Определение по дело №2061/2020 на Административен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1919

гр. Пловдив, 13.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети  октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ 

ЧЛЕНОВЕ:           ЙОРДАН РУСЕВ 

                 СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Дичев ЧАД № 2061 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по частна жалба на  М.Г.М. *** и П.Г.М. ***,  против Определение № 9/ 04.06.2020 г.  по АД № 11/ 2019 г. на Районен съд – Пловдив. Иска се отмяна на определението и връщане за продължаване на съдопроизводствените действия.  В СЗ жалбодателките не се представляват.

         Ответникът в писмен отговор оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.  

Установява се от доказателствата по делото, че наследодателят на жалбодателките М.Г.М. и П.Г.М. – П.Г.Г. /ЕГН **********/ е подал заявление за възстановяване на собственост върху земеделски земи, по което е била образувана преписка № 450 от 26.09.1991 г. С Решение № 245 от 28.11.1994 г. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 04 от 06.02.1993 г.  за определяне на категориите на земеделските земи по цитираната преписка е възстановено правото на собственост на   П.Г.Г., ЕГН **********, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Любен, върху 5 бр. земеделски имоти, подробно описани и индивидуализирани в решението, като в последното изрично е посочено, че заверените скици на номера на реституираните имоти 008012, 009004, 010072, 014061, 023028, представляват неразделна част от това решение.  Макар и  чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ да е бил допълван неколкократно през годините, никога не е било спорно, че влязлото в сила решение, придружено със скица /освен случаите по чл. 10, ал. 7, какъвто настоящият случай не е/, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. По този начин земеделската реституция по заявлението на П.Г.Г., ЕГН **********, за възстановяване на собственост върху земеделски земи, по което е била образувана преписка № 450 от 26.09.1991 г., е приключила окончателно с влизането в сила на Решение № 245 от 28.11.1994 г.

Обстоятелството, че впоследствие е бил издаден препис от същото решение, с верните имена на собственика на реституираните имоти П.Г.Г., но с грешно ЕГН – **********, както и че са издадени и скици за същите имоти, на трети лица – наследници на друго лице - П.Г.П.с ЕГН  **********, последващото снабдяване с констативни нотариални актове за част от тези имоти от третите лица, извършени делби, евентуални разпореждания  и т.н., в никакъв случай не означава, че е налице допусната ОФГ в  Решение № 245 от 28.11.1994 г., в което са посочени верните имена, ЕГН, индивидуализирани са реституираните имоти и са издадени съответните скици, с което както се каза е приключила и земеделската реституция по това заявление на П.Г.Г., ЕГН **********. Очевидна фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Жалбодателките погрешно смятат, че е налице такава, тъй като в Решение № 245 от 28.11.1994 г. няма допусната грешка, съответно няма и какво да се поправя, а евентуално извършените документни престъпления /защото има данни за такива по делото/ са извън предмета на настоящото производство.  За пълнота на изложението следва да се посочи, че административния орган невярно сочи, че в ОСЗ Съединение нямало административна преписка за възстановяване на собственост върху земеделски земи на името на Пею Георгиев Пеев, ЕГН  **********. Такава преписка /или по-скоро това, което е останало от нея/ е представена по делото, но по същата е издадено друго решение, съответно са реституирани други имоти, за които са издадени и съответните скици. 

При така изложеното частната касационна жалба е неоснователна, при което Определение № 9/ 04.06.2020 г.  по АД № 11/ 2019 г. на Районен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а пътят за защита на жалбодателките е исков, както правилно е посочено и в обжалваното определение.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив,  ХХ състав

 

                                      ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9/ 04.06.2020 г.  по АД № 11/ 2019 г. на Районен съд – Пловдив.

         Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

 

 

                        2.