РЕШЕНИЕ
№ …./02.08.2018 г.
гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СВИЛЕНГРАД,
ГО, II с-в, в публичното съдебно заседание на единадесети юли през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при
секретаря Р.И.и в присъствието на прокурора М.С.,
като разгледа гр. д. № 883/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от А.Н.И. срещу Прокуратура на Република България за
заплащане на сумата от 8000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за
заплащане на сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-платено адвокатско възнаграждение по НОХД №608/2013г.
по описа на РС – Свиленград и по ВНОХД №768/2013г. на ОС-Хасково, настъпили вследствие на повдигнато незаконно
обвинение, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната
лихва върху претендираните главници, считано от
08.01.2014г. до окончателното им изплащане.
В
искова молба от 20.12.2017г. и молба-уточнение от
11.01.2018г. се излагат твърдения, че на 20.04.2013г. ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП №156/2013г. по описа на РУП-Свиленград
за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл.28, ал. 1 от НК. На същата
дата по реда на чл. 64, ал.2 от НПК е задържан, съгласно постановление на
прокурор от РП-Свиленград, а на 22.04.2013г. с
определение по ЧНД № 408/2013г. на РС-Свиленград
спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Поддържа се,
че в хода на производството ищецът е участвал в редица следствени действия.
Пояснява се, че против него е внесен обвинителен акт от РП-Свиленград
и предаден на съд за повдигнатото обвинение. Образувано е НОХД №608/2013 г.,
което било прекратено и делото върнато от съда на държавното обвинение. За това
съдебно производство ищецът сторил разноски за правна помощ от 800,00лв. Твърди
се, че по внесен обвинителен акт отново е предаден на съд, но с Присъда №
921/15.10.2013г. по НОХД №808/2013г. РС –Свиленград оправдал ищеца по така
поддържаното обвинение. Посочва, че с решение от 07.01.2014г., постановено по
ВНОХД №768/2013г. ОС – Хасково потвърдил първоинстанционната присъда. Твърди
се, че пред въззивния съд е заплати възнаграждение за
адвокат от 1200,00лв. Ищецът намира, че незаконно
воденото наказателно производство е довело до психически, емоционални и
социални вредоносни последици, които следвало да бъдат репарирани по надлежния
ред. Посочва, че за
периода 20.04.2013г. до 07.01.2014г., когато бил в най-хубавата си възраст,
станал известен в обществото с водения срещу него наказателен процес, което му
причинило неудобство и притеснения от хората. Случилото се предизвикало тревога
у родителите му, поради което изпитвал още по-силни терзания, страх и
несигурност. Получил пренебрежение от приятелския му кръг поради статутът на
подсъдим. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответната
страна оспорва иска и поддържа доводи за недоказаност на твърденията,
включително за наличието на причинна връзка между обвинението за престъпление и
заявения вредоносен резултат. Ответникът оспорва претендираният
размер на обезщетението поради несъответствие с принципа за добросъвестност.
Позовава се на обстоятелството, че наказателното производство е траело период
по-малък от девет месеца. Посочва се, че ищецът е бил осъждан за извършени
престъпления от общ характер, поради което степента на отрицателни изживявания
е по-ниска от тази на лица, които за първи път са подложени на наказателно
преследване. Прави се възражение за давност за претендираната
лихва. Поддържа се, че липсата на трудова ангажираност и доходи предпоставят
недоказаност на претенцията за заплатен адвокатски хонорар и настъпила за ищеца
имуществена вреда.
Съдът,
като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съобразно чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца
право за обезвреждане на неимуществените и имуществени вреди, причинени му от
Държавата чрез орган на Прокуратура на Република България вследствие на
повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да
му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2) съдът да е
оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му
обвинение е незаконно; 3) ищецът да е претърпял неимуществени
и имуществени вреди, съобразно сочените конкретни негативни изживявания и
претърпени загуби, и 4) причинените
вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е
налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е
било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат, респ. по което лицето е задържано под стража и причинения
вредоносен резултат.
По
реда на чл. 146, ал.1, т. 4 от ГПК са отделени за безспорни фактите, а и от
приложеното НОХД №808/2013г. на РС – Свиленград се изяснява, че ищецът А.Н.И. е
признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 07.01.2014г. Присъда
№921/15.10.2013г., постановена по НОХД №808/2013г. на РС – Свиленград,
потвърдена с Решение №2 от 07.01.2014г.
по ВНОХД №768/2013г. на ОС – Хасково, по повдигнато му обвинение за извършено
престъпление чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.28,
ал. 1 от НК. Страните не спорят, както и от приетата справка за съдимост на
ищеца се установява, че е многократно осъждан, вкл. и след оправдаването му, и
пребивавал в местата за лишаване от свобода.
От
събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното
обстоятелство, че на 20.04.2013г. с Постановление по чл. 219, ал. 1 НПК ищецът,
роден на ***г., е бил привлечен като обвиняем за извършване на следното
престъпление – на 21.02.2013г. в гр. Свиленград
отнел чужди движими вещи-1 брой видеокамера марка „Sony
-Dv2032“на стойност 45,00лева от владението на Диньо И. *** в качеството му на
управител на „Заложна къща –Експрес
Кредит” ООД г. Свиленград,без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,като деянието е извършено повторно след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,в
немаловажни случаи - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр.чл.194, ал.1 вр с чл.28,ал.1 от НК. На същата дата прокурор от РП-Свиленград е постановил задържане на ищеца до 72-часа с
оглед внесено искане за взимане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Видно от протокол от 22.04.2018г. от с.з. по
НЧД № 408/2013г. по отношение на ищеца е взета мярката за процесуална принуда.
На 18.05.2013г. молбата му за освобождаване е оставена без уважение. Ищецът е
освободен при постановяване на присъдата от РС-Свиленград
на 15.10.2013г.
При
това установява се, че наказателното преследване по отношение на ищеца е
започнало на 20.04.2013 г. – с привличането му като обвиняем, като образуваното
наказателно производство е приключило с постановяване на окончателния съдебен
акт –решението от 07.01.2014г. на ОС – Хасково, с което е потвърдена
оправдателната присъда на районния съд. Изяснява се, че е лишен от свобода за
времето от 20.04.2013г. до 15.10.2013г.
Следователно,
в процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две материални
предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на имуществената
отговорност на Прокуратурата на Република България по ЗОДОВ – 1) на ищеца да му
е повдигнато обвинение за извършено престъпление и 2) съдът да е оправдал
подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му
обвинение е незаконно, а взетата мярка за процесуална
принуда „задържане под стража” е била неоснователно приложена. Спорът по делото се концентрира около въпроса за
претърпените вреди дали са в причинно-следствена връзка с процесното
обвинение и какъв е паричния еквивалент на твърдените неимуществени вредоносни
последици.
Установява
се от материалите по НОХД №608/2013 г. и по НОХД №808/2013г., и двете по описа
на РС –Свиленград, че след приключване разследването по повдигнатото на ищеца обвинение,
същият е предаден на съд на два пъти по внесен обвинителен акт, като първо
образуваното НОХД №608/2013 г. е
прекратено, а делото върнато на прокурора за отстраняване на процесуални
нарушения.
От Договор за правна защита
и съдействие от 09.07.2013. се изяснява, че ищецът е заплатил възнаграждение на
адвокат от 800,00 лв. за правна помощ по НОХД №608/2013 г. на РС-Свиленград.
От Договор за правна защита
и съдействие от 09.12.2013. се изяснява, че ищецът е заплатил възнаграждение на
адвокат от 1200,00 лв. за правна помощ по ВНОХД № 768/2013г. на ХОС.
Разпитана св. К.К.посочва, че докато траел наказателния процес ищецът бил
разстроен, не искал да излиза с приятели и да поддържа социални контакти.
Компанията му постоянно обсъждала случилото се, а той се чувствал безсилен, че
не може да им докаже, че не е извършил нищо. Стоял в ареста около година, но
свидетелката няма преки впечатления, тъй като посочва, че е била извън Р
България. Не бил трудово ангажиран. Съобщава, че са й известни осъжданията на
ищеца, както и че имал проблем с наркотиците. Знае, че родителите на ищеца са
му дали пари, за да си осигури адвокат по делото.
Настоящият съдебен състав намира,
че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав на специалния деликт
по ЗОДОВ и предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен по
своето основание. Безспорно
е, че в резултат от задържането и предявеното незаконно обвинение ищецът е преживял
обичайните страдания и тревоги, които са съпътствали ежедневието му докато е
траел процесът. И това е така, защото житейските и опитни правила са наложили, че незаконното обвинение
обективно е от естество да лиши от блага и ценности всяка личност и съответно
накърняването им се презумира, че стои в причинна
връзка с него.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът
определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За тази
преценка следва да се съобрази вида на причинените морални страдания и тяхната
продължителност, възраст на увредения, вида и характера на наказателното
обвинение – брой на деянията, предвиденото наказание, общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните
икономически условия към момента на деликта.
По делото се установи, че при
привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил на възраст от 25г. и несемеен.
Осъждан е многократно както преди повдигане на процесното
обвинение, така и непосредствено след оправдаването му. В тази връзка, не може
да се приеме, че воденото наказателно производство е изключителна причина да се
влошат отношенията между ищеца и приятелския му кръг, както и предизвикало
силна тревога в семейството, при условие, че не се е ползвал с добро име в
обществото. Ето защо доводите на ответника за това се споделят изцяло. Ищецът е
бил обвинен в престъпление - тежко и
наказуемо с лишаване от свобода от една до десет години, която санкция е
от естество да предизвика притеснения от бъдещия изход на делото. Ищецът е
търпял ограниченията в правната му сфера от това, че наказателно преследван от узнаване на
обвинението, от който момент лицето живее със страха и неудобствата, до
моментът, в който се слага край на това правно положение – дата на
постановяване на окончателния съдебен акт, или интензитетът на моралните му
страдания следва да бъде преценен за времето от 20.04.2013 г. до 07.01.2014 г.,
като от 20.04.2013г. до 15.10.2013г. е ограничено
правото му на свободно придвижване. Същевременно, от доказателствата по делото
не се установи да е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца до
степен да се налага да ползва психолог или друг лекар, респ.
да приема медикаменти за депресия,както и воденото
наказателно производство да било разгласено в медиите. При това положение,
съдът като взе предвид установените обстоятелства и установените критерии за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, счита, че искът за
паричното им обезщетение следва да се уважи за сумата в размер на 2500,00 лева, а до пълния предявен размер от
8000,00 лв. отхвърлен като неоснователен.
Претенцията за обезщетение
за имуществени вреди следва да се уважи по основание и размер за сумата от общо
от 2000,00 лева, която от писмените доказателства се установи, че е заплатена
от ищеца за осигуряване на правна помощ по време на наказателното производство.
Същата се явява претърпяна загуба, настъпила като пряка последица от воденото
срещу ищеца наказателно дело, която не е възмездена, с оглед липсата на
процесуална възможност да се претендират сторените разноски от обвиняем в наказателния
процес. Съдът не споделя съображението на ответника, че поради липса на трудова
ангажираност на насрещната страна се явява недоказано настъпването на
имуществените вреди. От представените договори за правна помощ се изясни, че
страни по тях са ищеца и адвокат, както и че защитникът е получил процесните суми от А.И.. Какъв е произходът на средствата е
ирелевантно обстоятелство. Ищецът може да ги е получил чрез дарение, заем или по
друг начин, което не променя факта, че той ги е дал и лишил от тях.
Ищцовата
страна претендира като законна последица от уважаване на исковете пресъждането на законна лихва, считано от 08.01.2014г.
Ответникът е направил възражение, че акцесорната претенция е погасена по
давност за минал период- три години преди подаване на исковата молба.
Възражението е основателно. Не се спори,
че оправдателната присъда е влязла в законна сила на 07.01.2014 г. Ищецът
претендира вземане с характер на лихва, а именно: законната мораторна
лихва от 08.01.2014 г. до окончателно изплащане на пресъдените
суми. Съгласно чл. 111, б. в от ЗЗД, правото на паричното вземане за лихва се
погасява с изтичането на тригодишна давност. Исковите претенции са предявени на
20.12.2017г., когато спират да текат давностните срокове, съгласно чл. 116,б.б
от ЗЗД. При това положение, за времето от 08.01.2014г. до 19.12.2014г.
претенцията се явява погасена по давност, а на ищеца следва да бъде пресъдена законната лихва върху главните вземания, считано
от 20.12.2014 г.
При този изход на спора, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят
сторените от него съдебни разноски за платена държавна такса от 10,00 лева,
както и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете,
за сумата от 315,00 лева. По реда на чл. 77 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Свиленград сумата от 10,00 лева, на основание чл. 2а от
ТДТГПК, тъй като са предявени обективно съединени два иска, за чието
разглеждане дължимата такса е 20,00 лв., от които внесени само 10,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл.28, ал. 1 от НК, за което е оправдан с Присъда №
921/15.10.2013г., постановена по НОХД №808/2013г. на РС – Свиленград, потвърдена с
Решение №2 от 07.01.2014г. по ВНОХД №768/2013г. на ОС – Хасково, ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.12.2014г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над уважения размер от
2500,00 лева до пълния предявен размер от 8000,00 лева, както и за претенцията
за законна лихва върху главницата, като погасена по давност, за периода от
08.01.2014г. до 19.12.2014г.– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди- платено адвокатско
възнаграждение по НОХД №608/2013г. по описа на РС – Свиленград и по ВНОХД
№768/2013г. на ОС-Хасково,
настъпили от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.28,
ал. 1 от НК, за което е оправдан с
Присъда № 921/15.10.2013г., постановена по НОХД №808/2013г. на РС – Свиленград,
потвърдена с Решение №2 от 07.01.2014г.
по ВНОХД №768/2013г. на ОС – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2014г. до
окончателното й изплащане, като претенцията за
законна лихва върху главницата, като погасена по давност, за периода от
08.01.2014г. до 19.12.2014г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, Прокуратура на
Република България, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 325,00 лева, представляваща съдебни разноски пред РС – Свиленград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен
съд – Свиленград сумата от 10,00
лева – съдебни разноски пред РС – Свиленград.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Десислава Тодорова