№ 2100
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110107232 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск
от Н. ИВ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бяла мура №20, ет.3, ап.7, в качеството
й на майка и законен представител на детето С. Н. К., ЕГН ********** срещу Н. Н. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Алеко Константинов №22, ет.6, за изменение на
определена със съдебно решение №1428/04.04.2018г., постановено по гр. дело №
16781/2017г. месечна издръжка дължима в полза на детето, като същата бъде
увеличена от 350 лева на 500 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда –
21.05.2021г., ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в
съда, на осн. чл. 150 СК.
Излага се, че от определяне на първоначалната издръжка с цитираното съдебно
решение в размер на 350 лева до момента са изминали три години, през които
потребностите на детето са се увеличили, вследствие на което и разходите за неговото
отглеждане също са нараснали. Детето е в ученическа възраст като му предстои през
месец септември да бъде в първи клас, което допълнително предполага заплащане на
разходи свързани с учебни пособия и помагала. Твърди, че ответникът работи по
трудово правоотношение, при което реализира трудово възнаграждение над средното
за страната, с оглед на което би могъл без затруднения да изплаща в полза на детето
претендираната издръжка от 500 лева на месец.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва по размер. Намира, че определената със съдебното
решение, чието изменение се иска, издръжка е достатъчна за задоволяване
потребностите на детето.
В срока по чл. 211, ал.1 ГПК се предявява насрещен иск от Н. Н. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Алеко Константинов №22, ет.6 срещу Н. ИВ. К., ЕГН
1
********** от гр. Варна, ул. Бяла мура №20, ет.3, ап.7, в качеството й на майка и
законен представител на детето С. Н. К., ЕГН **********, с който се иска изменение
на определената със съдебно решение №1428/04.04.2018г., постановено по гр. дело №
16781/2017г. месечна издръжка дължима в полза на детето, като същата бъде намалена
от 350 лева на 300 лева, считано от постановяване на съдебното решение.
Излагат се твърдения, че на 03.03.2021г. на ответникът – ищец по насрещният
иск се е родило дете, което при което се поражда и задължение за него за полагане на
грижи.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
насрещният иск, с който се излагат възражения за неоснователност на иска. Сочи, че не
са налице данни за трайно изменение, което да постави в невъзможност бащата да
изплаща дължимия размер на месечната издръжка определен със съдебен акт в размер
на 350 лева. Счита, че раждането на дете на ответника – ищец по насрещният иск не е
основание, което да доведе до изменение на дължимата в полза на детето Симеон
издръжка. Посочва, че ответникът е в трудоспособна възраст, което дава възможност
същия да полага труд по ТПО, от което реализира възнаграждение над средното за
страната. При тези съображения желае насрещният иск да бъде отхвърлен.
Приет за съвместно разглеждане в производството по гр. дело № 7232/2021г. е
предявеният насрещен иск от Н. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Алеко
Константинов №22, ет.6 срещу Н. ИВ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бяла мура
№20, ет.3, ап.7, в качеството й на майка и законен представител на детето С. Н. К., ЕГН
**********, с който се иска изменение на определената със съдебно решение
№1428/04.04.2018г., постановено по гр. дело № 16781/2017г. месечна издръжка
дължима в полза на детето, като същата бъде намалена от 350 лева на 300 лева,
считано от постановяване на съдебното решение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със съдебно решение № 1428/04.04.2018г., постановено по гр.дело №
16781/2017г. на ВРС е изменен размера на дължимата в полза на детето издръжка,
която е определена със съдебно решение № 1520/05.08.2015г., постановено по гр.дело
№ 1532/2014г. на ВОС, като същата е увеличена от 150 лева на 350 лева месечно.
Представено по делото е удостоверение за раждане на детето Симеон, от което се
установява, че детето е родено на 14.04.2014г., като родители на същото са страните по
спора.
Със служебна бележка № 60/14.05.2021г. издадена от ЦДГ „Детска радост“ гр.
Варна се удостоверява, че детето Симеон е записан в подготвителна група –ІV за
учебната 2020/2021г., при месечна такса в размер от 40 лева.
Представена е служебна бележка от 14.05.2021г. от Читалище „Отец Паисий“ –
гр. Варна, от която се установява, че детето е член на вокална формация, като за
групово обучение размера на дължимата месечна такса възлиза на 50 лева.
Представено по делото е удостоверение за раждане на детето Никола Неделчев
2
К., от което се установява, че детето е родено на 03.03.2021г., като родители на същото
са Н. Н. К. и Елена Стоянова Кирова.
Представени по делото са справки от търговски регистър, от които се установява,
че ответникът –ищец по насрещният иск е управител на търговските дружества „Евро
филм“, ЕООД, „Карпе Вита Варна“ ЕООД, „Недиком“ ЕООД и „Варна -филм“ ЕООД.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 07.12.2017г., по силата на
който ответникът –ищец по насрещният иск в качеството му на наемодател отдава под
наем на трето на спора лице собственият си недвижим имот в гр. Варна представляващ
едноетажна сграда /Лятно кино „Тракия“/ със ЗП от 327,10 кв.м., при уговорена
месечна наемна цена от 1000 лева.
Представен по делото е договор за наем от 01.12.2020г., по силата на който
ответникът –ищец по насрещният иск в качеството му на наемодател отдава под наем
на трето на спора лице собственият си недвижим имот в гр. Варна представляващ –
площадка на бивше Лятно кино „Тракия“ с прилежащ офис и с прилежащи площ от
към ул. Отец Паисий, при уговорена между страните наемна цена в размер на 500 лева.
Представена по делото е служебна бележка №10/19.11.2021г. издадена от
работодателя „Зентива Фарма България“ ЕООД, от която се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата – ответник по насрещният иск възлиза на 3033,58
лева на месец.
Представен е удостоверение №50453/16.11.2021г. от ТД на НАП Варна, с което
се удостоверява, че ответникът – ищец по насрещният иск няма регистрирани трудови
договори за периода от 01.01.2021г. до настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се
отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си
благоприятност спрямо децата. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Доколкото от доказателствата по делото се установи, а и не се спори между
страните, че ответникът е баща на детето, то съдът намира, че така предявения иск е
доказан по основание.
Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и материалното
състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие на детето
условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне
нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат
3
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето
издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира
последната. При отчитане на променените обстоятелства за определяне размера на
издръжката, следва да се вземе в предвид възрастта на детето, неговото здравословно
състояние и пр. потребности, които обуславят разходи, които следва да бъдат поети от
неговите родители.
Към настоящият момент детето Симеон е навършил 7 години, посещава
задължителна предучилищна подготовка при ЦДГ „Детска радост“ гр. Варна за
учебната 2020/2021г. През следващата учебна 2021/2022г. предстои на детето на бъде
ученик в първи клас. Доколкото детето се намира в обхвата на задължителното
предучилищно обучение, то следва да бъде прието, че във връзка с провеждане на
същото се формират разходи необходими за заплащане на неговото образование. В
тази връзка от доказателствата по делото съдът установи, че ежемесечните разходи,
които са пряко свързани със заплащане на такси с оглед посещение на детето в детска
градина, така и при посещение на допълнителни извънучебни дейности възлиза на
около 100 лева на месец.
От определяне размера издръжката на детето с решение постановено по гр. дело
№ 16781/2017г. на ВРС са изминали около 3 години, през което време разходите
необходими за отглеждане на детето са се увеличили. Нуждите на детето, като вече
съдът посочи са се увеличили, увеличен за този период е и размера на дължимата
минимална издръжка, която се определя от минималната за страната работа заплата.
Размерът на издръжката се преценява съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите. Издръжка на детето се дължи и от двамата
родители,независимо от това, на кой от тях са предоставени родителските права, като
при определяне на съответния размер съдът единствено с оглед обстоятелството, че
непосредственото упражняване на родителските права е възложено на единия от
родителите, то другия следва да престира по-голямата част от издръжката в полза на
последното. Изложеното налага извода, че издръжката се преценява с оглед нуждите на
детето и възможностите на двамата родители.
От доказателствата по делото съдът приема, че родителите на детето са в
работоспособна възраст, като по отношение на двамата няма данни за заболяване,
което да възпрепятства упражняване на трудова дейност. Майката на детето работи по
трудово правоотношение, от което реализира месечен доход от около 3000 лева.
Бащата на детето макар и да не се установи, че работи по трудово правоотношение се
установи от събраните по делото писмени доказателства, че реализира доход в размер
от около 1500 лева от отдаване под наем на свое имущество. Отделно от това се
4
ангажираха по делото доказателства, видно от които бащата осъществява и търговска
дейност посредством регистрирани от последния множество търговски дружества. При
така наличните по делото доказателства съдът приема, че и двамата родители на детето
реализират доход значително над средния за страната, което обстоятелство следва да
бъде взето в предвид при определяне размера на издръжката в полза на детето им.
Съдът при отчитане потребностите на детето Симеон и възможностите на
родителите на същото намира, че следва да определи издръжка на последното в размер
на 750 лева месечно, като по-голямото парично участие от по 450 лева месечно следва
да бъде възложено на бащата, за сметка на преките родителски права, които
осъществява майката. Съдът намира, че ответникът няма да бъде затруднен да изплаща
определения размер на месечната издръжка доколкото ответникът е в работоспособна
възраст, работи от което реализира доходи, посредством които да изпълнява
задължението си. Разполага с имущество, от което реализира доход посредством
отдаването му под наем. Съдът посочва, че при определяне размера на дължимата от
ответника издръжка е съобразена както материалната възможност на страната, така и
задължението му да предоставя издръжка и на роденото на 03.03.2021г. второ
ненавършило пълнолетие дете. Ответникът е в работоспособна възраст, упражнява
търговска дейност, реализира доходи от имуществото си, което дава възможност на
последния да реализира доходи с оглед предоставяне издръжка на двете си
ненавършили пълнолетие деца. Следва да бъде посочено, че задълженията към трети
на спора лица в това число и банкови институции, които са породени от възникнали
облигационни правоотношения не следва да бъдат взимани в предвид при определяне
възможността на родителя да престира издръжка, доколкото на първо време и по
поредност се дължи издръжка на непълнолетен низходящ, която издръжка е дължима
по силата на закона, а едва след предоставяне на тази издръжка следва да бъдат
погасявани задълженията произтичащи от договорен характер към кредитори на
страната.
При тези съображения предявеният иск се явява частично основателен в размер
на сумата от по 450 лева – месечна издръжка в полза на детето Симеон, като за
разликата над уважения размер от 450 лева до пълно предявеният размер от 500 лева
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По отношение на предявеният насрещен иск за намаляване на издръжката:
Съдът намира предявеният иск за неоснователен. Както вече в мотивите по
главния иск съдът посочи, че ищецът по насрещният иск е в работоспособна възраст,
реализира доходи от имущество, което да му позволи да издържа двете си
ненавършили пълнолетие деца. Безспорно раждането на второто дете е факт от правно
5
значение с оглед преценка на възможността бащата да заплаща издръжка, но тази
възможност следва да бъде обсъдена при отчитане на имуществените възможности на
страната. За периода от определяне на издръжката с решение №1428/04.04.2018г.,
постановено по гр. дело № 16781/2017г. на ВРС, имущественото положение на ищецът
по насрещния иск се е подобрило, като той е започнал да реализира и допълнителен
доход от отдаване под наем на свой имот в гр. Варна, който реализира по силата на
договор за наем от 01.12.2020г. Обстоятелството, че ищецът по насрещния иск е в
работоспособна възраст, развива търговска дейност, реализира доходи от свое
имущество навежда до извода, че той има възможност да заплаща месечна издръжка в
полза на детето Симеон в размер превишаващ този, който е определен със съдебно
решение №1428/04.04.2018г., постановено по гр. дело № 16781/2017г. на ВРС. При
тези мотиви съдът намира, че предявеният насрещен иск е неоснователен и како такъв
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца по главния иск се дължат разноски
съразмерно уважената част на предявеният иск или сумата от 270 лева, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
На ответника се дължат разноски за платено възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно отхвърляната част на предявеният иск или сумата от 40
лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Разноските за заплатена по делото държавна такса по
насрещният иск не следва да бъдат включвани доколкото този иск се отхвърли
изцяло.
В полза на съда следва да бъде присъдена и дължима от ответника по главния
иск държавна такса в размер на 4% от тригодишните платежи върху увеличената
стойност на дължимата издръжка или сумата от общо 144 лева. Дължи се ДТ и в
размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка със съдебно решение
№1428/04.04.2018г., постановено по гр. дело № 16781/2017г. на ВРС, с което е определена
месечната издръжка в полза на детето С. Н. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н. ИВ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бяла мура №20, ет.3, ап.7,
дължима от Н. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Алеко Константинов №22, ет.6, като
я УВЕЛИЧАВА от 350 лева на 450 (четиристотин и петдесет) лева месечно, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда -21.05.2021г. до настъпване на законово
6
основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка една
закъсняла вноска до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля предявеният
иск в частта за разликата над уважения размер от 450 лева до пълно предявеният размер от
500 лева, на осн. чл. 143,ал.2 във вр. с чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му
относно увеличението на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Отхвърля предявения насрещен иск от Н. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
Алеко Константинов №22, ет.6 срещу Н. ИВ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бяла
мура №20, ет.3, ап.7, в качеството й на майка и законен представител на детето С. Н. К.,
ЕГН **********, за изменение на съдебно решение №1428/04.04.2018г., постановено по гр.
дело № 16781/2017г., с което е определена издръжка дължима в полза на детето,
посредством намаляването й от 350 лева на 300 лева, считано от постановяване на
съдебното решение.
Осъжда Н. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Алеко Константинов №22, ет.6 да
заплати на Н. ИВ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бяла мура №20, ет.3, ап.7 сумата от
270 (двеста и седемдесет) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част
на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда Н. ИВ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Бяла мура №20, ет.3, ап.7 да
заплати на Н. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Алеко Константинов №22, ет.6
сумата от 40 (четиридесет) лева, съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда Н. Н. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Алеко Константинов №22, ет.6 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
държавна такса върху увеличения размер на дължимата в полза на децата издръжка в
размер на 144 (сто четиридесет и четири) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7