото
дружество от ответника К.. К. Ж. с ЕГН; ********** от ***, за сумите, за
които е издадена заповед за ипъленение по ч.гр.д№ 2116/2021г. по описа на
РС Добрич, както следва:
-1779.88 лв., представляваща главница- неизплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за период от 17.06.2013г. до 28.04.2021 г.,
336,96лв., представляваща обезщетение за забава в размер на 336.96 лв.,
считано от 31.03.2019г. до 22.06.2021г.;
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, рег. с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на К.. К. Ж. с ЕГН;
********** от ***, сторените по установителното производство разноски в
размер на 400лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички оК.ъжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5