Р Е Ш Е Н И Е №
993
гр.
Сливен, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти
граждански състав, в открито съдебно заседание на десети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3395 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за обявяване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и кумулативно съединен с него осъдителен
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без
работа поради уволнението, евентуално е работил на длъжност с по-ниско брутно
трудово възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор и допълнително
споразумение към него ищецът И.Р.Р. е заемал длъжността „доцент“ във „Факултет
и Колеж - Сливен на ТУ - София. Със Заповед № 105 от 22.04.2019 г. на Зам.
ректора на „Факултет и Колеж - Сливен на ТУ - София на ищеца било наложено
наказание „Дисциплинарно уволнение“, а със Заповед № 130 от 22.04.2019 г. на
Зам. ректора на „Факултет и Колеж - Сливен на ТУ - София, трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Ищецът оспорва да е извършил цитираните в заповедта дисциплинарни
нарушения, тъй като работното време започва в 08.30 ч., а не в 08.00 ч., а
времето на задължителното му присъствие следва да бъде установено и обявено с
график, поставен на вратата на кабинета му, с какъвто обаче ищецът не
разполага. По отношение на неявяването си на работа на 21.03.2019 г. ищецът
твърди, че е уведомил работодателя за това. Твърди още, че се ползва със
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а прекратяването на ТПО е извършено без
да бъде изискано и получено предварително мнение от ТЕЛК и без предварително
разрешение от Инспекция по труда. По изложените съображения ищецът претендира
отмяна на уволнението като незаконно и възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа или евентуално е
работил на длъжност с по-ниско БТВ, в размер на 3700,68 лв. за периода
22.04.2019 г. - 22.06.2019 г. и в размер на 7401,36 лв. за периода 22.06.2019
г. до 22.10.2019 г.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с
който излага становище за неоснователност на предявените искове. Излага
твърдения, че ищецът е извършил дисциплинарните нарушения, послужили като
основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 190, ал. 1,
т. 1 КТ, което е установено с протокол на назначена със заповед от 26.03.2019
г. комисия на база записи от охранителната камера и справки от системата за
контрол на достъп. Твърди още, че съгласно заповед от 21.10.2013 г., с която
ищецът бил запознат, е определено работно време от 08.00 ч., а от утвърдения
график за учебната 2018/2019 г. е видно, че учебните часове на ищеца започват в
понеделник, вторник и сряда от 08.00 ч. Ответникът излага също, че представеното
от ищеца направление за консултация не представлява основание за закрила по
смисъла на чл. 333 КТ. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва исковете
и моли съда да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Безспорни между страните са
обстоятелствата, че ищецът е заемал длъжността „доцент“ във „Факултет и Колеж -
Сливен“ към ТУ - София по силата на Трудов договор № I 93/26.01.2007 г. и
допълнително споразумение към него № 092/31.01.2019 г. като трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 130 от 22.04.2019 г.
на Зам. ректора на Факултет и Колеж - Сливен, считано от 22.04.2019 г., след
като със Заповед № 105 от 22.04.2019 г. на Зам. ректора на Факултет и Колеж -
Сливен, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Видно от приетите като писмени
доказателства Заповед № 884/25.03.2019 г. и Заповед № 901/27.03.2019 г. на
Ректора на ТУ - София (л. 41 и 42 от делото) е делегирана правоспособност на
зам. ректора за Факултет и Колеж - Сливен да налага дисциплинарни наказания и
работодателска правоспособност да прекратява трудови правоотношения на всички
основания по отношение на работещите в ИПФ и Колеж - Сливен.
Съгласно Правилника за вътрешния трудов
ред в ТУ - София (л. 18 и л. 45 от д.) работното време на непреподавателския
персонал е от 08.30 ч. до 17.00 ч. с обедна почивка от 30 минути. Със заповед №
217/21.10.2013 г. на Ръководителя на Факултет и Колеж - Сливен (л. 43 от д.) е
определено работно време за служителите в администрацията от 08.00 ч. до 16.30
ч.
Съгласно т. 1. 1. от Правилника научно-преподавателския
персонал е длъжен да присъства в съответното звено на университета не по-малко
от 4 астрономически часа всеки работен ден, в които влизат лекторските часове и
приемно време. Според т. 1. 2 от ПВТР графикът на задължителното присъствие на
научно-преподавателския персонал се утвърждава за всеки семестър от
ръководителя на катедрата или секцията, съобщава се на катедрените канцеларии и
се поставя на вратите на кабинетите на преподавателите.
Видно от графика на задължителното
присъствие за летния семестър на 2018/2019 г. (гърба на л. 72 и 73 от д.)
ищецът доц. Р. е следвало да присъства задължително в понеделник и вторник от
08.00 ч. до 17.00 ч. и в сряда от 08.00 ч. до 12.00 ч. Този график е приложен
от ищеца към писмените му обяснения с вх. № 085/28.03.2019 г. (л. 72 от д.) В
тези обяснения ищецът се позовава на приложения график на задължителното
присъствие, с който обяснява отсъствията си на 14 и 15.03.2019 г. (четвъртък и
петък), а на 21.03.2019 г. изтъква, че е бил призован като свидетел, за което е
уведомил Директора на Колежа и ръководителя на секцията. Ищецът е изложил също,
че не отговаря на истината да е закъснявал или преждевременно напускал работа
на 11, 12, 13, 18, 19, 20, 25 и 26.03.2019 г.
Със Заповед № 083/26.03.2019 г. (л. 36 от
д.) зам. ректора на Колежа възложил на комисия в тричленен състав да извърши
проверка чрез използването на камерите и системата за контрол на достъп до
сградите на Факултет и Колеж - Сливен за присъствието на доц. Р. в дните от
11.03.2019 г. до 26.03.2019 г. В Протокола от извършената проверка (л. 37 от
д.) било отразено, че на 11.03.2019 г. ищецът е влязъл в 09.21 ч. и е напуснал окончателно
в 12.46 ч., на 12.03.2019 г. е влязъл в 09.25 ч. и е напуснал окончателно в
11.35 ч., а на 13.03.2019 г. е влязъл в 10.37 ч. и е напуснал окончателно в
13.36 ч. Отразени са и присъствията на останалите дати от периода на
проверката.
Видно от показанията на свидетелите Васил
Бобев (л. 105 - 107 от д.) и С.Г. (л. 152 - 153 от д.), през летния семестър на
2018/2019 г. доц. Р. е ползвал за кабинет хранилището на Лаборатория № 12, като
графикът на задължителното присъствие не е бил залепен на вратите на всеки от
кабинетите на преподавателите, в т. ч. и на вратата на кабинета на доц. Р., а е
бил залепен до входа на директорския кабинет. Според свид. Бобев - ръководител
на катедра „Автотранспорт, текстил и дизайн“ графикът на задължителното
присъствие е изготвен на база желанията на всеки преподавател за
разпределението на задължителните ежедневни 4 астрономически присъствени
часове, като съобразно желанието на доц. Р. за него е изготвен график с по осем
часа в понеделник и вторник от 08.00 ч. до 17.00 ч. и 4 часа в сряда от 08.00 ч. до 12.00 ч., а в дните четвъртък и
петък ищецът не е имал задължително присъствие.
Видно от Обяснение от Марияна Ганева -
ст. експерт в секция „ПХТТ“ с вх. № 219/12.07.2019 г. (л. 73 от д.) по
нареждане на Директора на Колежа от 18.03.2019 г. бил променен графика на
задължителното присъствие за летния семестър на 2018/2019 г. с цел привеждането
му в съответствие с т. 1. 1. от Правилника за вътрешния трудов ред на ТУ -
София. В обяснението си ст. експ. Ганева описва, че по повод изготвяне на новия
график е провела телефонен разговор с доц. Р., който е изразил желание да
остане на стария си график на задължително присъствие от по 8 часа в понеделник
и вторник и 4 часа в сряда, като отбелязал, че в четвъртък и петък е ангажиран
и няма как да присъства.
На 18.03.2019 г. бил утвърден новият
график на задължителното присъствие за летния семестър на 2018/2019 г. (л. 75
от д.), съгласно който доц. Р. следвало да присъства от 08.00 ч. до 12.00 ч. от
понеделник до петък. Уведомлението за изготвения нов график (л. 74 от д.) било
подписано от ищеца, който не оспорва това обстоятелство. В дадените обяснения в
с. з. (л. 105 от д.) ищецът изтъква, че графикът на задължителното присъствие не
е бил залепен на вратата на кабинета му, а в коридора на колежа, както и че е
спазвал седмичното разписание на учебния процес, тоест занятията, които той
води, в часовете, посочени в уеб страницата на Колежа.
От показанията на разпитания свидетел
Васил Бобев се установява, че във Факултет и Колеж - Сливен функционират камери
за видеонаблюдение от 10 години, а от 18.03.2019 г. функционира система за
сигурност на достъпа с чип-карти. Видно от приетите писмени доказателства
Приемо-предавателен протокол от 19.03.2019 г. и Протокол за въвеждане в
употреба на ДМА от 21.03.2019 г. (л. 115 и 116 от д.) системата и софтуера за
отчитане на работното време и учебния процес в Колежа е въведена на 21.03.2019
г. Съгласно Служебна информация изх. № 314/12.08.2019 г. (л. 119 от д.) първото
регистрирано използване на чипа за достъп от доц. Р. е на 18.03.2019 г. в 09.12
ч., като е представено и копие на екрана от системата за достъп (л. 120 от д.)
В отговор на запитване изх. №
109/29.03.2019 г. (л. 24 от д.) дали ползва закрила по чл. 333 КТ, ищецът подал
Заявление вх. № 86/29.03.2019 г. (л. 12 от д.), с което уведомил служителя
„Човешки ресурси“, че ползва такава закрила и представил в удостоверение на
това обстоятелство Медицинско направление № 395/28.03.2019 г. (л. 13 и л. 92 от
д.), с което е насочен за преглед при специалист психиатър.
Съгласно приетия амбулаторен лист № 360/15.04.2019
г. (л. 94 от д.), издаден към Направление № 395/28.03.2019 г. (л. 13 и л. 92 от
д.), а и видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза (л. 132 - 135 от д.), ищецът страда от психична болест, с код F 43.2
- Разстройство в адаптацията, по Международната класификация на болестите на
СЗО, 10 ревизия. В снетата анамнеза по амбулаторния лист е отбелязано, че от
няколко месеца ищецът имал проблеми на работното място, неколкократно му били
искани обяснения за закъснения от порядъка на 10 минути, през който период
ищецът се чувствал много напрегнат, трайно се нарушил сънят му, започнал често
да боледува. Вещото лице в заключението си изразява становище, че ищецът не
боледува от психична болест, попадаща в обхвата на закрила по Наредба № 5 от
Видно от заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 125 - 129 от д.), брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния отработен месец преди уволнението е в
размер на 1850,34 лв. за м. март
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
искове са допустими, но разгледани по същество се явяват неоснователни.
Съдът
намира, че в случая не са налице процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на уволнението. Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставената му власт. Спазена е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание са
изискани и приети писмените обяснения на служителя (л. 72 от д.).
Заповедта е издадена и в сроковете,
уредени в чл. 194, ал. 1 КТ.
Спазени са и изискванията на чл. 195, ал.
1 и 2 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в
която са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Мотивирано е описанието на извършените
дисциплинарни нарушения, послужили на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, а именно три закъснения и
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, на датите 11.03,
12.03 и 13.03.2019 г., всяко от които не по-малко от 1 час. Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена срещу
подпис на ищеца на 22.04.2019 г.
Спорен е въпросът дали ищецът страда от
болест, попадаща в обхвата на болестите, даващи закрила на служителите по
Наредба № 5 от
Съдът намира изготвеното заключение за
правилно и обосновано.
Следва да се отбележи, че в отговор на
запитване от служителя „Човешки ресурси“ от 29.03.2019 г. дали ползва закрила
по чл. 333 КТ, ищецът е заявил, че ползва такава закрила и е представил в
удостоверение на това обстоятелство медицинско направление от 28.03.2019 г., с
което е насочен за преглед при специалист психиатър. От същата дата са и
дадените от ищеца писмени обяснения с вх. № 085/28.03.2019 г. по повод на
установените дисциплинарни нарушения. При извършения на 15.04.2019 г. преглед
на ищеца е поставена диагноза на психично заболяване с код F 43.2 по МКБ 10 -
Разстройство в адаптацията. В снетата анамнеза по амбулаторния лист е
отбелязано, че от няколко месеца ищецът имал проблеми на работното място,
неколкократно му били искани обяснения за закъснения от порядъка на 10 минути,
през който период ищецът се чувствал много напрегнат, трайно се нарушил сънят
му, започнал често да боледува.
Съдът намира, че психичното заболяване на
ищеца, породено от външни фактори, а именно притеснения, свързани с работата и
проявило се непосредствено по време на дисциплинарното производство, в резултат
на което е наложено процесното наказание уволнение, не следва да се преценя
като заболяване, даващо закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 1, т. 5 от
Наредба № 5 от
Ето защо съдът намира, че ищецът не се
ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което уволнението не е
незаконосъобразно поради липса на изискано и представено разрешение на
Инспекцията по труда.
Предвид липсата на процесуални нарушения при
издаването на заповедта за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, то
следва да се разгледат и предпоставките за издаването й по същество.
В
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение са описани 9 на брой
нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, като първите три са послужили на
основание чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ за налагане на наказанието, а именно три закъснения
и преждевременни напускания на работа в един календарен месец, на датите 11.03,
12.03 и 13.03.2019 г., всяко от които не по-малко от 1 час. Към тези дати
задължителното присъствие на ищеца е било регламентирано от графика на
задължителното присъствие, който самият ищец е представил с писмените си
обяснения и който е заявил, че спазва. Посоченият график за летния семестър на
2018/2019 г., според който ищецът е следвало да присъства задължително на
работното място в понеделник и вторник от 08.00 ч. до 17.00 ч. и в сряда от
08.00 ч. до 12.00 ч. е утвърден от свид. Бобев след като това е било изрично
заявеното желание за задължително присъствие от самия ищец.
Макар
и както постановява т. 1.1. от Правилника за вътрешния трудов ред
научно-преподавателския персонал следва да присъства задължително по 4
астрономически часа всеки ден, то от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че при изготвяне на този график е взето предвид желанието на
служителите, като за някои преподаватели, сред които и ищецът, с оглед друга
тяхна заетост, е било разрешено да присъстват в някои дни по повече от
определените 4 часа, съответно в други дни да компенсират с по-малко или липса
на задължителни часове. Предвид обстоятелството, че графикът е бил изготвен в
този вид - понеделник и вторник от 08.00 ч. до 17.00 ч. и в сряда от 08.00 ч.
до 12.00 ч. по изрично желание на ищеца
и е било по-благоприятно за него от установеното в Правилника за вътрешния
трудов ред, то съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че след
като в нарушение на Правилника, графикът не е предвиждал задължителни 4
астрономически часа всеки ден и не е бил залепен на вратата на кабинета на доц.
Р., както е изискването на т. 1.2 от ПВТР, то графикът не е произвел действие.
Напротив, самият ищец твърди, че е бил запознат и е спазвал този график, което
се потвърждава както от обстоятелството, че именно ищецът го е представил,
ведно с писмените си обяснения, така и от обясненията на ст. експерт в секция „ПХТТ“
Марияна Ганева с вх. № 219/12.07.2019 г. (л. 73 от д.), която описва, че по
повод изготвяне на новия график на задължителното присъствие от 18.03.2019 г. е
провела телефонен разговор с доц. Р., който е изразил желание да остане на
стария си график на задължително присъствие от по 8 часа в понеделник и вторник
и 4 часа в сряда, като отбелязал, че в четвъртък и петък е ангажиран и няма как
да присъства.
Ето
защо съдът намира, че ищецът е бил длъжен да спазва часовете на задължителното
си присъствие на 11.03 - понеделник и 12.03 - вторник от 08.00 ч. до 17.00 ч. и
на 13.03 - сряда от 08.00 ч. до 12.00 ч., поради което установените три
последователни закъснения и преждевременни напускания са достатъчно основание
за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ.
Самият
ищец в писмените си обяснения не дава информация за необходимостта да закъснее
или да си тръгне преждевременно на изброените дати, а мотивира отсъствията си
на 14.03 и 15.03.2019 г. - четвъртък и петък, като се позовава на приложения от него график на
задължителното присъствие, а на 21.03.2019 г. изтъква, че е бил призован като
свидетел, за което е уведомил Директора на Колежа и ръководителя на секцията.
Ищецът е изложил декларативно, че не отговаря на истината да е закъснявал или
преждевременно напускал работа на 11, 12, 13, 18, 19, 20, 25 и 26.03.2019 г.
Видно от протокола от извършената
проверка на назначената тричленна комисия, изготвен на база преглед на записите
от камерите и системата за контрол на достъп до сградите на Факултета, е
установено, че на 11.03.2019 г. ищецът е влязъл в 09.21 ч. и е напуснал
окончателно в 12.46 ч., на 12.03.2019 г. е влязъл в 09.25 ч. и е напуснал
окончателно в 11.35 ч., а на 13.03.2019 г. е влязъл в 10.37 ч. и е напуснал
окончателно в 13.36 ч., като съдът намира за доказано извършването от ищеца на
тези три закъснения и преждевременни напускания на работното място, всяко за
повече от час.
Макар и съгласно
Приемо-предавателен протокол от 19.03.2019 г. и Протокол за въвеждане в
употреба на ДМА от 21.03.2019 г. (л. 115 и 116 от д.) системата и софтуера за
отчитане на работното време и учебния процес в Колежа да е въведена на
21.03.2019 г., то от показанията на разпитания свидетел Бобев се установява, че
камерите за видеонаблюдение на територията на Колежа функционират от 10 години
и именно от прегледа на техните записи са установени нарушенията на датите 11,
12 и 13.03.2019 г.
На база на тях са установени
и закъсненията на ищеца, описани като нарушения в т. 4, 5, 6, 8 и 9 от
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, за закъснение на ищеца
на датите 18, 19, 20, 25 и 26.03.2019 г. Ирелевантно е обстоятелството в случая
дали ищецът е бил уведомен за промяната в графика на задължителното присъствие
от 18.03.2019 г., тъй като описаните дни са понеделник, вторник и сряда, в
които независимо от действащия стар или нов график, ищецът е следвало да се
явява на работа в 08.00 ч.
Следва да се отбележи, че
дори и неявяването на ищеца на работа на 21.03.2019 г., описано като нарушение
в т. 7 от заповедта за уволнение, да не се счете за нарушение, предвид
обстоятелството, че същият е предупредил за отсъствието си Директора на Колежа,
то самото предупреждаване от ищеца говори, че след като 21.03.2019 г. е ден
четвъртък, ищецът е бил запознат с новия график на задължителното присъствие от
18.03.2019 г., на уведомлението за изготвянето на който е положил подписа си,
след като е сметнал за необходимо да уведоми за отсъствие в ден четвъртък -
неприсъствен за ищеца по стария график на задължителното присъствие, в сила до
18.03.2019 г.
Ето защо съдът намира за
неоправдани и закъсненията на ищеца за работа и на датите, описани като
нарушения в т. 4, 5, 6, 8 и 9 от заповедта за уволнение.
На последно място, при
определяне на дисциплинарното наказание, работодателят е спазил и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ като е взел
предвид броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени, както и поведението на служителя. Преценката на работодателя за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, за изброените в
Заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а именно три последователни
закъснения и преждевременни напускания на работното място, всяко от които за
повече от един час, описани в т. 1, 2 и 3 от заповедта, които са достатъчно
основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 190, ал. 1,
т. 1 КТ, се допълват от системни нарушения на трудовата дисциплина, изброени в
т. 4, 5, 6, 8 и 9 от заповедта, разкриващи неуважението на ищеца към
задължителното присъствено време, макар и същото да е било съобразено с
желанието му.
Въз
основа на изложеното, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание
уволнение е законосъобразно. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния характер
на исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за оставане без работа и за работа на по-нископлатена длъжност и извода за
неоснователност на главния иск, то и акцесорните искове следва да бъде
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените от него разноски
по делото в размер на 1300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника е неоснователно, тъй като са предявени обективно съединени искове и минималният
размер, изчислен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 560 лв. общо за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1
и 2 КТ и в размер на 863,06 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и 2 КТ, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата (830 лв. + 3
% за горницата над 10 000 лв. от общо претендирани 11 102,04 лв.) или
общо минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1423,06 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от доц. д-р инж. И.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Факултет и Колеж - Сливен” към Технически университет - София, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе” № 59 А,
представлявано от зам. ректора проф. д. т. н. инж. Станимир Карапетков, искове
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 105 от
22.04.2019 г., за незаконно и неговата отмяна, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата в размер на 3700,68 лв., представляваща
обезщетение за работа на по-нископлатена работа за периода 22.04.2019 г. -
22.06.2019 г. и в размер на 7401,36 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода 22.06.2019 г. до 22.10.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК доц. д-р инж. И.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати на „Факултет и Колеж - Сливен”
към Технически университет - София, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Бургаско шосе” № 59 А, сумата от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано от
страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от 24.09.2019 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: