РЕШЕНИЕ
№ 2733
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110103862 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД, гр. *, с която
срещу С. С. П., гр. Варна, са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания за главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава във връзка със сключен между страните
договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на *г. между ответницата С. С. П. и
„*“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е
предоставил на длъжницата кредит в размер на 7 000 лв., при лихвен процент към дата на
сключване на договора от 38.06 %, за срок от 72 месеца, като последната падежна дата е
била на 05.03.2022 г., след което целият кредит, заедно с лихвите са станали изискуеми.
Сочи, че на *г. е сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с „*“ ЕАД, по
силата на който е придобил вземането срещу длъжницата. Излага, че е уведомил длъжницата
за цесията с писмо-уведомление, връчено на 22.07.2017 г. Твърди, че между страните е
водено предходно производство по гр.д. № */*г., по което е постановено влязло в сила
съдебно решение, което има СПН между страните. Доколкото към настоящия момент срокът
на договора е изтекъл претендира заплащане на главницата, възнаградителната лихва и
обезщетение за забава. Сочи, че длъжницата не е извършвала никакви плащания по кредита.
Моли за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на
разноски.
Ответницата С. С. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Твърди, че не е усвоила сумата и всички задължения по кредита, освен главницата, се
основават на неравноправни клаузи, които са и нищожни. Счита, че уговорката за лихви е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което е довело и до опорочаване на
погасителния план. Договорената лихва е прекомерна и следва да бъде намалена. Излага, че
е извършила плащания по кредита. Счита, че договорът за цесия е нищожен, поради липса
на цена, като сочи, че и цесията не й е съобщена. Оспорва размера на вземанията, като счита
че и същите са погасени по давност.
С молба преди съдебно заседание ищецът представя подписано между страните
1
извънсъдебно споразумение, с което окончателно уреждат последиците от процесния
договор. Моли за прекратяване на производството.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, потвърждава,
че страните извънсъдебно са уредили отношенията си. Моли за прекратяване на
производството.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявените са положителни установителни искове за реално изпълнение на
задължения за заплащане на главница и обезщетение за забава по договор за потребителски
кредит, които са квалифицирани по чл. 79 и чл. 86 ЗЗД. Исковете са предявени по реда на чл.
422 ГПК, след проведено заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи: че е придобил надлежно правата си по сключен договор за цесия с кредитора на
ответницата; че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането; че с
ответницата са във валидно облигационно отношение по договор за кредит; че е
предоставена и ответницата е усвоила претендираната сума за главница, както и нейното
основание и размер; че се дължат претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за
забава по основание и размер, че претендираните вземания са изискуеми. В тежест на
ответницата е било да установи: че е изпълнила задълженията си по договора за кредит или
че е настъпило друго основание за погасяване на вземанията (плащане или изтекла в нейна
полза погасителна давност).
Представен е Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от *г. /л. 10- 15/ от който се
установява, че „*“ ЕАД /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предостави на
ответницата /в качеството й на кредитополучател/ кредит в размер на 7 000 лв., като
последната се задължава да върне сумата на месечни вноски до 05.01.2022 г., при фиксиран
лихвен процент от 38.06% и ГПР 47.31 %. Общата дължима сума по договора е 20 809,44 лв.
Представени са още сертификат, Общи условия за застраховка и детайли за банкова сметка
/л. 16-25/.
Изискани са гр.д. № *г. и ч.гр.д. */*г. на ВРС, от които се установява, че между
страните са водени предходни производства във връзка с процесния кредит, които са
приключили са отхвърляне на предявените искове (предвид липса на надлежно настъпила
предсрочна изискуемост към онзи момент), но с приемане в мотивите на решението
валидността на извършената от „*“ ЕАД спрямо „*“ ЕООД цесия на вземанията. В
настоящото производство срокът на кредита е изтекъл и се претендират падежирали
вземания. Така или иначе константно в съдебната практика се приема, че длъжникът може да
възразява срещу ненадлежното уведомяване за цесията, само ако твърди, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор, преди да узнае за прехвърлянето на вземането. В
настоящия случай няма такива данни, поради което и ищецът цесионер се явява
легитимиран кредитор на ответницата длъжник.
Преди датата на о.с.з. по делото ищецът е представил двустранно подписано между
страните Споразумение за погасяване на парично задължение от *г. /л. 62/, от което се
установява, че страните извънсъдебно са се споразумели по предмета на настоящото дело,
като ответницата се е задължила в срок до 30.06.2025 г. да заплати сума в размер на 2 500 лв.
/което задължение е изпълнено, видно от приложеното преводно нареждане – л. 63/, с
плащането на която окончателно да се счита, че е погасила задължението си по кредита. В
чл. 4, ал. 2 от Споразумението страните са уговорили, че със същото уреждат доброволно и
извънсъдебно отношенията си във връзка с висящото гр.д. № */*г. на ВРС, като разноските
по производството и други свързани с него производства остават за страните така както са
сторени от всяка от тях. В о.с.з. процесуалният представител на ответницата потвърждава, че
това споразумение е сключено и моли за решение в този смисъл.
2
Страните молят за прекратяване на производството по делото, но доколкото
сключената между тях спогодба е извънсъдебна, същите не са се явили, за да сключат
съдебна спогодба, която да бъде обективирана в протокол, както и при липса на отправено
изрично изявление от ищеца за оттегляне или отказ от исковете, то няма основания
производството да се прекрати. Настоящият състав следва единствено да зачете фактите
настъпили в хода на процеса от значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 ГПК), които сочат
към погасяване на задълженията, предмет на настоящото производство и да отхвърли
исковете за установяване на дължимостта им. Погасяването в хода на процеса на
задълженията, предмет на спора, не води до отпадане на правния интерес от водене на
съдебното производство, каквато е и константната съдебна практика.
Следва да се съобрази и уговорката между страните да не се присъждат разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД от „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу С. С. П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 5 395,22 лв. /пет хиляди триста деветдесет и пет лева и двадесет
и две стотинки/ главница, част от общо дължима главница от 7 000 лв., сумата от 130 лв.
/сто и тридесет лева/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 05.02.2021 г. –
05.03.2022 г. и сумата от 980 лв. /деветстотин осемдесет лева/ обезщетение за забава
(наказателна лихва) за периода 05.02.2021 г. – 28.01.2024 г., които вземания произтичат от
сключен между „*“ ЕАД и длъжницата, и прехвърлен на заявителя с цесия, Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта * от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението /*г./ до окончателното изплащане на задължението, за които
вземания е издадена Заповед № *за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
31.01.2024 г. по ч.гр.д. № */* г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3