Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр.Плевен, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора И. Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №742
по описа за 2020 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
От Районен съд Плевен е изпратена по подсъдност
исковата молба на л.св.И.Й.Г., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против
ГДИН, с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД и с цена на иска в размер на
1800лева, като е прието, че се претендират неимуществени вреди от
бездействия/действия на надзорно-охранителния състав на затвора Плевен.
В Административен съд Плевен е
образува адм.дело №742 по описа на съда за 2020г.
С уточнение вх.№4519/08.09.2020г.
л.св.Г. е посочил, че от л.св.К. се е разбрало по образуваното срещу него НЧХД
пред РС-Плевен, че надзирателите на затвора Плевен са го заставили да псува и
обижда Г.. Счита, че това са действия в нарушение на ЗИНЗС и Правилника за
прилагането му, а ГДИН като юридическо лице следва да отговаря за действията на
своите служители.
Съдът е приел, че е сезиран с искова молба по чл.284 и
сл. от ЗИНЗС на И.Й.Г., вече освободен от затвора Плевен, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска присъждане на обезщетение за
периода от м.11.2018г. до м.07.2020г. в размер на 1800лева за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация –надзиратели при затвора, изразяващи се в
целенасочено подбуждане и подстрекаване на л.св.К.Б.К. да обижда и псува ищеца
с цел провокиране последния да извърши действия, които да попречат на
предсрочното му освобождаване, вследствие на което обидите са довели до трайно
увреждане на здравето – влошен диабет в резултат на стреса, на който е бил
подложен, унижение пред другите хора, нервни кризи.
В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че за противоправно
поведение на л.св.К.К. е заведено НЧХД №2166/19г. по описа на РС-Плевен, в
което е разбрал, че обидите на К. са продиктувани от надзирателите на затвора
Плевен. Твърди се, че НЧХД е завършило със споразумение л.св. да му се извини.
Сочи се, че обидите, злепоставянето и влошаване на здравето са причинени от
действия и бездействия на надзорно-охранителния състав на затвора Плевен, които
са служители на ГДИН. Сочи се още, че тези действия и бездействия са в
нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В
уточнението, направено от адв.А.Д.-служебен защитник, се твърди, че л.св.К. бил
заставен от надзиратели на затвора Плевен да отправя псувни срещу И.Й.Г. с цел
да го провокира да извърши неправомерни действия. Счита се, че това са
неправомерни действия, които са довели до трайно увреждане здравето на ищеца. В
заключение се иска присъждане на обезщетение в претендирания размер.
От процесуален представител на ответника е представен
писмен отговор, в който е изразено становище за недопустимост, алтернативно
неоснователност на исковата претенция. Иска се присъждане на разноски в размер
на 300лева.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и
със служебен защитник адв. А.Д., която поддържа исковата молба. Счита, че по
безспорен начин по делото е доказано, че между л.св.К. и л.св.И.Й.Г. е имало
конфликтни ситуации, които не са провокирани от ищеца. Моли да бъдат
кредитирани свидетелските показания на К., от които се установява, че същият е
бил подбуждан от надзирателите да извършва такива действия. Моли се искът да
бъде уважен изцяло. Ищецът поддържа заявеното от служебния защитник, като
допълва да не бъдат кредитирани показанията на другите свидетели, тъй като
колеги един срещу друг няма да свидетелстват. Моли искането за обезщетение да
бъде уважено и прави възражение са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт У., който счита исковата молба за неоснователно и недоказана.
Счита, че са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
извод, че администрацията на затвора Плевен не е толерирала поведението на
л.св.К. спрямо И.Й.Г.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лева. Представя писмени бележки с подробни доводи за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита
исковата молба за недоказана и моли да не бъде уважена. Счита, че липсва пряка
причинна връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и вредите.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че през процесния период ищецът
И.Й.Г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен.
От доказателствата по делото се установява, че л.св.К.Б.К.
*** от 18.11.2014г. до 20.02.2020г., когато е преведен в затвора Ловеч.
Не се спори между страните, а и се установява от НЧХД
№2166/2019г. по описа на РС-Плевен, че по тъжба на л.св.И.Й.Г. срещу л.св. К.К.
е образувано дело за извършено престъпление по чл.148 ал.1 от НК. Видно от
протокол от 12.07.2020г. по НЧХД е, че тъжителят е посочил, че е разбрал, че
л.св.К. е бил заставен да отправя обидни думи от надзирателите на затвора,
поради което е предложил делото да завърши със спогодба и л.св.К. да му се
извини. Установява се, че НЧХД №2166/2019г. по описа на РС-Плевен е приключило
с одобрена от съда спогодба между страните по частния характер дело.
Не се спори между страните по настоящето дело, а и се
установява от събраните доказателства, че между ищеца И.Й.Г. и л.св.К.К. е
имало конфликтни ситуации за процесния период. Видно от справка на л.51-52 от
делото е, че при незачитане на личността му И.Й.Г. е раздразнителен и кумулира
напрежение, като в конфликтни ситуации реагира спонтанно и лесно избухва.
Установява се, че л.св.К. е хиперактивен през по-голяма част от времето, като
насочва цялата си енергия към замисляне и изпълнение на нарушения на вътрешния
ред; използва всяка подходяща предоставена му ситуация да прави опити да
манипулира хората около него, администрацията и надзорния състав; ползва се с
лошо име сред затворническата общност като манипулативен, предизвикателен и
конфликтен; в състояние на фрустрация бързо стига до афект и търси разрешения
на проблема чрез необмислени действия, заплахи и принуда, като въпреки
многократните разговори с него и задълбочен анализ на постъпките му, няма
особена полза и положителен резултат. Видно е от същата справка, че при
пребиваването си в затвора Плевен л.св.К. е санкциониран по дисциплинарен ред
32 пъти, като голяма част от наказанията са за упражнено физическо насилие над
друго осъдено лице, отправяне на обидни и нецензурни думи спрямо друго осъдено
лице, физическа саморазправа с друго осъдено лице, многократно упражнен
системен тормоз над друго осъдено лице. Установява се, че между Г. и л.св.К. не
е имало възможност за физически контакт, тъй като не са настанявани в едно
спално помещение, поради специалния режим, на който е бил поставен ищеца.
Съществувала е възможност за вербална комуникация между двете лица.
За наличието на конфликтни ситуации между И.Й.Г. и
л.св.К. са представени по делото и други доказателства, а именно: Заповед
№Л-1097/31.07.2019г. на Началника на затвора Плевен, с която л.св.К. е наказан
с дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от седем
денонощия“, тъй като на 11.07.2019г. при излизане от разпределителна комисия е
нанесъл удар в лицето на л.св.И.Й.Г., който е чакал да влезе на комисия;
Заповед №Л-1085/29.07.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ на л.св.И.Й.Г. и Заповед №Л-1084/29.07.2019г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ на л.св.К., като и двете
заповеди са за това, че на 28.06.2019г. по време на престой на открито на 2
етаж л.св.К. започва да вика и псува в посока малко каре, където провеждал
престой на открито л.св.Г., като двете лице си разменят обиди и псувни и влизат
в конфликтна ситуация.
По искане на ищеца, като свидетел е разпитан л.св.К.Б.К.,
който заявява, че И.Й.Г. „…постоянно ме псуваше като излизаше на каре, заканваше
ми се. Аз после го хванах, ошамарих го.“. Заявява още, че той лично също го е
псувал, като първоначално сочи, че не е каран от никого, а впоследствие твърди
„…началството и те ме караха да се закачам с него. Имаше полицаи, които ме
караха да го псувам, да се заяждам с него.“. Свидетелят твърди, че
„..старшината се казва А. и началникът на затвора, но той вече не е началник в
затвора г-н П..“. Твърди още, че са го карали да псува И.Г., тъй като е водил
дела срещу затвора. Свидетелят твърди, че е искал разрешение от началника на
затвора „Разреши да го пребия тогава“ и е получил разрешение. Свидетелят
заявява също, че е изпълнявал нарежданията, защото се е страхувал да не бъде
наказван, както и защото „ми пускаха аванта. В смисъл разрешаваха ми телефон.“
По искане на ответника, като свидетели са разпитани А.Х.
И., И.Х.П., П.Г.Г. и И.Ц.К.. Свидетелят А.Й. заявява, че работи като надзирател
към затвора Плевен и познава ищеца Г.. Твърди, че се познават още от деца и
никога не са имали пререкания и лоши отношения с него. Сочи, че познава и л.св.К.,
по прякор „Целувката“, който има влошени отношения почти с всички лишени от
свобода в затвора Плевен. Заявява, че последният има провокативно поведение,
дразнещо, обича да се дразни с всички лишени от свобода, особено с тези с
по-голяма присъда. Твърди, че л.св.К. е страхлив и не налита на бой, „..просто
отдалече, когато например излезе някой лишен от свобода на престой на открито и
той от прозореца обича да обижда хората…“. Заявява, че никога не би си позволил
да накара лишен от свобода да злослови или да псува някой друг лишен от
свобода. Категорично сочи, че не е карал л.св.К. да обижда И.Й.Г., както и не
му е известно някой друг негов колега да го е карал да се държи провокативно
спрямо Г.. Заявява, че И.Г. му е споделил, че „Целувката“ е твърдял, че е каран
от него да псува и обижда Г., на което той е отговорил, че няма такова
нещо.
Свидетелят И.К. заявява, че работи като началник
сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ при затвора Плевен и познава
добре И.Й.Г. и л.св.К.. Свидетелят твърди, че много пъти е чувал Г. да се оплаква писмено или устно, че К.
непрекъснато го псува, заплашва като го види на каре, обижда. Твърди, че не е
ставал пряк свидетел на такива обиди, но е работил по докладни записки за
такива случаи. Твърди още, че е бил свидетел единствено на случая с
разпоредителната комисия, когато К. е ударил в лицето Г., което последният е
съобщил на началника на затвора, който е разпоредил да се предприемат действия
по случая. Твърди, че в конкретния случай Г. с нищо не е провокирал К., а
последният е споделил, че Г. го дразни, не го понася и е реагирал спонтанно.
Категорично заявява, че е недопустимо от морални, етични норми и служебни
задължения, служителите да карат затворник да упражнява агресия срещу друг
затворник, както и че не е бил свидетел на такова нещо. Твърди, че К. никога не
е искал разрешение от началника на затвора да пребие И.Г.. Сочи, че К. е един
системен нарушител с провокативно поведение.
Свидетелят П.Г. заявява, че работи в затвора Плевен
като надзирател и познава И.Й.Г., както и К.К.. Твърди, че има написана
докладна за възникнала конфликтна ситуация между К. и Г., когато на каре
първият започнал да обижда втория. Заявява, че никога не е карал К. да се държи
провокативно спрямо Г.. Сочи, без да може да гарантира на сто процента, че К. е
започнал първи с обидите спрямо Г.. Твърди, че веднага при възникване на
конфликта, са взети мерки за неговото преустановяване.
Свидетелят И.П. заявява, че за част от процесния
период – до 10.02.2020г. е бил началник на затвора Плевен и познава И.Й.Г..
Сочи, че не може да се сети за лишен от свобода на име К.К., но е имало
затворник с прякор „Целувката“. Твърди, че не си спомня между Г. и К. да е
имало проблеми и пререкания, както и да има подадени жалби до него за нанесени
обиди спрямо Г.. Категорично заявява, че няма практика да провокира лишени от
свобода, както и че никога не си е позволявал да кара лишени от свобода да
провокират И.Й.Г..
От фактическа страна се установява
още, че И.Й.Г. е със инсулинозависим диабет. Притежава ЕР на ТЕЛК от
29.10.2019г. за 92% т.н.р. с водеща
диагноза – диссоциално разстройство на личността и общо заболяване – захарен
диабет тип II на лечение с инсулин.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и този в гр.Плевен, са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно
легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца И.Й.Г..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи
от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Плевен
за периода от м.11.2018г. до м.07.2020г., изразяващи се в увреждане и влошаване
на здравословното състояние, вследствие на целенасочено подбуждане и
подстрекаване на л.св.К.Б.К. да обижда и псува ищеца И.Й.Г. с цел провокиране
последния да извърши неправомерни действия, които да попречат на предсрочното
му освобождаване. Ето защо и на основание чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно
действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт
задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това
му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно действие, респ.
бездействие на затворническата администрация към затвора Плевен изразяващи се
в целенасочено подбуждане и
подстрекаване на л.св.К.Б.К. да обижда и псува ищеца Г. с цел провокиране
последния да извърши противоправни действия, които да попречат на предсрочното
му освобождаване, вследствие на което обидите са довели до трайно увреждане на
здравето – влошен диабет в резултат на стреса, на който е бил подложен,
унижение пред другите хора, нервни кризи, за периода от м.11.2018г. до
м.07.2020г.
Съгласно чл.2 т.1 и т.3 от ЗИНЗС, изпълнението на
наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за
ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват
вреди на обществото и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото
и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им.
Според чл.291 т.3, т.4 и т.5 от ППЗИНЗС, надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода има като основни задачи
да предотвратява, пресича и ликвидира
опитите на затворниците и на задържаните в арестите лица за извършване на
нарушения и престъпления; да осигурява реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода; и да осигурява
защитата, безопасността и сигурността на
затворниците и на задържаните в арестите
лица.
В чл.294 т.3, т.6 и т.11 от ППЗИНЗС е регламентирано,
че служителите от надзорно-охранителния състав не могат да сключват с лишените от свобода и задържаните под стража
лица, както и с близките им каквито и да са сделки; да посредничат за създаване на
неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица,
между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги; и да се държат
грубо с лишените от свобода, задържаните под стража лица и близките им, както и
да установяват фамилиарни и приятелски отношения с тях.
При така установеното от към факти, съдът намира, че по
делото не се доказва по безспорен начин обидите и нецензурните думи и действия
на л.св.К. да са подтикнати от действия на администрацията на затвора Плевен и
то с цел да се провокира ответна неправомерна реакция от страна на И.Й.Г.,
която да попречи последният да бъде предсрочно освободен от затвора. Показания
на св.А. И., П.Г. и И.К., както и събраните писмени доказателства сочат други
факти, а именно, че са предприемани действия от страна на администрацията на
затвора за предотвратяване и прекратяване на конфликтните ситуации между л.св.К.
и ищеца Г.. Показанията на тримата
свидетели съответстват на приложените писмени доказателства, поради което съдът
ги кредитира с доверие. Показанията на св.П. не допринасят за изясняване на
относимите по делото факти и обстоятелства, поради което не следва да бъдат
обсъждани. Свидетелските показания на л.св.К. съдът не кредитира с доверие. От
една страна, видно от неговата характеристика е, че лицето
насочва цялата си енергия към замисляне и изпълнение на нарушения на
вътрешния ред, като използва всяка ситуация да прави опити да манипулира хората
около него, администрацията и надзорния състав, както и се ползва с лошо име
сред затворническата общност като манипулативен, предизвикателен и конфликтен.
В тази насока са и свидетелските показания на св.И. и св.К., като последния
изрично заявява, че К. е споделил, че Г. го дразни, не го понася и реагира
спонтанно като го види. От друга страна са налице и противоречия в
свидетелските показания на К., който първоначално сочи, че не е каран от никого
да се държи провокативно с Г., а впоследствие твърди че „началството“ са го
карали да го дразни. Тези твърдения, включително и това, че св.П. е разрешил на
К. да „пребие“ И.Й.Г., не се доказаха по
делото.
Ето защо, при
тези факти и законова регламентация, не се установяват твърдяните незаконосъобразни действия, респ. бездействия
от страна на администрацията на затвора Плевен, които да водят до уронване
човешкото достойнство на ищеца. Напротив установява се, че в съответствие с
посочените по-горе законови задължения надзорно-охранителния състав на затвора
Плевен е действал да преустанови, респ. предотврати неправомерните действия от
страна на л.св.К. спрямо ищеца И.Й.Г..
Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е
налице незаконосъобразно действие, респ. бездействие на затворническата
администрация при затвора Плевен, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Т.е. не е налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС,
обуславяща неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на
твърдяното нарушение по чл.3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца.
Но дори да е налице влошаване здравословното състояние на ищеца за този период,
то не се установява пряка причинна връзка между твърдяните вреди и твърдяното
незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на затвора,
доколкото такова не е доказано по делото. Ето защо исковата претенция на И.Й.Г.
е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски за осъществено
процесуално представителство. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение №
12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните
текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Й.Г. *** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска присъждане на
обезщетение за периода от м.11.2018г. до м.07.2020г. в размер на 1800лева за
причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация –надзиратели при затвора, изразяващи се в
целенасочено подбуждане и подстрекаване на л.св.К.Б.К. да обижда и псува ищеца
с цел провокиране последния да извърши действия, които да попречат на
предсрочното му освобождаване, вследствие на което обидите са довели до трайно
увреждане на здравето – влошен диабет в резултат на стреса, на който е бил
подложен, унижение пред другите хора, нервни кризи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд-Плевен, в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/