Решение по дело №525/2023 на Административен съд - Варна

Производството е с правно основание чл.63,ал.1, изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез представител по пълномощие, срещу Решение №127/20.12.2022 на Районен съд – Провадия, постановено по АНД № 334/2022г. по описа на ПРС, с което е отменено Наказателно постановление № 03 – 2200426/ 17.06.2022 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по Труда”- Варна, с което на „Т.-Т“ ООД БУЛСТАТ *********, представлявано от Д.Г.Т., за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ три хиляди/ лева.

В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби с оглед установените факти и обстоятелства по делото, което прави решението му незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател приема за неправилен извода на съда, че отношенията между „Т.-Т“ООД и установеното в обекта лице следва да се квалифицират като граждански. Напротив – счита, че правоотношението между страните има характер на трудово такова със следващите го всички минимално необходими елементи на едно възникнало и съществуващо правоотношение, което не е манифестирано в предвидения от закона писмен трудов договор между тях, като така е реализиран състава на чл.414 ал.3 КТ. Събрани, според него, са доказателства, че лицето С. И. Х. е осъществявал трудови функции на длъжност „ общ работник строителство“ с определено работно време, работно място и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор. Като краен резултат се търси отмяна на решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление.

Подадена отделно от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез представител по пълномощие е и частна касационна жалба срещу Решение №127/20.12.2022г. на Районен съд – Провадия, постановено по АНД № 334/2022г. по описа на ПРС в частта на разноските с твърдение, че не е следвало съдът да присъжда разноски, доколкото искането за това е сторено несвоевременно – в писмената защита след приключване на съдебните прения по същество на спора.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не представя писмено становище.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител, изразява писмено становище, сочещо на неоснователността на наведените касационни основания.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба срещу Решение №127/20.12.2022 на Районен съд – Провадия, постановено по АНД № 334/2022г. по описа на ПРС, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С обжалваното тук решение ПРС е отменил оспореното пред него НП. За да стигне до този извод, е констатирал от фактическа страна, че на 12.04.2022 г. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна извършили проверка на място в обект – магазин със смесено предназначение УПИ ХХХIV -305 кв.6, находящ се в обл.Варна, гр.Провадия, при която проверка констатирали, че „Т.-Т“ ООД, в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето С. И. Х. престирайки работна сила – на длъжност „общ работник строителство“, без отношенията да са уредени като трудови и без да има сключен трудов договор в писмена форма. Съдът установил, че след извършена проверка, на 11.05.2022 г. е съставен протокол с изх. № ПР2211914/11.05.2022г., за липсата на сключен трудов договор на работодателя със С. И. Х.. На 12.05.2022г. на ответника по касация е съставен АУАН № 03-2200426, който бил подписан от упълномощено от лице, без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Наказващият орган е преценил, че „Т.-Т“ ООД е извършило виновно вмененото нарушение на трудовото законодателство и е издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ атакуваното НП - № 03- 2200426 от 17.06.2022 г., с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/.

При извършената проверка, касационният състав при Административен съд Варна установи незаконосъобразността на оспореното решение на Районен съд Варна, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което възпрепятства осъществяването на пълноценен касационен контрол на решението по приложението на материалния закон.

За да постанови правния резултат по делото, първостепенният съд е подкрепил възприетото от него решение с извършени съждения по приложението на материалния закон. Не е обсъдил събраните гласни доказателства от свидетелите – служители при касатора, не е изложил изобщо доводи приема ли ги или не и по какъв начин ги кредитира, не е обсъдил и събраната декларация, подписана от лицето С. И. Х., в която е заявено, че работи на обекта като общ работник с установено работно време и място, получава месечно възнаграждение в размер от 710лв., с уговорени почивни дни събота и неделя. Не е обсъдил и гласните доказателства от това лице, събрани в качеството на свидетел по делото, в които заявява, че не е „писал“ декларацията и не е попълвал нищо, но потвърждава, че подписът под нея, е негов. Не е изложил и доводи по събрания по делото граждански договор, датиран от 11.04.2022г. и сключен между „Т.-Т“ ООД и С. И.Х., като не е определил какъв вид документ е той и каква доказателствена стойност има.

Осъществяваният от С. И. Х. труд в обекта е възприет лично от проверяващите в хода на проверката. Този факт е потвърден и пред съда от св.Р. М. Б. – актосъставител при касатора. Осъщественият труд на място е потвърден и от свидетелите, поискани от ответника по касация, включително и лицето С. И. Х. в хода на изслушването им пред съда. Последният е потвърдил този факт и в попълнената на място декларация. Пред въззивния съд обаче, е променил обясненията си, с твърдение, че не той е попълвал декларацията, но потвърждава, че подписът е негов.

Тези установявания по фактите също не са обсъдени от въззивния състав, а това е наложително, за да се проследи логическата последователност в мотивите на съда, които обуславят крайния резултат в производството.

Възприятието, че естеството на дейността " разнасяне на арматурни мрежи 700кв.м.", е "класически пример за постигане на определен резултат", следва да бъде обсъдено в аспекта на следните, безспорно установени обстоятелства: С положения от С. И. Х. подпис в декларацията, за чието авторство той не спори, е потвърдил изложените в нея обстоятелства, поради което изявлението, че той не я е попълвал, следва да бъде изрично обсъдено от съда, като същият трябва да формира извод дали възприема данните от декларацията, като обосноваващи наличието на трудово правоотношение или дава вяра на твърдението на свидетеля, че не той е попълвал декларацията; Съдът следва да изложи доводи какъв вид документ е представения граждански договор, съответно, обвързва ли той съда с доказателствена сила относно датата и мястото на съставяне, подкрепят ли се установяванията по него с останалите доказателства по делото или остават изолирани; Всички свидетелски показания следва да бъдат анализирани, след като се съобрази евентуалната обвързаност на свидетелите, поради наличие на трудови правоотношения с ответника по касация; В зависимост от резултата и при необходимост, съдът следва да коментира и завишения над регламентирания минимум, размер на санкцията.

Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Доколкото в конкретния случай са ангажирани към доказателствената маса противоречиви доказателства, всички те следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, след което съдът ясно и недвусмислено за обоснове с кои от тях подкрепя правния резултат по делото и доказателствената сила на кои от тях отхвърля, както и поради какви причини.

Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, не може да бъде осъществен дължимия от административния съд, контрол за законосъобразност. Недопустимо е касационната инстанция да постанови акт, който замества този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. Гореизложените доводи на касационния състав обосновават извод за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото на друг състав от същия съд, с цел - изпълнение указанията на касационната инстанция.

Частната касационна жалба срещу Решение №127/20.12.2022г. на Районен съд – Провадия, постановено по АНД № 334/2022г. по описа на ПРС в частта на разноските, е недопустима, доколкото решението на ПРС е обжалвано и в тази част, чрез коментираната по-горе касационна жалба, което постига целения от касатора ефект. Поради това, обжалването на въззивното решение в една и съща част с две отделни жалби, като недопустимо, налага оставянето на частната касационна жалба без разглеждане.

При този изход на спора разноски не се присъждат и същите следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, първи тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №127/20.12.2022 на Районен съд – Провадия, постановено по АНД № 334/2022г. по описа на ПРС, с което е отменено Наказателно постановление № 03 – 2200426/ 17.06.2022 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по Труда”- Варна, с което на „Т.-Т“ ООД БУЛСТАТ *********, представлявано от Д. Г. Т., за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ три хиляди/ лева.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Провадия.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез представител по пълномощие срещу Решение №127/20.12.2022г. на Районен съд – Провадия, постановено по АНД № 334/2022г. по описа на ПРС в частта на разноските.

Решението може да бъде обжалвано в частта, имаща характер на определение с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването на страните, пред Върховен административен съд на РБ.

В останалата част е окончателно.

	Председател:
	Членове: