Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 10.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Вера
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 143 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 от
Ищецът сочи, че
във връзка с депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист е образувано ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на РС Елин
Пелин срещу длъжника М.В.П., за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент находящ се в
гр.П, ул. „Бл….“, бл.60, вх.А, ап.20 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018
г. в качеството й на съсобственик и ползвател на топлоснабден имот.
Твърди се, че
между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга
страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на
топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи
условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на
Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.1 от
ЗЕ – продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за
общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно
одобрани от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно
разпоредбата на ал.2 – топлопреносното предприятие задължително публикува
общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното
дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия
момент в ищцовото дружество няма никакви доказателства, удостоверяващи
несъгласието на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за
уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата
на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно
от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката –
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. Изрично трябва
да се подчертае, че облигационните взаимоотношения между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по
силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се
уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от
държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с
всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до
имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139а от ЗЕ задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става на 11 месечни вноски и една 12-та
изравнителна или на ежемесечни вноски определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В
общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден
от месеца дължимата сума изпада в
забава. В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото
от страна на ответника.
Препис от исковата молба е връчена на
ответницата М.В.П., която срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника й
адв.Велков, депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск, който
счита изцяло за неоснователен. Твърди, че претендираните с исковата молба
суми не могат да бъдат
индивидуализирани по никакъв начин нито
от обстоятелствата изложени в исковата молба, нито от извлечението от сметка,
тъй като не е ясно как се образува претендираната сума, въпреки, че
представлява сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на
доставената топлинна енергия в имота – за доставка на топлинна енергия, за
подгряване на топла вода, за сградна инсталация, за общи части, за мощност, за
дялово разпределение. Оспорва се пасивната легитимация на ответната страна, тъй
като от представените по делото доказателства се установява, че се касае за
потребител Славка Митова Михайлова, както и основанието на претенцията. Не се
оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода, нито счетоводното
отразяване на начислената топлинна енергия за периода. Относно претенцията за
периода от 01.05.2016 г. 30.08.2016 г. се прави възражение за погасяването й по
давност. Относно претенцията за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г. за
сумата от 95,04 лева главница и за сумата от 14,10 лева лихва за периода от
09.11.2016 г. до 30.10.2018 г. макар и непогасени по давност са недължими от
ответницата, с оглед оспорената и недоказана пасивна легитимация, доколкото
лицето не е ползвател на имота за периода. Относно претенцията за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. предвид приложеното по делото извлечение от
сметки за аб. № ********** същата е
погасена от една страна и за периодите посочени по-горе, а освен това е
недължима от този ответник изцяло, тъй като тя няма качеството потребител на
топлинна енергия и клиент на заявителя.
Ответницата не
оспорва приложеното към исковата молба извлечение от сметки за разпределение на
топлинна енергия за аб. № ********** досежно факта, че така посочените в това
извлечение суми са осчетоводени в счетоводството, поради което е безпредметно
да бъде назначавана съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа
експертиза за тези суми и то ако ищеца ги пожелае в първото съдебно заседание.
Оспорва се изцяло
обстоятелството, че за процесния имот, а и за цялата АС е налице ФДР, която да
разпределя постъпила топлинна енергия за
отделните абонати в етажната собственост на адреса в гр.Перник, ул. „Бл.Гебрев“
№ 60, вх.А, ап.20. Никога нито отделните абонати, нито етажната собственост
като цяло или чрез негов представител е сключвал каквито и да било договори с
ФДР за празпределение на топлинна енергия за имотите им включително и за
процесния такъв.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 902/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 719
от 06.11.2019 г. срещу ответницата М.В.П., с която последната е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник” АД, сумата от 104,43 лева главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата от 16,12 лева законна лихва за забава за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответницата
е осъдена да заплати и направените от заявителя разноски в размер на 25.00 лева
заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 07.01.2020 г., поради което на основание
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя „Топлофикация - Перник“ АД, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. От представеното по делото съобщение се
установява, че заявителят „Топлофикация
- Перник“ АД е уведомен за указанията на съда на 27.01.2020 г., като в указания
му срок е предявил настоящия иск.
Представено е извлечение от сметка
относно неплатени в срок задължения, произтичащи от доставена топлинна енергия с абонат Славка Митова Михайлова
с абонатен № ********** с адрес: Бл.Гебрев бл.60, вх.А, ап.20 за периода от
месец май 2016 г. до месец април 2018 г..
По делото са представени Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П…..“ АД на
потребителите в гр.П…. публикувани в „Съперник“ бр.82/ 3959/29.04.2008 г.
Видно от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г. Васил Павлов
Михайлов е придобил следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Перник,
ул. „Бл.Гебрев“, съставляващ апартамент № 20 на седми етаж в бл.60, вх.А.
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 15, том I рег. № 4163 дело № 14 от
09.12.2019 г. по описа на нотариус И. П.-Б. с район на действие Районен съд
Перник е, че Славка Митова Михайлова и М.В.П. са дарили на Владимир Василев
Павлов собствените си идеални части
от самостоятелен обект в сграда, находящ
се в гр.Перник, ул. %благой Гебрев“ блок 60, вх.А, етаж 7, апартамент № 20.
От препис извлечение от акт за сключен
граждански брак издаден от Община Перник се установява, че Васил Павлов Михайлов е сключил граждански брак със Славка Митова
Михайлова на 22.12.1977 г. представено
е и удостоверение за сключен граждански брак между Васил Павлов Михайлов и Славка Митова Михайлова издадено от Община
Перник.
Представено
е удостоверение за семейно положение
съпруга и деца изх. № 19ГСР-3299/16.05.2019 г. издадено от Община Перник от което
се установява, че Славка Митова Михайлова е вдовица, с деца М.В.П. и Владимир
Василев Павлов.
По
делото са представени и договор № 97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост /СЕС/ и
сгради с повече от един потребител находящи се на лицензираната територия на
гр.Перник и фактури касаещи абонат Славка Митова Михайлова с
абонатен № ********** с адрес: Бл.Гебрев бл.60, вх.А, ап.20.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК е
допустим, тъй като е налице правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличието на образувано заповедно производство, в което
длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение и е възразил срещу нея,
поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Заявителят „Топлофикация
- Перник“ АД е депозирал настоящата искова молба в преклузивния срок.
Разгледан
по същество, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
Предмет
на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК е
установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за парично
изпълнение по чл.410 от ГПК. В тежест на ищеца в това производство е да докаже
възникването на облигационно правоотношение между страните по делото, че
ответникът е потребител на топлинна енергия през процесния период, предоставянето на топлоенергия в процесния
имот и използването й от ответника, както и размера на задължението му, а също
и дължимото обезщетение за забава. В случая по делото не се ангажираха
доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на имота през целия
исков период – 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г. г., тъй като видно от представения Договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г. собственик на
процесния недвижим имот е бил Васил Павлов Михайлов, който е придобил следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Перник, съставляващ апартамент № 20
на седми етаж в бл.60, вх.А. Нито в заповедното производство по реда на чл.410
от ГПК, нито в депозираната искова молба се излагат обстоятелства, които да
сочат, че за процесния период именно ответницата е била собственик или
ползвател с учредено вещно право на ползване на имота. От представения по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
15, том I, рег. № 4163, дело №
14/09.12.2019 г. по описа на нотариус Първанова-Бележкова с район на действие
РС Перник се установява, че ответницата М.В.П. се е разпоредила с
1/6 ид.ч. от имота на 09.12.2019 г., придобита по наследство, но по делото липсват каквито и да било доказателства, кой е
наследодателя от който е придобила тази идеална част и кога е починал. Твърдения
в тази насока липсват, както в депозираното заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, така и в депозираната искова молба. Изложеното
сочи, че по делото не се доказва наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответницата за претендирания исков период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., което да
я прави потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката.
Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да заплащат цената. В § 1, т.42 от Закона за енергетиката е предвидено, че
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление. По делото не се установи ответницата да е била потребител на
енергия за битови нужди през исковия период – от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и в този
смисъл не може да бъде легитимна страна по иска за установяване на вземането за
ползвана топлинна енергия, доставена от „Топлофикация-Перник“ АД, на топлоснабден
имот, находящ се в гр.Перник,
ул. „Бл.Гебрев“ бл.60, вх.А, ап.20.
При
липсата на доказателства ангажирани от ищеца, че процесното вземане за главница
в размер на 104,43
лева съставляващо 1/6 ид.част от обща
сума в размер на 723,29 лева в качеството й на съсобственик на топлоснабдения
имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е дължимо от ответницата,
неоснователен и недоказан се явява и искът за заплащане на дължимата лихва за
забава в размер на 16,12 лева
представляваща 1/6 от сума вобщ размер от 96,70 лева за периода от 10.07.2016
г. до 30.10.2018 г. г., поради което искът и в тази част се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед отхвърлянето на установителния иск и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото
дружество следва да заплати на ответницата направените
разноски в общ размер на 600.00 лева, от които 300.00 лева заплатен адвокатски
хонорар в заповедното производство по ч.гр.д. №
902/2019 г. по описа на РС Елин Пелин и 300.00 лева заплатен адвокатски
хонорар в исковото производство по настоящото дело.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”м……”, ТЕЦ “Република”, за признаване за установено по
отношение на М.В.П.,
ЕГН ********** *** вземането на ищеца за
следните суми: 120,55 лева, представляващи 1/6 от общ дълг в размер на 723,29
лева от които 104,43 лева главница като част от обща сума в размер на 626,59
лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 16,12 лева
представляваща 1/6 от законната лихва в общ размер от 96,70 лева за периода от
10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 902/2019
г. по описа на РС Елин Пелин като неоснователени.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, да заплати на М.В.П., ЕГН ********* сумата от 300.00 лева /триста лева/
сторени по исковото производство разноски и 300.00 лева /триста лева/ сторени разноски по
ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на РС Елин Пелин.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 902/2019 г. по
описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към
същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: