Определение по дело №372/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 408

                                         гр. Пловдив, 13.08.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито  заседание на тринадесети  август две хиляди и двадесетата година в състав:                    

                        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                          МИЛЕНА РАНГЕЛОВА                  

                  

след като се запозна  с докладваното  от съдия Рангелова ВЧНД № 372/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

      Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

      Образувано е по частна жалба на осъдения М.С.М. против определението от 15.07.2020 г., постановено по ЧНД № 300/2020 г. по описа на ПзОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.

 В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Набляга се на липсата на наказания, както и на желанието за полагане на труд, което не било удовлетворявано.

 ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

 Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на М.М. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му с присъдата по н.о.х.д. № 668/11 г. на РС-Кърджали наказание една година и шест месеца лишаване от свобода (остава му за изтърпяване към четири месеца).

  Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице  примерно поведение и честно отношение към труда. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой.

     От приложеното становище на началника на Затвора – Пазарджик с информация за индивидуалната работа с г-н М., експертна психологическа оценка и документи от представеното затворническо досие се извличат данни за липса на наказания, за свободно и уважително общуване със затворническата администрация, за липса на пристрастеност към алкохол и наркотици, липса на агресивни нагласи, нисък риск от вреди в пенитенциарна среда и за желание за полагане на труд макар и с неустойчива мотивация. ПАС също като окръжния съд счита, че тези данни, които безспорно се интерпретират като положителни, не са достатъчни за претендираното предсрочно освобождаване.

     Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. Осъденият не е пожелал да осъзнае и да поеме отговорност за престъплението (а продължава да отрича вина), нито да развие самокритичност и себевзискателност; рискът от причиняване на вреди в условията на свобода продължава да е допустим, а рискът от рецидив е в средните стойности. А и в посочените становища се заключава, че планът за изпълнение на присъдата не е постигнал своите приоритетни цели – повишаване на правосъзнанието и формиране на самокритичност.

   Може да се обобщи, че жалбоподателят е останал безучастен относно предлаганата корекционна работа, като е очевидно, че това се дължи на отричането на отговорност за престъплението.

    Ето защо се оказва коректно виждането на окръжния съд, че корекционната работа с него трябва да продължи за оставащия период. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, като прогнозата за живот на свобода без извършване на престъпления е все още неблагоприятна.

   С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС   

                     

О П Р Е Д Е Л И:

  

     ПОТВЪРЖДАВА определението  от 15.07.2020 г., постановено по ЧНД № 300/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М.С.М. за условно предсрочно освобождаване.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                  

          ЧЛЕНОВЕ: