№ 258 27.12.2019г. гр. П
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Л, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 391/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
415 ГПК, вр с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. с чл. 49 ЗЗД.
Образувано е по искова молба
на ЗАД „Б.В.И.Г” гр. С, чрез адв. В. против “С.Т.” ООД с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление в гр. П бул. "Б” № 98, представлявано от управителите М.Й.и
П.С.Гза признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1150.00 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на автобус „И“ с ДКН Т ****ВТ
при ПТП на 09.05.2018г. в гр. П ведно със законната лихва върху претендираната
главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -02.04.2019г., до
нейното окончателно изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. №269/2019г. по описа на ПРС.
В исковата
молба се твърди, че около 06.20ч. на 09.05.2018г. С.К.К.
управлявал автобус „И“ с рег. № Т ****ВТ в гр.П. По време на движението си по
пътното платно на ул. “М. Н“ пред бл. №4 в кв. „М“, провиснал кабел над пътното
платно се ударил в предното обзорно стъкло на автобуса, в резултат на което то
се спукало.
Настъпилото ПТП било посетено
от мл. автоконтрольор С.С.Я..
Той съставил Протокол за ПТП № ******/09.05.2018г., в който посочил чия
собственост е кабела, който причинил щетите по автобуса.
За увредения при
горепосоченото ПТП автобус имало валидно сключена имуществена застраховка и
била образувана застрахователна преписка № ****.
След извършени огледи на
посочения автобус, било установено, че вследствие на настъпилото на
09.05.2018г. произшествие било увредено неговото предно панорамно стъкло, което
подлежало на подмяна. Общата стойност на щетите, включваща стойността на
предното обзорно стъкло, ремонтния комплект и труда за демонтаж и монтаж
възлязла на 1150 лв. След приспадане на сумата от 348,84лв., представляваща
дължими поредни вноски от премията по полицата, застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 801,16 лв. на собственика чрез превод по посочена от него банкова сметка, ***.05.2018г.
Тъй като застрахователното събитие
било настъпило по вина на ответника, който като собственик на кабела, причинил
щетите, не е положил дължимата грижа за неговото правилно поставяне и/или
обезопасяване, той следвало да понесе отговорността си и да възстанови на ищеца
заплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковата претенция да
бъде уважена.
В срока и по реда на чл. 131
от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Твърди се, че искът е
недопустим поради липса на пасивна правна легитимация на ответното дружество -
то не можело да бъде ответник по делото, поради липса на качеството на надлежен
ответник по смисъла на чл.410 от Кодекса на застраховането.
Искът се основавал на изцяло
произволни твърдения на ищеца, без посочване на обективно съществуващи факти, в
подкрепа на тезата в исковата молба за реално извършен деликт, свързан с
повреда на застраховано имущество и изплащане на застраховка на реално
причинени и отстранени щети на посочения автобус.
В исковата молба липсвало
ясно и недвусмислено описание на обстоятелствата, което да дава някакво
елементарно основание на ищеца, да счита, че може да има претенции за заплащане
на обезщетение за нанесени имуществени вреди спрямо него, произтичащи от
неправомерни действия, което е изцяло преднамерена измислица.
Възразява се, че липсват,
както предпоставките за наличие на вреди и отговорност за вреди по смисъла на
чл. 50 ЗЗД, така и предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната
страна по смисъла на чл. 410 ал.1 т.1 и 3 КЗ.
Възразява се, че сам по себе
си процесният кабел не е в състояние да причини вредата, чиято обезвреда се
претендира, от една страна ,а от друга страна се твърди, че виновен за ПТП бил
водачът на МПС.
Предвид изложените
съображения, ответната страна намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, като моли същата да бъде оставена
без уважение.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, се представлява от адв. В.. Процесуалният представител на
страната пледира за уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответната страна, редовно
призована, се представлява от адв. Иванов, който оспорва иска, като пледира за неговото
отхвърляне. Представя писмени бележки, в които след подробен анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, излага становище за
неоснователност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл. 415 ГПК,
вр с
чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. с чл. 49 ЗЗД.
За да бъде уважен искът с горепосоченото
правно основание ищецът следва да да докаже по
безспорен начин качеството си на кредитор, наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, настъпилото
застрахователно събитие по този договор, изплащане на застрахователно
обезщетение в претендирания размер, както и
отговорността на прекия причинител - деяние, което е
извършено при или по поводи възложена работа, вреда, противоправност, причинно следствената връзка между
извършеното деяние и настъпилите вреди, а ответникът като длъжник
следва да докаже възраженията си по вземането на кредитора.
Липсата на който и е да е от
елементите на горепосочения фактически състав води до неоснователност на
исковата претенция, тъй като
застрахователят, съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права,
които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента,
а пострадалият има права по отношение на деликвента, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта.
В настоящата хипотеза предпоставките
за ангажирането на отговорността на ответника „С.Т.“ не са налице.
Макар и от приложените по делото
доказателства да се установява, че на 04.04.2018г., между ЗАД „Б.В.И.Г” и собственика на увреденото МПС С.К.К., е бил сключен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, под
формата на застрахователна полица № **** за автобус марка “****” с рег. № Т ****ВТ и по повод заявена от застрахования претенция,
при ищеца е била образувана застрахователна преписка по щета № ****, по която
на 28.05.2018г. застрахователят платил на увреденото лице обезщетение в размер на 801.16 лв., по делото
не са налични данни, установяващи по безспорен начин причинно- следствената
връзка между надвисналия над процесния
участък от пътното платно кабел и причинените на автомобила вреди.
Това е видно от изслушаната по делото автотехническа експертиза, която съдът намира
за обективно и компетентно изготвени и изцяло кредитира.
Вещото лице категорично заявява, че от
наличните по делото доказателства не би могъл да се направи извод, че при конкретните
обстоятелства /скорост на движение на автобуса, техническите параметри на
предното стъкло и характеристиките на кабела/ именно нискочестотния проводник е
станал причина за увреждане на застрахованото МПС.
Вярно
е, че от показанията на св. С.К. –
собственик на автобуса се установява, че на процесната
дата е преминал през участък на пътното платно, над което е висял скъсан кабел,
но самият свидетел заявява „Казах ви ,че имаше удар, но от какво беше ударът,
не мога да кажа“.
Показанията на посочения свидетел,
макар съдът да намира за достоверни, не притежават достатъчна конкретност и
убедителност, способна да опровергае даденото от вещото лице заключение.
Липсата на причинно-следствена връзка
между надвисналия над пътното платно кабел и процесната щета прави безпредметно
обсъждането на въпроса относно собствеността на проводника, при което
настоящият състав не намира за нужно да коментира събраните по този повод доказателства
и доказателствени средства.
С оглед изложеното, съдът намира за
недоказано твърдението на ищцовото дружество, че
застрахователното събитие е настъпило по посочения от него начин, при което
исковата претенция се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на
ответника следа да бъде присъдена сумата от 320.00 лв. – деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б.В.И.Г” ЕИК:
******, със седалище и адрес на
управление гр. С, р-н „Т“, пл. „П“ № , представлявано от И.Г.– изпълнителен
директор, действащ чрез адв. В.В. срещу “С.Т.” ООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление в гр. П бул.
"Б” № , представлявано от управителите М.Й.Н П.С.Г, иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1150.00 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на
автобус „И“ с ДКН Т ****ВТ по повод ПТП,
настъпило на 09.05.2018г. в гр. П ведно със законната лихва върху претендираната главница от 02.04.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
226/10.04.2019г. по ч.гр.д. № 269/2019г.
на РС- П.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г” ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление гр. С, р-н „Т“, пл. „П“
№ 5, представлявано от И.Г.– изпълнителен директор, действащ чрез адв. В.В. ДА ЗАПЛАТИ на “С.Т.” ООД с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление в гр. П бул. "Б” № ,
представлявано от управителите М.Й.Ни П.С.Г, СУМАТА от 320.00
лв. /триста и двадесет лева/ -
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: