№ 67
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ в публично заседание
на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря ХРИСТИНА Ц. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20201100509797 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 167607/04.08.2020 г. по гр. д. № 57668/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 25 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Софийска вода“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А против Б. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. **** искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1948,67 лв.,
представляваща потребена вода от длъжника за имота му на адрес: гр. София, бул. **** за
периода 27.04.2017 г. - 25.04.2019 г., ведно със законната лихва от 03.07.2019 г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 163,36 лв. за периода 28.05.2017 г. -
25.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
38205/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5116077/19.08.2020 г. от
ищеца „Софийска вода“ АД, чрез юрисконсулт Т.Ч., с доводи за неправилност на решението
като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неизяснена
фактическа обстановка. Твърди се, че в изпълнение на указаната от СРС доказателствена
тежест ищецът е представил издадените за исковия период фактури и съставения за имота
карнет от електронно устройство с молба вх. № 5033564/25.02.2020 г., като в нея е изяснен и
начинът на формиране на задълженията - на база брой обитатели предвид това, че в имота
1
не са налице индивидуални водомери. За доказване на количеството предоставени услуги и
стойност по делото са изслушани заключения на вещи лица. Във връзка с установяване
обвързаността на ответника с имота „Софийска вода“ АД е направило доказателствени
искания за изслушване на ответника по реда на чл. 176 ГПК, да бъде изискано
удостоверение по реда на чл. 186 ГПК от Столична община, район „Възраждане“ за това кое
е данъчно задълженото лице за имота в спорния период, което би изяснило налице ли са
облигационни отношения между страните по доставка на ВиК услуги, като съдът не е
обсъдил и това, че в отговора на исковата молба ответникът сам е посочил като адрес за
призоваване адреса на процесния имот, което безспорно сочи на обвързаност с имота. Освен
това сред предвидените в чл. 483 ГПК способи за проверка на собствеността при извършване
на опис на имот от съдебния изпълнител е именно справка в данъчните книги, като
законодателят е предвидил, че този способ е годен да установи дали дадено лице е
собственик на имота. С оглед доказателствената стойност на исканото удостоверение за
данъчно задължено лице, това удостоверение би било достатъчно, за да се установи
потребител ли е ответникът на ВиК услугите, доставени до имота. Предвид изложеното се
моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете, прави се доказателствено искане
за допускане на недопуснатите от първоинстанционния съд доказателства, както и се
претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. Г. Б., чрез адвокат Д.Ч.,
с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че ищецът не е
представил доказателства, от които да се направи безспорен извод, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на имота, респективно потребител, при наличие на
съответно оспорване в отговора на исковата молба. Моли се за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, претендират се разноски.
С определение № 14527/17.12.2020 г. въззивният съд е оставил без уважение исканията
на въззивника, като е приел, че същите не са необходими за изясняване на предмета на
спора, тъй като чрез тях не могат да се установят спорни по делото факти.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2025871/09.10.2019 г. на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А срещу Б. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. ****, с която е поискано от съда да признае за установено по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 203 от
Закона за водите (ЗВ), вр. Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги (ЗРВКУ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1948,67 лв. - задължения за доставена и
потребена вода, отразени във фактури, дължими за периода 27.04.1017 г. - 25.04.2019 г.,
сумата от 163,36 лв. - мораторна лихва за периода 28.05.2017 г. - 25.04.2019 г., ведно със
2
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на главницата. Ищецът
излага твърдения, че с ответника са в договорни правоотношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, които
правоотношения през процесния период са се уреждали от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР
на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ. По силата на последните ответникът има качеството
на потребител на ВиК услуги за посочения имот, през процесния период ищецът е доставял
такива услуги до имота, като тяхната стойност не е била заплатена от ответника. Поради
това ищецът моли за признаване на вземанията му и за присъждане на разноски.
Ответникът Б. Г. Б., ЕГН **********, в предоставения му срок е подал писмен отговор
вх. № 5195904/25.11.2019 г., в който оспорва исковете. Оспорва качеството си на потребител
на ВиК услуги с твърдения, че по делото няма ангажирани доказателства, че е собственик
или вещен ползвател на процесния имот през исковия период, доказателствената тежест за
което се носи от ищеца. Не е представен и валиден договор за доставяне и потребление на
вода за посочения период, липсват фактури, карнети (отчетни картони) за показанията на
водомерите или каквито и да е документи, удостоверяващи потребление на вода, липсват
документи за техническата годност на общия водомер в сградата - етажна собственост, както
и на индивидуалните водомери, т. е. няма доказателства за реално потребено количество
вода и нейното отвеждане. Клаузата за рекламация в ОУ е неравноправна, както и няма
данни, че счетоводството на ищеца е редовно водено. Относно претенцията за лихва
ответникът поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства за изпадане в забава за
плащане на процесната главница. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 38205/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав,
от което се установява, че по заявление вх. № 3046236/03.07.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. Г. Б. да заплати на
„Софийска вода“ АД сумата от 1948,67 лв. - стойност на потребена вода от длъжника за
имота му за периода 27.04.1017 г. - 25.04.2019 г., ведно със законната лихва от 03.07.2019 г.
до изплащане на вземането, сумата от 163,36 лв. - мораторна лихва за периода 28.05.2017 г. -
25.04.2019 г. и 92,24 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника Б.Б. на 16.08.2019 г., като своевременно от последния е постъпило възражение
срещу задълженията по заповедта.
На 16.09.2019 г. заявителят е уведомен, че следва да представи доказателства в
едномесечен срок от получаване на съобщението, че е предявил установителен иск за
вземанията по заповедта и на 09.10.2019 г. „Софийска вода“ АД е представило искова молба
вх. № 2025871/09.10.2019 г.
По делото са приети неподписани фактури, издадени от ищеца на ответника за потребени
ВиК услуги в имот с клиентски № ********** в гр. София, ж. к. „**** и карнет от
3
електронно устройство.
По делото е приета Справка по лице от Служба по вписванията - София, от която се
установява, че за периода 01.01.1992 г. - 18.09.2019 г. за лицето Б. Г. Б., ЕГН **********
няма вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 734146.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на комплексна
съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза, от което се установява, че
главницата за дължими суми за доставени ВиК услуги е в размер на 1936,91 лв., а
мораторната лихва за забава е в размер на 176,85 лв. с лихвен период 28.05.2017 г. -
25.04.2019 г. За процесния период е открита партида по клиентски № ********** с титуляр
Б. Г. Б., за фактурираните ВиК услуги са издадени 23 данъчни фактури и 1 кредитно
известие съгласно Закона за счетоводството и Общите условия на „Софийска вода“АД.
Начислените водни количества не са по реален отчет, а на база трима ползватели при
месечно количество 12 куб. м. на живущ, не е спазена Наредба № 4 на МРРБ до поставяне на
водомерите базовите количества да се завишават с 1 куб. м. на всеки три месеца. В
заключението е посочено, че в клиентската система на ищеца няма отразени платени суми
срещу процесните фактури.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо. Не допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 203 от Закона за водите (ЗВ), вр. Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги (ЗРВКУ) и чл. 86 ЗЗД - положителни установителни искове за
4
установяване съществуване на задължение на ответника към ищеца за заплащане на
потребени ВиК услуги, както и лихва за забава на плащането им.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, с която е уважено искането на заявителя „Софийска вода“ АД и длъжникът е осъден да
заплати на ищеца процесните суми като дължима стойност на потребени ВиК услуги и
обезщетение за забава в плащането им за процесния имот и период в размер на сумите, за
които са предявени исковете. От длъжника своевременно е депозирано възражение по чл.
414 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по заповедта.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154,
ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода за процесните имот и период, както и че ищецът
реално е изпълнил задълженията си по договора - доставил е ВиК услуги на ответника в
твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума. По иска за лихва ищецът
следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването,
поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се
извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по ал.
1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно - битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи
се регулират от КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от
тях ВиК услуги.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
5
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), според която потребители
на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
С посочените разпоредби са определени нормативно лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието,
определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ)
на доставчика на ВиК услуги. За да се приеме, че между страните по делото е налице
валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик,
суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено
претендираното количество вода.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, които Общи условия се публикуват в
един централен и местен ежедневник и на интернет - страница на оператора, влизат в сила
един месец след публикуването им, но потребителят има право в 30 - дневен срок от
влизането им в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако
операторът ги приеме, а при неприемането им - важат Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери
в имота си и да отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество
вода и ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което при
сгради етажна собственост се обявява дата от оператора поне три работни дни преди
отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис в
карнет. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера съгласно чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4 длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел, като разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен реален
отчет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5, вр. с чл. 35
от Наредба № 4 месечното потребление е по 6 куб. м. вода за топлофицирано жилище и по 5
куб. м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб. м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна
собственост.
6
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест „оператор на ВиК услуги по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 Наредба № 4.
Същевременно съдът приема, че по делото не е установено ответникът да има качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 и на § 1, т. 2 б. „а“ и „б“ от
ДР на ЗРВКУ. Ответникът с отговора на исковата молба изрично е оспорил това си
качество, като е посочил, че няма данни да е бил собственик или носител на вещното право
на ползване върху имота за процесния период. При така предявените искове и направени
оспорвания от ответника в тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответникът през процесния период е бил собственик или носител
на вещно право на ползване върху имота. В случая с доклада по делото по чл. 146 ГПК
първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че следва да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на ВиК услуги, като по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на
ищеца, че не сочи доказателства, установяващи, че ответникът Б. е обвързан с процесния
имот. В изпълнение на така разпределената доказателствена тежест ищецът е депозирал
молба вх. № 5033564/25.02.2020 г., с която е представил Справка от служба по вписванията
по персоналната партида на ответника, приета по делото, както и е поискал от СРС на
основание чл. 176, ал. 1 ГПК да задължи ответника да се яви в съдебно заседание и да даде
обяснения на какво основание е обитавал имота, като при неявяване съдът да приложи
последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК, като приеме за установено по делото, че ответникът има
качеството потребител на ВиК услуги през процесния период и за процесния имот,
алтернативно на основание чл. 186 ГПК да се изиска от Столична община, район
„Възраждане“ удостоверение кое е данъчно задълженото лице за процесните имот и период.
По така направените искания не е налице произнасяне на районния съд, но посочените
доказателствени искания не биха установили пълно и главно подлежащите на доказване от
ищеца факти, поради което са оставени без уважение и във въззивното производство.
Изявленията на страна по делото (в случая на неизгоден за същата факт) могат да се ценят
като извънсъдебно признание, ако преценени в съвкупност с другите доказателства по
делото установяват по безспорен начин посоченото обстоятелство - в случая качеството на
ответника на потребител на ВиК услуги. По делото не са ангажирани никакви доказателства
в този смисъл. Напротив, видно от справката от Служба по вписванията за процесния
период няма данни имотът да е вписан на името на ответника, а единствено фактът, че в
отговора на исковата молба е посочен адресът на водоснабдения имот не може да обоснове
извод, че ответникът е бил собственик или вещен ползвател на имота именно през
процесния период, т. е. не представлява признание на качеството на ответника на
потребител на ВиК услуги в имота за исковия период. Това качество се установява по
несъмнен начин само с документи, удостоверяващи притежанието на вещното право.
Справката от общината за подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ също не е такъв документ.
Тази справка обвързва съда с материална доказателствена сила само за това дали и от кого е
7
подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Тази декларация не установява принадлежност на
вещното право на ползване върху процесния имот, поради което и удостоверяването от
Столична община не е от естество да установи правото на собственост или вещното право
на ползване на имота от ответника. Разпоредбата на чл. 483 ГПК и начинът, по който
съдебният изпълнител извършва проверка на собствеността при опис на имот не обвързва
исковия съд, като следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда възможност правото на
собственост да не е установено със сигурни данни, но в настоящото производство, за да се
приемат за основателни исковете, собствеността или вещното право на ползване следва да са
доказани по безспорен начин, което не е сторено от ищеца. При така изложеното въззивната
инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че по делото не е установено за
процесния период ответникът да е бил потребител на ВиК услуги в имота, поради което и е
отхвърлил исковете.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е установено в имота да
са потребени ВиК услуги в количества и на стойност, за които са предявени исковете.
Приетите по делото фактури, извлечение от електронен карнет и заключение на
комплексната съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено и обосновано, установяват, че начислените суми не са по
реален отчет, а на база трима ползватели при месечно количество 12 куб. м. на живущ. По
делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че при изчислението на тези суми са
спазени разпоредбите на Наредба № 4, напротив - от заключението на експертизата се
установява, че сумите са начислявани в нарушение на тази наредба. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че предявените от „Софийска вода“ АД искове са
неоснователни и решението на СРС, с което са отхвърлени същите следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта на присъдените разноски. Във въззивното производство разноски се
дължат единствено на ответника в размер на 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложени доказателства - адвокатско пълномощно, договор за правна защита и
съдействие от 10.09.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК. Въззивният съд намира за
неоснователно своевременно релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Минималният размер на последното при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на сумата от 377,84 лв., като уговореният и заплатен размер от 400 лв. не надвишава
минималния такъв до степен, обуславяща извод за прекомерност на претендираното
възнаграждение, поради което същото не подлежи на намаляване.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
8
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 167607/04.08.2020 г. по гр. д. № 57668/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 25 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****
сумата от 400 лв. (четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9