№ 54
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жанет Марчева
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело №
20**63010**** по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Б. А. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул.“С. К“ № 8, със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № *** вх.Б, ет.1, чрез адв. СК от ШАК срещу
С. Н. С. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Ц О“ № ***, вх.1, ет** ап**.
В исковата молба се твърди, че между представляваното от ищеца дружество – „И -
Т“ ЕООД и ответника на **/**/**** бил сключен заемен договор, като на ответника бил
предоставен заем в размер на 29 000 лв. Заема бил обезпечен с договорна ипотека на
недвижим имот, оформена с Нотариален акт № *** том ** дело №****/****г. Заемната сума
била предоставена на ответника, който не върнал сумата в уговорения срок – **/**/****г.
Поради неизпълненията на задълженията на ответника, било образувано заповедно
производство по заявление по чл.417 от ГПК от „И - Т“ ЕООД. След издадената заповед по
чл.417 от ГПК било депозирано възражение от длъжника – ответник и било образувано
исково производство пред ШОС - гр.д. № ***/****г. по описа на ШОС. Със съдебното
решение било признато вземането в полза на ищеца.
Ответникът входирал жалба пред ОД на МВР, по която била образувана преписка №
******-*****/****г. В жалбата били посочени данни, че ищецът измамил ответника и бил
най-некоректния и неизряден човек. С Постановление от **/******г. на прокурор при
Районна прокуратура – Ш бил постановен отказ от образуване на наказателно производство.
Във връзка с преписката ищецът бил викан да дава обяснения, да ангажира адвокат. Всичко
това го подложило на голямо психическо напрежение и стрес, от което станал по-нервен и
неспокоен и не можел да спи от напрежение. Притеснявал се, че ще бъде накърнено и
доброто му име и търговска репутация.
В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1
1 800 лв,. представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие неоснователната и
недоказана жалба на ищеца до полицията, по която била образувана преписка № ******-
*****/****г. по описа на ОД на МВР, приключила с отказ за образуване на наказателно
производство от Районна прокуратура, както и мораторна лихва върху главницата считано
от **/**.****г. до окончателното изплащане на сумата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран
писмен отговор. В него се твърди, че исковете са недопустими, тъй като неимуществените
вреди произтичат от това, че ще се накърни доброто име на фирмата на ищеца, както и
развиваната от него търговска дейност. Налице било противоречие между увреденото лице
посочено в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба. Оспорват се някои от
фактическите твърдения изложени в исковата молба, а именно: признато е за установено, че
ответникът дължи част от заемната сума, както и че след подписването на документите бил
изненадан, че ипотеката била учредена върху 2/3 ид.ч., а не върху 1/6 ид.ч. както при първия
заем, който бил погасен със втория, както и че голяма част от заема не бил реално получен
от него. Поради това и посочил, че е жертва на измама и желае да се проверят изнесените от
него факти. Излагат се и правни доводи за неоснователността на претенциите. Счита, че при
повдигнато неправомерно обвинение, прокуратурата носи отговорността, а не частното
лице депозирало жалбата. Сочи, че в сведенията събрани от него не е твърдял, че е измамен
от ищеца, а твърдения, че дългът му е набъбнал от 28000 лв. на 57000 лв., че не са му били
предоставени реално суми, както и че трето лице, с което той не е имал отношения имал
„лист“ срещу него. Всичко това го накарало да се чувства „жертва на измама“, като липсват
твърдения, че именно ищецът го е измамил. Твърди също, че срещу ищеца имало
образувани други производства, което прави несъстоятелна тезата му, че „сведението“
срещу него му въздействало негативно.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се явява адв. И Г Т от ШАК,
редовно преупълномощен, който поддържа иска изцяло. В представените по делото писмени
бележки се излагат подробни доводи за основателността на исковата молба, като се моли да
бъде уважена изцяло, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв.
Б. Г. от ШАК, като се поддържа отговора, а в представените писмени бележки се твърди, че
исковата молба е недопустима, неоснователна и недоказана. В заключение се моли за
неуважаване на иска и присъждане на съдебните разноски.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На **/******г. ответникът дал Сведение – сигнал пред старши инспектор В М,
служител **** – ОД на МВР – Ш, по който била образувана преписка рег. № ******-
*****/**/******г. по описа на ОДМВР-Ш.
2
В сигнала се обяснява, че ответника С. Н. С. първоначално теглил кредит от Д Д П, а
после преипотекирал апартамента си към агенция „Т“, собственост на ищеца Б. Б.. Бил
уведомен, че ипотеката била със заробващи лихви, но въпреки това се съгласил, защото му
казали, че в противен случай ще загуби жилището си. Тогава не обърнал внимание, че
жилището било ипотекирано за 2/3 ид.ч. от него, а не както мислил за 1/6 ид.ч. и отделно от
това му било казано, че ще му дадат още 6 500 лв., каквито пари той не видял и не е взел.
След гражданко дело, заведено от ищеца се консултирал с адвокат и част от лихвите били
снети от съда. Твърди още, че месец май ****г. бил посетен от инкасатори на „С к“, които
му казали, че дължи 1508 лв., което не било така. Поискал документите им, но такива не
представили, а при проверка в кантората на дружеството в Ш разбрал имената на единият от
тях. Считал, че е станал жертва на измама и желае да бъде извършена проверка на горните
обстоятелства.
Към сигнала били представени писмени доказателства, сочещи за възникналата
облигационна връзка между ответника и „И Т“ ЕООД, както и за твърдяните факти в
сигнала, а именно Покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Д за налагане на възбрана
върху 2/3 ид.ч. от апартамент с идентификатор *****-***-***-****, находящ се в гр.Ш,
ул.“Ц О“ № ***, вх.1, ет** ап**; Изпълнителен лист № ** от **/******г. за осъждането на
ответника да заплати на „И Т“ ЕООД сумата от 29 000 лв. главница, сумата от 14 500 лв.
неустойка, възнаграждение от 1 740 лв., ведно с лихвата върху главницата и разноски от
общо 2 154.80 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение; Договор за заем от
**/**/**** между „И Т“ ЕООД и ответникът С. Н. С.; Нотариален акт за договорна ипотека
№ *** том IV, рег. № **** дело № ***/****г. между Д Д П, като представляващ „В А“ЕООД
и ответникът С. Н. С. за ипотека на 1/6 ид.ч. на имот с идентификатор *****-***-***-****;
Частна жалба до ШОС по гр.д. № 24/****г. на ШРС; Нотариален акт за договорна ипотека
№ 55, том IV, рег. № **** дело № ***/****. между Б. А Б., в качеството му на управител на
„И Т“ ЕООД и ответникът С. Н. С. за ипотека на 2/3 ид.ч. на имот с идентификатор *****-
***-***-****; Авизо на платежно плащане от **/******г.; извлечение от сметка.
На **/**.****г. били дадени допълнителни обяснения от ответника пред старши
инспектор М, в която излага фактология предхождаща взетия заем от Д Д, поради което са
ирелевантни за настоящото производство.
На **/**.****г. били снети и обяснения от ищеца по делото.
С Постановление от **/******г., прокурор при Районна прокуратура постановил
отказ за образуването на наказателно производство, тъй като описаните от С. отношения и
възникнали между него и посочените от него лица, имали гражданско-правен характер и
следвало да бъдат решавани без намесата на прокурор.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Г К Г – бивш
служител в представлявано от ищеца дружество и близък на ищеца и свид. Х И Х – приятел
на ищеца. И двамата посочват, че не познават ответника, но били свидетели на влошаване
здравето на ищеца, който изглеждал притеснен, напрегнат и затворен в себе си. Разбрали от
ищеца, че ответникът го изкарал „измамник“ и това променило психическото състояние на
3
ищеца, който дори посетил психиатър. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
вътрешно безпротиворечиви и логични, отчитайки близките отношения на свидетелите с
ищеца.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, като съдът приема от правна страна следното:
По отношение на допустимостта на исковете: Съдът се е произнесъл по възражението
за недопустимост на исковете с доклада си по делото. За пълнота обаче следва да се посочи
и следното: Съдът намира, че ищецът разполага с активна процесуална легитимация да
предявява настоящите искове. Процесуалната легитимация е принадлежността на правото на
иск на лицето, което е носител на засегнатото право. Процесуално легитимирана страна е
тази, която претендира, че е притежател на материалните права, засегнати от правния спор.
От своя страна въпросът кой е носителят на правото да получи защита, следва да се разгледа
и прецени от съда с оглед активната материална легитимация на ищеца, което се извършва
с акта по същество по делото. Поради това и съдът е счел, исковете за допустими за
разглеждане.
По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД: Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата и вина. Липсата дори и на един от изброените
елементи води до неоснователност на предявения иск.
Спорът по настоящото дело се концентрира около подаденият сигнал, по който са
снети сведения от ответника на **/******г. от служител на ОД на МВР Ш. По-конкретно,
следва да се установи дали подаденият сигнал и неговото съдържание е израз на
противоправно поведение на ответника, увреждащо правната сфера на ищеца.
Твърденията в Сведението дадено от ответника на **/******г. пред старши
инспектор при ОД на МВР – Ш касаят възникнали облигационни отношения между него и
Агенция „Т“ (с наименование по Търговски регистър „И Т“ ЕООД), чийто едноличен
собственик на капитала и представляващ е ищеца Б. А. Б.. В изложеното пред инспектора се
описват повода за договарянето между страните, както и развитието на договорните
отношения между тях. Във сведението се посочват имена и на други лица и фирми, като
накрая ответникът казва, че е според него е жертва на измама и желае да бъдат проверени
изложените обстоятелства, без да има конкретизация спрямо кое конкретно лице, дружество
или чрез кое действие се счита измамен. От приложените по делото писмени доказателства
се установява, че отношения между физическото лице Б. Б. и ответника С. С. е нямало
възникнали, като се касае само и единствено за такива между „И Т“ ЕООД, с представляващ
Б. Б. и ответника. В последствие имало образувани съдебни производства във връзка със
сключения договор за заем и договорна ипотека върху 2/3 ид.ч. от собствения на ответника
имот, приключили със влязъл в сила съдебен акт. Тези обстоятелства не се оспорват и от
двете страни в производството. Това води до извода, че ответникът не е възприел, че е
измамен от лицето Б. Б., а евентуално от дружеството, чийто представляващ е той. Поради
4
което и възражението за липса на активна материална легитимация на ищеца относно
принадлежността на правото, което счита за нарушено, в качеството му на физическо лице е
основателно.
Дори и да се приеме, че ищецът има право в качеството си на физическо лице, а не
представляващ дружеството, да предяви иск за непозволено увреждане, то съдът следва да
добави следното: В настоящия случай не се доказа първият елемент от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, а именно, че ответникът е извършил противоправно деяние, под формата на
действие (подаване на сигнал). Очевидно е, че подаването на сигнала в случая не
представлява противоправно деяние, с оглед приетото за установено по делото. Съгласно
чл.45 от Коституцията на Република България, гражданите имат право на жалби,
предложения и петиции до държавните органи. В настоящия случай ответникът е упражнил
едно свое конституционно право на сигнал, респ. жалба. Злоупотреба с право (т. е.
противоправно поведение) е налице, когато сигналът, не е отправен с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато неговият подател знае, че
обстоятелствата са неверни и подава сигнала, респ. жалбата, за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес. В тази връзка, от приложените доказателства в своята
съвкупност, съдът не намира за установено при подаването на сигнала ответникът да е
действал недобросъвестно, т. е да е знаел, че изложените в сигнала обстоятелства са неверни
и въпреки това да е подал сигнала, за да увреди ищеца. Или ответникът е имал право да
подаде сигнал до компетентните органи, тъй като е отправил искане за проверка и вземане
отношение, с цел защита на интересите му. В Решение № 758 от 11.02.2011г. на ВКС по гр.
д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК се приема, че дори в сигнала, респ. жалбата да се съдържат
позорни обстоятелства за другиго, то те не се считат за обявени публично или разгласени и
съответно не е уронена честта и достойнството на ищеца, когато сигналът е подаден до
надлежния орган, както в случая. Така също в съдебната практика се приема, че подалият
сигнала е действал добросъвестно и когато сочените от него обстоятелства не бъдат
установени. В този смисъл са Решение № 245 от 05.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 1734/2014г.,
III г.о. и Решение № 758 от 11.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 1243/2009г., IV г.о.
Поради всичко изложено съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен на посочените по-горе аргументи.
По отношение на искането за мораторна лихва, съдът намира следното: Предвид
това, че главния иск е намерен за недоказан и е отхвърлен, то акцесорността на искането за
лихви влече същият правен резултат, поради което и искането следва да бъде оставено без
уважение.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника сумата общо от 536.90 лв., представляващи разноски по заплатено адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. А. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.”С. К” № 8
срещу С. Н. С. с ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сума в размер на 1 800 лв., представляващи неимуществени вреди,
вследствие неоснователна и недоказана депозирана тъжба (сигнал) от ответника за
извършени измамни действия от ищеца, по която била образувана преписка № ******-
*****/****г. по описа на ОД МВР – Ш, приключила с постановление на прокурор при ШРП
за отказ да се образува наказателно производство, както и иска с правно основание по чл.84
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва от **/**.****г. до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на С. Н. С. с ЕГН **********
сумата от 536.90 лв.(петстотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки), включващи
адвокатско възнаграждение и направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6