РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТАНЯ
ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 196
/ 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260013 от 01.10.2020 г., постановено по НАХД № 203/2020 г., Тетевенският районен съд, втори състав, е изменил Наказателно постановление № 465144-F506167 от 25.09.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е наложена на „Ресторанти Д.“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с. Български извор, ул. „Александър Стамболийски“ № 60, представлявано от управителя Р.Р.Д., на основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намалил размера на имуществената санкция от 1000 лв. на 500 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала ТД на НАП-Велико Търново, която чрез юрк. Д.И., е подала в законния срок касационна жалба против решението на ТРС. Твърди се, че решението на РС, в частта, с която е намален размерът на имуществената санкция, противоречи на материалния закон. Сочи се, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че административното нарушение е доказано, като се опровергават изводите на РС в частта на решението, с която е намален размерът на имуществената санкция от 1000 лв. на 500 лв. Сочи се, че правилно административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция, като е отчел значимостта на нарушението, което според касатора се характеризира с висока степен на обществена опасност. В заключение се моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. От страна на касатора се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е изрична писмена молба от касатора вх. № 4468/01.12.2020 г., в която се иска да се даде ход на делото в отсъствие на представител на касатора. В заключение на молбата вероятно поради техническа грешка се иска: „Моля да постановите решение, с което да потвърдите в цялост обжалваното решение на РС Тетевен“, като се претендират и разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв.
Ответникът по касационната жалба „Ресторанти Д.“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, в съдено заседание не се представлява, като е представил писмена молба вх. № 4456/30.11.2020 г., в която моли да се даде ход на делото в отсъствие на представител на дружеството, намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ТРС за законосъобразно. Ответникът моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на ТРС, като излага мотиви, че обществената опасност на нарушението не може да се презумира, а следва да е доказана от административнонаказващия орган, каквито доказателства липсват. Не се отрича извършването на административното нарушение, като се признава допускането на „човешка грешка“, „обикновен пропуск“, сочи се, че видно от естеството на административното нарушение „няма никаква изгода от извършването на нарушението“, като липсва отклонение от данъчното облагане. Акцентира се, че АНО е издал наказателното постановление „несвоевременно“, като се сочи, че след като „органите на НАП са в такава степен взискателни, че наказват с имуществена санкция в размер на 1000 лв. една обяснима човешка грешка, която не води до отклонение от данъчното облагане, то със същата строгост трябва да се подходи и към неспазване на сроковете от административнонаказателната процедура, която приходната администрация следва да прилага стриктно по занятие.“
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като правилно РС е намалил размера на наложената имуществена санкция от 1000 лв. на 500 лв.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение РС - Тетевен е изменил Наказателно постановление № 465144-F506167 от 25.09.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което е наложена на „Ресторанти Д.“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с. Български извор, ул. „Александър Стамболийски“ № 60, представлявано от управителя Р.Р.Д., на основание чл. 53, във вр. с чл. 27/чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намалил размера на имуществената санкция от 1000 лв. на 500 лв.
Районният съд е изложил подробни мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество административното нарушение е доказано въз основа на всички писмени и гласни доказателства, които РС е обсъдил поотделно и в цялост.
Следва да се посочи, че от страна на наказаното дружество –„Ресторанти Д.“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* – не е подадена касационна жалба, поради което касационната инстанция не следва да се поизнася по въпросите дали е извършено административно нарушение, неговото авторство, а също и по въпроса дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН във връзка с отмяна на наказателното постановление. Ето защо не следва да се обсъждат доводите на ответника по касация за допускането на „човешка грешка“, „обикновен пропуск“, както и че видно от естеството на административното нарушение „няма никаква изгода от извършването на нарушението“, както и за липсата на „отклонение от данъчното облагане“.
Постъпила е единствено касационна жалба от ТД на НАП-Велико Търново, в която се възразява единствено относно намаляване размера на имуществената санкция от 1 000 лв. на 500 лв.
Районният съд е приел, че: констатираната в АУАН фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин с всички събрани по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и показанията на актосъставителя Х. и вписаната свидетелка в акта Дългичева, поради което правилно РС е кредитирал всички доказателства, като последователни и непротиворечиви.
Районният съд е изложил мотиви, че първоинстанционната жалба се явява основателна само по отношение на размера на наложеното наказание. Съгласно чл. 185, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал. 1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Районният съд е посочил, че с обжалваното пред него наказателно постановление на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лева.
Тетевенският районен съд е приел, че по делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което е приел деянието за първо по ред /каквато е констатацията и на наказващия орган,отразена в обжалвания акт/, при отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, както и сравнително невисоката стойност на разликата в касовата наличност. Изложените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН, са обосновали решението на РС да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна разпоредба и да намали размера на наложената санкция от 1000.00 лева на 500.00 лева. ТРС е приел, че именно такъв размер на санкцията се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Касационната инстанция споделя тези мотиви на РС, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение касационната инстанция намира, че предвид това, че безспорно – административното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – не води до неотразяване на приходи, приложима е административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която размерът на имуществената санкция е от 500 лв. до 2000 лв. Константна е практиката на административнонаказващите органи, а и на съдилищата при първо нарушение да се налага минимален размер на имуществената санкция, предвидена в съответния закон.
Няма спор, че към момента на издаване на обжалваното ред РС Наказателно постановление № 465144-F506167 от 25.09.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, на „Ресторанти Д.“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, не са налагани други влезли в сила наказателни постановления, поради което процесното наказателно постановление е първо за съответния вид административно нарушение.
Ето защо касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е намален размера на имуществената санкция от 1 000 лв. на 500 лв.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника по касация не са правени разноски в настоящото производство, като липсва и искане за присъждане на такива, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260013 от 01.10.2020 г., постановено по НАХД № 203/2020 г. на Тетевенския районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: