Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На деветнадесети ноември година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4486 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 2117537,
издаден от ОДМВР- Варна, с който на С.А.М. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********
***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 100 / сто / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на С.А.М. срещу електронен фиш серия К № 2117537, с който му е наложено
административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи , че санкционираното лице от
2016г. пребивава на територията на РПолша. При
прибирането си в РБългария на 17.03.2020г. установил,
че срещу него има издадени три броя ЕФ за превишена скорост. Сочи, че не е
управлявал превозното средство и не познава лицата, собственици на автомобила ,
а същите са осъществили състав на престъпление по чл.313 от НК, за което е
сезирана прокуратурата. Формулира се искане за отмяна на ЕФ или спиране на административнонаказателното производство до прикрючване на проверката на ВРП.л
В с. з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Представител на
органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да потвърди ЕФ,
както и да присъди юристконсултстко възнаграждение.
След преценка
на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.04.2018г. около 20.34 часа, по бул.”Васил
Левски” в посока към бул. „Осми Приморски полк“ бил
управляван л.а. „Ауди А3” с рег. № ***. При управлението на автомобила в района
на пътен възел с ул. „Царевец”, автомобила се движел със скорост на движение
над максимално допустимата от 50 км/ч.
В този район била монтирана и функционирала мобилна
система за контрол на скоростта на МПС тип „TFR1-М 646“.
Автомобила
преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство
отчело неговата скорост на движение като такава от 90 км/ч, като осъществило и
заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата
скорост възлязла на 87 км/ч.
Тъй като
максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на
движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 37 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен
фиш.
След
установяване на ползвател на автомобила – „*** „ ЕООД с представляващ К.И.Д,
бил издаден електронен фиш серия К № 2022551, в обстоятелствената част на който
било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на
извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и
размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1
т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков
материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
В декларация по
чл. 189 ал.5 от ЗДП К. д. посочила, че лицето, управлявало го при извършване на
нарушението е въззивникът М., като предоставила и
копие от СУМПС. Електронен фиш серия К № 2022551 бил анулиран и бил издаден нов
електронен фиш серия К № 2117537, срещу въззивника М..
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
проверка; справка в ЦБД; протокол за използване на автоматизирано средство и
др.
За да се
произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш
констатира, че същият е съставен при
спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от
ЗДП , като в същия е посочена
териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
По отношение
авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето ,
управлявало автомобила са наведени възражения и е конкретизирано такова лице,
съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи лицето,
декларирано като такова, управлявало автомобила – въззивинка
М..
От приложените
по административно-наказателната преписка доказателства досежно
техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата
установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания.
Събраните по
делото доказателства се безпротиворечиви и по
несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от
издаващия орган.
При правилно
установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението,
правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до
наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда
предвид на следното:
Въззивникът сочи , че от 2016г. пребивава на територията на РПолша.
При прибирането си в РБългария на 17.03.2020г.
установил, че срещу него има издадени три броя ЕФ за превишена скорост. Сочи,
че не е управлявал превозното средство и не познава лицата, собственици на
автомобила , а същите са осъществили състав на престъпление по чл.313 от НК, за
което е сезирана прокуратурата.
По така
наведеното възражение съдът счита за нужно да отбележи, че представените
писмени доказателства не установяват безспорно соченото от въззивника
, че не е управлявал автомобила. Извършено престъпление то трето лице се
установява единствено с влязъл в сила осъдителен съдебен акт. В този смисъл и
не може да се възприеме с категоричност твърдяното от въззивника,
че на 17.04.2018г. не е управлявал автомобила и не може ЕФ дза
бъде отменен на това основание.
Наличието на
подадена жалба до ВРП не обосновава спиране на административнонаказателното
производство до приключване на проверката на ВРП, доколкото в НПК липсва
подобно основание за спиране на наказателно производство.
Евентуалното
приключване на наказателно производство с осъдителен акт по отношение на
лицето, декларирало данните би било основание за възобновяване на административнонаказателното производство.
След проверка
на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С решението си съдът присъди направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :