МОТИВИ към Присъда № 71 от 29.10.2019 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1649
по описа за 2018
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия Т.Н.А., с адрес
*** обвинителен акт, с който на същия е предявено
обвинение
за извършено престъпление
по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 27.08.2016 г. в с. Силен,
общ. Стамболово, обл. Хасково причинил на Е.Х. *** две
средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо в гръдната кухина,
дължащо се на прободно - порезна рана на гръдния кош и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на хемопневмоторакс и подкожен емфизем
в дясно.
Приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес е предявеният от Е.Х. ***
против Т.Н.А., с адрес *** граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД
за сумата в размер на 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на увреждането – 27.08.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, съответно в
разпоредително заседание пострадалото лице е конституирано в качеството на
граждански ищец.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа
обвинението против подсъдимия
във вида, в който е предявено и
счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то било
доказано по несъмнен начин, като се има предвид и заключението на вещото лице по
назначената съдебно – психиатрична експертиза. След кратък анализ на
доказателствата и на осъществената фактическа обстановка, представителят на
държавното обвинение акцентира на обществената опасност на дееца и деянието и след
разбор на установените отегчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на
тях, представителят на държавното обвинение предлага на съда да бъде наложено наказание,
а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „общ“
режим, а предявеният иск да бъде уважен в пълния предявен размер.
Гражданският ищец от Е.Х. *** в
съдебно заседание поддържа предявения иск и в хода на съдебните прения моли да
бъде уважен в пълния предявен размер.
Защитникът на подсъдимия Т.Н.А.– адв. В.Г. *** пледира при произнасянето на присъдата да се
вземе под внимание, че при обосноваване на обвинението се стигнало до там, че от
предложения анализ обстоятелства в обвинителния акт, които били действително
осъществени и от това страните, в това число и защитата и подсъдимия не можели
да се отклонят, се изпразвал от съдържание и възможно приложение престъпният
състав по 132, ал. 1, т. 2 НК. Тълкуванието на тези факти и доказателства единствено
и само целяло да докаже направената правна квалификация в обвинителния акт на самия
инцидент, без да се държи сметка за юридическия анализ в тяхната съвкупност,
при който, без да се оспорва от защитата наличие на деяние и обективен съставомерен резултат, както и причинна връзка, било
необходимо да се отчете състоянието на силно раздразнение, в което се намирал
неговият подзащитен и отграничавайки
от физиологичния афект да се преквалифицира деянието. Оттам, следвало да се прецени
за адекватното наказание, след като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 132 от НК, а не по чл. 129, ал. 1 НК, което
следвало да намери отражение и в преценката за размера, до който да бъде
уважена гражданскоправната претенция, предявена в
твърде завишен, според адв. В.Г. размер, в каквато
насока също заявява съображения за съпричиняване от
самия пострадал на вредоносния резултат.
Подсъдимият
Т.Н.А., с адрес *** в съдебна фаза не се явява пред РС -
Хасково, като след установяване на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК, производството протече в негово
отсъствие.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Н.А., е роден
на *** ***, ******. При повдигане на
обвинението в досъдебна фаза е посочил адрес за призоваване в К. Б.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 902, издадена от
Районен съд – Карлово на 26.09.2016 г. подсъдимият Т.Н.А. е осъждан с Определение
№ 22 от 03.02.2011 г., с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД №
179/2011 г. по описа на PC Хасково, за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, извършено
на 07.06.2010 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
8 месеца, чието изпълнение, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от
3 години, след като преди това е реабилитиран по право за осъждането си по НОХД
№ 46/1999 г. по описа на РС – Харманли за престъпление чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият има
криминални регистрации, известен е на органите на МВР във връзка с прояви на
конфликтно поведение и нарушения на обществения ред, склонен е към злоупотреба
с алкохол и не се ползва с добро име сред живущите в населеното място, в което
пребивава и той към 2016 г. В попълнената от него Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, е посочил, че има съпруга и три деца, получава
доходи от трудова дейност в размер на 800 лева, месечно, но не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства, регистрирани на негово име.
Установено е в хода на съдебното
следствие, че на инкриминираната дата - 27.08.2016 г. в около 21.00 часа гражданският ищец Е.Х.Х., заедно с разпитаните в хода на досъдебното производство
в качеството на свидетели - Е.М.М. и Е.Х.О. *** с лек
автомобил марка „***“, модел „****“ с peг. № ****, собственост на Е.Х.О.. Били тръгнали от селото
на свид. Е.О. – Д. Г. първоначално двамата с
гражданския ищец, за да вземат от с. С. кюфтета, които Е.Х. бил поръчал от
негов близък приятел, а така също последният искал да изпробва и автомобила на свид. Е.О.. По пътя, преминавайки през с. Т., взели и Е.М.,
който седнал на предната седалка до водача на автомобила, а свид.
Е.О. се преместил отзад.
По същото време, подс.
Т.Н.А., заедно със свидетелите Р.И. Д. - кмет на с. Р., обл.
Х., Х.Е. *** и Р.Х.А. *** били седнали на една маса, в заведение в с. С., обл. Х., стопанисвано от близките на свид.
Х.Е., където консумирали бира.
След пристигането им в с. С.,
гражданският ищец Е.Х.Х. и Е.М.М.
влезли в заведението, а Е.Х.О. останал да чака на задната седалка в паркирания пред
кръчмата автомобил марка „**“, модел „***“ с peг. № ****.
Въпреки, че управлявал автомобила, Е.Х.Х. и Е.М.М. изглеждали като лица, видимо консумирали алкохол и още с
влизането им в заведението, Е.Х.Х. се насочил към подсъдимия
Т.Н.А. с намерение да му потърси сметка за неща, които подсъдимият бил казал зад
гърба му. Последният се ядосал и започнал да удря по масата, на която била компанията.
Тогава се намесил свид. Р. Д. и казал, че с държането
си свид. Е.Х.Х. обиждал всички
на масата и затова го приканил да се успокои.
След малко Е.Х.Х. се сетил за нещо друго и започнал отново
да търси сметка на подс. Т.Н.А. - този път затова, че
подсъдимият му бил взел овчаря, а последният отново започнал гневно да тропа и
удря с ръка по масата. Стигнало се до размяна на реплики между гражданският
ищец Е.Х.Х. и подсъдимия Т.Н.А., до отправяне на обиди
от двете страни и конфликтът ескалирал. Подсъдимият Т.Н.А. станал от масата и с
гражданският ищец Е.Х.Х. започнали да се дърпат и бутат,
имало опит и за замахване с вилица от подсъдимия. Тогава свид.
Р. Д. застанал между тях и ги изкарал навън. Междувременно с тях излезли свидетелите,
които седели на масата, както и свид. Е.М.М., който бил влязъл в заведението заедно със свид. Е.Х.Х.. Всички се опитвали да
разтърват гражданския ищец Е.Х.Х. и подс. Т.Н.А., които се бутали и се опитвали да си нанесат удари.
В един момент, докато свид. Р. Д. се бил отдръпнал настрани, за да се обади на ЕЕН
„112“ и да извика полиция, тъй като преценил, че конфликтът много ескалирал,
подсъдимият Т.Н.А. бил съборен на земята, а отгоре му гражданският ищец и свид. Е.М. го притискали към земята и се опитвали да му
нанесат удари. В следващ момент, подс. Т.Н.А. успял
да се отскубне и изправи, както и да се отдалечи, но точно тогава гражданският
ищец взел от земята отчупено парче от бетонна плочка и го хвърлил към подс. Т.А., като успял да го уцели. Ударът попаднал в
главата на подсъдимия, в дясната половина на челото му и причинила разкъсно – контузна рана, от
която потекла кръв, след което Е.Х.Х. и подс Т.Н.А. взаимно си хвърлили по няколко камъка. В хода
на тази събития, подс. Т.Н.А. успял да притича до
автомобила, с който бил дошъл в заведението – марка „***“, модел „***“, черен
на цвят, взел нож, предназначен за колене на домашни животни, с каквато дейност
се занимавал и подгонил с него гражданския ищец Е.Х.Х..
Последният побягнал и след като няколко пъти обиколили автомобила, с който пристигнал,
успял да се качи в него, стартирал двигателя, но същият изгаснал. Докато Е.Х.Х. опитвал повторно да запали автомобила, който бил паркиран
пред кръчмата на с. С*, обл. Х*, подс.
Т.Н.А. се приближил до превозното средство, носейки в дясната си ръка ножа със себе
си. През предното дясно стъкло на автомобила, подс. Т.Н.А.
с дясната си ръка, в която държал ножа, намушкал с него в гръдната кухина гражданския
ищец Е.Х.Х., като ножът проникнал в гръдната кухина на
гражданския ищец и с острието пробол дясната гръдна област и белия му дроб. Опитвайки
се да се защити, Е.Х.Х. хванал с длани ножа и се порязал
на дланите и на двете ръце, като в боричкането, извръщайки се, ударил с лакътя
на едната си ръка в челюстта намиращия се на задната седалка на Е.Х.О. и му
избил зъби. Свидетелят Е.Х. успял да възприеме случващото се до този момент
отвън пред заведението. След като все пак Е.Х.Х. успял
да запали автомобила, в него успял да се качи и свид.
Е.М.М., след което бързо потеглили. След няколкостотин метра на гражданския ищец Е.Х.Х. му прилошало, той спрял автомобила и тогава свид. Е.Х.О. застанал зад волана. През това време се обадили
на спешен номер „112“ за линейка и след няколко обаждания за уточнение на развитието
на ситуацията, екип на спешна медицинска помощ ги пресрещнал с линейка в с. М.
и свид. Е.Х.Х. бил откаран в
„Спешна помощ“ в гр. Х., след което бил приет в МБАЛ – Хасково и след извършено
в Хирургично отделение на същото здравно заведение на 28.08.2016 г. оперативно
лечение: торакоцентеза в дясно, бил изписан на 05.09.2016
г. с подобрение и назначени два контролни прегледа на каквито безплатно
пациентът имал право в рамките на 1 месец след изписването.
Според заключението на вещото лице по
назначените съдебно - медицински експертизи на пострадалия Е.Х.Х. са причинени: нараняване, проникващо в гръдната кухина по
смисъла на чл. 129 от НК, както и хемопневмоторакс и подкожен
емфизем в дясно, причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК. Посочено е, че установените и
описани увреждания са причинени от действие на остър, твърд предмет и могат да
се получат по начина, посочен от пострадалия и в прегледаната медицинска
документация. Установени са и прорезни рани по двете
длани с характер на защитни наранявания, довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно - медицинска експертиза, на подсъдимия Н.А. е причинена разкъсно – контузна рана на
главата, с което е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК с възможен механизъм на получаване на увреждането на действие
на твърд, тъп предмет и по начин, описан от освидетелствания.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно - психологична експертиза, процесното
деяние не е извършено от Т.Н.А. в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия.
С Присъда № 18 от 24.02.2017 г.,
постановена от РС – Хасково по НЧХД № 1063/2016 г. влязла в законна сила на
12.07.2017 г., след като е потвърдена с Решение № 104 от същата дата,
постановено от ОС – Хасково по ВНЧХД № 253 по описа на същия съд за 2017 г., Е.Х.Х., подсъдим в наказателното производство от частен
характер е признат з авиновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от Нк – за това, че на 27.08.2016 г. в с. Силен,
обл. Хасково, причинил на Т.Н.А. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на основание и по реда на чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева, като е реализирана и деликтната му отговорност
с частично уважаване на предявения от тъжителя срещу него граждански иск за
сумата от 300 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените
към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетин за съдимост,
от заключението на вещото лице, по назначените съдебномедицински експертизи, които
съдът е приел в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно
изготвени, като по отношение анализа на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – психологическа експертиза, съдът ще изложи доводи на
съответното място при аргументиране на правните си изводи, както и от ангажираните
гласни доказателства, чрез проведените разпити на на свидетелите по делото.
На първо място, уместно е да бъде отбелязано,
че след като е призован от съда, подсъдимият Т.Н.А., не е се явил в изпълнение
на задължението си за това, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед
характера на повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление и
същевременно не се е възползвал от правото
си на лично участие по делото в съдебна фаза и да даде обяснения по случая, в които
да възпроизведе случилото се на база неговите възприятия и спомени за събитията
на процесната дата. Необходимо е същевременно да се има
предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват
и основно доказателствено средство, като следва да се
обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Такива в хода на съдебното следствие
не бяха приобщени, в хипотезата на чл. 279 от НПК, доколкото по подсъдимия не
са давани обяснения и пред органа на досъдебното производство, за да се налага и
последващ анализ за тяхната достоверност. Този факт
обаче, макар да се отнася до събирането на основни доказателства в наказателния
процес, в случая няма решаващо значение в процеса на дирене и установяване на обективната
истина, доколкото са събрани в условията на непосредственост достатъчно други, годни,
в това число и най - вече гласни доказателства, при това преки, макар и в известна
степен противоречиви, които да обезпечат установяването й. В рамките на очертаната
хронология на разигралите се събития, настоящият съдебен състав дава вяра отчасти
на изложеното най – напред от страна на свидетеля Е.Х.Х.,
който има качеството на пострадал и е конституиран в съответното процесуално
качество, но важно при преценка на евентуалната негова заинтерисованост
от изхода на делото, е да се отбележи, че същият освен, че прояви процесуална активност
и заяви искане за конституиране в качеството на страна - граждански ищец, е
участвал по същия случай в друго процесуално качество – на подсъдим в
наказателно производство от частен характер. Същият все пак излага подробно фактите
и обстоятелствата, за които има преки и непосредствени впечатления, като с изключение
на определени детайли, има ясен спомен за разигралите се събития, въпреки изминалия
период от време и съдът счита, че дава достоверни показания за тях в частта
относно датата, мястото, начина и причината за придвижването му до с. С., обл. Х., както и относно кръга от лица, от които е бил
съпровождан, както и за част от последващите
разиграли се събития, част от които включени в предмета на доказване, а именно
за начина на причиняване на съставомерното
нараняване, средството за извършване на деянието - нож и лицето, което е
осъществило инкриминираните действия и оттеглянето му от мястото на разигралите
се събития и последвалите такива. Както бе вече отбелязано, пострадалият Е. Х. от
една страна е сред няколкото очевидци на случая, като
участник в инкриминирания инцидент и има ясен спомен за него, който възпроизвежда
в детайли в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, но само за част от фактите. В друга част – относно обстоятелствата
разиграли се след пристигането му в с. С. и влизане в заведението в същото
село, за началния момент и за ескалиране на конфликта му с подсъдимия, както и
за неговото собствено поведение до процесното
нараняване, показанията на пострадалия са противоречиви – и вътрешно, и по
отношение на други гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие, каквито
са показанията на свидетелите Е.М. и Е.Х.О., дадени на досъдебното производство
с разпитите им съответно пред орган на досъдебното производство и пред съдия в
производство по чл. 223 НПК, приобщени по съответния ред. Отделните изключения и
несъответствия се отнасят не толкова до противоречие в показанията, колкото до отделни
нюанси в изложеното и възприятията, дължащи се на изминалия период от време и на
специфичните фактори, въздействащи на способността за възприемане на отделни детайли,
които са преодолени със съответните способи от страна на съда. В тази връзка,
връщайки се обратно на въпроса за достоверността на показанията на пострадалия, следва да се има
предвид, че действително същите намират опора относно твърдените факти за
причинените му средни телесни повреди и други наранявания, в това число и
защитни, и механизма на причиняването им, в обективния факт на получените увреждания,
скрепен в съответни писмени доказателства – документи, съставяни във връзка с извършвани
прегледи и проведено лечение. Същите са и логически обосновани в аспекта именно
на установените обективни находки по делото, касаещи констатираните увреждания,
които гр. ищец Е.Х. е получил и са обективирани в заключенията
на вещото лице, по назначените съдебномедицински експертизи, които съдът е приел
в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.
Вещото лице е категорично относно вида на получените увреждания и за последиците
от тях от гледна точка дължимата правна квалификация, включително и в насока за
травматичния характер на увреждането, за което конкретно е повдигнато обвинението
за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Това,
преценено с изложеното в показанията на пострадалия само би могло да консолидира
извода на съда за достоверност на изложеното от него в съответната част - както
за резултата, така и относно механизма и средството на причиняване на увреждането,
а така също и относно авторството на деянието, по който въпрос всъщност липсва и
противоречие в доказателствата или пък възражение от страна на защитата на подсъдимия и от самия подсъдим.
Обратно, относно определени неизгодни за него факти, тезата за нанесен удар с камък
в главата на подсъдимия от страна на пострадалия Е.Х., която той спестява в показанията
си, не просто намира достоверна опора в такива други доказателствени
източници, които да я обосноват, в това число и заключение на вещо лице по назначена
съдебно – медицинска експертиза, но и съставлява въпрос, решен с влязла в сила присъда
на наказателния съд. В тази връзка, изложеното дотук относно показанията на
свидетелите Е.М. и Е.Х. и значениетона отделните
несъответствия във фактите, които изнасят се отнася в пълна степен и до
изложеното от свидетелите Р.И. Д., Х.Е.Е. и Р.Х.А.. Изброените свидетели имат съответното
обществено положение, предполагащо доверие и след като за били запознати с правата
и задълженията им съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл.
121 от НПК относно, които може да не дават показания, са се съгласили да свидетелстват,
била им е разяснена отговорността за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК
и са обещали да говорят истината. Техните показания съдът приема като
еднопосочни, а и достоверни до голяма степен за кръга от факти относно поведението
на страните, а и на всеки от тях непосредствено преди инкриминираните събития, за
факта на употреба на алкохол, разменените реплики, обиди и упреци между
пострадалия и подсъдимия и градацията на ескалацията на конфликта между тях и
прерастването му във физическа саморазправа, като показанията им са логически последователни
и до голяма степен еднопосочни с други достоверни източници на доказателства, макар
и отнасящи се до различни факти, но най – вече това, че намират опора и в останалия
събран доказателствен материал и специално със съответните
обективни находки, свързани наранявания от нанесени удари. За факта на нанесени
удари от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия, както и преди това –
от пострадалия на подсъдимия за начина и средствата, с които това е станало, решаваща
за изводите на съда при анализа на достоверността на обособените противоречиви,
но само донякъде гласни доказателства е преценката на същите в тяхната взаимовръзка,
разкриваща цялостната картина, по случая. А тя е такава, каквато бе очертана от
съда при описание на фактическа обстановка, включително и по въпроса за авторството
на деянието по чл. 129 НК, който съдът ще разисква на съответното място по - долу
по същество. Основно в случая е, че за фактите от значение по делото, са налице
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на изброените свидетели, в
това число и на пострадалия, които са обосновани и логически последователни, като
същите намират потвърждение откъм достоверност и от останалите доказателства по
делото – гласни и писмени, от обективните находки, свързани с констатираните увреждания
на пострадалия, обективирани, както бе посочено в заключенията
на вещото лице, коментирани вече и дори от разпитите на останалите свидетели, безпристрастни
по спора – полицейските служители И.П.Т., И.Л.С., Т.А.Ш. и Р.Н.Р.. Техните показания,
ценени като правдиви в частта относно различните факти, които тези свидетели са
възприели пряко след инцидента или опосредено, а на свид. Н.Г. – относно лечението на пострдалия
само консолидират извода, направен от съда за достоверността на отделните гласни
доказателствени източници, изложен по - горе. Различните
нюанси в показанията им следва да бъдат коментирани не в аспекта на съществени противоречия,
които ги дискредитират откъм истинност, а като разлики във възприятията и в способността
на отделните свидетели за тяхното изразяване и липсата на ясен спомен и не променят
направената преценка.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация
на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл.
246 НПК за осъществено деяние, но за такова, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, а не
за това, за което подсъдимият Т.Н.А. *** е привлечен към наказателна отговорност
- по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради следните доводи
от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, респ.
за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени
от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек, като
в случая съставомерният резултат се изразява в реално
увреждане, засягане на здравето, което квалифицира деянието като такова, попадащо
в категорията резултатни престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено
установено, че подсъдимият Т.Н.А. *** е извършил от обективна страна твърдяните в акта на държавното обвинение действия, като на
посочената дата – 27.08.2016 г. след като в заведението в с. С., обл. Х. си разменили реплики и обиди с гражданския ищец Е.Х.Х., в скандал провокирани от последния, който, без да е бил
канен, е заявил присъствието си на масата, на която се намирал подсъдимият и
започнал да му отправя упреци и въпреки, че е бил подканен, не си е тръгнал, а
продължил да търси конфронтация с подсъдимия, а последният започнал гневно да
удря по масата, отвърнал му вербално и се изправил, като двамата започнали да
се бутат и посягат. Това именно е довело до ескалиране на конфликта от словесен
във физическа саморазправа, а след като двамата били изведени от присъстващите
лица извън заведението в с. С., обл. Х., пред него са
се разиграли и последващите инкриминирани събития, в
хода на които, всички се опитвали да разтърват гражданския ищец Е.Х.Х. и подс. Т.Н.А., в опит да си нанесат
удари. В един момент, докато свид. Р. Д. се бил отдръпнал
настрани, за да се обади на ЕЕН „112“ и да извика полиция, подсъдимият Т.Н.А. бил
съборен на земята, а отгоре му гражданският ищец и свид.
Е.М. го притискали към земята и се опитвали да му нанесат удари, а след като в следващ
момент, подс. Т.Н.А. успял да се отскубне и изправи, както
и да се отдалечи, гражданският ищец с отчупено парче от бетонна плочка захвърлено
по него, ударил в главата на подсъдимия, в дясната половина на челото му и причинила
разкъсно – контузна рана, от
която потекла кръв. Едва след това, подс. Т.Н.А. успял
да притича до автомобила, с който бил дошъл в заведението да вземе нож и с него
да подгони гражданския ищец Е.Х.Х., който побягнал и успял
да се качи в автомобила, след няколко обиколки край него, но в опитите си да
стартира двигателя, подсъдимият успял през предното дясно стъкло на автомобила,
с дясната си ръка, в която държал ножа, да го намушка с него в гръдната кухина и
с острието да прободе дясната гръдна област и белия му дроб, въпреки опитите на
последния да се защити, хващайки с длани ножа. Отделни моменти от случващото били
забелязани от останалите присъстващи, като техните показания се допълват по
начин, по който да го установят несъмнено, но на практика станалото не само не се
отрича от доказателствени източници, кредитирани от съда
с доверие, а тъкмо напротив – изцяло се потвърждава. Впрочем липсва възражение
и от защитата относно хронологията и последователността на разиграване на
конкретните действия, а само за тяхната правна оценка. С това не буди спор, че е
налице деяние по смисъла на НК и са причинени наранявания на пострадалия, изразяващи
се в проникване в гръдната кухина, дължащо се на прободно
- порезна рана на гръдния кош и разстройство на здравето, временно опасно за живота,
дължащо се на хемопневмоторакс и подкожен емфизем в дясно, съставляващи средна телесна повреда,
включително и съгласно разясненията, дадени в задължителна за приложение от
съдилищата и актуална практика на Върховния съд. Следователно, всяко от процесните увреждания съставлява средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, както
правилно е посочено от прокурора, като по този пункт от анализа по случая не е налице
каквато и да е необходимост от по – задълбочена аргументация, поради липсата на
отправени възражения в тази насока. Описаните увреждания са причинени по механизъм
на действие от остър предмет /нож/ и могат според вещото лице да се получат по начина
и при обстоятелствата отразени в производството, който механизъм на деянието бе
и установен от съответните доказателствени източници,
в това число и приобщени със съответните способи веществени доказателства. Останалите
наранявания – по дланите на пострадалия са причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК и имат защитен характер, като също консолидират
обвинителната теза.
На следващо място, поради наличието на
отправени възражения в конкретна насока и предвид задължението на съда за доказване,
с оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното
подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна
норма от друга, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили
се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване.
Тези обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете страни и конкретно
на пострадалия Е.Х.Х. най - вече спрямо подсъдимия Т.Н.А.,
макар и други лица в компанията на масата на последния да твърдят, че
почувствали обидени от поведението на гражданския ищец. Провокативното му
поведение определено е било насочено към търсене на конфронтация с подсъдимия,
а отправените упреци, съдържащи и неверни, според последния твърдения, са
провокирали гняв у подс. Т.А., ясно изразен в
поведението му - с ударите по масата и с размяната на обиди и псувни, както и с
изправянето му срещу гражданския ищец, за да отговори на агресивното му
поведение при очертаващата се проява и на физическа саморазправа между двамата
с евентуално участие и на свид. Е.М.. Такова е и
осъществено по – късно пред заведението и в резултат подсъдимият е бил съборен
от земята, а отгоре му са били двамата – гр.ищец и свид.
Е.М., при което последващите действия на подсъдимия,
особено след като веднъж се е отскубнал от двамата и изправил са били инстинктивни,
но хаотични, а след получаване на удара с бетонното парче от плочка в главата,
от което нараняване е потека кръв, съчетано с гневните му реакции, тези събития
без съмнение са провокирали у него поведение, основано на раздразнение и непреодолима
промяна и стеснение на съзнанието, довели до грабването на ножа и подгонването
с него на пострадалия Е.Х.. Тук е мястото да бъде отбелязано, що се касае до заключението
на вещото по назначената хода на разследването съдебно – психологична експертиза,
че действително същото бе прието от съда в съдебна фаза, след изменение на реда
на съдебното следствие и провеждане на разпита на това вещо лице преди събиране
на останалите доказателства в това число и най – вече гласните. В случая вещото
лице, за да достигне до заключението си, че процесното
деяние не е извършено от Т.Н.А. в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия, се е позовало на събраните на досъдебното производство сведения
за състоянието, възприето и от други лица, като именно анализът показал, че поведението
на освидетелствания е било подредено и адекватно на ситуацията, а действията му
били последователни и целенасочени за постигане на определена цел. Необходимо
обаче е тук да бъде обърнато внимание, че вещото лице е анализирало гласни доказателствени източници, което в съдебна фаза е прерогатив
единствено на съда що се касае до решаване на въпросите, свързани с отговорността,
в това число и относно фактите, обосноваващи определена правна квалификация. В случая
разбира се, няма пречка за подобен анализ на фактите за целите на назначеното изследване
на медицинския аспект на проявлението на т.нар. физиологичен афект у подсъдимия,
но направеният анализ на фактите, установени впрочем още на досъдебното производство
не могат да обосноват констатациите и преценката на вещото лице. Няма как да бъде
споделено от елементарна житейска гледна тока тезата, че поведението на освидетелствания
били подредено и адекватно на случващото се, при положение, че в голяма част от
разигралите се събития, той въобще не е владеел ситуацията, за да може да подреди
поведението си – бил е провокиран, както вече неведнъж бе отбелязано, обиждан и
бутан /макар, че е отвръщал/, съборен е на земята и притискан от две лица, които
са му нанасяли и удари, а след като се е отскубнал някак си, е бил ударен с бетонен
къс по главата, предизвикало нараняване, а от раната потекла кръв. Няма как от тази
ситуация да се приеме, че действията му са били последователни и целенасочени, след
като се установява, че са били хаотични и поведението му е било до голяма степен
предизвикано от насрещна агресия. Няма как тези действия са били и целенасочени,
след като става ясно, че подсъдимият не е носел в себе си средството за извършване
на последващото деяние в начален момент на развитие на
конфликтната ситуация, а е побягнал до автомобила и едва тогава, оттам е взел ножа
едва след като е бил подложен на физическа агресия, която именно, заедно с обидите,
е довела до житейското обяснение за проявлението на състоянието на раздразнение,
при това силно. Затова, анализът на данните от вещото лице е фрагментарен и необоснован
за това, че деецът е действал целенасочено, адекватно и последователно в ситуацията,
за да доведе до възможност за компетентна последваша преценка,
че липсва стесняване на полето на яснота на съзнанието му и това да ограничи адаптивните
му възможности, както и да нарушава способността му за оценка на конфликтната ситуация.
Защото относно релевантната правна квалификация, следва да се има предвид, че състоянието
на силно раздразнение по смисъла на посочената в нормата на чл. 132 от НК разпоредба
е въпрос на факти, респективно на доказването им, а процесът на доказване в
централната фаза на процеса отрича оценката на фактите, направена от вещото
лице. Всъщност, прокарана докрай тезата на експерта би обосновала дори умисъл за
убийство /опит за убийство/, каквото обвинение обаче няма, след като очевидно и
прокуратурата са подходили резервирано към това заключение, но компромисно и затова
съдът не следва да ангажира внимание, повече от необходимото за обосноваване на
правните си изводи. За да се стигне до извод за квалификация на деянието по чл.
132, ал. 1 от НК, трябва да са налице както правните критерии, визирани в закона,
така и медицинските. Безспорно в случая, действията на дееца са непосредствен резултат
от предизвикалия ги повод - провокиращото поведение на пострадалия – отправени обиди,
изразяващи се в псуване, преди това упреци към подсъдимия и най – вече физическо
насилие и то с осъществяване на престъпно на свой ред посегателство по отношение
на телесната му неприкосновеност. Нещо повече, съзнавал е физическото
си преимущество над подсъдимия, но не е очаквал отключването на подобно
поведение от него, както сам заявява в показанията си, като дори сочи, че ако
бил очаквал подобна ответна реакция от подсъдимия, пострадалият Е.Х. е щял да
го „осакати“ преди предприемането ѝ, за да я осуети, което е особено
показателно за вида и интензитета на емоциите, завладели участниците в тези
събития, убягнали от вниманието на вещото лице, а и на прокурора. Действително,
за приложимостта на чл. 132, ал. 1 от НК е необходимо още в резултат на това провокиращо
поведение деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение - т. нар. физиологичен
афект, което състояние е именно решаващият фактор в съзнанието на дееца, за да извърши
престъпното посегателство. Предмет на доказване във всеки конкретен случай е силно
раздразненото състояние, характеристиките на което са изяснени в достатъчна степен
от съдебната практика и макар състоянието на физиологичен афект е до голяма степен
медицински въпрос, защото е свързано със стеснение на съзнанието и физиологична
симптоматика, преценката за такова стеснение на съзнанието се извършва на основание
изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, но
при правилна преценка относно фактите и тяхното значение, каквато в случая не е
сторена по изложените по – горе съображения. В конкретния случай в хода на съдебното
следствие, в пълнота бяха изяснени релевантните фактически обстоятелства, които
обуславят, правната квалификация по чл.
132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, въз основа на анализа на поведението на пострадалия
и дали то е достатъчно провокативно по смисъла на посочената разпоредба. По отношение
на другата предпоставка по чл. 132, ал. 1 от НК конфликтът е бил в достатъчна степен
ескалирал, което насложено към динамиката на развитието е достатъчно, за да се приеме
наличие на афект от психологична гледна точка и състояние на бурна нервна реакция,
при която съзнанието на дееца е било овладяно от чувства, а възможността му да взема
правилни решения и да ръководи постъпките си да е значително намалена и поради това,
съзнанието му следва да се приеме, че е значително стеснено, въз основа на основните
факти от кръга на чл. 102 от НПК, достатъчно аргументирано извлечени от доказателствените материали за противоправни
посегателства срещу личността на подсъдимия, довели до непреодолимото овладяване
от чувството му на гняв към пострадалия и желание да му нанесе наранявания. В
безсилието си да се противопостави на тези си негативни емоции и при факта на
качването на пострадалия в автомобила, подсъдимият е възприел като „последна
възможност“ да нанесе някакви поражения и предприел именно инкриминирания
механизъм на нанасяне на ударите с ножа, водещо до предопределяне и на извода
относно вида на умисъла.
В хипотезата на конкретния случай,
при липсата на нападение по отношение на подсъдимия, след като това от страна
на пострадалия вече е било преустановено с качването му в автомобила в опит да
се оттегли и риск от засягане на негови или на негов близък ценности, не сочат
дори на индиция, още по – малко на обосноваване на
приложението на института на неизбежна отбрана. Фактическата и юридическа несъстоятелност
на евентуалната теза, че същият е действал в хипотеза на неизбежна отбрана, сама
по себе прави лишено от необходимост обсъждането по – нататък на въпроса за превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Оттам и необходимостта да се изследва състоянието,
в което е действал подсъдимият – дали е била налице уплаха или силно смущение, както
и възможността за преквалифициране на деянието, но не изключва по никакъв начин
възприетата теза, че е налице състояние на силно раздразнение у подсъдимия, което
в случая е било предизвикано от пострадалия с някое от изброените в чл. 132, ал.
1 НК действия, конкретно описани по – горе, налагащо преквалифициране на деянието
по чл. 132 от Наказателния кодекс и признаването на подсъдимия за невинен, и за
оправдаването му, на основание чл. 304 от НПК, по първоначално повдигнатото обвинение
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По този начин, се установи наличието на
всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 129, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък
сочи на съпричастност именно на подсъдимия Т.Н.А. в извършването му, при което се
оказва, че преценката на съда и държавното обвинение съвпадат напълно по този въпрос
с посочване на подсъдимия като извършител на престъплението. Причинените наранявания
на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни
находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в
пряка причинно – следствена връзка с тези
действия, обоснована включително и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание
в контекста на анализа на доказателствените източници
за механизма на причиняване на увреждането. Относно възможния механизъм е необходимо
да се има предвид, че този, визиран в акта на държавното обвинение по чл. 246 от НПК е изрично вписан като възможен и тъкмо в рамките на дейността на съда, в същината
си насочена към разкриване на обективната истина се дължи преценката за цялостната
картина на събитията по случая. Така, въз основа на задълбочения съвкупен анализ
на доказателствата, при очертаването й бе изключен друг възможен извод, освен този,
че процесното увреждане е причинено тъкмо в резултат на
въздействието от страна на подсъдимия, който с нанасяне на удари с ножа по тялото
на пострадалия е причинил и съставомерния резултат,
но е сторил това в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия
с насилие – нанасяне на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и с обида.
Подсъдимият е действал от субективна страна
при пряк умисъл, съзнавал е възможността използвайки нож да нанесе сериозно нараняване
на пострадалия, като е целял настъпването на инкриминирания резултат, а именно причиняване
на уврежданията на пострадалия. Същевременно очевидно липсват данни, които да наведат
до преценката, че умисълът е бил за причиняване на по – тежко увреждане, като
същият е формиран внезапно в изблик на гняв, улеснено от употребата на алкохол,
довело до внезапно формиране на личен мотив за извършване на деянието в
състоянието на силно раздразнение.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на 132, ал. 1, т.
2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.
1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца, в това число и
причинените други увреждания и наранявания, за които по принципа на поглъщане от
най – тежкия резултат не е предявено обвинение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете и цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което в никакъв
случай, не следва да бъде окачествено като положително, както и обремененото му
съдебно минало, при това с осъждане за престъпление против личността – отново по
чл. 129, ал. 1 НК, както и с данните за личността, характеризиращи подсъдимия в
негативен план. От друга страна, изминал е значителен период от време за разследване
на случая и постановяване на присъдата, подсъдимият полага грижи за три деца и
е трудово ангажиран в чужбина. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти не могат да бъдат разгледани
в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и на-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. По
тези съображения наказанието за подсъдимия Т.Н.А. следва да бъде определено при
условията на чл. 54 от НК, като предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”
съдът прие да бъде индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, около средния размер, съобразно чл. 132, ал. 1, т.
2, чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а именно за срок от
6 месеца. Така индивидуализираното по вид наказание бе постановено да се изтърпи
ефективно при първоначален общ режим, след като липсват формалните предпоставки
за приложение на института по чл. 66 от НК, а и преценката на съда е в насока
необходимост от ефективно изтърпяване. Определеният вид и размер на наказанието
е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя
в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Предявеният от Е.Х.Х. против Т.Н.А. граждански иск, приет за съвместно разглеждане
от съда в рамките на наказателното производство, за сумата в размер на 30
000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод
за наличие на деяние, осъществено от подсъдимия виновно, съдът намира, че е доказан
по основание. С оглед установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството,
че подсъдимият е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 132, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 129, ал.2, вр.
ал. 1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице
всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана
вина на подсъдимия, настоящият състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита
на увреденото лице – Е.Х.Х., респ. за да бъде ангажирана
деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради
виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл
предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание,
както вече бе посочено. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира
за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 15 000.00
лева. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща
обсъждане, първо, на вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо
място е необходимо да се отчита и срока за възстановяване на пострадалия, както
и възможните, но най – вече установени последици след това – за неговото действително
състояние, поради което размерът на обезщетението бе определен въз основа единствено
на настъпилите вредни последици, с неимуществен характер, явяващи се пряка и непосредствена
последица от престъпното деяние. При анализа на основателността и доказаността на гражданския иск, приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес, не без значение, при това в тясна връзка с анализа на правната
квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав, е поведението и на
пострадалия. В конкретната хипотеза бе категорично установено, че с действията си,
предшестващи или осъществени по време на инкриминирания инцидент, би могло да се
приеме, че пострадалият е допринесъл възприеме от съда, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, което да намери своето отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия в допълнително намаляване
на обезщетението за причинени на пострадалия Е.Х. неимуществени вреди с 1/3. Изложеното
мотивира и преценката за размера, в който гражданският иск да бъде уважен, а именно
10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 27.08.2016
г. до окончателното ѝ изплащане. За разликата до пълния предявен размер от
30 000 лв, претенцията се явява недоказана и поради това
бе отхвърлена в тази част.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
Т. *** бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се възложат разноските по
делото, като същият на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бе осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 295.32 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Районен
съд – Хасково сумата в размер общо на 60.00 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждения на вещи лица за явяване и изслушване в съдебно заседание,
така също сумата в размер на 400.00 лева, представляваща ДТ съобразно уважения размер
на гражданския иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева при всяко служебно издаване
на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Г.А.