№ 513
гр. Разград, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330101484 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София
против Л. К. К., за приемане на установено, че към 26.01.2021 г. има изискуемо вземане
срещу ответника за сумата в размер на 13 500 лв., представляваща главница по Договор №
17175004 от 20.10.2010г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти, в едно със законната лихва считано от 26.01.2021 г. до
окончателното изпращане, лихва в размер на 599,06 лева за периода от 30.11.2013 г. до
25.11.2014 г., съгласно Анекс № 3/07.04.2014 г., лихва в размер на 538,50 лева за периода от
26.11.2014 г. до 25.11.2015 г., съгласно Анекс № 4/20.01.2015 г., лихва в размер на 538,50
лева за периода от 26.11.2015г. до 25.11.2016 г., съгласно Анекс № 5/24.03.2016г., лихва в
размер на 541,60 лева за периода от 26.11.2016г. до 27.11.2017 г., съгласно Анекс №
6/28.06.2017 г., лихва в размер на 538,50 лева за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г.,
съгласно Анекс № 7/14.02.2018 г., лихва в размер на 484,65 лева за периода от 28.11.2018 г.
до 27.11.2019 г., съгласно Анекс № 8/21.02.2019 г., лихва в размер на 403,88 лева за периода
от 28.11.2019 г. до 27.11.2020 г., съгласно Анекс № 9/20.11.2019 г., лихва в размер на 217,50
лева за периода от 28.11.2020 г. до 25.01.2021 г., законна лихва. Иска и разноски. В молбата
се сочи, че на 05.10.2010 година Л. К. К. е подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград
Заявление за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или
фуражни компоненти с УИН 1717500405102010, като размера на искания кредит от ДФ
„Земеделие“ е в размер на 13 500 лева. След депозиране на заявлението е сключен между
страните № 17175004 от 20.10.2010 година за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти. Съгласно т. 2.2. от сключения договор
1
общия размер на кредита е в размер на 13 500,00 лева. Съгласно Бюджетно платежно
нареждане от 27.10.2010 г. кредитът е преведен по банковата сметка на кандидата на
27.10.2010 г. Съгласно т. 3.1.8 от договора кредитополучателят се задължава да възстанови
предоставения кредит в срок до 22.10.2011 година и да заплати на падежа лихва в размер на
3% годишно съгласно т. 3.1.9 от договора. Ha 08.09.2011 година преди да изтече падежа на
договора, ответникът е подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за разсрочване
с № 17/313956/00809 УИН 17/270611/63824. На 20.10.2011 година е сключен Анекс № 1 към
Договора от 20.10.2010 г.. С Анекс № 1 точка 3.1.8 от договора е променен на „Да
възстанови предоставения кредит в срок до 26.11.2012 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 1
от 20.10.2011 година лихвата е в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен
процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 23.11.2012 г.
преди за изтече падежа на договора ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград
заявление за разсрочване с № 17/313956/02830. На 15.02.2013 година е сключен Анекс № 2
към Договора. С т.1 в Анекс № 2/15.02.2013 г. точка 1 от Анекс № 1/20.10.2011 г. е
променена „Да възстанови предоставения кредит в срок до 29.11.2013 година“. Съгласно т. 3
от Анекс № 2 от 15 02.2013 година лихвата е в размер на 6%, но не по-малко от референтния
лихвен процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 12.12.2013
г. ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за разсрочване с №
17/313956/04735. На 07.04.2014 година е сключен Анекс № 3 към Договора. Точка 1 от
Анекс № 2/15.02.2013 г. е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до
25.11.2014 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 3 от 07.04.2014 година лихвата е в размер на
4,5%, но не по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата
на сключване на Анекса. На 24.11.2014 г. ответникът за пореден път подал в ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Разград заявление за разсрочване с № 17/313956/07027. На 25.02.2015г.
сключен Анекс № 4 към договора. Точка 1 от Анекс № 3/07.04.2014 г. е променен на „Да
възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2015 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 4
от 20.01.2015 година лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен
процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 24.02.2016 г.
ответникът отново подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за отсрочване с №
17/313956/10034. На 24.03.2016г. сключен Анекс № 5 към Договора. Точка 1 от Анекс №
4/20.01.2015 г. е променен на „Да възстанови предоставения кредит в срок до 25.11.2016
година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 5 от 24.03.2016 година лихвата е в размер на 4 %, но не
по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на
сключване на Анекса. На 27.12.2016 година ответникът отново подал в ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Разград заявление за отсрочване с №17/313956/10427. На 28.06.2017 година
сключен Анекс № 6 към Договора. Точка 1 от Анекс № 5/24.03.2016 г. е променена: „Да
възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2017 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 6
от 28.06.2017 г. лихвата е в размер на 4 %, но не по-малко от референтния лихвен процент за
Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 14.02.2018 г. ответникът
отново подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Разград заявление за отсрочване с №
17/313956/13241. На 14.02.2018г. сключен Анекс № 7 към Договора. Точка 1 от Анекс №
2
6/28.06.2017 г. е променена:„Да възстанови предоставения кредит в срок до 27.11.2018
година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 7 от 14.02.2018 година лихвата е в размер на 4 %, но не
по-малко от референтния лихвен процент за Р. България, приложим към датата на
сключване на Анекса. На 21.02.2019 г. ответникът подал в ОД на ДФ „Земеделие“ гр.
Разград заявление за отсрочване с № 17/313956/15106. На 21.02.2019г. сключен Анекс № 8
към Договора. Точка 1 от Анекс № 7/14.02.2018 г. е променена: „Да възстанови
предоставения кредит в срок до 27.11.2019 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 8 от
21.02.2019 година лихвата е в размер на 3,6 %, но не по-малко от референтния лихвен
процент за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. На 20.11.2019г.
ответникът подал заявление за отсрочване с № 17/313956/15883. На 20.11.2019г. сключен
Анекс № 9 към Договора. Точка 1 от Анекс № 8/21.02.2019 г. е променена: „Да възстанови
предоставения кредит в срок до 27.11.2020 година“. Съгласно т. 3 от Анекс № 9 от
20.11.2019 година лихвата е в размер на 3 %, но не по-малко от референтния лихвен процент
за Р. България, приложим към датата на сключване на Анекса. След сключване на Анекс №
9 от 20.11.2019г. падежът на договора не е променян. На длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 01-170-6500/490 от 01.12.2020 г., която е получена на
02.12.2020г. лично, като му е даден 14-дневен срок за възстановяване на дължимата сума
към Фонда. След изтичане на 14-дневния срок дължимата сума няма данни да е възстановена
от длъжника. На 26.01.2021 година в Районен съд гр. Разград е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист както по ч.гр.д. №
20213330100145/2021 г. на РС-Разград, издал изпълнителен лист № 87 от 27.01.2021 г.,
Заповед за незабавно изпълнение. След издаване на заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист длъжникът е подал в законовия срок възражение по чл. 414 от ГПК. В
с.з. процесуалният представител сочи, че са налице основания за прекъсване на давността
съгласно чл.116, б.“а“, с признаването на вземането на длъжника, за което подписал
анексите към договора.
Ответникът депозира отговор, намира иска за неоснователен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва размера на задълженията, възразява за
претендираната лихва до 2018г. включително, поради погасяване по давност. В с.з. сочи, че
от подписване на договора са изминали повече от единадесет години, заявленията са
подписани след датата на падежа.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: След подадено заявление на 05.10.2010г. от ответника до ОД ДФ
Земеделие Разград за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж
и/или фуражни компоненти, между страните е сключен Договор №17175004 от 20.10.2010г.
с предмет предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти. Съгласно т. 2.2. от договора общия размер на кредита е в размер на 13 500 лева.
Сумата е преведен по банковата сметка на ответника на 27.10.2010г. Съгласно т. 3.1.8 от
договора кредитополучателя се задължава да възстанови предоставения кредит в срок до
22.10.2011г. и да заплати на падежа лихва в размер на 3% годишно за предоставения кредит
3
съгласно т.3.1.9 от договора. Ответникът подал заявления за разсрочване, съответно
отсрочване на така предоставения кредит, след което са били сключени между страните:
Анекс №1/20.10.2011г., с който срокът за възстановяване на кредита удължен до
26.11.2012г., лихвата в размер на 6%, която се начислява от 23.11.2011г. до датата на
издължаване; Анекс №2/15.02.2013г., срокът удължен до 29.11.2013г., лихвата по т.3 се
начислява от 27.11.2012г.; Анекс № 3/07.04.2014 г., срокът удължен до 25.11.2014г., лихвата
в размер на 4,5%; с Анекс №4/20.01.2015г., срокът на възстановяване на кредита удължен до
25.11.2015г., лихвата по разсрочването е 4%; с Анекс № 5/24.03.2016 г. срокът продължен до
25.11.2016г.; с Анекс № 6/28.06.2017г., срокът продължен до 27.11.2017г. съответно
отсрочена лихвата в размер на 4%.; с Анекс № 7/14.02.2018г., срокът за връщане на заетата
сума продължен до 27.11.2018г., съответно е отсрочена уговорената лихва от 4%.; съгласно
Анекс № 8/21.02.2019 г., срокът за възстановяване на кредита продължен до 27.11.2019г.,
отсрочена е и дължимата лихва в размер на 3,6% се начислява от 28.11.2018г. до датата на
издължаване; с Анекс № 9/20.11.2019 г. срокът на договора отново е продължен до
20.11.2020г., отсрочена и дължимата лихвата, която е в размер на 3% изчислена до
27.11.2019г. в срок до27.11.2020г. До ответника изпратена покана изх. № 01-170-6500/490 от
01.12.2020 г., получена на 02.12.2020г., с която е даден 14-дневен срок за възстановяване на
дължима сума в размер на 13500лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Между страните е сключен Договор № 17175004 от 20.10.2010 г. с предмет
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти, който не е оспорен от ответника. В съответствие с разпоредбите на
договорките между страните, ответникът е получил сума 13500лв., като се е задължил да
възстанови сумата в срок до 22.10.2011г. Като следва да заплати на падежа лихва в размер
на 3% съгласно чл.3.1.9 от договора за периода на срока на договора. Между страните
последвали договорки за разсрочването на главницата, както и на уговорената лихва в
посочените по-горе анекси - девет на брой, а с последният срокът за възстановяване на
сумата от 13500лв. е бил продължен до 20.11.2020г. С изтичане на така уговорения срок е
настъпил падежа на договора, като задължението е станало изискуемо съгласно чл.114 ал.1
ЗЗД - изискуемостта настъпва на датата на падежа, т.е. на датата, на която е уговорено да се
изпълни задължението. Няма доказателства за извършено плащане от ответната страна,
поради което съдът намира претенцията за главница за основателна. По отношение
възражението на ответника за изтекъл давностен срок: Тъй като падежът на задължението за
връщане на сумата 13500лв. е на 20.11.2020г. пет годишният срок до подаването на исковата
молба/съответно заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 26.01.2021г. не е
изтекъл, поради което е неоснователно възражението в този смисъл. Поради неплащане на
заема в уговорения срок, ответникът дължи и заплащане на уговорената годишна лихва
уговорена в т.3.1.9 от договора. Тъй като изчисленията не са оспорени от ответника, а е
направено възражение за изтичането на давност по отношение и на претендираните лихви,
следва да разгледа и това възражение. По отношение на вземанията за договорените лихви,
4
предявени за претендираните периоди, давностният срок е 3-годишен и възражението е
основателно за сумите с падеж повече от три години преди подаване на заявлението по
чл.417 ГПК. Тези задължения са „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“
ЗЗД, като в ТР №3/2011г. на ОСГТК ВКС е прието, че това понятие се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Действително
съгласно чл.116 б.“а“ ЗЗД погасителната давност се счита за прекъсната с признаването на
вземането от длъжника, като съгласно чл. 117, ал.1 ГПК от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Сключените анекси са именно такова признание от страна на
ответника, че дължи сумата, чийто срок за връщане се продължава, съответно и периода на
уговорената лихва във всеки един от тях. Но дори и да е така три годишния срок не е
изтекъл единствено за лихва в периода 26.01.2018г. - 26.01.2021г., тъй като преди това,
периодът попада в хипотезата на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Така дължимата лихвата следва да бъде
изчислена съобразно Анекс №6 от 28.06.2017г. до предявяването на иска, тъй като съгласно
Анекс №6 се претендира лихва за периода попадащ в тригодишния - сумата 538,50лв. за
период от 28.11.2017г. до 27.11.2018г. Същата не е дължима изцяло т.к. е погасена по
давност за периода преди 26.01.2018г., поради което изчислението и съгласно чл.162 ГПК е
в размер на 451,40лв. за периода от 26.01.2018г. до 27.11.2018г./изчислената на база
годишна лихва, за ден лихвата е в размер на 1,48лв. на ден/. Съответно се следват в
претендираните размери за останалите периоди съобразно следващите по ред анекси, а
именно съгласно Анекс № 7/14.02.2018г., лихва в размер на 484,65 лева за периода от
28.11.2018 г. до 27.11.2019 г., съгласно Анекс № 8/21.02.2019г., лихва в размер на 403,88
лева за периода от 28.11.2019 г. до 27.11.2020г., съгласно Анекс № 9/20.11.2019г., лихва в
размер на 217,50 лева за периода от 28.11.2020г. до 25.01.2021г. За предходните периоди
преди 26.01.2018г. и в претендираните размери претенциите за лихви са неоснователни, като
погасени по давност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват от направените разноски общ
размер на 547,25лв., съразмерно на уважената част от иска сумата 465,16лв. Както и от
направените разноски по ч.гр.д.№145/2021г. които са в размер на 397,25лв. съразмерно с
уважената част от иска, а именно 337,66лв.
На ответника се следва за разноски съразмерно отхвърлената част сумата 90лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. К. К., ЕГН********** адрес с.*** дължи на
ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК121100421 гр.София, бул. “Цар Борис ІІІ” №136
сумата 13 500 лв./тринадесет хиляди и петстотин лева, представляваща главница по Договор
№ 17175004 от 20.10.2010г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти, в едно със законната лихва считано от 26.01.2021г. до
окончателното изплащане, както и съгласно Анекс №6/28.06.2017г. лихва в размер на
451,40лв./четиристотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки/ за периода от
26.01.2018г. до 27.11.2018г., съгласно Анекс № 7/14.02.2018г., лихва в размер на 484,65
лв./четиристотин осемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ за периода от
28.11.2018 г. до 27.11.2019 г., съгласно Анекс № 8/21.02.2019г., лихва в размер на 403,88
лв./четиристотин и три лева и осемдесет и осем стотинки/ за периода от 28.11.2019 г. до
27.11.2020г., съгласно Анекс №9/20.11.2019г., лихва в размер на 217,50 лв./двеста и
седемнадесет лева и петдесет стотинки/ за периода от 28.11.2020 г. до 25.01.2021 г., като
отхвърля исковете за лихви до първоначалния размер и за период преди 26.01.2018г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Л. К. К., ЕГН********** адрес с.*** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН
ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК121100421 гр.София, бул. “Цар Борис ІІІ” №136 сумата
465,16лв./четиристотин шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ за разноски в
настоящото производство, както сумата 337,66лв./триста тридесет и седем лева и шестдесет
и шест стотинки/ за разноски по ч.гр.д. 145/2021г. на РС Разград
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК121100421 гр.София, бул. “Цар
Борис ІІІ” №136 ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. К., ЕГН********** адрес с.*** сумата
90лв./деветдесет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6