Определение по дело №181/2021 на Административен съд - Сливен

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Гр. Сливен, 26.04.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и седми април две  хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 181 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от Д.И.М. *** срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Сливен да се произнесе по молба вх. № 9400-4879/10.03.2021 г. да бъде извършена проверка относно съществуващите гаражи пред блок № ** в кв. „К.“ на гр. С.. Жалбоподателят твърди, че пред посочения жилищен блок са поставени около 24 бр. гаражи, собствениците на които не позволяват да се ползват паркоместата пред гаражите. Твърди, че съобразно действащото законодателство, до всички паркоместа, обособени от Община Сливен, следва да се осигури достъп и те да се ползват свободно от живущите в района граждани. До момента на подаване на жалбата Кметът на Община Сливен не се бил произнесъл чрез издаване на заповед за извършване на проверка по молбата и съответно – чрез установяване дали поставените гаражи са законни и създават ли пречка за безпроблемно ползване на паркоместата от живущите. Счита, че в случая кметът е бил надлежно сезиран с подадената молба, но не се произнесъл в законоустановения срок, въпреки, че дължи произнасяне и следва да издаде искания административен акт. С неиздаването на такъв, ответникът формирал незаконосъобразен мълчалив отказ. Моли съда да отмени последния и върне преписката на административния орган за постановяване на изричен акт по постъпилата молба, респ. да се произнесе по искането, с което е сезиран.

От данните по делото се установява, че Д.И.М. ***-4879/10.03.2021 г. да бъде разпоредена проверка относно съществуващите гаражи пред вход „*“ на жилищен блок № ** в кв. „К.“ по плана на гр. Сливен. Молителката заявила, че живее в този блок от 2017 г. и паркирането на обособените паркоместа е невъзможно, предвид обстоятелството, че зад тях са разположени около 15 бр. ламаринени и бетонови гаражи. М. заявила молба да бъдат ангажирани отговорните органи.

В писмо, постъпило по делото с вх. № СД-01-01-1379/08.04.2021 г. надлежно упълномощен процесуален представител на ответния административен орган застъпва становище за недопустимост на жалбата и моли съда да я остави без разглеждане.

Предмет на оспорване пред настоящата инстанция (както е очертан в жалбата) е законосъобразността на отказ на Кмета на Община Сливен да разгледа по същество молба вх. № 9400-4879/10.03.2021 г. като искане за издаване на административен акт, а именно – акт за ангажиране (иницииране) на проверка по законността на строежи (гаражи), поставени, изградени или монтирани зад паркоместа.     

При горните данни настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати, като съображенията на съда са следните:

Оспореният акт (мълчалив отказ) не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от Закона за устройство на територията. В тази законова разпоредба са изброени изчерпателно кои актове по смисъла на ЗУТ са индивидуални административни такива и единствено те подлежат на проверка по реда на съдебния контрол. Съгласно специалната разпоредба на чл. 214 т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове в материята на контрола върху незаконното строителство са само актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи и това са актовете, подлежащи на съдебен контрол. В процесния случай предмет на оспорване, както е индиректно очертан в жалбата - е законосъобразност на отказ на Кмета на Община Сливен да разгледа по същество молба, като издаде заповед за премахване на незаконно строителство и този акт не попада сред изброените в горепосочената правна норма. Производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, уредено в ЗУТ е специфично и не се подчинява на общите правила по АПК, като кметът на общината се явява административен орган със специални, нормативно уредени правомощия. Кметът на общината е органът, който следва да извърши преценка за това налице ли са предпоставките за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, като на съдебен контрол подлежи именно заповедта за премахване, но не и отказът да се издаде такава, респ. да се извърши проверка относно наличие на незаконно строителство. В производството по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ – за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, кметът или упълномощено от него лице действат служебно и е тяхна преценката дали да се издаде акт за премахване или не. Освен това, правомощията и компетентността на кмета на общината и упълномощени от него лица в областта на контрола върху строителството са строго определени и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 223 ал. 1 от ЗУТ, като от т. 1 до т. 10 са формулирани конкретните правоотношения, които се реализират чрез формални административни актове – заповеди. Отказ за издаване на индивидуален административен акт (с оглед смисъла, вложен в жалбата) би бил формиран, когато конкретна правна норма обвързва административния орган да се произнесе задължително в съответен срок, при настъпване на определени факти и с конкретен формален акт. В процесния случай такава норма, задължаваща кмета да извърши проверка на твърдения за извършвано незаконно строителство както в специалния ЗУТ, така и в АПК или друг нормативен акт, липсва, а при упражняване на правомощията по чл. 223а от ЗУТ кметът на общината няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок и образуване на производство по установяване на незаконен строеж и не е обвързан от наличието на подаден или не сигнал за незаконно строителство, а действа служебно. В този смисъл са Определение № 4794/05.04.2011 г., постановено по адм. д. № 4220/2011 г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 479/15.01.2016 г. по адм. д. № 14584/2015 г. на Върховен административен съд и Определение № 2530/10.03.2015 г. по адм. д. № 67/2015 г. по описа на Върховен административен съд.

На следващо място съдът в настоящия му състав намира, че и другото формулирано от жалбоподателя искане – да отмени мълчалив отказ на Кмета на Община Сливен за издаване на административен акт, с който да инициира проверка по законността на процесните гаражи, също е процесуално недопустимо, като лишено от предмет. Законът не поставя изискване за произнасяне от страна на сезирания административен орган с нарочен акт в такава насока. Инициирането на проверка би могло да се обективира и само с резолюция, а дори да се издаде писмен нарочен акт, то същият няма да има белезите на индивидуален административен акт по смисъла, вложен от законодателя в нормата на чл. 21 от АПК. Съгласно тази разпоредба, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права и задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. От така изложената законова норма и по – конкретно нейната последна хипотеза се установява, че за да отговаря на процесуалните изисквания индивидуалният административен акт, респ. отказът за неговото издаване следва да засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Издаването на акт, с който се инициира проверка по подадената молба би имал организационен и вътрешнослужебен характер, но не и търсения от молителката М. резултат. Освен изложеното, със същия няма как да бъдат непосредствено засегнати права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Следователно, и в тази ѝ част жалбата се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт, който няма белезите на индивидуален административен такъв.

При горните съображения жалбата се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт, който няма белезите на административен такъв, което е и пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. Тези обстоятелства налагат оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.М. *** срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Сливен да се произнесе по молба вх. № 9400-4879/10.03.2021 г. да бъде извършена проверка относно съществуващите гаражи пред блок № ** в кв. „К.“ на гр. С., като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 181/2021 година по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                         Административен съдия: